Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей, аз съм човека написал влюбих се в туркиня без
крак. С много жени съм бил, 4...5 пъти съм се влюбвал. Имам жена за която някои мъже могат само да си мечтаят,
Но такава история като моята я има само в индийските филми. Сигурно в туркините има някаква вродена рома-нтична сантименталност примесена с патриархална скромност и вярност към мъжъ. На мене ми даде точно това
от което имах нужда. Пиша ти го това за да знаеш че ако
вашите родители се съгласят да се ожените ти ще трябва
да живееш по техните правила. Аз съм влизал в турска къща. Ред чистота всичко блести. Жените все нещо бършат
перът чисти килими и само турски кючеци, турска телеви-
зия всички приказват на турски и нищо не можеш да им
разбереш. Аз влизам като гост и нямам проблем защото ми
приказват на български ама ти си прави сметката. Мъжете
излизат сами по заведения. Свалят българки. Ти ще бъдеш
постоянно следена и контролирана ако мъжът ти го няма.
Твоите приятелки ще бъдат разни снахи и братовчедки.
Синът ми има колежка студентка и ми вика че са я преду-
предили да си прави сметката ако стъпи на криво. Мога да
ти пиша за още много примери но се надяван че някой
друг ще ме допълни. Ти като българка нямаш техния
манталитет. Дори и да работиш престижна държавна рабо-
та, няма да те оставят да си развяваш байрака и да
командиш парада. Акъл не мога да ти дам. Само знам че
има много болка в такава любов.

7.   Прав си в много неща..болката наистина е голяма..
прав си и за манталитета на турците..аз съм от такъв краи и съм доста запозната с нравите и обичайте им..за това и казвам че не съм готова да бъда такава..а и не искам..но не задължително трябва да е така.. моя приятел по нищо не показва тази черта на турците..всъщност на мюсюлманите..то това жената да им "слугува" и да е толкова покорна и послушна иде от корана..но нали знаеш, хората се опознават напълно с течение на времето, може и да ме изненада и да покаже този манталитет..макар че аз съм жена която трудно може да кротнеш ако не поискам.... аз предпочитам да съм негова любовница от колкото жена..тогава каймака ще е за мен..не мислите ли?..ук просто споделям болката и щастието от забранената любо..
и искам АКЪЛ ЗА ТОВА КАК ДА СЕ ОТТЪРВА ОТ ЛЪЖАТА КОЯТО СЪМ ИЗРЕКЛА ВКЪщИ..?

КАКВО ДА КАЖА НА НАщЕ-ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СЪМ С БИВШЕТО СИ ГАДЖЕ ОТ 2 Г И ПОЛОВИНА?

ЧЕ ИЗЛИЗАМ С НОВО МОМЧЕ..ОТ ЕДНА ЛЪЖА В ДРУГА ЛИ ДА ВЛЕЗНА..

ИЛИ ДА КАЖА ИСТИНАТА..И ТЕ ДА ЗАГУБЯТ ДОВЕРИЕ В МЕН?..

ДАИТЕ АКЪЛ ХОРА..А ТЯ, МОЯТА ЛюБОВ..щЕ СИ Я НОСЯ ВИНАГИ..И СЛЕД СМЪРТА.. ;))

8.   Здравей, аз съм номер 6. Ти все трябва да имаш някаква
приятелка. Принтирай си писмото, за да не могат вашите да четат коментарите. Твоята приятелка да отиде при вашите
и да им каже буквално. ЗНАЕТЕ ЛИ ВАШАТА ДЪЩЕРЯ КОЛКО МНОГО СТРАДА, ВИЖТЕ КАКВО Е ПИСАЛА В
ИНТЕРНЕТ. По тяхната реакция ще избереш как да се
държиш. Сайта е анонимен и винаги можеш да се отречеш
че не си ти. Аз живея в болярския край където турците
не си показват много, много рогата, че виждам какво
става. Не искам и да си помислям за Разград и Кърджали.
ТВОИТЕ СТРАДАНИЯ СЕГА ЗАПОЧВАТ. Дори и да избягате заедно в чужбина пак ще те навре в някаква цигания. Те
сами са плахи и уязвими затова навсякъде са на
тумби на тумби. И аз съм влюбен но правя опит да си
сменя обкръжението. Щом моят приятел турчина ми забрани да се занимавам със сакатата, да не ти приказвам за българите. Ако почна да ти пиша ще ти настръхнат
косите. Хвани си 2 резервни гаджета българи. Така се
прави и каквото сабя покаже. Завиждам ти че си млада и
един ден твоята история ще ти бъде само един приятен
спомен. Действай по въпроса веднага и се обади какво е
станало. ТО АКО НЯМА ТАКИВА КАТО НАС КАКВО ЩЕ
ПИШАТ ПИСАТЕЛИТЕ.

9.   Ще напиша и аз нещо по въпроса. Не всички турци са като описаните от вас. Има и такива, които живеят съвсем нормално, точно като вас, че и по. Кажи им истината, те не я ли заслужават...? Вместо да се криете като хлапета, предполагам, че сте големи хора и можете да носите отговорност. Имаш и дете. Малко хора биха се навили да отгледат чуждо дете. Туркиня съм. Успех и най- важното много кураж.

10.   Здравейте, аз никъде не съм споменала че имам дете номер 9...то пък от къде дойде... :)
аз си го обичам..много си го обичам..и не деля хората така..и не твърдя че живеят в средновековието повечето турци..нали всички сме хора..???
А мойте родители заслужават да знаят истината..но няма да ме разберат..и ще ме корят, корят..а аз искам подкрепа и разбирателство..и така номер 6 на теб сте ти кажа че аз знам какво ще е отношението, особено на баща ми..за това и се съветвам с вас..

11.   Иска ти се да му бъдеш любовница ама като те отреже не
искам да ти чувам писъците. Има много голяма разлика
между мъж турчин и жена туркиня. Виждал съм как се
лигавят турци по заведения, ама туркини не съм виждал.

12.   Номер 11, искам да ти кажа че аз знам и чувствам, че той ме обича..пък и да си се лигави..нали и аз ще си се лигавя..нали и аз ще си имам някой друг?

13.   Искам само да кажа на всички вас, че мисюлманина си остава такъв и незнам когато опре до сватба дали няма да се откаже или да започне да "отстоява" мнението си агресивно както знаем за повечето от тях дано този човек да не е такъв само да не останете разочаравана. Ако пък сте сигурна в него и той Ви обича не се страхувайте да преминете през тези тревоги с родителите си

14.   Здравей, мила! Аз също две години ходих с мюсюланин. Не е интересува какво говорят хората това беше единствеият мъж, който ме обичаше и подкрепяше. Единствеият мъж, който никога няма да спра да обичам, но се отазах заради родителите си. Неговите ме приемаха, но моите не успяха. Мъчих се да го залича от съзнаието си и започвах връзка с някой, но при всеки осъзнавах, че не мога да намеря мъж като бившия ми приятел. Сега съжалявам, че е сме заедно, но пък в крайна сметка колко още щяхме да сме заедно-докато е амери жена от еговата религия. Аз щях да бъда отхвърлена и наранена.

Повярвай, и при теб ще е така. Ще ти изневерява, а ти ще страдаш. Не знам ти си решаваш, но според мен по - добре рано, отколкото след като се задълбочат нещата.

15.   :)))) ми какво да ти кажа, много ще страдаш ако не го оставиш, нали знаеш поговорката за вълка...аз съм ходил с туркиня и ги знам какво представляват...ако искаш да си останеш с него и да създадете семейство приготви се децата ти да са мюсюлмани и да носят туски имена, да научиш турски ...те в къщи на български не говорят и куп други простотии, а да не говорим че непрекъснато ще си избиват комплексите, като казват колко тъпи са българите и как християнството е супер скапана религия...успех, а забравих ще ядеш бой и ти ще си виновна за това:)))късмет

16.   Искам само да кажа че тука някои са в голяма грешка вие не правите ли разлика между турци и цигани немога да рабера.. Аз съм туркиня сестра ми ходи с българин вече 6 години и преживяха много нещта заедно неговото семеистжо не я прие добре но моето прие него като син ...защото никога не са имали такъв и няма да имат..и няма да ви кажа за каква любов става въпрос..Само едно мога да ти кажа миличка ако го обичаш наистина кажи истината на родителите си ..те са ти родители и колкото и да немогат да го приемат това те те обичат и едва ли ще те оставят сама ще те подкрепят във всичко само им даи малко време да го разберат да го приемат и обикнат както ти..неможеш вечно да криеш това.. Непоносим товар е..преодолеите пречките и ако успеете значи ще бъдете щастиливи..и заедно което е наи-важно аз ти желая упех! :)

17.   Явно не правят разлика. За тях това е едно и също. За тях сме 2-ро качество хора. Но ние ще продължаваме да им доказваме ,че това не е така

18.   Абе я си живеите сега а пак после

19.   Много позната история.. само че аз съм от малък град и родителите ми много бързо разбраха за връзката ми със съответното момче правеха много опити да ни разделят опитвах се да търпя но накрая ми дойде в повече и решихме че е най-добре да прекратим едногодишната си връзка.и сега година след раздялата ни аз още го обичам.. но при мен е различно защото съм по малка от теб и родителите ми още могат да ми влиаят и имат правото да го правят.. но то си вече жена със свой собсвтен живот не позволяваи на никой да ти го оправлява дори това да са родителите ти!! защото не те ще бъдат нещастни след като направят грешен избор а ти!!

20.   Оле хора я се прегледайте... не ви ли е срам? какво като е турчин да не би те да не са хора... аз имам връзка с турчин от 3 години, вече живеем заедно и съм адски щастлива! той ме обича, аз го обичам и съм готова на всичко за него! отначало майка ми беше малко скептично настроена, но след като се запозна с него мнението и се промени коренно и сега го обожава и не може да приеме аз да бъда с друг. познавам много от неговите приятели които също са турци и мога само да кажа че са прекрасни хора. който каквото иска да мисли и да говори ти ако си щастлива не трябва да ти пука какво мислят другите. а родителите ти ще свикнат все някой ден с мисълта...

21.   Здравейте, искам и аз да взема мнение по тази тема. Аз имам връзка с турчин вече пет години и половина. И ние се обичаме много, ама наистина много. Имаме много силна връзка един с друг.

Но... Преди време неговите родители не ни приемаха. Какви ли не обиди съм чувала по свой адрес, гонили са ме. Но с времето разбраха че така няма да стане и сега малко се поукротиха. Моите родители още не са разбрали. Майка ми може и да подозира нещо, но аз избягвам разговорите.

