 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
"Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи"
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 9813 пъти
Здравейте. Пиша тук, защото се надявам да ми олекне поне малко. Историята ми е следната:
Бях с приятеля ми малко повече от година и половина. Общо взето връзката ни беше почти перфектна, обичам го с цялото си сърце и душа и винаги съм се чудила откъде извадих този късмет да се намерим и да се съберем. Той споделяше същите чувства и мисли и винаги ми е казвал, че го правя много щастлив. Имахме и сериозни планове за бъдещето, общо взето не си представяхме живота един без друг. Прекарвахме всяка свободна минута заедно, правехме всичко един за друг, бяхме наистина много близки... Макар голямата ни разлика във възрастта (аз на 24, а той на 32), той винаги ми е казвал, че е научил много неща от мен и че го променям към все по-добро. Възхищавал ми се е за много качества, както и аз на него. Обичам всичко в него, същото ми го е казвал/показвал многократно и той - общо взето чувствата ни бяха споделени.
Обаче имаше някои неща, негови стари постъпки и решения, които ме бяха наранили (без той да цели това, не ми е изневерявал или нещо подобно) и които не ми даваха мира дълго време. И така преди две седмици взех абсолютно импулсивното и необмислено решение да се разделим. Държах се много гадно с него, отблъсквах го, а той се опитваше да ме разубеди. Бях набрала много в себе си и не исках да го чуя. За тези неща и преди сме говорили и той ми е казвал, че съжалява, а аз се опитвах, но не можех напълно да простя. А сега ми се виждат някак незначителни... Както и да е. Същата вечер ми писа СМСи, че ме обича и това не може да е краят.
Още на другия ден се чувствах отвратително от решението си, но се срамувах да го потърся. На третия ден бях решила да отида до тях, за да му се извиня и да го помоля за прошка, когато намерих писмо в пощенската си кутия, в което ми съобщава, че е съгласен с решението ми за раздяла и се надява някой ден да бъдем поне приятели. Светът ми се срина за секунди. Отидох до тях, но ми казаха, че е по работа в друг град и си е оставил телефона. Въпреки това му звънях десетки пъти, написах му множество съобщения, в които му обяснявам колко съжалявам за грешката, която допуснах, и колко гадно се чувствам заради това. Направо не бях на себе си, което не е типично за мен... На другия ден отново отидох до тях и го "изненадах" на вратата. Разкаях се, помолих го за прошка, да бъде всичко като преди, прегръщах го, казах му, че направих грешка, че съм осъзнала много неща, а пред мен стоеше човек от камък. Обясни ми, че му трябва време да помисли над нещата и ми каза, че съм имала право да се сърдя за тези неща. Също така, както той е уважил решението ми за раздяла, така и аз трябва да уважа искането му да му дам време. Това ме разби тотално. Сякаш не говореше моето момче, а чужд човек. Не знаел колко време му трябва и щял да се обади. Накрая ме прати да си ходя, защото имал работа. Когато се разплаках неистово ме попита защо правя сцени и тогава си тръгнах.
Знам, че съм му изглеждала жалка, незнаеща какво иска лигла и т. н., но не ми пукаше за достойнството ми, защото аз сама развалих всичко. Знам, че съм го наранила и може би най-вече егото му... Знам, че заслужих тази болка и това отношение от него. Минаха почти 10 дни от тогава, нито сме се чували, нито виждали. Не посмях да му се обадя повече, за да не го пристискам и да не се унижавам още повече. Но вътрешно се измъчвам ужасно, нямам никакъв апетит, постоянно го мисля, липсва ми, а чувството на вина ме раздира отвътре. Не може всичко да приключи по такъв наистина нелеп начин заради моята глупост и моментен изблик на емоции. "Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи" са казали хората... Не мога да върна времето назад, но дали мога да променя нещо в настоящето? Постоянно се надявам, че ще ми прости, но някак и тези надежди ми се виждат напразни... Как да си простя аз сама на себе си, че пропъдих човека, който обичам, че развалих всичко? Дали има смисъл да го търся отново? Мечтая си просто да ми даде шанс...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: d69d604319 |
|
1. Мисля, че първото ти решение не е било грешно, но си се оплашила от вечния страх на жените да не са (сме) сами. Същност ти причините не можеш да ги изтриеш, дори да се върне при теб (вероятно), то след няколко месеца пак ще си там, където си била.
Хубавото е, че нямате семейство и, че си била честна към него - повечето жени изневеряват, намират си друг мъж, ПОСЛЕ зарязват стария. Така им е лесно, но ти поне си уважавала достатачно партньора си, за да постъпиш честно.
Пожелавам ти да не се съберете отново и всеки да си поеме по пътя. Нито ти си неговият човек, нито той твоят. Дано той поне го е осъзнал и продължи живота си без теб, дано и ти скоро го осъзнаеш, защото в момента си движена от стаха, от ирационалното и подтискаш лошите спомени и причините, които са те довели до решението да скъсате.
ж31
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 3538f8e737 |
|
2. №1, как с лекота раздавате съвети, - пожелания да не се съберат отново!? Та даже и не знаете причината за която са се разделили, а вече и съдите, РАЗДЯЛА. Много са такива като вас. Не знам от завист ли го правите, или от личен опит вадите заключения?
Ето какво пише авторката -"Обаче имаше някои неща, негови стари постъпки и решения, които ме бяха наранили (без той да цели това, не ми е изневерявал или нещо подобно) и които не ми даваха мира дълго време. " В края на поста си задава въпрос-" Дали има смисъл да го търся отново? ", а не пише за причините за раздялата. При това положение, никой няма право да гадае какво да прави и какво ще се случи. Обстоятелствата ще го покажат, не коментари като на №1.
