 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
Аз съм българка а той е турчин...
преди: 6 месеца, 15 дни, прочетена 983 пъти
Здравейте..аз съм едно влюбено до ушите момиче...на 23 съм и от 2г и половина изживявам наи страхотния си романс... имам един истински мъж до себе си-имам внимание, имам ласки,имам любов, имам страст..той е всичко което искам..и аз съм щастлива с него..
Но..ех, това но...аз съм българка а той е турчин... аз съм християнка, а той мюсюлманин.. и нашата любов е обречена.. не знам дали може да си представите колко е трудно да се криеш в продължение на 2 години и повече..не знам дали знаете, колко боли когато дните са ви броени.. да знаеш че днес си го гушкаш, а следващия път-кога ли ще е той?
Аз знам че трябва да се откъсна от него..но кой си отива от хубавото?
Искам го завинаги..а не знам как да пеодолея страховете си..
Искам го завинаги, но искам и разбирателство с родителите си..и той с неговите..
А на всичкото отгоре и пред наште твърдя че съм още с предишхия си приятел..и от тази каша как да излезна?
И след време когато ще трябва да поемем по своя път, ние няма да се оставим и семейни да сме няма да угасне нашата любов..и дори и грешна пак ще гори нашата любов..
Но този грях, ще е чист като току шо натрупал сняг......
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Да знам какво е аз също съм съм българка и съм имала връзка с турчин, но беше по кратка от твоята 2 месеца. Но това, че изповядваме различни религии не ни спираше. Дори и да трябваше да се крием ние пак се виждахме. Според мен е важно да има любов и разбирателство, отколкото да се караме а пък да сме от една вяра. Тъй че не се притеснявай с времето родителите ви ще свикнат с това и няма да имате никакви проблеми.
2. Аз съм момичето, което написа тази изповед..
искам да ти кажа, че не на мен ми пречи неговата вяра..
А ще вбесява близките ми..и те никога няма да го приемат.. и неговите родители-те няма да приемат мен.. и ние си се виждаме-на пук на всички, които не ни харесват.. но явно не ни достига куража да признаем истината на близките си.. И моля ви, кажете как да избягам от лъжата, която е за пред близките ми..те знаят че още съм с бившия си приятел..какво да им кажа..че съм го оставила..а кое е новото момче с което се срещам-нова лъжа?...ох..много е объркана мойта история.. :((((
3. Не трябва да се месе кръвта...българското и турското...
грехота...за това ли умряха хиляди българи през вековното робство, за да се гаврите с паметта им !
Засрамете се !
4. Здравй! Понеже преживявам същото реших и аз да пиша. Незнам дали ще приемеш съвета ми, но искренно се надявам думите ми да ти помогнат. От 8 месеца имам връзка с турчин. Някой ще ме опрекне и ще каже, че нямам право да говоря тъй като са минали само 8 месеца и още нищо не съм видяла. Всеки има право да изрази мнението си, аз обаче занам едно. В живота има неща, които се случват само веднъж и ако ги пропуснеш рискуваш да съжаляваш цял живот.
Много често влизам във форуми в които се обсъждат връзките между хора от различни религии и не само, и често попадам на изповеди от сорта на: " С него съм, а обичам и сънувам друг", "Как да забравя първата любов?" Не искам и с мен да се случи същото след време, не искам да си лягам до някой и да сънувам друг, не искам да си задавам думите, които прескъпо струват:...ако само...! Ако само бях по-смела ...Знам, че няма да ми е лесно, но не винаги лесния избор е правилният път, по скоро той винаги е компромисен вариант, а най-страшното е когато правим компромиси със себе си, за да може на други да им е добре.