Проблема не е в това дали той има друга вяра. Проблемът е, че като си говорим за живота ни напред, за бъдещите ни деца, той казва: "Аз искам моето дете да знае турски, трябва да приемеш религията ми. "Е много сори, ама при мен не минава. Нищо против нямам да знае езика на баща си, ама някак си не разбирам думи от рода на гяури и гадни работи за нас. Повечето турци ( да не кажа 99%) говорят за нас такива гадости, че все едно че ние живеем в тяхната страна, а не те в нашата. И някой път го слушам как казва, че всички българи били еди какви си, само аз не съм. еми естествено - нали ме обича.

Ама аз се замислям. Е добре де, утре как ще разкажа на детето си за робството - едва ли ще разбере защо като са направили такива неща тези турци майка му е българка, а баща му - турчин. ( Макарче днешните турци нямат нищо общо с онези изчадия.) Другия вариант е нищо да не му се казва. ми тогава какъв българин е да не знае историята на родината си, да носи турски име и да говори турски. ей това е въпроса. И аз си го обичам много, ама това ме измъчва. Вече съм достатъчно голяма, ама едно време като бях 18 - годишна пикла не мислих така. И сега гледма че момичетата не подбират. Важно е да има разбирателство, но всички са еднакви. И всъщност ще ви дам линк за нещо, което ще Ви накара да се замислите. Просто ги изгледайте: http://www.vbox7.com/play:7b66d984
и http://www.vbox7.com/play:d3ad62d3

Еми това е от мен и успех на всички, влюбени в турчин!

22.   Мили момичета, не повтаряйте моята грешка! Едно е да имаш турчин за приятел, друго е да бъдеш негова съпруга. По време на връзката, ще бъдат много мили, но после ще превърнат животът ви в ад! Турците са изключително консервативниo, дори бих казала примитивни по отношение на жената в семейството, жената е само инкубатор за децата му и нищо повече. Семейството и роднините му никога няма да ви приемат добре, независимо дали сте образована и културна, на тях им трябва слугиня и чистачка.

Ако искате мъжът ви да ви третира като вещ, свекърва ви (без основно образование) за най-малкото прегрешение да съска на турски зад гърба ви, а роднините му да се държат сякаш не сте на масата заедно с тях то тогава го направете. Желая ви успех, аз го нямах!

23.   Здравейте :) Искам да кажа и аз нещо :)
Аз съм доста по-малка . . на 17 съм . . имам връзка с турчин от 4 години. Само че ние не сме в България . . в Белгия сме. Говорим си на тукашният език, някой път малко турски /коео съм научила/, той малко български, всичко окей . . като изключим, че неговите родители не ме приемат . . отделно моите него . . Както и да е, те няма да ни разделят, защото си мислят, че всичко ще приключи рано или късно . . обаче за нас нещата са много сериозно. Познаваме се от година . . Не знам, единственият проблем е, че той иска да приема религията му . . до някаква степен си мисля, че съм съгласна /ако се стигне до брак и тн/, обаче от друга страна, не искам да нараня родителите си по този начин . . майка ми направо ще се откаже от мен . . :С :(

24.   Здравей! Твоята история малко ми напомня на моята - аз съм българка, а той турчин. Разликата е, че ние не обръщаме внимание на различните си религии, а на това, че си даваме сигурност и любов. Относно претесненията ви за вашите родители - няма родител който да не желае най-доброто за детето си, така че следвай сърцето си. Ако ще се разделяте по-добре е защото вие го искате, а не защото ви го налага някой. Пред любовта няма граници, а само страхове и предрасъдици.

25.   Виж, мила...аз сащо съм българка, а човека с който искам да остарея е турчин.. случайно попаднах на твойта история точно защото имам тоя проблем.. не търся съвети,просто исках да видя още такива истории.. 3 години съм с него, той отдавна е всичко за мен, много трудно ми е било, страшно много.. в началото се измъчвах че не мога да съм с него,защотото не ме обичаше.. не ме е залъгвал, казваше ми го, но аз още тогава го обичах повече от себе си,чаках много, доказвах много любовта, уважението си и постояннството си.. не беше каприз въпреки, че връзката ни започна когато бях на 16 (разликата ни е 2 години) и може би това си е мислил в началото.. но както казах - 3 години съм с него.. като имам предвид аз с него.. много пъти ме остава, беше с други, а аз чаках, и чаках..

Година и половина така.. той също беше привързан още тогава към мен,но се пак ме оставя.. малко преди бала ми (тази година) сичкоза което мечтах и чаках се сбъдна.. каза ми, че ме обича,а и аз го виждах от известно време.. тогава са замислих за привързаността му преди и разбрах,че не от началото, но от все пак отдавна преди да ми го каже той ме е обичал, но е мислел, че ще ми мине и ще се откажа, което според него е по-добрия вариант, защото "нямаме бъдеще" и така,когато най-накрая се реши,каза ми че ме обича и ми го показа с много неща всичко стана невероятно..не говоря за любов като на филм..просто най-накрая спокоиствие..толкова много се обичаме,че просто наи-малките ежедневни неща са приятни когато си с човека,който обичаш ..е ти го знаеш,ако наистина го обичаш толкова..хубаво ми е когато готвя за него,когато му подреждам гардероба и искам аз да съм човека,който да прави това за него цял живот,а и той също ми се радва така..много е дълга историята ни,наистина много..много неща приживяхме заедно и се познаваме толкова добре и се привързахме толкова,че и клиширано да звучи станахме като 1 цяло...сега доста збито разказвам,но искам да разбереш същността..

Сега той иска да се разделим заради родителите му..моите го приеха,след 2 години мъки и караници с тях аз им показах,че не ме интересува дали го харесват и те склониха, сега дори доста се интересуват от нас,видяха че е сериозно,се пак толкова време и толкова караници и пак сме заедно..... но неговите родители няма да ме приямат!и той се отдръпна точно когато бяхме най-щастливи,заради това.."нямаме бъдеще" страшно много ме боли..съсипах са от мъка..2 дена сме заедно и 5 се мъчим,моля го да не захвърля сичко и ми е много гадно,че е между мен и родителите си,но немога без него..от2 месеца се опитва да се раздели с мен,но и на него му е много гадно...просто е ужас..а аз се съсипах,отслабнах много бях 50кг. сега съм 45кг.,немога да спя повече от 4-5 часа, не излизам никаде.. абсолютно никаде.. нямам желание за нищо..

Коагто се видим и сме заедно немога да му се нарадвам и той също,но и тогава се побърквам от страх докога ще е..дори опитва да се скараме за да се разделим,но нестава,аз виждам,че е нарочно и продължавам да се боря..после му става мнхого гадно,когато говорим за това..колкото ме боли от липсата му дори за 2 дни 100 пъти повече ме боли,че смята,че ще е по-добре да се разделим заради раднините ни..ако ни обичат както 1н родител трябва да обича детето си дори и след няколко години да е ще приемат връзката ни..нали най-важното е да сме щестливи..само аз си знам колко съм дала,за да го спечеля и след сичко немога да го загубя..говорете и ако се обичате толкова се борете....освен това други съвети не ти трябват,за това ти казах,че аз не търся съвет..исках само да ти помогна..споделяй с приятелките,с близките хора на който имаш доверие,и аз го правя,но помисли....когато те боли само ти си знаеш кво ти е,когато си страшно щастлива само ти си знаеш колко точно е....никой няма да изживее болката ти вместо теб,ако си без него и никой няма да е толкова щастлив колкото ти с него, нали??

Затова споделяй и слушаи какво ти казват близките хора,но само ти си знаеш и само ти си реши,не се влияй..поговори с него и му обясни това,ако смяташ,че съм права...аз разсъждавам така точно защото колкото и хора покраи мен..приятелки,роднини да ме обичат,когато съм без него не мога да се зарадвам на нищо..липсата му е много по-голяма....моля са да съм с него и да спре ужаса скоро,защото вече наистина много се съсипах от болка,липсата му ме смазва..здравето ми рухва,но продължавам да се боря и докато мога ще е така..колкото се обичате толкова сили ще имате да се борите!!!

26.   Здравей мило момиче! Аз съм българка и от около година съм с турчин!Любовта ни е огромна! Страхът, че ще се разделим е голям! Родителите му ме приемат много добре, моите него също, но страха донякъде си остава! Неможем да се разделим и двамата знаеме, че неможем един без друг! Решили сме да си живеем живота пък ако ни е писано да сме заедно и да създадем дом и семейство, то ще стане независимо всичко!За това миличка ако имаш сили изправи се пред родителите си и им кажи истината, но помоли и него да направи същото,защото дори майка ти и баща ти да приемат връзката ви ако техните не я приемат отново ще ви е тежко!

Желая ти късмет и недей слуша хората, слушай сърцето си, за да не съжаляваш някой ден, че си послушала тези, които ти казват, че турците са гадни, изневеряват, бият или третират жените си! Аз вярвам, че и в днешно време има такива турци, но нима няма и българи, които да правят това ?!

27.   И аз съм от българките които имат връзка с турчин. Макар че нащо не е много връзка понеже аз все още не съм решила да се впусна в това. Той е по-малък от мен с почти 2 години. Направи много неща за мен. Готов е да бъдем заедно, да живеем заедно, да ме гледа и да си смени името на българско. Не го интересува какво мислят техните. Иска само мен да бъдем заедно щастливи би сменил религиата макар че той не е от религиозните.

Дава ми всичко-обич, разбирателство, внимание, нежност..
Аз също имам чувства към него но ме е страх да се впусна в нещо такова.

28.   Да живее любовта!

29.   Истинките чувства надделяват!

30.   Мило момиче, според мен трябва да кажеш на вашите за тази връзка! И не бива да го отлагаш повече. Колкото по-късно, толкова по-зле, мисля, че сама си се убедила в това.

Отлично знам как се чувстваш. Вярно, аз съм доста по-малка от теб, а и с моя приятел (турчин) сме заедно едва от 6 месеца, но идеално те разбирам. Криех връзката си от нашите цели 4 месеца. Всяка вечер като се прибирах у нас и все се канех да им кажа и все не успявах, не за друго, а защото много ме беше страх, че няма да го приемат именно поради тази причина, че е турчин. И на края знаеш ли какво стана? Нашите разбраха, само че не от мен, а от някаква колежка на майка ми, която знаеше за нас. Повярвай ми, по-добре е вашите да научат всичко от теб, а не от някой доносник, който може да си доукраси нещата както иска.

А пък и на възрастта, на която си, сама можеш да решаваш с кого да си и какво да правиш. Дори родителите ти да са против, не им позволявай да ти се мешат, защото после може много да съжаляваш!

Адски се дразня, когато някой много компетентен се изкаже от сорта на "за това ли умряха хиляди българи през вековното робство"! Днешните турци нямат нищо общо с тогавашните, но повечето от вас не могат да го разберат. Както беше казано по-горе, има турци, които не уважават жените си и се държат зле с тях, не отричам, но нима няма и такива българи?! Нима само турците са лоши, а ние сме ангели?! Айде моля ви се! Всеки сам си решава с какъв човек иска да бъде!

