Самотна без любим човек преди: 4 години, 1 месец, прочетена 4794 пъти
Здравейте, аз съм едно обикновено момиче, преди време имах дълга връзка, която се крепеше на любовта и чувствата, преди три години и пет месеца, той почина. В началото беше трудно и страшно мислех, че никога няма да го преодолея, че живота е свършил за мен. Мина време и аз осъзнах, че живота продължава, че трябва да помисля за себе си. Но от тогава съм сама, времето минава, около мен всички са по двойки или семейни аз винаги сама, чувствам се ужасно. Тъжна съм, самотна, отчаяна, но не се появява никой, вече си мисля, че няма човек за мен, дали е така, не знам. Но дори и да опитам с някой просто нищо не става, в смисъл тъкмо си помисля, че някой мъж ме харесва поне малко и ми обърне някакво по специално внимание и край всичко изчезва. Понякога имам чувството, че някой ми е направил магия, дали е възможно това, правят ли се наистина такива работи, дали ще остана сама, не знам вече се плаша. А истината е, че от тогава никой не е имало в живота ми, не съм била с мъж. Самотна съм, че нямам човек до себе си, направо е страшно. Иначе имам приятелки, с които излизам, затова не мога да се оплача, но ми липсва ужасно много любим човек. Благодаря ви, предварително.
2. Миличка не се предавай!!!! И твоя ден ще дойде. И аз съм така, но съм свикнал вече. И затова съм се отдал на хобито си-да слушам музика. Точно няколко седмици след като се разделихме с мойта, осъзнах, че това е моето хоби и реших да му се отдам. Не трябва да се примиряваш със самотата!! Запознавай се с нови хора, забавлявай се с любимото ти хоби и в най-неочаквания за теб момент и твоя принц ще дойде :)) Трябва да бъдеш оптимиска иначе си за никъде..И не се предавай толкова лесно.ще видиш как всичко ще се оправи :)))
3. Благодаря ти, за отговора. Аз съм авторката, надявам се, нещата да се оправят и при мен и при теб, понеже само ти ми вдъхна кураж до сега, искам да ти благодаря за подкрепата. Исками се по-малко хора да бъдат наранявани, но явно не е така. Искренно ти желая успех. Чао. Дано прочетеш какво съм написала. Ако е така само отговори да знам, ако не те затруднява.
4. Занимавам се с изработването на паметници. Как да ти
кажа, само няколко жени ходят всеки ден на гробищата,
и се чудя за какво ходят. Като зомбита са, даже и не
плачат. Аз знам какво ти трябва, Един мъж, когото да
прегърнеш и да плачеш. Намери си един такъв. Плачи,
докато ти улекне и ще видиш че живота не е свършил.
С приятелки няма да стане, трябва ти мъж. Толкоз ли
няма един мераклия да те гушка. Лъжеш себе си. Любовта ти няма да стане от гроба. Много си добра.
5. Здравей. Искрено, от все сърци ти съчувствам за загубата на любимия. Но несе предавай. МОЛЯ ТЕ. не си сама на тоя свят. Някъде има човек създаден за теб. И трябва просто да го намериш. И ще го намериш като търсиш. нали?:) не се затваряй в себе си. Излизай. И то не само с приятелките си. Ако трябва пък и в сайт за запознанства се регистрирай. има много свестни мъже там повярвай ми. Излизай с този, с онзи и така докато намериш подходящия. Имам предвид нищо не ти пречи да се виждате на по кафе например или на по питиенце. Не съм казала да скачаш от цвят на цвят и от легло на легло. Нищо подобно. Прави си срещи, опознавай хората и може да се получи нещо. Не се предавай. Живота е пред теб. Пожелавам ти много много късмет и любов. Пиши ми, ще се радвам.
6. Благодаря, на всички за подкрепата и съветите. Общувам с някои хора по скайпа и с някои от тях ми е приятно. Но засега няма нищо повече. Не знам дано всичко се оправи. Номер 5 мога да отговоря единствено тук и на теб, защото ти нямам никакви координати. Мерси за всичко.
7. Номер пет благодаря ти от все сърце за подкрепата и съветите, не знам как да се свържа с теб, но се надявам да си права за всичко което казваш дано си щастлива. За сега чао.
8. Здравей! Попаднах на твоето писмо, но не мисля, че беше случайно. Приеми моите съболезнования за загубата на любимия ти човек!