Може да звучи грубо, но родителите са до време. Уважавай ги, но не им позволявай да взимат радикални решения за живота ти, за да не съжаляваш един ден и да се питаш:...ако само имах малко повече смелост...Бори се за тази любов, но преди всичко трябва да знаеш заслужава ли си. Ако човека срещу теб също е готов на това което и ти за тази любов не се замсиляй.З ащото все пак трябва да знаем за какво се борим и струва ли си. Успех
5. Благодаря на всички за мненията..напълно ми е ясно че родителите са до време..и след това остава човека до теб..но има и друго..аз не знам дали искам децата ми да носят неговата религия..а знам че той няма да прави компромиси спрямо това..и двамата се обичаме много, минали сме през много неща..но сякаш и двамата не сме склонни да правим компромиси спрямо религията..аз мога да отбелязвам и двете традиции, но знам че с времето неговата религия ще надделее..може да звучи глупаво...за това всъщност има варианти..
Преди две години по малкия му брат беше жестоко убит..и неговите родители изцяло разчитат на него..аз не знам дали той ще може да се бори срещу тях..а и аз не искам да го карам..защото разбирам болката на хората..
не знам,не знам..толкова е трудна една такава любов..и толкова изпепеляваща...
А на номер 3 ще кажа-ти не си ли обичал?..не знаеш ли че на сърцето не може да се заповядва?...любовта просто иджа..и помита всичко останало..
6. Здравей, аз съм човека написал влюбих се в туркиня без
крак. С много жени съм бил, 4...5 пъти съм се влюбвал. Имам жена за която някои мъже могат само да си мечтаят,
Но такава история като моята я има само в индийските филми. Сигурно в туркините има някаква вродена рома-нтична сантименталност примесена с патриархална скромност и вярност към мъжъ. На мене ми даде точно това
от което имах нужда. Пиша ти го това за да знаеш че ако
вашите родители се съгласят да се ожените ти ще трябва
да живееш по техните правила. Аз съм влизал в турска къща. Ред чистота всичко блести. Жените все нещо бършат
перът чисти килими и само турски кючеци, турска телеви-
зия всички приказват на турски и нищо не можеш да им
разбереш. Аз влизам като гост и нямам проблем защото ми
приказват на български ама ти си прави сметката. Мъжете
излизат сами по заведения. Свалят българки. Ти ще бъдеш
постоянно следена и контролирана ако мъжът ти го няма.
Твоите приятелки ще бъдат разни снахи и братовчедки.
Синът ми има колежка студентка и ми вика че са я преду-
предили да си прави сметката ако стъпи на криво. Мога да
ти пиша за още много примери но се надяван че някой
друг ще ме допълни. Ти като българка нямаш техния
манталитет. Дори и да работиш престижна държавна рабо-
та, няма да те оставят да си развяваш байрака и да
командиш парада. Акъл не мога да ти дам. Само знам че
има много болка в такава любов.
7. Прав си в много неща..болката наистина е голяма..
прав си и за манталитета на турците..аз съм от такъв краи и съм доста запозната с нравите и обичайте им..за това и казвам че не съм готова да бъда такава..а и не искам..но не задължително трябва да е така.. моя приятел по нищо не показва тази черта на турците..всъщност на мюсюлманите..то това жената да им "слугува" и да е толкова покорна и послушна иде от корана..но нали знаеш, хората се опознават напълно с течение на времето, може и да ме изненада и да покаже този манталитет..макар че аз съм жена която трудно може да кротнеш ако не поискам.... аз предпочитам да съм негова любовница от колкото жена..тогава каймака ще е за мен..не мислите ли?..ук просто споделям болката и щастието от забранената любо..
и искам АКЪЛ ЗА ТОВА КАК ДА СЕ ОТТЪРВА ОТ ЛЪЖАТА КОЯТО СЪМ ИЗРЕКЛА ВКЪщИ..?
КАКВО ДА КАЖА НА НАщЕ-ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СЪМ С БИВШЕТО СИ ГАДЖЕ ОТ 2 Г И ПОЛОВИНА?
ЧЕ ИЗЛИЗАМ С НОВО МОМЧЕ..ОТ ЕДНА ЛЪЖА В ДРУГА ЛИ ДА ВЛЕЗНА..
ИЛИ ДА КАЖА ИСТИНАТА..И ТЕ ДА ЗАГУБЯТ ДОВЕРИЕ В МЕН?..
