Споделена история от Любов и изневяра |
Връзка на кръстопът
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 2674 пъти
Сигурен съм, че на всички се е случвало да се замислят дали са направили правилният избор за своя партньор. Дали момичето с което отношенията ви се развиват все повече е точно тази която искате.
Запознанство, свалка... нещата се получават и завършват в леглото. Още срещи, приятно ви е, забавно, имате общи интереси и теми за разговор. Сексът е чудесен. Прекарвате времето си заедно, срещите зачестяват и стават по-дълги. Темите стават по-дълбоки и искрени. Всичко е прекрасно.
Един ден обаче се обръщаш назад и установяваш, че са минали 3-4 месеца. Ей така - като че беше вчера! Ти не си излизал на истинска среща с друга от доста време. Приятелите ти я познават. Нещо нейно е забравено у вас. Дори ароматът на парфюма и се е превърнал в обичайният аромат на възглавницата ти. А като натиснеш зеленото копченце на телефона установяваш, че името и винаги присъства в "последните 10 приети/изходящи повиквания".
И тогава се замисляш и си казваш "Какво пък, след като с нея ми е добре и двамата получаваме всичко, от което се нуждаем - какъв е проблемът всъщност?" Дяволчето в главата ти заспива, нещата продължават да са ОК и времето тече...
Гаджето ти е страхотно, но не е перфектно. А наоколо е пълно с потенциални гаджета, които дават всички основания да мислиш, че биха могли да се окажат перфектни. Разбира се в началото нещата са малко идеализирани, но ти приемаш нейните недостатъци, както и тя твоите и фактът, че сте си такива. Но онова проклето дяволче не може да спи дълго. И винаги има за какво да чопли в подсъзнанието ти и да ти обръща внимание на малките несъвършенства, да те дразни като ти натяква за думи, жестове, навици и други дребни неща в нея, с които ти уж вече си свикнал. И да ти набива мисълта, че колкото и хубави качества да има, то и лошите не са малко. Съзнанието ти приема факта, че хората са 50% бяло и 50% черно (условно казано, не се хващайте за това), но някъде дълбоко в теб се промъква една коварна мисъл и изплува все по-нагоре в разума ти. "Тя е чудесна, но не е перфектна". Няма и как да е, но така сме устроени - да търсим идеала. И всеки вярва, че има перфектната половинка за него. Ами сега?
Продължаваме така и пренебрегваме малките несъвършенства на другия? Преструваме се, че те не съществуват? Правим компромис със себе си? И все пак не е компромис, защото тя съчетава точно качествата, които търсиш и на които държиш най-много. А останалите просто я правят завършен и пълноценен човек със своето минало, със своите мечти и разбирания. Защото всички сме несъвършени и в това ни е чарът!
Или теглим чертата на всичко изградено до тук и се впускаме в ново търсене? Търсене на Принцесата, която няма да има отрицателни черти. С мисълта, че това е невъзможно, но тук играе роля и склонността ни да правим сравнения. Дори и несъзнателно винаги сравняваме предишната с поредната. И ако следващата е различна с това, че няма точно онези малки детайли, които са ни карали да се дразним - то тя автоматично печели по точки още в самото начало. Друг е въпросът, че може да и липсват основни търсени и ценени от нас качества. И задължително ще има други дребни дразнещи детайли. Но това се разбира в последствие като и в двата случая можеш да спечелиш или да съжаляваш и няма как да знаеш това предварително.
Тук е времето за избор. Само да уточня, че това важи ако ти не си от онези задръстени типове, които ги е страх да приключат връзката си само и само да не останат сами. Не си и от онези лицемери, които поддържат по две или повече връзки докато не се уверят къде им е мястото. Не си и от хората, които не могат да правят компромиси и за които най-малката дреболия е повод за раздяла, после отново заедно, после пак и пак...
А най-лошото е когато кандидат-следващата се появи на хоризонта и още в самото начало набере онези "начални точки". Тогава всичко описано по-горе престава да бъде мъглява теория, която се върти в главата ти преди да заспиш и се превръща във сложен казус подплатен с реален човек от плът и кръв (и чифт хубави цици, разбира се).
Искам да поясня, че не търся личен съвет! Да, имам връзка и да - тя е чудесна, но не е перфектна! И точно това ме накара да се върна на поредната теория породена от опита ми с предишните връзки. Избирал съм различните варианти и знам какви са чувствата и последствията. Въпреки всичко всеки следващ път е като първи път, защото сме хора и имаме чувства.
От една страна е утъпканият път, по който вървите двама ръка за ръка - усмихнати и с еднаква крачка... Вървите напред и откривате заедно чудесата на света... или се въртите в кръг и си губите времето!
От друга страна буренясалата пътечка, която може би ще те отведе до най-приказната гледка в твоя живот, онази която винаги си търсил, за да запълни празнината в теб... или до поредното самотно изсъхнало дърво, което не може да ти предложи дори сянка за минутка отмора в безкрайното търсене!
Derosi_m @ hotmail com
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: fc85590b20 |
|
1. Ти си хората, които никога не са щастливи, защото каквото и да имат, винаги искат още нещо. Защото гледаш не това, което имаш, а това- което нямаш.
Стремиш се към перфектната, а стремиш ли се към своята перфектност?
Обричаш се на вечно неудовлетворение. Защо? Винаги ще има някоя жена, която ще ти изглежда по-добра от тази (в някакво отношение), с която си в момента, но какво от това, ако се чувстваш добре във връзката си?
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 2b090013c1 |
|
2. Когато човек е с някого приема всичко в него, и в по добрите случей променя неща които го дразнят поне до минимум,и да почти на всички ни се е случвало ,да сравняваме половинката си или с предишните ни партниори или със отсрещната жена/мъж който ни се виждат по съваршенни отколкото нашата...
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d877dc6531 |
|
3. Впечаплена съм. Дотук споделям мислите ти.
Само искам да ти кажа, че когато намериш истинската ще разбереш по това, че ще бъдеш изпълнен със щастие и няма да има "празнина". И няма да имаш сили да я напуснеш. Желая ти го от сърце!
|
|