Аз бях 4 години заедно с едно момче и си мислих, че е голямата любов. Оженихме се 2005 год. и бяхме точно 9 месеца щастливи. След това се случиха доста неприятни неща между нас и се разделихме, а миналата година беше и равода ни. От тогава до сега аз все търся и чакам моя принц... Запознавам се с нови хора, но до сега не съм намерила моя ''принц'' и все продължавам да вярвам, че не сме създадени, за да живеем сами на този свят.
Ще дойде и твоят звезден миг! Не се отчайвай и не се предавай! Не си сама!
Поздрав - Пепи
10. Ще се опитам да се свържа с теб №9, заинтригува ме какво можеш да сполделиш, сега виждам, че си писал или писала, ще пиша, благодаря ти. За сега, чао.
11. И аз загубих преди една година любовта на живота ми, не минава ден без сълзи, тъга и болка в душата ми, не мога да го забравя. Не мога и да си представя, че бих могла да започна отново, защото винаги ще правя сравнения с него, той наистина беше моята сродна душа, моят любим мъж, а беше толкова млад, разбира се за мен - на 45 г. Инфаркът сложи край на живота му и на нашата голяма любов.
Съжалявам, че звуча толкова тъжно и минорно, но тук открих сродни мисли и разсъждения от първото споделено изказване, сигурно от едно младо момиче, пред което животът е напред. Бих се радвала за нея отново да бъде щастлива и да намери своя човек, с когото да продължи напред.
12. Здравейте, аз също съм една от потърпевшите загубила своята любима половинка. На 54 години съм и загубих своята голяма любов само за един миг. Тъгата ми е огромна. Просто не мога да си намеря място. Вече 6 месеца всеки ден го търся, плача ден и нощ и не мога да възприема неговата смърт, която се оказа лекарска грешка. Той беше за мен голямата ми истинска любов. Един човек който кипеше от здраве и желание за живот.
Между нас имаше такова съвпадение, просто хората при това положение казват, че гърнето си е намерил похлупака и всичко свърши така изведнъж само за 20 минути той си отиде завинаги.
Мили хора помогнете, кажете ми какво да направя за да ми е по леко, имам чувството по някога, че полудавам. Тук пре Вас открих сродни души, които също като мен се борят със самота. Бих се радвала за всички Ви да преодолеете самотата и да продължите на пред. Бих се радвала също на някой, който желае да си чати с мен, ако има такъв нека пише ще си дам имела
13. №12: Самотата може да е добър учител... стага да й позволиш.
Не се мъчи да излезеш от дупката, в която се сблъскваш с болката, страданието, самотата, лудостта... остани там - заживей там . . . Ще получиш неща, които могат да се добият само в една такава дупка...
SFA
14. До №13: SFA, самотата, обаче, може да стане и "убиец" със същия успех!
№12, как мислиш, дали ще го върнеш? Животът продължава! Какво да кажат майките, които са загубили децата си?! Разбирам загубата ти, разбирам болката ти и съжалявам много, но с подобно поведение нищо няма да постигнеш! На твоя любим би ли му харесало да живееш така?? Едва ли... Е, направи го поне заради това. Не е най-добрият стимул, но все пак е нещо..
15. №14, ако се научиш да владееш самотата и да извличаш само неините плюсове... няма да се превърне в убиец. Не е трудно - само трябва да се потопиш в нея и да не се стремиш да избягаш, ако започнеш да затъваш.
SFA
16. Мили хора 12 и 11, знам какво е, и аз го преживях. Какво да ви кажа, дето има една приказка: като не може както щем, ше щем както може.
Браво наSFA , прекрасно е това, което си написала. И е точно така... Аз се борих борих и какво, пак съм там, където бях. А това което казваш, честно досега не бях се замисляла, все исках да не е така, да се промени, да се оправи а то не се оправяше и какво, само дето се мъчиш само.
Към 12: за лекарската грешка, те ще си го получат рано или късно: всичко се връща на тоя свят. Вярвам, че мъжа ти е отишъл на по-добро място, не тъгувай.Не се вкопчвай за него, хората казват всички сме гости на тая земя. Смъртта не е край на живота. За какво съжаляваш? Че не си е поживял? Живота тука е едно страдание.Щом сте се обичали, няма раздяла. Тялото умира, но душата продължава да живее. Послушай SFA, наистина това е начина да си помогнем.
17. Mило момиче, аз съм по-голяма от теб и съм също на твоето положение. загубих любимия човек до мен.отиде си завинаги преди 6 месеца. чувствам се също като теб. не нужна,отчаяна на където и да тръгна се чувствам все излишна. не мога просто да си намеря някакво занимание с което да ми стане по добре.