Естествено, че е по-важно това да се обичате и разбирате с твоя любим, от това от каква религия сте!
За мен всякакви мнения като това, което цитирах са мнения на глупави и ограничени хора! Това е от мен!
Успех :)

31.   и аз имам връзка с турчин и мога да кажа, че е просто момчето, за което съм си мечтала.. споделих на майка,си каза ми да го оставя.. щото лошо.. опитах,, 2 пъти.. не можах.. той е в Истанбул и правим планове да дойде при мен.. но нещо е много сложно май.. не говори български. родителите му са живели в България преди и знаят български, не са от религиозните,, нито пък аз.. проблема ми е как да направя така, че да дойде да живее с мен,, аз не живея с родителите си. някой да има като моя проблем?

32.   Отиди с него до края на света и бъди истински щастлива!

33.   Има разлика между турци от БГ или турци в TR. Омъжена съм за TR вече почти 10 годuнu, имаме дете,к/о говори и моя и неговия, та и още 2 езика . Вкъщи се говори на английски. Ходим до БГ , когато поискаме, нашите идват тук, когато поискат. Не етносъT, полъT, националHocтTа, религията или сексуалната ориентация определят манталитета на човека, а неговото обрaзование и желанието му да научи нови неща, макар и различни. Май съм най-голямата сред вас...и макар поговорката да казва "не питай старило, а патило" - аз печеля, щото хем съM го 'изпатила', хем съM по-стара от вас ;) .

До тук не видях един смислен съвет или коментар. Ако имате въпроси за дадена религия, етнос - ми седнете и четете КНИГИ и ФАКТИ, а не се уповавайте на това кой какво е чул някъде ,че някой др. е чул от леля си .

Грехота е в днешно време да се разхождат млади необрaзовaни хора (не говря за това да имаш диплома, щото тя не прави никoй образован) , к/о вярват ,че съпругата на мюсюлманин(TR , арабин, персиеец, магреб, бербер etc.) е пребиванa, прехебванa, псувана, използвана за ра3плод etc. .Това показва само липса на богата обща култура и кавито е да е знания за различни традиции и култури. Човекът е човек (или идиотът си е идиот) независимо дали е роден в БГ, TR, Китай или на луната!

Успех на всички и нека не се забравя ,че работа се изисква , в която и да е връзка; т.е. вързката с турчин с нищо не е по-различна, лоша, добра, страшна,хубава , от която и др. връзка.


:-)

34.   Mинаха 4 месеца откакто се разделихме,,последно ми писа преди месец след като му бях казала че мога да зарежа всичко,, 4е е зло за мен,,щели сме да забравим,, и все още като се събудя и мисълта ми за него изкача.. какво е това не знам,,, не знам дали сте си правили нещо като харакири да проверите дали съдбата е на ваша страна// да отида ли пак там,, в истанбул.. и ако дойде дойде,,ако не,, не знам,, ще чакам автобуса за връщане,, работих на 2 работи, с много хора се виждам, но не мога и не мога да го забравя,, много свят видях, но като него човек не съм срещала,, какво да правя?

35.   Мило момиче, нека и аз да се включа с моето мнение по въпроса.

И аз като повечето жени в този форум съм имала връзка с турчин, ако това наистина е факторът, който определя мъжа, в когото бях влюбена. Беше преди повече от 7 години... И аз тогава си мислех, че етническата му принадлежност е от толкова голямо значение... Влияех се от общественото мение, което цари в БГ. Знам какво ти е, не е никак лесно. А по-лошото е че летиш на крилете на любовта и в същото време едно червейче те гризе отвътре. И това, че причината да се чувстваш зле е лъжата към родителите ти е само претекст. Ти сама го знаеш, както и аз го знаех, но не искаш да го изречеш на глас. Искаш вината да е извън теб, ако вземеш решение да се разделите. И си казваш, че се жертваш заради родители, приятели, та дори и целия български народ, защото не можеш да предадеш паметта на прадедите си...

Но истината знаеш ли каква е? Ти го обичаш с всяка частица от тялото и душата си. Предполагам, че и той теб... И дори да си права, че е по-добре да се разделите сега, преди да е станало прекалено късно, откажеш ли се от него - той винаги ще остане част от теб. И дори да се омъжиш за друг, винаги ще сравняваш другия с него. Ще си спомняш за хубавите моменти, които сте преживяли заедно и с времето все повече и повече ще се обвиняваш, че сама си се отказала от истинската си любов. Ако тя наистина е такава.

Съвет не мога да ти дам, защото аз знам какво е да се откажеш от любовта си, не знам какво е да продължиш рамо до рамо с човека, когото обичаш и той теб. Минаха 7 години и с времето вместо да става по-леко, става все по-тежко. Може и да съм направила правилния избор, но факта е че аз се предадох без бой и никога няма да разбера дали е бил правилен.

Имам много приятели турци, наясно съм с традиците и културата, дори говоря турски, но страхът понякога е най-голямият ни враг и е много лошо, когато ни е насаждан с години и не можем трезво да преценим кое е най-доброто за нас. Факторът, който го определя не е турчин, започни от там, ако не за другите, то се опитай да го приемеш сама за себе си. Едва след това ще можеш да си дадеш отговор на въпроса, който наистина те мъчи.
Бъди щастлива!

36.   Зависи от къде приятеля турчин,ако е от Турция,те там по биха приели българка,но нашите са по демоде.Аз имах кратка връзка с турчин от Турция,беше много красива приказка,но незавършена.Просто мислих,мислих и реших,че подобре да сложа край,преди да е станало късно,няма смисъл да се влюбва човек толкова много,че после да се бори и да страда за тази любов.Затова изгасих искрата преди да се е разпалила.Незнам дали съжалявам,може би е хубаво да се види краят на всяка приказка.Живота после ме подложи на такива изпитания,направих толкова смели постъпки,пренебрегнах толкова патриархални разбирания,надминах себе си чрез упоритост и воля и желание,за да бъда щастлива със следващия вече български герой в моя живот.Така че оставете всяка искра да се разпали,оставете всяка любов да се разгори,а вие се борете пък каквото стане.Ако речено да сте щастливи ще бъдете щастливи и с турчин до себе си и с българин до себе си.Ако турчина е с друга религия,родителите не ви искат,то българите са плахи,не са борбени и оставят всичко в ръцете на жените.Ако турчина ще ви иска за жена в къщата си да го изпращате и посрещате,то българина ще иска сутрин с него да ставате за работа и да се връщате.Така че и двете позиции според мен са двете крайности,няма никъде идеално.Борете се за всяка любов,изживейте я,а то само ще си покаже дали е била вярната посока за бъдещ живот.

37.   Изживей любовта си,а времето ще покаже дали е била истинска тази любов.Когато дойде времето да се борите с близките си да се съгласят за съвместния си живот,тогава ще се види,колко е силна любовта ви.

38.   Здравейте!!! моята история прикючи с неуспешен край.. може би в някой друг живот.. :) ако има такъв...

може ли да ме подкрепите в това ми начинание..
ако спечеля искам да го посветя на всички онези, разбрали какво е да обичаш истински,, но уви,, :x
съдба,, подкрепете ме.. моля ви!

39.   http://ilove.milka.bg/?act=poster_preview&user_id=11243

40.   Аз съм турчин и обичам българка, с цялотооооо си сърцееееееееееее. На 20 год. съм, тая год 1 курс студент, въпросното момиче я видях на лекциии, още кат я видях сърцето щеше да ми изкочи, мислех си такиа работи стават само на филм, но ето че на мене се случи. Първите седмици не се познавахме, но флиртувахме с поглед, на лекции непреставаше да се обръща към мене и кат се разминаваме си докосвахме ръцете. Реших, че трябва да се запозная с нея, така и напраих, но като чу името ми веднага и се промени погледа, поисках и тел. и номер, а тя ми отказа. От от ден нататък не ме поглежда, като и махам се прави,че не ме вижда, но съм сигурен,че и тя има чувста към мене.
Вие българите за какво не мразите толкова ве хора, аз лично мн се кефя на българите, даже с някои от вас се разбирам повече отколкото близките си. За някои неща сте прави, някои от турците са много зли, като се оженят гледат на жената като робот за чистене и детегледачка, но това го има и сред българите. Аз уважам всякаква религия. Това че сте били в робство какво значение има сега това е било в миналото, гледайте настоящето, стига сте обръщали внимание на стериотипите, турците били такива, онакива.

Погледнете Англия и Франция, да сте чували за 100 год.война между тях. Но те са загърбили миналото и гледат настоящето,доказателство за това е политическата помощ, която си оказват. Същото е с Англия и САЩ,преди американците са били роби, но сега....ръка за ръка с Американците. Това в едно семейството да се състои от турци и българи,според мене е само плюс, тай като колкото повече култури има в едно семейство, толкова по добре. Писна от това разделение, нямате си представа с каква емоция пиша всичко това.

41.   И АЗ имам подобен проблем само че аз съм на 18 и съм българка а тои е на 30 и е турчин...Просто незнам какво да правя,а там е работата че се влюбвам... :(

42.   Номер 40, ти Англия и Франция недей ги гледа. Ние сме на Балканите и сме с друг манталитет.
Да ти кажа, и аз съм имал връзка с туркиня, и още помня думите на баща и (предадени ми от нея) - ходи с когото искаш, но накрая искам турчин да ми доведеш. Така че, недей поставя въпроса едностранно.

Аз също имам доста приятели турци, които са по- хора от много българи. Нямам нищо против такива турци. Ще ти цитирам и думи на туркиня към българка (пак мои приятели) - НИКОГА не си вземай турчин за мъж, ще съжаляваш много.

Причината обществото да не приема такива смесени бракове не е само 500 годишното робство - различни религии, култура. А и имената, замислял ли си се, ако си вземеш българка, как ще ви се казват децата? Естествено че твоя род ще иска турски имена, а нейния български. Това е братче - много различия.

Ale

43.   Мила аз пиша книга за една любов подобна на вашата, тя е по истински случай. И именно благодарение на тази книга съпреживявам болката ти. Моята героиня също е българка и е влюбена в турчин но не намира сили да се пребори със семейството си. Тя заминава и се омъжва за друг. Но не забравя своята любов. След 10 години тя отново се връща при него, оставяйки всичко дори и децата си.

Е не се бой последвай любовта си, ако имаш възможност дори замини някъде с този човек. Но не го оставяй защото едва ли ще успееш да си го простиш. Вярвам, че ти си силна жена и ще се справиш. Най важно е да сте заедно така ще се справите с всичко.