ДАИТЕ АКЪЛ ХОРА..А ТЯ, МОЯТА ЛюБОВ..щЕ СИ Я НОСЯ ВИНАГИ..И СЛЕД СМЪРТА.. ;))
8. Здравей, аз съм номер 6. Ти все трябва да имаш някаква
приятелка. Принтирай си писмото, за да не могат вашите да четат коментарите. Твоята приятелка да отиде при вашите
и да им каже буквално. ЗНАЕТЕ ЛИ ВАШАТА ДЪЩЕРЯ КОЛКО МНОГО СТРАДА, ВИЖТЕ КАКВО Е ПИСАЛА В
ИНТЕРНЕТ. По тяхната реакция ще избереш как да се
държиш. Сайта е анонимен и винаги можеш да се отречеш
че не си ти. Аз живея в болярския край където турците
не си показват много, много рогата, че виждам какво
става. Не искам и да си помислям за Разград и Кърджали.
ТВОИТЕ СТРАДАНИЯ СЕГА ЗАПОЧВАТ. Дори и да избягате заедно в чужбина пак ще те навре в някаква цигания. Те
сами са плахи и уязвими затова навсякъде са на
тумби на тумби. И аз съм влюбен но правя опит да си
сменя обкръжението. Щом моят приятел турчина ми забрани да се занимавам със сакатата, да не ти приказвам за българите. Ако почна да ти пиша ще ти настръхнат
косите. Хвани си 2 резервни гаджета българи. Така се
прави и каквото сабя покаже. Завиждам ти че си млада и
един ден твоята история ще ти бъде само един приятен
спомен. Действай по въпроса веднага и се обади какво е
станало. ТО АКО НЯМА ТАКИВА КАТО НАС КАКВО ЩЕ
ПИШАТ ПИСАТЕЛИТЕ.
9. Ще напиша и аз нещо по въпроса. Не всички турци са като описаните от вас. Има и такива, които живеят съвсем нормално, точно като вас, че и по. Кажи им истината, те не я ли заслужават...? Вместо да се криете като хлапета, предполагам, че сте големи хора и можете да носите отговорност. Имаш и дете. Малко хора биха се навили да отгледат чуждо дете. Туркиня съм. Успех и най- важното много кураж.
10. Здравейте, аз никъде не съм споменала че имам дете номер 9...то пък от къде дойде... :)
аз си го обичам..много си го обичам..и не деля хората така..и не твърдя че живеят в средновековието повечето турци..нали всички сме хора..???
А мойте родители заслужават да знаят истината..но няма да ме разберат..и ще ме корят, корят..а аз искам подкрепа и разбирателство..и така номер 6 на теб сте ти кажа че аз знам какво ще е отношението, особено на баща ми..за това и се съветвам с вас..
11. Иска ти се да му бъдеш любовница ама като те отреже не
искам да ти чувам писъците. Има много голяма разлика
между мъж турчин и жена туркиня. Виждал съм как се
лигавят турци по заведения, ама туркини не съм виждал.
12. Номер 11, искам да ти кажа че аз знам и чувствам, че той ме обича..пък и да си се лигави..нали и аз ще си се лигавя..нали и аз ще си имам някой друг?
13. Искам само да кажа на всички вас, че мисюлманина си остава такъв и незнам когато опре до сватба дали няма да се откаже или да започне да "отстоява" мнението си агресивно както знаем за повечето от тях дано този човек да не е такъв само да не останете разочаравана. Ако пък сте сигурна в него и той Ви обича не се страхувайте да преминете през тези тревоги с родителите си
14. Здравей, мила! Аз също две години ходих с мюсюланин. Не е интересува какво говорят хората това беше единствеият мъж, който ме обичаше и подкрепяше. Единствеият мъж, който никога няма да спра да обичам, но се отазах заради родителите си. Неговите ме приемаха, но моите не успяха. Мъчих се да го залича от съзнаието си и започвах връзка с някой, но при всеки осъзнавах, че не мога да намеря мъж като бившия ми приятел. Сега съжалявам, че е сме заедно, но пък в крайна сметка колко още щяхме да сме заедно-докато е амери жена от еговата религия. Аз щях да бъда отхвърлена и наранена.