Любимият ми съпруг е винаги в сърцето и в душата ми. Мисля само за него и защо ми се случи всичко това. С времето миличка аз се надявам, че ще се оправим но е хубаво когато човек може да сподели мъката си с човек който е на неговото място и е изпаднал в същото положение.
Аз наистина вярвам, че има отвъдно и нашите любими сега са там и ни наблюдават,ако имаш и искаш можеш да ми пишеш на този емайл за да си обменим мнения по този въпрос alopepi@abv.bg
18. Kъм 16 от 12 БЛАГОДАРЯ ЗА РАЗБИРАНЕТО. НАИСТИНА СЪЖАЛЯВАМ МНОГО,ЧЕ МОЯТ ЛЮБИМ СЪПРУГ КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА ЖИВЕЕ И СЕ РАДВА НА ПОСТИГНАТОТО В ЖИВОТА ТОЙ СИ ОТИДЕ. ОБИЧТА НИ ЕДИН КЪМ ДРУГ Е ОГРОМНА И АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ИМА ОТВЪДНО И ЧЕ НИ Е ЗА ВИНАГИ ОСТАВАМЕ ЗАЕДНО ВЪВ ВЕЧНОСТТА. НАИСТИНА ДУШАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ЖИВЕЕ !
19. И АЗ ЗАГУБИХ ЛЮБОВТА НА МОЯ ЖИВОТ. НЯМА ВРЪЩАНЕ НА ЗАДАТ ИМА САМО ПРЕГЛЪЩАНЕ. МНОГО МЪКА ИМАМ В ДУШАТА МИ И МИ СЕ ИСКА ДА СПОДЕЛЯ МЪКАТА СИ С НЯКОЯ СРОДНА ДУША. ПРОЧЕТОХ ЧЕ № 11 СЪЩО Е ЗАГУБИЛА ЛЮБОВТА СИ, АКО ИМА ЖЕЛАНИЕ МОЖЕ ДА МИ СЕ ОБАДИ СКАЙПЪТ МИ Е ALOPEPI1 МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ ИМА КАКВО ДА СИ ГОВОРИМ И СПОДЕЛЯМЕ!
20. Преди три месеца агубих съпруга, който обичах от както го познавах.Нашият брак продължи 25 години,без 14 дни. Почина от рак на 47 години, болестта го срази за 4 месеца. Имаме две деца на 24 и 20 години. Добре, че са те. Чувствам се обаче самотна и ненужна, защото той издържаше семейството. Защо господ не прибра мен, защо него? До ден днешен не проумявам от какво зависи съдбата на всеки и кой я определя. Толкова ми е тежко и тъжно, нищо не може да премахне мъката ми, не мога да спра да мисля за това, а и не намирам изход?
21. Много ми помогна това, че прочетох написано и от други хора това, което и аз изпитвам след смъртта на моята голяма любов - празнота,чувство на безнадеждност и самота. Прочетох много материали по темата за живот след смъртта и ми олекна в някаква степен. А също и Ванга казва , че вижда мъртвите. Но те не могат пряко да ни наблюдават , може би само в съня се срещат душите ни. Мъчно ми е , че само 3 пъти съм го сънувала,а бих искала всяка вечер.
22. КАЗВАТ, ЧЕ ВРЕМЕТО ЛЕКУВА, НЕ Е ТАКА, КОГАТО ЧОВЕК ОБИЧА ИСТИНСКИ ДОРИ С ВРЕМЕТО БОЛКАТА СЕ ЗАСИЛВА. ЗАГУБИХ МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ ИСТИНСКАТА МИ ПОЛОВИНКА В ЖИВОТА. МИНА ВЕЧЕ ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, НО БОЛКАТА СЕ УСИЛВА НЯМА ДЕН В КОИТО ДА НЕ МИСЛЯ ЗА НЕГО. БОЛИ МНОГО СИЛНО МЕ БОЛИ ОТ ТАЗИ ЗАГУБА, НО СВИКНАХ ВЕЧЕ С ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ И ДА ИСКАМ И ДА НЕ ИСКАМ СЕ ПРИМИРЯВАМ С ЗАГУБАТА. ХОДЯ И ОБИКАЛЯМ МЕСТА КЪДЕТО СМЕ БИЛИ ЗАЕДНО И ТОВА МЕ УСПОКОЯВА, ВСЕ СИ МИСЛЯ
И ВЯРВАМ, ЧЕ ТОЙ Е НАВСЯКЪДЕ С МЕН И ДАНО НАИСТИНА Е ТАКА. ВЯРВАМ В ОТВЪДНОТО.
