Споделена история от Любов и изневяра |
Харесвам го, но дали ще стане?
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1585 пъти
Харесвам го. Наистина го харесвам. Той има уникална визия - интересен ми е откакто съм го видяла за първи път. С една светла косичка; прекрасни, големи, сини очи; невероятно прелъстителна усмивка; отлично оформено тяло... Е, малко е нисичък, но слава на Бога и аз не съм висока, така че просто ще преодолея предпочитанието си към по-високи мъже (честно казано, отбелязвам ръстта просто защото знам, че е така, иначе не ми прави впечатление като го видя).
Ужасно много ми харесва да разговарям с него. Рядко срещам толкова начетени и едновременно с това интелигентни, мислещи хора. Той е един от тях. От този тип, който не просто приемат информация, но и я смилат, правят си собствени изводи и не разчитат на това, че няма нищо скрито в контекста. Очарователно е това, че за каквото и да сме си говорили, той винаги има някакво свое мнение по въпроса, позовава се на някакви факти, които явно е научил и запомнил от някъде. Освен това е почитател на спорта и то не само пред телевизионния екран, което също не срещам толкова често. Ходи на фитнес, играе футбол с колегите, кара колело в планината, кара ски... Като цяло, не си запълва свободното време с ходене по дискотеки само и единствено. И още нещо прекрасно - не пуши и не пие ("само бира понякога, като е хубаво времето и имам компания").
Много го харесвам. Според поведението му през последните няколко седмици съдя, че и той не ми симпатизира кой знае по-малко.
Проблемът? Аз. Последните ми 3-4 връзки бяха брутални. Кратки - от порядъка 1-4 месеца. По някаква непонятна ми причина момчетата се влюбваха невъобразимо бързо в мен, докато аз си оставах хладна и студена до последно. Последният всъщност бе съвсем наскоро - излизахме месец, даже не смея да кажа, че имаше и толкова, предвид факта, че не сме се виждали всеки ден. На мен бързо ми омръзна, оказа се, че нямаме кой знае какви общи теми, нямахме еднакви възгледи по повечето въпроси, сексът не бе нещо впечатляващо... Реших, че няма смисъл и се разделихме. При последната ни среща с момчето (след раздялата се видяхме няколко пъти по негова инициатива - просто идваше до дома ми) установих, че се е влюбил по начина по който ме гледаше, по който се държеше и говореше. Все още ми е жал за него, но пък и как да предположа, че ще се привърже за няколко дена до такава степен... Та, притеснявам се да не нараня и въпросния остроумен хубавец, тъй като е изключително готин човек, изтърпял е мъката от раздяла с дългогодишна полвинка съвсем наскоро (преди 7-8 месеца) и не съм сигурна, че би му понесло добре, ако се влюби и бързо изгуби любовта. Макар че предвид факта, че сигурно едва наскоро е преодолял загубата на бившата си сериозна приятелка, навярно сега няма да е толкова податлив към чувства. Надявам се.
Другото, което ме притеснява, е че имаме известни различия. Както казах, той не пуши и не пие, докато аз си пуша стабилно, а алкохолът не ми е точно чужд, макар че не е като да злоупотребявам. Но понякога се напивам, случва се... Аз НЕ спортувам - нищичко, братче. Изобщо спортът не е за мен, не ми е приятно и толкова. Ако рече да отидем на разходка - съгласна съм. Но не и каране на каквото и да било, не и фитнес... е, на игри с топка бих могла да се включа, но той пък тях играе с "момчетата" - колегите.
Третото ми притеснение е като цяло властната му натура и желанието му да влее акъл на всеки. Още от самото начало е почнал да ме поучава кое правя грешно, как ще бъде правилно и защо трябва да бъде правилно - то не са корекции на начин на изразяване, на режим на хранене, защо не спортувам, защо чета глупави романи, защо това, защо онова... В смисъл, притеснявам се, че ако имаме връзка би ми налагал някакви неща, а аз не съм склонна дълготрайно да спазвам чужди препоръки.
И накрая... работим на едно и също място и контактът ни е неизбежен, та ме притеснява, ако нещата не се получат добре... какво ще правим? Никой от нас не клони към скорошно напускане, а аз никога не съм приключвала връзка спокойно и хармонично - винаги е имало проблем след това.
Тъй като с младежа стигнахме до разговори за любов, докато междувременно и флиртуваме не малко, съм склонна да мисля, че в най-скоро време ще излезем само двамата някъде. Въпросът е преди това да си разясня дали изобщо е добра идея да опитаме или не, защото ако не е... просто ще го преодолея преди да сложим начало на каквото и да било. Как мислите? Дали би могло да се получи или по-добре да си останем само колеги?
|