Повярвай, и при теб ще е така. Ще ти изневерява, а ти ще страдаш. Не знам ти си решаваш, но според мен по - добре рано, отколкото след като се задълбочат нещата.
15. :)))) ми какво да ти кажа, много ще страдаш ако не го оставиш, нали знаеш поговорката за вълка...аз съм ходил с туркиня и ги знам какво представляват...ако искаш да си останеш с него и да създадете семейство приготви се децата ти да са мюсюлмани и да носят туски имена, да научиш турски ...те в къщи на български не говорят и куп други простотии, а да не говорим че непрекъснато ще си избиват комплексите, като казват колко тъпи са българите и как християнството е супер скапана религия...успех, а забравих ще ядеш бой и ти ще си виновна за това:)))късмет
16. Искам само да кажа че тука някои са в голяма грешка вие не правите ли разлика между турци и цигани немога да рабера.. Аз съм туркиня сестра ми ходи с българин вече 6 години и преживяха много нещта заедно неговото семеистжо не я прие добре но моето прие него като син ...защото никога не са имали такъв и няма да имат..и няма да ви кажа за каква любов става въпрос..Само едно мога да ти кажа миличка ако го обичаш наистина кажи истината на родителите си ..те са ти родители и колкото и да немогат да го приемат това те те обичат и едва ли ще те оставят сама ще те подкрепят във всичко само им даи малко време да го разберат да го приемат и обикнат както ти..неможеш вечно да криеш това.. Непоносим товар е..преодолеите пречките и ако успеете значи ще бъдете щастиливи..и заедно което е наи-важно аз ти желая упех! :)
17. Явно не правят разлика. За тях това е едно и също. За тях сме 2-ро качество хора. Но ние ще продължаваме да им доказваме ,че това не е така
18. Абе я си живеите сега а пак после
19. Много позната история.. само че аз съм от малък град и родителите ми много бързо разбраха за връзката ми със съответното момче правеха много опити да ни разделят опитвах се да търпя но накрая ми дойде в повече и решихме че е най-добре да прекратим едногодишната си връзка.и сега година след раздялата ни аз още го обичам.. но при мен е различно защото съм по малка от теб и родителите ми още могат да ми влиаят и имат правото да го правят.. но то си вече жена със свой собсвтен живот не позволяваи на никой да ти го оправлява дори това да са родителите ти!! защото не те ще бъдат нещастни след като направят грешен избор а ти!!
20. Оле хора я се прегледайте... не ви ли е срам? какво като е турчин да не би те да не са хора... аз имам връзка с турчин от 3 години, вече живеем заедно и съм адски щастлива! той ме обича, аз го обичам и съм готова на всичко за него! отначало майка ми беше малко скептично настроена, но след като се запозна с него мнението и се промени коренно и сега го обожава и не може да приеме аз да бъда с друг. познавам много от неговите приятели които също са турци и мога само да кажа че са прекрасни хора. който каквото иска да мисли и да говори ти ако си щастлива не трябва да ти пука какво мислят другите. а родителите ти ще свикнат все някой ден с мисълта...
21. Здравейте, искам и аз да взема мнение по тази тема. Аз имам връзка с турчин вече пет години и половина. И ние се обичаме много, ама наистина много. Имаме много силна връзка един с друг.
Но... Преди време неговите родители не ни приемаха. Какви ли не обиди съм чувала по свой адрес, гонили са ме. Но с времето разбраха че така няма да стане и сега малко се поукротиха. Моите родители още не са разбрали. Майка ми може и да подозира нещо, но аз избягвам разговорите.