ОБИЧАМ ТЕ МОЕ СЛЪНЧИЦЕ КЪДЕТО И ДА СИ И СЕ НАДЯВАМ,ЧЕ ЕДИН ДЕН ПАК ЩЕ СМЕ ЗАЕДНО ЗАВИНАГИ!
23. НЕ Е ВЯРНО,ЧЕ ВРЕМЕТО ЛЕКУВА АЗ СЪМ НА СЪЩОТО МНЕНИЕ, ЗАГУБИХ ПРЕДИ 1ГОДИНА И 6 МЕСЕЦА СЪПРУГА СИ КОЙТО МНОГО ОБИЧАХ ,ТОЙ БЕШЕ ВСИЧКО ЗА МЕН И СЪПРУГ И БРАТ И СЕСТРА И МАЙКА И БАЩА И НАЙ ВЕЧЕ ПРИЯТЕЛ ИСТИНСКИ, С НЕГО И НА НЕГО МОЖЕХ ДА КАЖА ВСИЧКО,ЛИПСВА МИ МНОГО И ВСЕКИ ДЕН МИ СТАВА ВСЕ ПО ТЪЖНО,ЧЕ ГО НЯМА ВЕЧЕ ДО МЕН, НО АЗ ВЯРВАМ ЧЕ ИМА ОТВЪДНО И ТОЙ ВИНАГИ ЩЕ Е С МЕН И ДО МЕН С ТОВА СЕ УТЕШАВАМ И ЧЕ ЕДИН ДЕН ЩЕ СМЕ ПАК ЗАЕДНО ВЪВ ВЕЧНОСТТА!
24. МЪКАТА ПО ИЗГУБЕНИТЕ ОТ НАС ХОРА Е ВЕЧНА, ВЕЧЕ ДВЕ ГОДИНИ ОТКАКТО СИ ЗАМИНА МОЯТ ЛЮБИМ СЪПРУГ, БОЛКАТА СЕ ЗАСИЛВА ВСЕКИ ИЗМИНАТ ДЕН И ЛИПСАТА Е ВСЕ ПО ОСЕЗАТЕЛНА, НЯМА ПРАЗНИК НА КОИТО ДА НЕ ПЛАЧА И ДА СИ СПОМНЯМ ПО ИЗМИНАЛИТЕ ХУБАВИ ДНИ С НЕГО, ДАНО ТОЙ СЕГА ДА Е НА НЯКОЕ ПО ДОБРО МЯСТО ОТ ТУК ЗАЩОТО ТОЙ ГО ЗАСЛУЖАВА, КЪДЕТО И ДА СИ ЛЮБИМИ ЛИПСВАШ МИ МНОГО И ТАКА ЩЕ БЪДЕ ДОКАТО ОТНОВО БЪДЕМ ЗАЕДНО С ТЕБЕ ВЪВ ВЕЧНОСТТА!
25. Горе Главата, всеки среща любовта на живота си и то когато най малко очаква, в смисъл любовта идва когато не я търсиш, когато най-малко я очакваш ще дойде.
Ще откриеш своята следваща половинка която ще бъде с теб завинаги, просто бъди спокойна и Горе главата
Чао чао, и се надявам да съм ти помогнал :)
Всичко хубаво! ! !
26. Мило момиче, мога да кажа, че добре раазбирам болката ти. Аз също изгубих любовта на живота си, само преди 44 дни... мъката ми е безгранична, а от ден на ден се усилва. Сякаш започвам да излизам от първоначалния шок и да приемам реалността, а тя се оказва жестока. Виждам, че ти си я приела (дори ако това трябва да е от позицията на времето или младостта ти). Това е добре.... като за начало. Следва пътя на търпението и вярата, че отново ще имаш твоят втори шанс в живота. Който търси - намира. Това поне го знам от опит. Но остава трудното:как да не започнеш да сравняваш новите хора в живота ти с покойният ти любим. Мисля, че ако преодолееш този момент, това означава, че имаш шанса да изживееш още една Голяма Любов!
Късмет! Само съжалявам, че за мен няма вече този шанс, защото аз бях срещнала човека за когото винаги бях мечтала... и всичко друго (ако има друго)ще бъде само един компромис!
27. Здравеите на всички ви,. Бях с едно момиче 3 години и половина, но се разделихме, преди нея не ми вървеше в любовта! След нея също, разделихме се и съм в страшна душевна дупка, не виждам смисал в живота вече без моито момиче, на 25 години съм не пуша и спортувам, за сега... брутално тежко ми е и осештам че започвам да губя себе си... вече и спорта не ми помага... чувствам се самотен и искам да ми се случи чудо и да съм отново щастлив... но не се получава... имам нужда от половинка,... но не я намирам..