44.   Tази история верно ли е по истински случай????? след 10 г????? наистина ли?

45.   Цялата история е по истински случай дори жената е моя приятелка

46.   И аз съм в такова положение. От 2 месеца съм с моя приятел,той е турчин,обичаме се безкрайно много и немога да си представя какво ще е да сме разделени. Преди няколко часа ми каза че майка му настоява да се върне при бившата му приятелка,която е туркиня (а те са приятелски семейства) Плаках много и накрая той ми каза "нашите никога няма да те приемат само защото си българка,но аз те обичам и няма да ги слушам"

Искам той да се разбира с родителите си,но много го обичам ;( Незнам какво да правя... Майка му не ме познава,знае само че съм българка и дори ако види че говорим по телефона му се кара. Той е на 20г,но все пак тя му е майка... Много ми е трудно,толкова е рано,а е толкова сложно,немога да си помисля какво ще бъде занапред...

47.   Здравей те, аз съм омъжена за турчин от 2 години и живеем заедно вече 4 няма нищо по хубаво от това да знаеш че живееш с човека който ти си избрал.Чакаме и бебе за сега нямаме никакви проблеми като си представите че живеем с неговите родители.Всичко правим заедно помага ми за абсолютно всичко няма значение каква е работата.

А колкото за това че жените им били слугини е голяма тъпотия (xaxaxa) нима българите (мъже) сами си готвят и перът или пък си чистят едвали просто като чуете турчин и си викате а той само лежи и си върти броеницата да така е но преди 50 години сегашните млади не са такива има българи който не си пускат жените никъде.

Моя съвет е бъди с човека който те кара да се усмихваш всеки ден с който се чустваш добре и най-вече обичана и това дали ще улучиш на човека не е сигурно и при българите.

48.   A защо след като се разделиш с турчин,, поради тези причини, които не се приемат от обществото ( религия и дрън дрън) ...- от Турция става въпрос..не от българските,.. той адски много ще те намрази и ще ти каже - защо ми прецака живота? защо още искаш да го прецакваш като продължаваш да ме търсиш ( все още си страдам - минаха 8 месеца) и вече съм бита карта явно..

Hе направи никакво усилие да се вземе в ръце и да дойде в Бг дори за 1 ден,, а уж много ме обичал.. бъдещата му жена ще съм била..дрън дрън та пляс.. много се измъчвах.. и след много мислене реших да си заеба всичко тук и да му кажа че ще отида в Турция..и какво стана.. ще забравим.. след 7 месеца като се свързах по друг начин с него-- защо продължавам да му прецаквам живота.. и така //END
защо ме намрази в момента когато бях готова?

50.   Искам да ти кажа... БЪДИ СИЛНА.. в момента, незнам как стоят нещата, но времето ще дойде и ще трябва да вземеш решение.. Мила, ще чуеш мн упреци, мн неодобрение.. но нима е грях, да си с човек, когото обичаш и който те кара да се чувстваш добре...Времето, няма да излекува тази рана, напротив ще ти даде още надежда, но най- силно ще те заболи, когато осъзнаеш, че вече няма да го видиш, няма да го докоснеш,няма да го целунеш... Една сутрин просто ще се събудиш и него ще го няма.... това ще е най- голямата болка, която ще изпиташ... Пожелавам ти успех... не искам да си разочарована..от личен опит ти го казвам, вярвай в себе си и ще се справиш. Успех МОмиче... пожелавам ти мн щастие, нядявам се всичко да е ок :)

51.   Ей сега ми се изясни статистиката: на едно дете българче се падат две турчета и четири циганчета... един куп бъдещи български майки тука искате да раждате турчета... Толкова ли се свършиха синовете на България? Майко Българийо,оплачи ни,че ще останеш бездетна... И от България ще се превърнеш в Мангалия или провинция на турция,ако не и в двете...

52.   Ае моля ти се не ми говори, че всичко разбираш и с всичко си наясна... мн е лесно да говориш сигурно се събуди 1 ден и си каза хоп днес ще се влюбя в един българин... пък като е българин.. да не е най-най? А за американците да кажеш нещо? А ако ти се беше родила циганка?
А въпросното момче въобще не иска да ме вижда повече,,мн ме мрази

53.   Вижте... не е важно какъв си (българин, циганин, турчин, арменец, американец и т.н) Преди всичко това ти си човек и той/ тя е човек... Всички сме хора. Един човек не може да си определи в кой ще се влюби, това е невъзможно.. Много е грозно да се делят хората, ето такива деления довеждат войните и похищенията. Нека да бъдем хуманни да обича ближния си, а не да го плюем, че просто се е влюбил в човек, които не е българин. Живота е един, той няма да се повтори, затова нека да бъдем хора и да го изживеем както трябва...

54.   Всъщност отношението ми към турците е такова,че просто няма как да стане да се влюбя в турчин, нито в циганин... а и като българка съм носителка на арийската кост,която при турците липсва, което автоматично показва,че не са висша раса... Да не говорим,че в цял свят турците са считани за един от най-глупавите народи в света...
П.С. Като те мрази го пренебрегвай,така или иначе не е на твоето ниво като българка,така че омразата му въобще не трябва да те занимава...

55.   За другарката от 54.
Трябва да знаеш, че сме от същия корен с турците. Дали ти харесваили не, си е лично твой пролем. Отношението ти ми напомня на това между араби и евреи, които също са от един корен.
Пред да бръщолевиш глупости, мисли, че някой ден детето ти може да се ожени/омъжи с дете от смесен брак, без даже да подозира, че е такъв, имайки предвид, че такива деца носят нашенски имена.
При това, след като турците са вилняли (!) 500 години тук и уж от Босфора насам не са довели жени, как мислиш, от
чия кръв си ти самата?!

56.   Да, още нещо за 54-тата другарка.
Не ти ли е странно, че уж един от най-глупавите народи (!) по твоите дълбоки филофски разсъждения, са ни управлявали 500 години и какви сме ние в очите на света?!

А на влюбените желая успех, без значение какво ще решат и да не обръщат внимание на ничие плоско мислене.
Най-важното в живота е хармонията между сърцето и мозъчните гънки. За да няма после съжаления.

Всъщност, най-вероятно вече са и решили как да постъпят.

57.   здравейте аз съм момиче на 15 и от новия ми клас има едно момче турчин наистин го харесвам и много бих се радвала ако ми обърне внимание надявам се да не му пречи че съм бг

58.   Не крий и не лажи аз сащо обичам турчин и той ме обича и сам готова през ада да мина и живота си да дам за него нищо не ме интересува да говори кой какво иска ще воювам за нашата любов да е запазя за венаги каквото и да ми струва това е искрена и чиста любов бес нищо в замяна само да е щастлив гордея се че е турчин а не бай ганьо успех на всички

59.   о.к. разбрахме..ама се научи да пишеш грамотно

60.   Браво на влюбените, готови да се борят за любовта си и успех!...

61.   И аз да се включа. Живея с търчин от известно време насам, е не е точно търчин, защото баща му е италианец, а майа му туркиня. Живеят в Истанбул, а той учи тук в България. И смея да твърдя, че досега не съм била толкова щастлива, колкото съм в момента пу пу пу, д ане чуе дяволът както се казва. Родителите ми го приемат, защото за тях важното е да съм щастлива, неговото семейство същшо приема факта, че той живее с българка и засега всичко е добре. И аз смятам, че не може да се съди по човека според етноса му, както прочетох някъде да не би българите сами да си готвят, перат и чистят? Бившият ми приятел беше по-тираничен и от най-фанатичния турчин, а си е 100 % българин.... Сега ми с епоомага за всичко, дали ще раздигне чиниите, дали ще пусне шрахосмукачка или ще прибере дрехите, а за отношението, няма какво д акоментирам повече... Независимо кой от къде е, важното е вечер да заспиваш с усмивка и сутрин да се събуждаш с усмивка, когато погледнеш човека до себе си!!! :)))))

62.   Попаднала си на едно от малкото изключения, №61.Но след десетина години пиши пак и ни кажи дали още заспиваш и се будиш с усмивка. :)

63.   Боже, боже ........господ да пази България от такова кръвосмешение !! 500год не стигат - Българките искат още....Живея в Кърджали от 7 год и мога да кажа ,че всичко за консервативното отношение на мъжа е вярно .....друго просто не ми се коментира ........по-заета съм да се чудя как ще изчезнем като нация скоро......... А децата Ви - помаци ..господи налей ъкъл в главата на тъпата българка...която май й е готино да я мачкат..........

64.   Ще кажа задължително :) дано да не е нещо по-различно от това, което съм написала в предния си коментар. Времето ще си покаже :)

65.   До 63:
Има огромна разлика между турците, които живеят в България и тези, които идват от Турция. А и каква вина имат те за нещата, които са правили предците им??? Заради това ни мислене няма да стигнем доникъде, трябва да приемаме хората такива каквито са, с расата им, с манталитета им и с всичко останало. Всеки човек, независимо дали е християнин или мюсюлманин е на първо място ЧОВЕК. Така или иначе всички идваме от едно място и отиваме на едно и също място... Трябва да бъдем широко скроени, а не като коне с капаци "Той е турчин, не става... Той е циганин, крадец е... Той е..." Ако успеем да изкореним това си мислене, ще дръпнем доста напред, защото това пречи на развитието ни и не само на нашето лично развитие, а на развитието ни като нация. И недей използва ако обичаш "тъпа българка" и това, че казваш че обичат да я мачкат...?! Интересно, аз не видях особено много мнения на жени, които са били мачкани и унижавани.... Всеки има право на личен избор, никой няма право да съди другите и още по-малко да ги обижда!!! :)

67.   Аман вече от това набедено робство и тази расова дискриминация! Даже в Америка негър ще бъде избран втори мандат за президент, пък ние тук, уж европейци, пък все още живеем в средините векове! Хайде, по отсам, по отсам! В историята безгрешниуи няма - нито като отделни индивиди нито като нация. Всеки да си гледа работата!

70.   Реших и аз да се включа...
Преди около 2 години и половина и аз имах приятел, който беше турчин. Бяхме заедно 6 месеца, в начало всичко беше много добре, разбирахме се перфектно, но после той започна твърде много да ревнува и така с течение на времето, заради постоянните му скандали се наложи да се разделим. Той явно го понесе доста тежко, защото всяка вечер ми звънеше пиян и ми обясняваше колко много ме обича и колко съжалява. Но както и да е.

Сега, преди седмица аз най-случайно го намерих в skype. Той поиска да се видим и аз се съгласих. За моя голяма изненада той ми каза, че въпреки изминалите години в които не сме се виждали, той винаги ме е обичал и никога не ме е забравял. Иска да сме отново заедно, готов е да направи всичко, за да се върна при него. Проблемът е, че както той каза " Браковете между турчин и българка са много рядко." Въпреки това той настоява да бъде с мен.
Не знам какво да правя.. Най-лошото е, че и аз май искам да бъда отново с него.. Но и си задавам въпроса имали ли смисъл..