Проблема не е в това дали той има друга вяра. Проблемът е, че като си говорим за живота ни напред, за бъдещите ни деца, той казва: "Аз искам моето дете да знае турски, трябва да приемеш религията ми. "Е много сори, ама при мен не минава. Нищо против нямам да знае езика на баща си, ама някак си не разбирам думи от рода на гяури и гадни работи за нас. Повечето турци ( да не кажа 99%) говорят за нас такива гадости, че все едно че ние живеем в тяхната страна, а не те в нашата. И някой път го слушам как казва, че всички българи били еди какви си, само аз не съм. еми естествено - нали ме обича.
Ама аз се замислям. Е добре де, утре как ще разкажа на детето си за робството - едва ли ще разбере защо като са направили такива неща тези турци майка му е българка, а баща му - турчин. ( Макарче днешните турци нямат нищо общо с онези изчадия.) Другия вариант е нищо да не му се казва. ми тогава какъв българин е да не знае историята на родината си, да носи турски име и да говори турски. ей това е въпроса. И аз си го обичам много, ама това ме измъчва. Вече съм достатъчно голяма, ама едно време като бях 18 - годишна пикла не мислих така. И сега гледма че момичетата не подбират. Важно е да има разбирателство, но всички са еднакви. И всъщност ще ви дам линк за нещо, което ще Ви накара да се замислите. Просто ги изгледайте: http://www.vbox7.com/play:7b66d984
и http://www.vbox7.com/play:d3ad62d3
Еми това е от мен и успех на всички, влюбени в турчин!
22. Мили момичета, не повтаряйте моята грешка! Едно е да имаш турчин за приятел, друго е да бъдеш негова съпруга. По време на връзката, ще бъдат много мили, но после ще превърнат животът ви в ад! Турците са изключително консервативниo, дори бих казала примитивни по отношение на жената в семейството, жената е само инкубатор за децата му и нищо повече. Семейството и роднините му никога няма да ви приемат добре, независимо дали сте образована и културна, на тях им трябва слугиня и чистачка.
Ако искате мъжът ви да ви третира като вещ, свекърва ви (без основно образование) за най-малкото прегрешение да съска на турски зад гърба ви, а роднините му да се държат сякаш не сте на масата заедно с тях то тогава го направете. Желая ви успех, аз го нямах!
23. Здравейте :) Искам да кажа и аз нещо :)
Аз съм доста по-малка . . на 17 съм . . имам връзка с турчин от 4 години. Само че ние не сме в България . . в Белгия сме. Говорим си на тукашният език, някой път малко турски /коео съм научила/, той малко български, всичко окей . . като изключим, че неговите родители не ме приемат . . отделно моите него . . Както и да е, те няма да ни разделят, защото си мислят, че всичко ще приключи рано или късно . . обаче за нас нещата са много сериозно. Познаваме се от година . . Не знам, единственият проблем е, че той иска да приема религията му . . до някаква степен си мисля, че съм съгласна /ако се стигне до брак и тн/, обаче от друга страна, не искам да нараня родителите си по този начин . . майка ми направо ще се откаже от мен . . :С :(
24. Здравей! Твоята история малко ми напомня на моята - аз съм българка, а той турчин. Разликата е, че ние не обръщаме внимание на различните си религии, а на това, че си даваме сигурност и любов. Относно претесненията ви за вашите родители - няма родител който да не желае най-доброто за детето си, така че следвай сърцето си. Ако ще се разделяте по-добре е защото вие го искате, а не защото ви го налага някой. Пред любовта няма граници, а само страхове и предрасъдици.
25. Виж, мила...аз сащо съм българка, а човека с който искам да остарея е турчин.. случайно попаднах на твойта история точно защото имам тоя проблем.. не търся съвети,просто исках да видя още такива истории.. 3 години съм с него, той отдавна е всичко за мен, много трудно ми е било, страшно много.. в началото се измъчвах че не мога да съм с него,защотото не ме обичаше.. не ме е залъгвал, казваше ми го, но аз още тогава го обичах повече от себе си,чаках много, доказвах много любовта, уважението си и постояннството си.. не беше каприз въпреки, че връзката ни започна когато бях на 16 (разликата ни е 2 години) и може би това си е мислил в началото.. но както казах - 3 години съм с него.. като имам предвид аз с него.. много пъти ме остава, беше с други, а аз чаках, и чаках..