29. И аз загубих мъжа си преди 23 дни. Всеки ден съм на гробищата, търся го по улиците, чакам го да си дойде. Той беше всичко за мен и аз за него, толкова силно се обичахме, не знам дали ще издържа на болката. Имаме две малки момиченца, на 3 и 1годинка само се питам как да си го върна. Почина в ръцете ми от инфаркт на44 години. Децата ми постоянно го търсят, а аз не спирам да чакам да си дойде, всеки ден става по зле. Живея само със спомените, той беше всичко за мен...
31. И аз съм го преживяла. Цяла година плаках всяка вечер. Загубата ще я усещаш винаги, но болката ще се притъпи след няколко години. Все пак си имала щастието да си с него 13 години, това не е малко, колко много хора не са имали това.
32. Аз съм N29, вече минаха 64дни, изпълнени с болка и тъга. Не вярвам че някога ще отмине. Любовта ни беше толкова силна и ярка, че дори непознати хора се възхищаваха на нея. Сега живея за децата си, просто защото зависят изцяло от мен, знам че и той това иска. Не мечтая, не планувам, живея ден за ден и всеки миг мисля само за него, чакам го в сънищата си, живея само със снимки и спомени. Толкова съм самотна и отчаяна и не виждам смисъл в нищо, ако не са децата... копнея за мига в който отново ще сме заедно.
33. Изгубих съпруга си преди 40 дни, беше на 54 години. Живяхме заедно 29 години имаме, две прекрасни деца . Вечерта вечеряхме , говорихме, аз отидох нощтна смяна. Прибрах се сутринта и го намерих в кома без да е бил болен. Мъката ми е неописуема, мисля че не живея от този момент . Не мога да спя, не мога да ям , не мога да мисля, да работя в болница и трябва да виждам всеки ден болни хора, а аз не спасих съпруга си . Кажете ми как се преодолява това.
34. Здравеите, казвам се В. Почина и моята жена-отиде си и много, много ме боли. А бе само на 56 години. Не знам но някаква буца е заседнала в гърлото и просто не мога да преглътна. Отиде си а до последно мислеше как, как да не ми създаде затруднения. Не виждам вече никакъв смисъл в живота просто децата се прибират при своите семейства а аз стоя заобиколен от четири стени пред телевизора и компютъра. Вече 21 ден а я сънувам и като се събудя ужас сам. Тук чета споделеното от повечето млади хора, но и ние изпитваме същата, не по малка болка. Ами това е.
35. До 33 от В. -Тъка е госпожо, всички щастливи хора са-щастливи по-своемо, а всички нещастни си приличаме-/много, много ни е тежко/. Който каквото и да каже и да се мъчи да ни успокои-болката си остава-НЯМА ги. Днес ходих на гроба да занеса цветя-страшно е.
36. Аз съм 32, много съжалявам за загубата на всички ви. Ще ни боли и не знам кога ще отмине, и дали ще отмине. Минаха 3месеца и 4дни от загубата на съпруга ми. Няма лек за тази болка. Мога само да кажа, че знам какво чувства всеки един от вас. Постоянно ходя на гроба, отрупан е с цветя и снимки и какво от това, не мога да го върна. Обладана съм от страдание и мъка. Понякога започвам да ровя пръстта и ми се иска да го изровя или да легна завинаги до него... От време на време си давам кураж, заради децата и после пак потъвам.. Ако споделя това с близките ми, ще започнат да мрънкат и да ме обвиняват, че нямам право да се предавам, но сами знаете, болката е влудяваща и само вие може да ме разберете. В началото не го приемах и отричах случилото се, после изпитвах гняв и омраза, страх, сега съм в депресия.... Чудя се дали някога ще го осъзная.... как ще дишам и ще живея без него.... Днес се иска прошка, бях до гроба, плаках и го молих да ми прости, всеки миг, в които не съм ценяла мига че е до мен, винаги когато неволно съм го наранявала и това, че не можах да направя нищо, за да го спася и да изживеем всичко заедно....
37. Пак съм аз В. -ОТ 34 и 35. Не знам-вече какво да правя, явно полудявам, тъка е близките ми казват-живей имаш внук/ци, дръж се. Но аз си знам какво ми е всеки се прибира при семейството си-а аз м/у четири стени. Глупаво е, но днес си бях взел пистолета и дълго го разглеждах, все едно го виждах за пръв път. Щракането на затвора ме върна в действителноста/дано не се смеете/но това е самата реалност. Имам усещането, че изобщо няма смисъл да живея. Всичко което погледна е свързано с НЕЯ, която вече я няма. Пиша, но не ми става по-добре, даже напротив но тъка ще е, само незнам докога ще се издържи.