71.   Абе хораа в турци ли? През тези 500 години кой знае колко българки са изнасилвали и след ГАВРИТЕ се е стигало до крайности... :(( Аз съм тийнейджърка и в моя клас е пълно с турци, много от тях ме харесват и като ме видят започват да ми правят намеци с оная си работа!!! Да не говорим, че дори в часа по български си говорят на турски. Предполагам, че някои от вас ще ме упрекнат, но ТОВА Е ЛЮБОВ. Знам, че съм крайно противоречива, но влюбената авторка имам малко право, НО той е турчин :(((( :@ :@

72.   Момичета какво ви става???? Свършиха ли българите,че започнахте да се влюбвате в турци???? Искам да ви кажа,че имах една позната,която излизаше с турчин (от Турция), точно след един месец тя се откъсна от всички ни, понеже той просто и беше забранил да се вижда с който и да е.
Радвам се,че при не всяка от вас е така, но това живота, който ви очаква. Да бъдете вещ на някой, който даже не говори МАЙЧЕНИЯТ ви език. И повярвайте, ако се ожените за такъв и вие няма да го говорите, а децата ви ще носят турски имена и ще изповядват мюсюлманската религия... Това ли е живота, който искате?

73.   Никой не е казал, че българите са се свършили!!! То просто се случва и не пита... Не мога да разбера защо мислите турците за накакви абсолютни психари??? Изобщо не е така!!! Приятелят ми е от Истанбул, живеем заедно в България, аз излизам с приятелите си, той излиза с неговите, понякога се събираме всички заедно и се получава страхотен купон винаги!!!! Помага ми за домашните задължения, понякога готви, ходим на кино, семейството ми го обожава, неговите приятели идват на гости, моите също.... И те не са по-различни хора от всички нас!!! Престанете да съдите за хората по расата им!!!! Има добри и лоши българи, както има добри и лоши турци!!! Но преди всичко, всички сме хора!!!!

74.   Първо си мисля, че ако любовта е истинска никои няма да изисква от другия смяната на религия или името... как ще сменяш името си с него се раждаш това е нелепо... Обаче аз едно време бях много против турците защо? ... просто така от историята най-вече. И сега ми е чоглаво понакога, но както и да е ... вие поне сте свободни, а аз съм омъжена... И голям куриоз срещнах истинския мъж в лицето на натурален турчин. Тои не е нищо от това което съм мислела за турците -висок строен и ако щете вярваите светлокос със зелени очи... всеки път когато говоря само с него изтръпвам така както никои мъж до сега не ме е карал да изтръпна... не ми излиза от главата искам да съм с него и да правя неща които до сега не ми е хрумвало (ако си помислихте нещо за секс -СГРЕШИХТЕ )С него поисках да съм нежна... да го погаля да прекарам дните си тои е толкова силен човек, че за първи път разбрах какво значи думата МЪЖ! Обожавам го, обичам го, но не мога да съм с него!

76.   извинявам се много но какво общо имат турците с преди 500 години????
и аз ходя с българка от 2 месеца но се харесваме от мн повече и какво??? обичаме се и наще нямат нищо против нашата връзка вярата народноста няма никакво значение а за някой расисти моля погледнете историята чия е била вината за всичко не обвинявайте веднага без да сте мислили ... така по темата ще дойде ден в който трябва да им кажеш както е той но ако наистина се обичате няма нищо да ви попречи нито родители нито народност аз съм вече 2 месеца щастливо влюбен и се готвим за годеж слушайте сарцето си дами и господа

78.   От всички коментари до тук не видях почти нито един в които да се казва "Аз съм турчин и обичам българка! " Мили момичета аз също съм българка и от една година и няколко месеца ходя с турчин, но все пак малко се замислих, Боже само ние ли сме толкова луди да се занимаваме с тия хора. Нищо лично, ама всеки трябва да си знае чергата. Аз съм с моя приятел отдавна, имам чувството цяла вечност стана. Немога да кажа че съм лудо влюбена, по-скоро свикнала съм с него! Сякаш е мой много добър приятел с когото ми е мъчно да се разделя. Аз познавам само майка му, той моята също. С бащите не се познаваме. Моето семейство е силно казано расистко, но все пак искат дъщеря им да се омъжи един ден за добро, образовано българско момче! Да, знам че с моята връзка наранявам две семейства и всеки ден се опитвам да я прекъсна, да го намразя, за да ми е по-лесно. Но все му прощавам. Той ми е другарче, защото смених града и нямам приятели, или ако имам те са само познати, а с него мога да споделям, мога да разчитам на него, като на приятел. А знаете колко е трудно да се разделиш с приятелите си, те каквито и да са са влезли в сърцето ви. Така го чувствам и аз и знам че ако се разделим, аз губя един приятел. И аз съм се замисляла и сме говорили по въпроса за имената на децата един ден, и да, за съжаление там трябва компромис и ние сме го намерили - интернеционално име, което да звучи и на БГ и на турски. Естествено един ден детето ще знае и турски, но ще празнува и християнски и мюсюлмански празници, да ако е момче ще бъде обрязано. Макар че напоследък май не е много хубаво да имаш турско име, могат да те набият някъде, да ти счупят носа, защото си мюсюлманин, за това аз не съм съгласна името да говори за религията ти, нека да е нещо което е прието в държавата в която живееш, за да няма обидени. Религията е вътршно убежение и всеки има право да вярва в каквото си иска, стига това да не пречи на нормалния му живот в 21 век! Не съм съгласна че жената я приемат за чистачка и инкубатор. Аз съм 4-ти курс студентка, а моят приятел няма образование за което много му натяквам. Каквото и да е образованието ти дава едно самочувствие което да те спаси от нападките на близките. Неговите родители незнам до каква степен са против, защото майка му е страхотна жена и по погледа и личи колко много ме харесва. Страшно съвременна, макар и със средно обарование. :) По-скоро бабите и дядовците са проблем, а те си отиват... какво да се прави. И после оставате вие двамата да си живеете. И вярвайте ми на това безпаричие никой няма да ви остави да си стоите вкъщи и да гледате 5-6 деца. Това са глупости. Хората имат по 1-2 деца най-много и всички ходят на работа. Хранят се на крак, никой не седи до фурната по цял ден. Или поне това виждам аз покрай мен! Желая успех на всички които са избрали тоя път. Не забравяйте религията си само заради един човек, ако той ви обича, ще ви обича такива каквито сте, и ще оцени вашата религия, мнение, и начин на живот. Ако не го направи - то значи не ви обича, и няма за какво да съжалявате... продължавате да търсите.... Успех :)

79.   е аз вече от 2 г съм без турчина и сега продължавам с българин, но явно прекалено много се влюбвам, а пък то някък си.. не върви.. само футбол му в главата, , и както каза "бръмбари", а иначе в началото беше много влюбен, , а всичките други мъже (над 25 г), неженени, женени с деца, с които общувам искат само секс. а тези които не искат просто явно не ги кефя някак си, , , е кво да си мисля.. дали ми пука каква религия ще е ако е точния човек? така че живейте си живота както намерите за добре отчаяни жени, , щот вече е толкова объркан света, че няма накъде повече

80.   аз сам с турчин от 6 години и имам големи проблеми и с него с родтелите ми а тяхни те ме дразнят мн мислят си че ще живем тяхния живот писна ми от всичко а в сащо време си изкам вившата любов какво да правя даи те ми савет

81.   Аз съм българка и съм влюбена в турчин. Заедно сме от 8 месеца и много се обичаме. Аз съм студентка втори курс а той трети. Много добре се отнася към мен. Родителите ми знаят за нашата връзка и знаят че излизам с него и не ми правят почти никакви проблеми. Аз съм им казала, че е много възпитано и добро момче. Говори български доста добре, но след като завърши мисли да си замине в Турция да живее и да работи там. Явно дори няма смелост и намерение да каже на родителите си, въпреки че съм сигурна че ме обича истински. Може би греша и само се забавлява в Бълария, а някой ден да иска да си се ожени в Турция и да не си създава проблеми с техните. Вече почти свикнах с това положение, но искрено се надявам да размисли и да не си замине, вапреки че знам че е доста малко вероятно да стане.

83.   Ние с моя човек сме заедно вече година, живеем заедно от 9 месеца и пу пу пу засега всичко е наред. Родителите ми и всички роднини го познават и го обичат много, семейството му знае за мен постоянно ми пращат някакви подаръчета.. Сега юли месец ще ходим за 3 седмици в Турция и ще се запозная със семейството му, стискайте палци да ме харесат, че не ме ли харесат става лошо ;) Успех на всички ;) и ще пишем да си разказваме какво става и какво не ;)

84.   аз сам момичето с историята 82. Много успех ти желая дано те харесат.Като се върнеш пиши ако искаш как е минало запознансвото :)

85.   Дано! Ще пиша задължително! :)

86.   За съжаление ще бъдеш използвана. Проблемът е че ислямът а и самите турци възпитават децата си в омраза към немюсюлманите. (да не се отплесвам за причините, но най-важната е че тази омраза дава предимство на един генотип за изненадваща агресия, а също и това разделение на света на "ние и те" е необходимо паразитизмът да се запази в поколенията). Да си видяла например арабка с европеец? винаги на някой баща му е арабин, майка му българка. Затова турците се кефят когато хванат българка и е абсолютно забранено обратното. Подсъзнателно и в продължение на векове целта е да се затрият чертите на неверниците. Като му омръзнеш ще се ожени за туркиня и ти ще останеш използвана. Половината от мъжете в интернет са турци (не се ли питаш защо? търсят си неверничка която да осквернят, може би и ще си представят как я изнасилват това им дава допълнително удоволствие, понеже в съвременния свят няма как да го правят наистина и да подражават на мохамед) Такива като теб, които от незнание за света около тях стават жертва и са осквернени, за един знаещ човек с качества и достойство са позор.

87.   не е вярно че мюсюлманите възпитават в омраза към християните децата си. възможността да е употребена и изхвърлена от християнин или мюсюлманин е една и съща. въпрос е на това на какъв човек ще попадне в краина сметка. да си е боклук и индианец да епак ще я използва и зареже. стига сте съдели за хората по това кои ги е родил ами ги съдете по това какво правят. а колкото до исляма тои приема християнството и исляма уяи на уважение към жената, маиката, защото тя е тази която дава живот. всички други коментари са смешни.

88.   До 87:
Нека сме позор, важното е да сме щастливи. Това, че ти имаш такова мнение (което е много крайно и некомпетентно) мен не ме интересува. Заради такива предразсъдъци и заради тази представа, която имате в съзнанието и, която е посявана дълги години, точно заради тези неща България е на този хал. Защото българите сме "най-добрите", "най-честните" и от всичко все най-, най-... Е спрете да съдите за хората по националността им, прекалявате и е безсмислено!!! Да не мислиш, че ние сме хора без качество и достойнство само защото живеем с турци? Ние сме си не по-малко българи от всеки един друг!!!