"За тези неща и преди сме говорили и той ми е казвал, че съжалява, а аз се опитвах, но не можех напълно да простя. А сега ми се виждат някак незначителни... " - авторката е неориентирана, колко са съществени тези дразнители, сама пише, че ги намира за незначителни. Защо я съветвате да не се бори отново? Всеки е правил грешки. Има грешка, има и прошка. Ето това е разковничето на драмата, а не прегрешенията на момчето -" Държах се много гадно с него, отблъсквах го, а той се опитваше да ме разубеди. " Това е преляло чашата на търпението. От това ще зависи развоя на сагата.
"Как да си простя аз сама на себе си, че пропъдих човека, който обичам, че развалих всичко? Дали има смисъл да го търся отново? " -на този въпрос, само авторката може да си отговори!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: e6dc53ad1e |
|
3. Да, и с мен се държаха ей така " Държах се много гадно с него, отблъсквах го, а той се опитваше да ме разубеди. " - простих 1,2 пъти - на третия си тръгнах без обяснения.... - точно ей това се случи "Това е преляло чашата на търпението" ..Вече не искам да я виждам...
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 1d207a5f4a |
|
4. Мечтай си ,но го остави той да те потърси ,защото ако опиташ пак и настояваш дори шанс да бъдете само приятели няма да има.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b43881496b |
|
5. Отнася се с теб като кралица - така разбирам от написаното от авторката. А го зарязваш ей така изведнъж.
Нищо чудно човека да те облъсне после, държала си се не като на 24, а като на 17.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9af6f87a20 |
|
6. Авторке, остави го... човека е достатъчно наранен и не е нужно да го преследваш така отчаяно. Опитала си веднъж, сега остави нещата и решението в неговите ръце. Аз изгубих интереса на моето момче по абсолютно същия глупашки начин и сега си страдам вече трети месец, но нямам право да го моля и да му досаждам повече. Опитах, той не ми прости, затова е мой ред да му уважа решението и да го оставя да е щастлив. И аз като теб много съжалявам, но сами сме си виновни с теб и това ще ни послужи като урок какви грешки трябва да не допускаме занапред.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: dbce657898 |
|
7. От Авторката до Номер 6: Да, това казва разумът... Но сърцето си иска своето. Как бих могла да се откажа и да се примиря? :( Има много недоизказани неща, които искам да му споделя, да се извиня. Толкова много боли, когато сам разбиеш щастието си и загубиш човек по такъв глупав начин, заради някакви моментни емоции...! Утехата ми е наистина в това, че поне си научих урока и ще знам за в бъдеще да не действам толкова импулсивно и необмислено (иначе винаги съм го ценяла и съм му го показвала). Сега единствено се надявам да ми даде шанс да говорим, без да се опитвам да го убеждавам, притискам и т. н. Искам просто да му споделя причините, довели до тази грешка, и няма да го търся.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 76ddaf7e29 |
|
8. Искрено се надявам, младежа да не ти прости и да си намери някое нормално момиче с което да е щастлив. Добрите хора просто не заслужават дори да общуват с хора като вас ( ном.6 и авторката ) да не говорим да имат такова животно в къщата си. Съветвам те ако го обичаш, дори да ти прости не се връщай при него и му дай шанс да е щастлив, а на теб успех с намирането на себеподобно!!!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9a9841b0a9 |
|
9. Благодаря ти, номер 8! :) Аз вярвам, че ти си перфектен/перфектна и никога не си допускал/а грешки! Нека да сме повечето като теб.
Благодаря и на останалите, отделили време да дадат мнение или съвет.
от Авторката
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 275fe843b3 |
|
10. не е нужно да съдите авторката - тук всеки пише теми и споделя, за да получи съвет и някаква помощ, а не да бъде критикуван... ако критикувайте, то поне правете критика на конкретни действия, а не да заклеймявате някого като еди какъв си.
всеки взима решения и прави грешки под влияние на емоции... и после осъзнава какво е станало и тръгва панически да ги поправя и често става още по-лошо...
моят съвет към авторката е следният - каквото се е случило се е случило, ти сама признаваш, че проблемът в случая е в теб... виж, вероятно е той да те потърси и тогава вече нещата може да се наредят за вас двамата.. , но съществува вариант и да не се срещнете повече - така ще да е било писано... аз съм бил от другата страна на барикадата в подобни случаи и тогава разбрах, че всъщност нямам грам понятие как тиктакат емоционалният и социалният часовници на човек... и се заех да понауча и прочета разни работи по въпроса - нямаше да се случи и щях да си остана все така невеж, ако съдбата не ме беше срещнала с такъв човек, в когото бях влюбен до безумие, а се оказа, че не е писано да сме заедно... може би това е ролята на това "твое" момче - да те накара да потърсиш новото си "аз", един еволюирал човек, който не взима прибързани решения под влияние на емоции... най-трудните уроци в живота се учат след най-емоционалните периоди...
всичко най-добро ти желая
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 6836978fc2 |
|
11. Премисли го добре. Сигурна ли си, че искаш него или просто се боиш да си сама. И ако го искаш бори се и аз трябва да направя същото, защото съм в едно не същото, но подоно положение. Пиши ми, опитай се да поговориш с него и ако не друго поне ще ти олекне, когато знаеш, че си дала всичко от себе си!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