39. Към 37. На всеки, който е загубил любим човек му е минавало през ума, че би могъл да се самоубие за да е с него в отвъдното и то веднага. Признавам, че не съм много сведуща, но казват /и Ванга също/че ако човек се самоубие душата му не отива при другите души, а остава в изолация и терзания докато му дойде часът. Вчера станаха две години откакто изгубих голямата си любов, светът е пуст. Вярно е, че децата си гледат семействата. Мисля си, че липсата ще я усещам докато съм жива, но болката става по-тъпа, а и срещата се приближава... Освен, че е голям грях, самоубийството не решава проблема. Опитайте се да живеете ден за ден като се потапяте в много работа и в къщи също. Душата някак изтръпва и привиква.
40. Съпругът ми почина внезапно преди 6 месеца.
Беше много грижовен и всеотдаен. Липсва ми много. Не зная как да продължа живота си. Много ме боли и непрекъснато плача. Чувствам се безпомощна и уязвима. Болката ми е огромна. Чувствам се като птица без крила, която е безпомощна.
Звъня му на мобилния телефон, нося му дрехите, ходя по места на които сме били. Търся го. Имам чувднво, че е заминал и ще се върне.
Но за първи път разбах значението на думите НИКОГА ВЕЧЕ И ЗАВИНАГИ
НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ВИДЯ И ПРЕГЪРНА И ТОВА Е ЗАВИНАГИ,
41. До 39 от В. Това е тъка и аз съм го чувал, но не мога да се боря. Просто не мога, не виждам нищо което да ме задържи в този долен и скапан живот. Вчера ходих на гроба, че бе пропаднала пръста и си мисля колко е преходно всичко. Само една суета. Ще оправя гроба, ще засадя дръвче и тогава ще видя накъде. За сега имам четири стени, телевизор и компютър. Капсулирал съм се и никой и нищо не ме интересува. Просто скапан от живота човек.
42. До 40 от В. Тъка е госпожо аз съм същия, вървя из града и си спомням как сме вървели навсякаде, а ние излизахме постояно заедно. Даже познатите ни се чудеха. Но телефона веднага, изтрих от моя-много ме болеше като видех името и, а вече нямаше на кого да звъня-за съжаление. А другото, чехлите обувките даже и нощницата и си стоят както допреди. Но какво да кажа, никой не може да ми/ни помогне, причината е там някъде дълбоко заповена и няма връщане-остава само голямата-нетърпима болка разяждаща гърдите ни.
43. Може да прозвучи глупаво, но на всички който сте загубили някого, било то смърт или раздяла ви съчувствам от сърце. Много тъжно ми стана, като ги прочетох коментарите, дори очите ми се просълзиха, ;( Нямам какво да ви дам, или утеша, за това от дъното на душата си, ви гушкам от сърце, и дано поне това, малко ви стопли. :( Незнам какво да кажа, освен че в живота си губим, твърде рано всички, който обичаме, но това е живота, едни умират, други се раждат. Едни се събират, други разделят, бъдете добри, нежни мили и внимателни, ценете най-малкото, обичайте се, защото живота е миг. И преди да се усетим, вече сме сотаряли, сега ни има, утре ни няма, всичко става за миг, за миг започва да бие човешкото сърце, за миг и спира, обичайте се бъдете по мили, един към друг. (hug) Живтоа е борба, и ние всички трябва да се борим до край, независимо колко ни остава, не се предавайте, това е най-лесно, времето лекува и потъпква болката, но спомените остават завинаги, нека се опитаме да живеем в един по добър, и мил свят, усмихваите се, не губете надежда, борете се и никога ама никога, не се отказваите от мечтите си, човек е толкова голям колкото са големи мечтите му... Трудно е да за всички, но загубата по любим човек, тъгата, самотата, няма да го върне ;( Борете се, и никога пред нищо, не се спираите, и не се отказваите, отсояваите си позицитее, борете се за своето! (hug)(hug)(hug)(hug)
44. Доста хора са на твойто положение но не се предавай все пак и твоят ред ще дойде рано или късно да не говорим, че с повечето хора днес едвам се приказва и им вадиш думите с ченгел от устата непукизъма и самочувствието завладяват доста ежедневието ни ама за всеки си има време. Желая ти успех
45. До В.... За всички ни загубата е голяма и болката не отминава нито за миг, но нямаме право на слабост, заради тях, заради нашите половинки, със сигурност, гледайки ни от някъде, последното нещо, което биха искали от нас, е да се предадем.... Съгласна съм с 39 и смятам, че това е грях и колкото и да ми е тежко, и каквито и мисли да са минавали през ума ми, не бих рискувала ако има друго време и друг свят да не съм с него. Да, живея ден за ден и в края на всеки ден се чувствам облекчена, че е изминал и ме приближава до него. Знам, че ще ме чака, където и да е и един ден отново ще сме заедно.... Г-н В. Повярвайте ми, разбирам болката ви, защото живея всеки миг с нея. Преди няколко седмици се запознах с една жена от един форум, която също е загубила съпруга си и много време е трябвало да се примири с болката. Тя сподели нещо с мен, което ми даде малка утеха и сила да продължа... ако искате се свържете с мен и ми пишете на електронната поща ********Моля ви не губете вяра и не потъвайте в мъка, желая Ви сила, за да продължите и да дочакате момента, когато отново ще сте заедно...