89.   до 88,
не става дума за бг национализъм, уважавам всички искрени религии, няма проблем една българка или европейка да се хване с индус, будист, атеист, и т. н. Става дума, че ислямът е раситко-паразитна идеология като юдаизма, и двете разделят света на "ние и те". Целта на тази идеология е да се справят с трудностите в живота на гърба на неверниците и постепенно, техните черти да се наложат над всички останали. Затова в израел НИКОГА няма да има мир, защото се сблъскват 2 раситко-паразитни идеологии, които се изключват взаимно. Когато и мюсюлманските жени тръгнат с "неверници", когато спре това изкуствено деление, тогава няма да има проблем. Но не ви прави впечатление двойния стандарт.

90.   до 88 тва което имам предвид е че и мюсюлманите са хора. аз самата съм мюсюлманка при това не съм туркиня. хората са хора без значение на религията. наи важното е възпитанието. 89 ти до колко си запознат с исляма? като чета маи само от телевизията е почети малко после говори

91.   аз сам турчин имам връзка с българка от 3 г. ясно ми е всичко което може да се случва мейду такива хора. Виновните на такива проблеми са политиците които се въсползват (и подтикват хората) от етническите конфликти, това води до отделни групировки и капсулиране на хората, страдащи са хората които искат да ги уеднаквят напр. женитба на турчин и българка води до мир и невъзмойност на политически интереси.

92.   Здравейте на всички цяла сутрин чета коментарите ви... имах връзка с търчин 5 години.. 5 години изпълнени с много караници в семеъството ми... баба ми настройваше бащами срещу мен и приятелят ми и така караниците не спираха 5 години живяхме скришом от родителите ми.. неговите родители ме приеха в дома си, държаха се с мен като със собствено дете... преди близо една година не издържах на целия този натиск от страна на родителите ми и се разделихме това можеби беше най-голямата ми грешка... преди един месец отново се събрахме незнам какво ще стане ако родителите ми разберат.. но знам че го обичам и той мен също.. искам да прекарам живота си с него но как ще се отрека от семеъството си... какво да правя... той не е от този тип турци които забраняват или кръшкат никога не ми е изневерил и знам че никога няма да го направи... дай те ми съвет как да постъпя

93.   Дори не изчетох всичко. Не знаех, че в 21 век още има хора с такива раязбирания. Аз съм омъжена от 30 години за турчин и никога не съм съжалявала. Е преминахме и през възродителния процес, през много упреци от страна на какви ли не хора, но... това просто не ни интересуваше. Винаги сме говорели на български, но аз още първата година знаех турски /ами постоянно питах какво си говорят/ Синът ни знае турски, но го научи от сателитните програми. Живях 8 години заедно със свекъра, свекървата, девера, жена му техните деца. Може да ви се стори чудно, но беше много хубаво.

Свекъра осигуряваше прехраната, свекървата готвеше, етърва ми чистеше /имаше бебе и не беша на работа /Като се върна аз от работа всичко беше готово. Имах време за кино, приятелки, книги. Никога не се карахме, ако възникне спор свекървата винаги беше на страната на снахите и всичко утихваше. Аз въведох и българските обичаи и празниците станаха още повече. Градът ни е малък, но тези които ме упрекваха най ми завиждаха, защото"ме носеха на ръце "Родителите ми смятаха, че съм малка и трябва да уча, но аз избрах това момче. Завърших висше образование после, построинме си наша къща, но и до днес постоянно нещо ни носят, ходим си на гости, подаряваме си подаръци.

Много ми беше смешно мнението на хората с тезата за отстъплението от вярата. Има ли значение КОЙ КАКЪВ Е? Няма. Вяажно е разбирателството и взаимното уважение.
Живейте за себе си и околните, и родителите ви ще го приемат. А синът ни знае, че какъвто и избора да направи-българка, туркиня, циганка, негърка -няма да има никакъв проблем. Животът е един и човек трябва да си го направи както той иска, а не както другите желаят.

94.   Моята история е подобна. Не смятам как изобщо можеш да мислиш за това какъв бил той, каква си ти. Е, да.. Ти си българка, а той-турчин. Но нали знаеш за двете бълхи, които спорили на кого е кучето? Не знам дали ме разбра, но мисълта ми е че това къде живеем не ни прави това, което сме. А относо религиите.. това просто е смешно особено при положение, че в днешно време вярата е формалност и масов инструмент на властта. Щом толкова го обичаш, би трябвало да си сигурна, че можеш да му отдадеш живота си. Заживейте заедно, създайте семейство и започнете сами да се издържате финансово. Така семейството ти няма с какво да има да те спре. Нали уж сме против дискриминацията, е нека не бъде само на думи! А ти щом толкова държиш на него- бори се за него!

95.   важното е да ти е добре с този човек тва е наи важното

96.   Аз съм българка и имам един много добър приятел който е турчин. От скоро започвам да гледам на него с други очи, а усещам че и аз не съм му безразлична. Но не знам как да започна такава връзка, защото за родителите ми ще е истински шок, въпреки че и двамата сме на по 20 години и никой не може да ни се меси. Той ме кара да се усмихвам, а толкова много българи са ме разплаквали че...

И двамата не сме дълбоко религиозни а той по нищо не прилича на турчин- нито като държание или култура, да не говорим, че го познавам от 4 години и не съм го чула да казва и една турска дума. Единствен проблем би бил родителите ми и най- вече бащата ми, който ми вдига скандали и за най- малките простотии, а камо ли за такова нещо. Ако тръгнем и те разберът дори би ме изгонил от къщи, зато незнам дали изобщо да започвам връзката или ако я започна как ще се крием, понеже съм от не голям град и дали ще си струва болката. Или просто да изчакам да го забравям преди да съм се увлякла съвсем? Виждам, че тук има по-големи от мен и по- изстрадали от мен затова ви моля за съвет, защото не съм казала нито на приятелка нито на сестра ми, която е малка и няма да ми помогне особенно.

А на момичето създало тема ще кажа че ако бях минала през толкова години на криене и любов не бих крила повече... макар аз да не съм тази която да и дава акъл след като сама незнам какво да правя.

97.   Амиии, изживей това, което сърцето те кара да изживееш. Независимо от последствията, след това ще мислиш цял живот "Какво щеше да стане, ако...?". Относно турците, аз наскоро преживях раздяла с моя човек, много съм нещастна и много наранена и за пореден път се убедих, че всички мъже са еднакви, независимо от каква народност са. Но ти опитай, ако наистина го искаш и наистина изпитваш силни чувства не се страхувай от нищо!

98.   Ами да ти кажа, аз съм против. Но пък от друга страна истински турци в България почти няма. Пък и като цяло, кой може да се нарече истински турчин на Балканите. Те тука османлиите (тогава е нямало турци) са потурчвали. Така че всички, които се наричат днес турци са всъщност българи (повечето). Има доста потурчени и помохамеданчени. Нали се сещате за еничарите- българи събрани чрез кръвния данък, който бил еди- колко си години. То иначе турската "нация" е голяма смесица от кюрди, монголоиди, селджуки, татари, тюрки, туркменистанци и тн. То даже по сериалите им няма етнически турци, повечето са селджуки, татари и разни потомци на нас българите и гърците. Нали все пак Османската империя е халифат между много мюсюлмански народи и племена. След разпада на Османската империя, тя бива окупирана от Кемал Ататюрк и тогава се създава държавата Турция.
Така че нищо чудно твоят приятел да е етнически българин, но с мюсюлманска вяра :)

99.   Здравейте. Аз съм българин и изповядвам исляма.. демек помак съм:)). Та всеки мъж с такъв произход... когато реши да ходи с българка-християнка подхожда към връзката несериозно... все едно ще бъде за кратко... но едно ще ви кажа... когато един мъж обича една жена... нищо не може да го спре... нито религии... нито родители... нищо.. чисто и просто. По отношение на децата... сложете им някое име... давид... дарко.. и няма проблем... :))

100.   Здравейте. Подобно на всички истории тук аз съм българка, а приятеля ми е турчин (от Турция). Бяхме заедно малко повече от година и от около половин година сме разделени. Връзката ни беше уникална. Всичко беше по-хубаво и от приказка... Обаче се разделихме заради наще.

По време на приказката се налагаше да преминааме и през същински ад. Наще не могат да свикнат с идеята, че искам да съм с него. А аз ходих до Турция (с големи трудности докато убедя майка ми и баща ми да ме пуснат). Техните ме приеха добре, но и дори да не беше така това за него няма значение...

Големия ми проблем е, че още се обичаме... Пишем си от време на време и много искаме да сме си заедно, но майка ми много тежко изживява всичко. И сега при условие, че сме разделени тя не е доволна защото аз съм нещастна и то по нейна вина (аз не я обвинявам, но тя така го чуствала).

Виждах, че иска да го приеме и се бореше със себе си, но за нея срама бил голям... И, естествено, хорското мнение е много важно (а и всичките ми роднини са дста отрицателно настроени към турците и винаги сме крили от всички).

На 24 години съм и знам, че не ми е нужно ничие разрешение за каквото и да е, но ако наще се тормозят и страдат заради постъпките ми също не мога да съм щастлива, а не мога и без моя човек. Знам, че само да кажа и може пак да сме си заедно, но това означава, че пак ще се карам с майка ми, а и с нея много си се обичаме...
Наистина не знам какво да правя, а човека наистина си заслужава и знам, че никога няма да обичам така и никой няма да ме обича по този начин...

101.   Здравейте... прочетола съм всички коментари, защото и аз съм българка, (с 5 години съм по-голяма) с чист турчин. Той си няма подромна представа за исляма, по скоро е българин. Живеем и работим заедно от повече от 2 години, разбираме се, обичаме се, добре се познаваме (все пак сме почти винаги заедно), както през изпитанията от живота минаваме.

При моите родители той е приет, но при неговите (рода) - не съм, тъй като те непременно искат туркиня. Та ако се оженим, трябва да приема религията и всичко което върви с нея, въпреки всичко пак няма да бъда приета, кръвта ми е българска. А после какви ще ни бъдат отношенията, като трябва да се съгласявам със свекървата.... всеки трябва да си знае къщата.

Не сме говорили, за да знам как стоят нещата, но при приложение, че трябва да мисля върху тези зададени "въпроси", а другото го знам от интернет.

Извинявам се, че пиша точно тук, но видях темата и реших да се възползвам.
Дайте съвет, коментирайте.... моля ви... благодаря за което....