Година и половина така.. той също беше привързан още тогава към мен,но се пак ме оставя.. малко преди бала ми (тази година) сичкоза което мечтах и чаках се сбъдна.. каза ми, че ме обича,а и аз го виждах от известно време.. тогава са замислих за привързаността му преди и разбрах,че не от началото, но от все пак отдавна преди да ми го каже той ме е обичал, но е мислел, че ще ми мине и ще се откажа, което според него е по-добрия вариант, защото "нямаме бъдеще" и така,когато най-накрая се реши,каза ми че ме обича и ми го показа с много неща всичко стана невероятно..не говоря за любов като на филм..просто най-накрая спокоиствие..толкова много се обичаме,че просто наи-малките ежедневни неща са приятни когато си с човека,който обичаш ..е ти го знаеш,ако наистина го обичаш толкова..хубаво ми е когато готвя за него,когато му подреждам гардероба и искам аз да съм човека,който да прави това за него цял живот,а и той също ми се радва така..много е дълга историята ни,наистина много..много неща приживяхме заедно и се познаваме толкова добре и се привързахме толкова,че и клиширано да звучи станахме като 1 цяло...сега доста збито разказвам,но искам да разбереш същността..
Сега той иска да се разделим заради родителите му..моите го приеха,след 2 години мъки и караници с тях аз им показах,че не ме интересува дали го харесват и те склониха, сега дори доста се интересуват от нас,видяха че е сериозно,се пак толкова време и толкова караници и пак сме заедно..... но неговите родители няма да ме приямат!и той се отдръпна точно когато бяхме най-щастливи,заради това.."нямаме бъдеще" страшно много ме боли..съсипах са от мъка..2 дена сме заедно и 5 се мъчим,моля го да не захвърля сичко и ми е много гадно,че е между мен и родителите си,но немога без него..от2 месеца се опитва да се раздели с мен,но и на него му е много гадно...просто е ужас..а аз се съсипах,отслабнах много бях 50кг. сега съм 45кг.,немога да спя повече от 4-5 часа, не излизам никаде.. абсолютно никаде.. нямам желание за нищо..
Коагто се видим и сме заедно немога да му се нарадвам и той също,но и тогава се побърквам от страх докога ще е..дори опитва да се скараме за да се разделим,но нестава,аз виждам,че е нарочно и продължавам да се боря..после му става мнхого гадно,когато говорим за това..колкото ме боли от липсата му дори за 2 дни 100 пъти повече ме боли,че смята,че ще е по-добре да се разделим заради раднините ни..ако ни обичат както 1н родител трябва да обича детето си дори и след няколко години да е ще приемат връзката ни..нали най-важното е да сме щестливи..само аз си знам колко съм дала,за да го спечеля и след сичко немога да го загубя..говорете и ако се обичате толкова се борете....освен това други съвети не ти трябват,за това ти казах,че аз не търся съвет..исках само да ти помогна..споделяй с приятелките,с близките хора на който имаш доверие,и аз го правя,но помисли....когато те боли само ти си знаеш кво ти е,когато си страшно щастлива само ти си знаеш колко точно е....никой няма да изживее болката ти вместо теб,ако си без него и никой няма да е толкова щастлив колкото ти с него, нали??
Затова споделяй и слушаи какво ти казват близките хора,но само ти си знаеш и само ти си реши,не се влияй..поговори с него и му обясни това,ако смяташ,че съм права...аз разсъждавам така точно защото колкото и хора покраи мен..приятелки,роднини да ме обичат,когато съм без него не мога да се зарадвам на нищо..липсата му е много по-голяма....моля са да съм с него и да спре ужаса скоро,защото вече наистина много се съсипах от болка,липсата му ме смазва..здравето ми рухва,но продължавам да се боря и докато мога ще е така..колкото се обичате толкова сили ще имате да се борите!!!
|
|
|
|
|
|
|