46. Честита Баба Марта, на ВСИЧКИ-които сме загубили близките СИ. Дано душите ИМ са на по-добро място. За дълбоко съжаление вече Ги няма да ни пожелаят радост през пролетта. В.
47. Днес излязох из центъра на града. Хората щастливи, усмихнати. Аз седнах на пейка и гледах-хора млади, хора безгрижни. Защо господи не прибра мен, толкова много ТЕ молих, защо угаси тези добри очи които бяха жадни за живот. Няма справедливост на този свят. Идва пролет, а Човека който бе до мен, вече го няма. Не се сърдете, че Ви товаря и с моята мъка, но просто ще се пръсна.
49. Навън-вали. Дъждовните капки се стичат по стъклата-все едно сълзи. Мрачно е целия ми живот като лента на нямо кино пред мен върви, Минава, младост, минава щастие. А лентата върви и дъжд вали. Стоя във нас за никъде не бързам, поглед в прозореца забил. И виждам те и млада и щастлива. Капка малка от дъжда по лицето ми се появи, но не О Боже, това е мъничка сълза. А бяхме млади и обещахме си дори да сме заедно докато смърта ни раздели. Дъжда - вали, вали незнам дали някой ще повярва -но сърцето някак много ме боли. На М-А от В.
50. Снощи с ракията попрекалих
сам, бях-но говорех с моята жена
а тя ме слушаше безмълвно.
Очите плуваха в сълзи, .
Ноща се спусна
и тишина,
а аз ракията допих.
Ще кажете-алкохолик-
да тъка е, но сърцето
във гърдите пак боли, боли.
Не знамзащо и как
но нейните ръце усетих
по лицето мое как изтриха капнала сълза.
заспах, за да се събудя
пак на сутринта-
осъзнал кошмара на живота.
Няма я, покрай мен е
само нейната душа.
51. Мрак се спуска
идва нощ, ноищ безкрална.
Сядам и замислен
в прозореца се вглеждам,
а там тъма.
Стоя, а в главата
мисли се роят.
утре празник е
ще трябва, на гроба
аз цветя да занеса.
Ще поседна малко
свещ ще и запаля,
ще постоя,
ще постоя -и ще си отида
а там останала ще да е тя.
52. Честит 8 март на всички вас, сестри по нещастие! Няма ги нашите любими, няма да има целувки, цветя и подаръци. Няма да усетим нежните ръце, няма да чуем топлите думи. Пожелавам ви да сте здрави и силни за да може да изпълним дълга си към родители и деца. Убедена съм, че любящи души ни гледат и ни подкрепят.
53. Много, много ми е тежко. Никога не бих повярвал, че тъка може да ми липсва. А болката/не физическата /а болката в душата е много страшна. Нещо като буца е заседнала в гърлото ми и който каже, че не боли сърце-просто се лъже.
55. Чета за НАНА и ми е тежко. Милата, тя тепърва започва пътя заслан с тръни. Пожелавам и господ да е с нея. И МОЯТА жена бе много борбен и свестен човек, но болеста е много, много коварна. Казваха ми, че стават чудеса-при нас не стана-дано чудо стане за нея, за да може да се радва на детето си. Много мъка има по този свят, но това го разбираме едва когато живота ни я поднесе.
В-н.
56. 40 ДНИ.
Днес стават 40 дни без нашата много обичана,
съпруга и майка-МАРИЯНА.
40 дни пез които аз не знам дали съм жив и дали
това не е жесток кошмар. Дните си вървят, живота продължава, хората са щастливи, а болката -тя се е моя.