103.   Здравейте и от мен! До преди 2 седмици и аз имах връзка с турчинлБяхме една година заедно
Не съм очаквала че ще имам връка с мюсюлманин и така да хлътна по него

В началото всичко беше супер
но всичко излезе някява лъжа
Когато съм в бг имах чуството че е с друга и не живее сам
и се оказах права
Той беше женен мъж и през цялото време ме е лъгал нагло че е свободен
как няма никоя
че ме обичал и харесвал много

По принцип турците са горещи мъже
в леглото са уникални и обичат да задоволяват и глезят една жена
Много е приятно да се гушкаш с такъв човек с топла кръв
Чувсвах се спокойна и сигурна при него когато сме заено
Много ме ревнуваше
за всичко ми държеше сметка
Излизала съм сободно през деня даже ме оставяше и сама на плаж
каваше ми да не говоря с никого освен с жени

Правеше ми забележка с кви дрехи да бъда
Аз наистина го обичам и харесвам
но той явно не
през цялото време ме е иползвал за любовница и ме е лъгал

Когато се съмнявах за всичко това и като му казвах че лъже се прави на обиден и не иска да говори с мен
Последния път когато бях в Турция
докато разтребвах в тях намерих неволно брачната му халка и презервативи
Исках за това нещо обяснение
но той отрича да е женен и чи ни ходи по чуждо
казах
му с кво право ме ревнува

За тия приказки искаше да ме изгани от тях
Каза ми че жените не трява така да гаворят и нямат раво на глас което не е нормално
Това е вярно че мъжете турци обичат да командват жените си

Големи курвари и нагли са
те каквото си искат това правят
жената седи в къщи
готви чисти пере и му гледа децата
за нея личен живот няма ако са женени
мъжът командва всичко
може сигурно и да ошамарват жените си
мюсюлманите са злобни мъже ако жената нещо се опъва и стъпи накриво
мъжът става опасен за нея
Това е което го видях
Малко са мъжете които да мислят по нормално

104.   103, попаднала си на кофти човек просто. Дали е мисюлманин или християнин няма голямо значение. Важно е какъв е човекът и характера му. Имала съм приятели българи, които са били толкова ревниви, по нищо не отстъпващи на това, което си описала.

В момента съм лудо влюбена в турчин. Имам си личния живот, както и той неговия. Страшно много ме уважава и иска да знае мнението ми по всички въпроси, които малко или много касаят връзката ни. Той си е от Турция - израснал и възпитан там. Майка му и баща му са много точни хора. Като цяло в Турция хората са 2 типа - едните са си нормални и гледат на живота като нас тук в България. Другите са някакви фанатици на тема вяра и религия.

Та... исках да кажа, че всичко опира да човека и до възпитанието му. Няма как да сложиш под общ знаменател толкова много различни хора само за това, че са се родили в Турция. Никой не може да си избере къде и какъв ще се роди... важното е как ще се държиш с хората и как ще избереш да живееш живота си.

106.   Здравейте на всички. Май и аз имам същия проблем. Аз съм българка, а той турчин. Живее в Германия от 8 годишен, работи и живота му е супер. Запознахме се по интернет. Сега вскички ще кажат, че няма нищо да стане, той не е сигурен. Но чесно казано доста добре се държи с мен и сега го чакам да дойде за празниците. Но има един огромен проблем, както при всички родителите. Майка ми е против това да се виждам с него, камоли да имам нещо общо. За нея той е турчин и ако се видя с него или стане нещо между ще съм стигнала дъното така да го кажа. И май като дойде ще трябва от време на време да я лъжа, че съм с приятелки. Сложно е дори той иска нещо повече от една връзка от разтояние и е сигурен, че все някога ще бъде с мен. Знаете, че те мн държат на семействата и съм му казала да не ми гожори мн за семейство, че немога да гледам толкова далече, но той е сигурен, че ще бъде с мен. Не искам съвет от вас, защото прочетох всички коментари исках само да кажа и на вас колко мие тежко.

107.   106 животът е твой, не на майка ти! Граби с пълни шепи и бъди щастлива.

108.   107 чесно да ти кажа е трудно, държа на нейното мнение и ще ми е гадно ако се караме

109.   106, само ще ти кажа още една история: Познавам една българка в Германия, която ходеше с афганистанец (само като помисля и ми се повръща, но какво да се прави). Живееха си заедно, бяха заедно поне 4-5 години, всичко на 6. В един момент той от днеска за утре и взе шапката, замина за Афганистан и я заряза, защото техните го били оженили за някакво момиче там. Той още не я беше виждал.

Така че недей да подценяваш културните "особености" (меко казано) на мюсюлманите! Те са силно затворена религия и общност, в смисъл такъв - лесно те пускат при тях, трудно те пускат навънка. Особено ако си жена! Точно в Германия има хиляди случаи на бели момичета (германки и не само) тръгнали с мюсюлмани, в един момент виждат, че нищо няма да стане и искат да скъсат, ама никой не ги пуска! Хванеш ли се веднъж на хорото, няма излизане! Бият ги, заключват ги, има дори доста смъртни случаи. Такава им религията на тях - жената не е ли "честна" не заслужава да живее!

Помисли си 5 пъти!

110.   Виж, аз съм 107. Разбирам те. Майка ти ти мисли доброто. Обаче да не стане после след време да я обвиняваш, за решението което си взела. Цял живот ще се питаш "ами ако бях... "

109, обаче има право.
Познавам турци, араби, индийци, мароканци.
Имам лични наблюдения. И аз лично съм залитвала по турчин, но не ми понася техният манталитет. Аз съм изключително свободолюбива личност, а както се досещаш с такива хора, нямаш право на особено мнение и свобода. Мен много ме ухажваха, защото съм девствена.
А арабите как са ме омагьосвали-признавам добри са. Обаче само в началото. Индийците са невероятно хитри и лукави...
Естествено всички сме хора, но всеки един народ си има своите особености.
Дадох ти този съвет, защото твоят човек е израстнал в Германия, не в Турция. И си мисля, че щом е израснал в тамошните условия, би трябвало да е различен и да разсъждава друго яче от типичен турчин, живеещ в Турция. Това е моето мнение.
Успех, мила!

111.   Аз съм 106. Мен точно това ме притеснява, че те са доста обсебващи и няма да те пуснат да си тръгнеш ако започнеш врузка с тях. НО той от 8год е там, а иначе е от Велико Търново, нз дали тук е роден или в Турция. Малко ме притеснява, че той иска да е с мен завинаги, но на мен ми се струва пресилено. И съм го казала, казвам ми, че не иска да само да правим секс и да си замине, че много щяло да го боли ако се разделим и бъдем заедно само за 1 месец. Единственото, което ме спира освен майка ми и това, че каквото кажат тярбва да стане.

112.   110 и 111, турците в Германия по НИЩО не се различават от тия в Турция! Вярвай ми. Има такива дето са от 10 години тука и едно изречение не могат да вържат на немски. Хабер си нямат от езика. Живеят в затворени общоности (подобно на гета, ама малко по-цивилизовано), общуват само с турци, гледат само турска телевизия, повечето живеят от социални помощи, ако случайно някои работят, работят при други турци работодатели, защото не знаят езика и другаде никой не ги взема... Абе изобщо като отидеш в дюнерджийница, се преселваш 2000 км на югоисток, нямат нищо общо дори с дюнерджийниците в БГ.

Наскоро гледах по телевизията репортаж за някаква германка, която така е тръгнала с турчин и после й е отнело 4-5 години да се измъкне от него, на няколко пъти е щяла да умре, да не говорим счупени крака, ръце и т. н. НЕ СЕ ХВАЩАЙ!

113.   А аз си живея (от скоро) с турчин, който си е от Турция. Дойде да живее в България главно заради мен. И нищо, че е израснал и е възпитан там той е страхотен. Има си приятели тук - той си излиза с приятелите и аз си излизам с моите. Имаме си доверие и всичко е много хубаво. Всеки си има личния живот и средата. И да, ревнив е, но в рамките на нормалното... и аз го ревнувам, но съм имала приятели българи, които баха много по-болезнено ревниви и обсебващи. Така, че всеки може смело да пробва и естествено да бъде предпазлив. Никога не се знае какъв ще се окаже човекът. В моя случай определено си струваше риска

115.   Здравейте! Аз също имах подобна история, която свъши с не толкова добър край. Имах връзка с турчин, в началото всичко беше прекрасно, разбирахме се чудесно, отношението му към мен беше перфектно, беше романтичен, мил, добър, разбираше ме, даваше ми всичко от което може да има нужда всяка една жена. Тази връзка продължи близо година, в началото ми беше доста трудно, да се крия, за да не разберат моите родители, а неговите знаеха за нас, и уж ме приемаха и нямаха проблем с това, че съм българка, но само на уж! До като не дойде моментът, в който започнаха да ме карат да говорч на турски, до преди това турска реч пред мен е нчмало. Та така, понаучих го, караха ме да не се обличам много разголено, защото не било красиво, да се показват някой части, който били само за мъжа, под някой части визирам, бедро, гръб, и малко по дълбоки деколтета. Водеха ме в роднините си, по техни обичаи и сватби. Добре, това го преодолях. В последствие, на мен не ми се даваше да си имам свои причтели, според тях моите приятелки трябва да бъдат неговите сестри и братовчедки. Това не е всичко... В следващият момент на мен не ми се даваше да излизам от тях, той можеше да ходи кадето си поиска, но на мен това не ми беше позволено, защото жените трябва да въртят къщата, не да ходят по заведения. На мен в този момент ми писна да ме правят на маймуна, и реших да го оставя, но не не стана така както си мислех.... С многобройни заплахи и побой, той искаше да ме задържи за себе си, и най-грозната гледка беше тогава, когато той упражнчваше насилие върху мен, а майка му и сестри те му нищо не направиха по въроза. Защото жената трябва да си знае мястото, и да не противоречи на мъжа си. Аз все още не бях споделила с родителите ми, защото испитвах някакъв панически страх, че той може да ми направи нещо. И за мое щастие, той замина за Англия. Тогава аз се реших и споделих моите мъки с братовчед ми, който пое инициативата да каве на нашите(за което съм му безкрайно благодарна). Той се върна от там, през това време, докато го нямаше аз не го търсих и не отговарях да обажданията му. И една уж спокойна вечер, получих най-шокиращият смс. Тогава отидох при нашите и с голяма болка и срам от това което съм направила им обесних, но те са хора на място и ме разбраха. Стигна се до полиция, предупреждения, жалби от страна на моите родители и на мен, и до ден днешен не ме е потърсил, за което съм много радостна и спокойна. Та Авторке, недей се забърква скъпа, не искам да те разубеждавам, но те са хора с две лица, обедила съм се и от други мои познати. Техният манталитет и разбирания за нещата са съвсем различни от нашите. Недей си причинява болката, която аз си причиних. Късмет!

116.   115, ходи пали свещички, че си се спасила!!!
Не всеки се спасява така, имам приятелка туркиня, която е изнасилвана системно от баща си и никой не се е намесил. Жената да си знае мястото.
Израстнала съм в смесен район и не са лоши хора, но тази религия им изпива и малкото мозък. Те не искат и да се образоват, а образовалите се не се връщат повече при тъпите си нрави и се притопяват...
Добре, че баба ми ме е възпитавала като християнка и от малка ме е възпитавала да се отвращавам от тези нрави и начин на живот. Братовчедка ми тръгна с турчин и не я е бил, но се съсипа от психически тормоз.
Момичета, много си плюем ние българите, но по-добри от тях няма. Ако искате чужденец, гледайте да е от християнските държави - да не е и турчин или арабин, израстнал там, а човек, роден в християнско семейство. Не става дума тук за религия, а за ЦЕННОСТИ, НАЧИН НА ЖИВОТ!!!