Замисляйки се все едно всичко бе вчера и младост и деца и борба да постигнем нещо в живота-навсякаде заедно. СЕГА ОСТАВА САМО БОЛКАТА и чувството за излишност на мен в тоя живот.
Веселин.
57. .... НОСЯ СЪРЦЕТО ТИ, СЪКРОВИЩЕ! НОСЯ ГО В МОЕТО СЪРЦЕ!!!
Една година... една ужасно мъчителна и кошмарна година от смъртта на любимия човек. А сякаш всичко се случва като преди ден... и мъката е също толкова силна, и сълзите са неспирни и душата е опустошена... Кой казва, че времето лекувало? Може би лекува тялото, но не и душата...
С годините помъдряваме (може би) и това което ме държи на "повърхността" е, че всеки изминал ден ме доближава до момента когато ще се прибера у ДОМА, при своята сродна душа...
58. Оперираха я на Велик ден. Тогава си помислих БОГ е велик-дано и помогне. Но... вече ги няма тези очи, А БЕ ТОЛКОВА ДОБЪР ЧОВЕК. Човек за който много боли и се питан-защо-защо не прибра Ти мен о Господи. А в домът И всичко както жива е била-стои. Стои и чака нея, но няма тя да се прибере, няма звънкия и глас покрай мен да прозвучи. Не знам какво да правя, откровено казано не ми се живее-вече няма за кого. ПУСТОТА И МНОГО, МНОГО БОЛКА.
60. Птицо моя,
пролетта дойде.
Небето свежо с облачета бели,
мирис на цветя
и много, много птици
полетели.
Погледа си вдигам,
а слънцето блести
-тебе птицо моя търся аз
със премрежени очи.
-Птиците-летят размахали криле,
и весели и загрижени,
но за мен са чужди те, .
Няма я вече.
живота спря нейното сърце.
Крила отпуснати стоят.
А чакам аз и гнездото нея чака,
но смърта, никого не пуска.
Сбогом, моя скъпа птицо.
Няма пролет и разперени крила.
61. В дома отново, пак се прибирам-
времето мрачно-дъжд, ще вали.
Сядам, тъжен, уморен-
към небето поглеждам.
Спомените- рояк от мисли,
неканени, тъжни-
отново при мен са дошли.
Дните-летят, самота човешка,
и много, много сърцето боли.
Няма е вече, отиде си тя.
остави Човека, обичащ я,
с тъжна и болна душа.
Отронват се първите капки,
от облаци черни,
да дъжд, ще вали, а от очите -сълзи.
62. Мили хора, прочетох споделеното от всички вас плачейки. Преди 4 години и 3 месеца и мен съдбата ме изгори и беляза до края на дните ми. Мъжът ми почина от инфаркт на 45 години - навръх имения си ден. За секунди животът ми сякаш се срина и аз като вас вече повече от 4 години живея с мъката и болката си, задавайки си въпроса: "защо той, а не аз, какъв е смисълът да оставам без него на тази земя? ". Много е тежко и боли... Съпругът ми беше за мен и любим, и приятел, и майка - другата половинка на моето цяло... Имаме две деца на 23 и 16 години. Живея за тях и се боря с трудностите всеки ден... Но макар и да не съм сама се чувствам самотна. През почивните дни и празниците е най-тежко - тогава болката те изгаря отвътре. Само човек, който не е изживял нашата мъка, не знае какво е. Отстрани е лесно да се дават съвети. И аз като вас вярвам, че нашите любими ни чакат там някъде докато дойде и нашият час, и Господ събере душите ни. Тази вяра трябва да ни крепи и да ни дава сили. Кураж мили хора! Спомените и обичта ни към любимите ни ще ни крепят до часа, в който ще бъдем отново заедно с тях и да се надяваме че ще бъде завинаги.
63. До 62-/.
Тъка е уважаема Госпожо, лошото винаги идва неочаквано-а после, после остава дългата и пареща болка. Хората си отиват-рано или късно, от този свят, но този който остане след като си замине неговият близък приятел-съпруг/съпруга-тежко му. Децата си имат свой път и живот и приказката-живей, радвай се на децата-може и да е права, но донякаде-рамото, рамото/госпожо/на което да се облегнем и споделим-вече го няма. Живота действително продължава, дали вече желан или не-просто няма що друго да сторим. В началото пишех само в този сайт и споделях болката си, но впоследствие открих друг един в който срещнах много хора с подобна на нашата съдба. Не знам модератора дали ще пусне името на сайта, но той е Салса. Внего има и много шлак, но има и добри хора с подобни съдби. Там може човек да поговори и малко поне да отпусне болката стягаща душата му.
Веселин.