117.   Aз съм 115.Точно психическият тормоз е много по-лош от физическият.Като си спомня с колко успокоителни и приспивателни съм се натровила за това време,не мога да се побера в кожата си.Верно има и турци И ТУРЦИ,но масовото население на турци в България са с този противен манталитет.

118.   Здравейте! Аз съм момиче на 19год, на което се е наложило да порасне преждевременно! Бих искала да ви разкажа своята история!
Имах най-изпепеляващата връзка с Българско момче, която продължи 3-4 години.. знам, че за годините ми не е нищо, но дойде и не попита! Ах, каква голяма любов беше! Разделихме се, защото той ми изневеряваше, а аз все прощавах.. наивно, знам! А и на тези години ни се изживяват емоции, но заради любовта ни не се разделяхме, но един ден аз се взех в ръце и прекратих връзката! Но тръпката си остана, дори и да отричаме, но е нормално не сме изживели други любови!
Та по темата.. докато имах връзка с това момче бях на почивка в Турция. Там се запознах с турчин, година по-голям от мен! Беше нещо от пръв поглед, останах доста впечатлена от възпитанието му и невероятното му държание от мен! Както и от факта, че по никакъв начин не се опита да се възползва от мен (както повечето момчета на моята възраст)! Останах с невероятни спомени за 10дни, толкова невероятни, че на сбогуване и двамата се разплакахме! Разменихме си телефони и пр. , комуникирахме дълго време без приятеля ми да разбере (беше ми доста гузно, но до момента, в който разбрах какви гнусотии е правил той зад гърба ми, дори с мои познати и "приятелки") Въпреки това реших да постъпя разумно (за тогава) и да прекратя комуникациите си с турчина, понеже знаех, че нямам бъдеще с него и да се съсредоточа върху връзката си, простих изневери, но имаше още и още..
10 месеца разделени вече с въпросния бивш, който е продължил напред след като си има нова приятелка, аз си стоя така все сама, дълбоко разочарована, но запазила надежда, че отново ще намеря човека за себе си, дори по - добър! Една вечер отново се сетих за Момчето от Турция и след 3 дни видях, че някой ми иска приятелство във Facebook, оказа се той! Първите му думи бяха : "Идвам да уча в твоя град! ". И да.. идва! След 2 седмици е тук.. Идва сам от Турция. И той преживял тежка връзка като моята, наранен от момиче от там!

А аз съм изплашена до смърт от неизвестното и от това какво ще се случи когато той дойде! Твърди, че не е забравил това, което сме преживели, както и аз не съм.. не беше за прекалено малък период от време..
Аз съм на половина туркиня. Майка ми е туркиня ( но приела християнската вяра заради баща ми преди 20 год. ) Така, че съм възпитана на българското и християнското! Той пък е наполовина българин-майка му е българка, приела тяхната вяра! С него комуникираме на английски език, но той като дойде тук започва да учи български заради образованието!
Наплашена от неизвестното, не знам какво да очаквам!

119.   Ще ви разкажа и моята история. Доскоро имах връзка с турчин, която продължи 2 години. В началото всичко беше невероятно, родителите му ме приемаха, ходех на гости в тях, говореше се само на български, но това беше в началото. След това всичко се промени. Само турска реч, все едно ме нямаше, гледаха се турските канали, обиждаха се българите, а те се мъчеха да изтъкнат колко велика нация са. След няколко месеца се повдигна въпроса ако имаме дете някой ден и е момче, дали ще го обрежем. Въпреки че приятелят ми доста се прикриваше, той ме държеше винаги под око. Проблемът не беше толкова в родителите ми, колкото в това, че самата мисъл, че съм с турчин не ми даваше мира. Колкото и парадоксално да звучи, винаги съм отбягвала турците, допреди него никога не съм имала приятелка или приятел от турски произход. Е, съдбата ме събра с такъв, но не ми беше нужно много време, за да разбера, че всичко което се говори за тях е вярно. Самата мисъл, че един ден бих могла да бъда част от турско семейство, около мен да се разкарват жени със шалвари, на фона на ориенталска музика и да се приказва само на турски е просто абсурдна. А и никога не бих позволила децата ми да носят турски имена, да приемат тяхната религия и език. Всеки има право сам да избира как ще изживее живота си, но си имайте едно на ум. Много са прикрити и нещата не са толкова хубави, колкото ви се представят.

120.   Човек не знае какво ще му поднесе живота и в кого ще се влюби. Само ще ви разкажа историята на моя роднина.Тя е на около 40. Преди години имаше връзка около 5 6 години със сириец мисля беше. Живееха заедно. В един момент родителите му го задължили да се прибере в родината си за да се ожени за жена, която са му избрали ако ли не го лишавали от наследство.Тои го е направил, даже има деца от тази жена, но веднага след сватбата им се връща тук в България при моята близка(имал е бизнес тук). Но тя не е могла да приеме фактът, че ще е една от всичките му жени и се разделят.

След него имаше връзка с турчин живеещ тук в БГ. Живееха заедно тя забременява и ражда момиченце и тогава започва ужасът. Не се прибирал висял само по казината, всичко изхарчвал като дори не оставял пари за храна на детето. И за капак побоища. Много трудно се отърва от него принуди се да заживее на село при родителите си, но и там я откри. Много разправии, много я беше страх да не отвлече детето. Докато тои сам не се отказа ,не ги е търсил от години като тои завежда дело да може да вижда детето но се отказва.
В момента живее с българин и е добре тя и малката. Иска да смени името на детето но не можело без бащата. Може би всичко зависи от самия човек, а може би не... незнам...

122.   Аз сащто сам в това положение абсолютно сащото с разликата че братята му знаят за нас и ме приемат но няма да е сащото с родителите ни. А аз искам бадеще с този човек да създадем семеиство и така нататак но уви това няма как да стане нз трябва да се случи някакво чудо зада сме заедно пред всички. И немога да разбера защо това се случва само с българи и турци ако е американец грък и прочие няма да го има този пробле защо нали всички сме хора има толкова турци по - свестни от хиляди българи но предрасадаци...

123.   Хей, разбирам те. Аз преживях подобно нещо преди година. Не знам защо и как е започнала тази дълбока омраза между българи и турци, но мисля, че е нелепа. Няма значение от къде е човека, има значение какво има в душата му. За мен е суперглупаво да бъдат разделени двама влюбени заради спора на някакви властващи преди хиляди години. Не мисля, че думата "турчин" може да опише изцяло един човек. Кажете си думата "французин" например. Ето, виждате ли разликата. Тези възрожденски литератури и всички останали героизми от това време ни настройват едни срещу други и буквално се избиваме взимно. А причината някои знае ли я? Аз излизах с това момче, защото го обичах и не ме спираше историята или кървавите битки за територия просто защото това време мина отдавна. Затова аз ти казвам - Ако го обичаш, бъди с него! Любовта не може да бъде спряна.

124.   Както беше казал един от първите - кръвта не трябва да се меси. Половината още не сте навършили 18 а ми говорите за велики любови и бъдеще. Вълкът козината си мени, но нрава не - запомнете го добре! ако искате да ви тъпчат, да нямате право на глас, да ви смятат за б.... , децата ви да са с турски с друга вяра и да говорят на анадолски език давайте. На мен ми стигат 500 години!

125.   Имам приятел от почти четири години, с който се сгодихме преди година и малко след това заживяхме заедно. Когато се запознахме и започнахме да се виждаме завършвах 12 клас, а той е със 8 години по – голям от мен. Влюбих се в него, исках да се оженим, да имаме деца, чувствах се готова за сериозен живот. Започнах да уча висше, пътувах всяка седмица исках само да съм с него и нищо друго. Но като всяко влюбване и това мина. Изпитвам обич към него. Той ми дава сигурността, че винаги ще е до мен, ще подсигури живота ми, ще уважава решенията ми. Родителите ми го харесват.

Но, това но, което винаги се намесва – вече не съм влюбена в него, дори се чувствам изчерпана към чувствата, които мога да му дам. Не харесвам родителите му и след всяка среща с тях започвам да изпитвам лоши чувства и към него, въпреки че знам, че той не е виновен какви са родителите му. Не мога да го накарам да избира между семейството си и мен. Така моите чувства започнаха да се изпаряват. Започнах да заглеждам други мъже, да изпитвам нужда да разбера какво е да бъдеш и с други. И така една вечер срещнах едно момче, с което се запознахме, но не си разменихме никакви контакти. Мислех за него, но знаех, че няма да го видя пак. Оказа се, че се засякохме след няколко седмици пак, след което излязохме на кафе, а аз го харесах. Така се случиха нещата, че започнахме да правим секс и аз не изпитвах вина от това. Още когато се запознах с него му казах, че имам приятел от дълго време, така че и той знае и всеки път, когато се видим той ми казва, че не иска да се влюбвам в него, никога да не го обичам, че той никога няма да ме обича, че просто правим секс и се забавляваме. Но вече се виждаме повече от месец и ни е много хубаво заедно, а аз започвам да си представям какво би било, ако се разделя с приятеля си и пробваме с него. И поредното НО – той е турчин. Въпреки думите, който ми казва, че не иска да се обичаме, вече започна да подпитва дали бих живяла с него в Турция, дали бил приела децата ми да са с друга религия от моята, дали бих се разделила със семейството си, а аз вече мисля само за него. Мисля как бих се отказала от всичко и бих заминала с него и тъй като след по малко от месец ще трябва да се разделим, аз мисля само дали на есен ще сме отново заедно. Ситуацията е такава, че не мога да се разделя с приятеля си просто така, въпреки че вече чувствата ми са други и не знам дали, когато мине лятото това лудо увлечение ще е изчезнало, а аз ще съм подобрила отношенията си с приятеля ми. И нещото, което най – много ме тревожи е това, че след година завършвам и ще трябва да се омъжа за приятеля ми тъй като сега ученето е оправданието ми, а аз не спирам да мисля за друг и да искам от него всичко това, което исках преди четири години от приятеля ми. Сега се чувствам в безизходица и в ситуация, в която при всички случай ще нараня някои, а всъщност наранявам най – много себе си.

Как бихте постъпи в ситуация като моята, защото вътре в мен е пълен хаос, пречещ сама да си отговоря.

126.   Недей да ходиш в Турция. Ще се отнасят зле с теб, ще си далече от семейството ти. Не се забърквай сериозно с такъв човек. Ще се промени след време, ще видиш истинската му същност в Турция и ще съжаляваш.