Споделена история от Любов и изневяра |
Все още го харесвам, но не мога да му простя
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1454 пъти
Здравейте, пише ви едно объркано момиче на 27г. Става дума за един мъж от работата ми на 30г., към който дълго време (повече от 1г и половина) изпитвах много силна тръпка като го видя, като го доближа, като мисля за него, като говоря с него. Срещнах го през 2012, когато и започнах работа тук, веднага след следването се преместих в нов град, без познати, приятели. За тези 2г. и половина направих много неща, за да се сближим, да се опознаем, да станем двойка, но така и не станахме. Забелязах, че не само аз съм привлечена от него, като се видехме погледите ни залепваха, отваряше ми вратата като ме види, поздравявахме се, усмихваше ми се. Направих първата крачка, намерих го във фб и му писах там, той отг. винаги когато Аз му пиша, сам не поемаше инициатива, така 4-5 мес го триех, пак го добавях, накрая ми омръзна и си изтрих профила (направих си и фалшив профил и бях "приятелка" с гаджето му в америка, тя още пази техни снимки от преди 3-4г, но той няма и една в неговия профил). Тя също е на 30, "отворена", с много познати, по купони, дискотеки, разполага и с пари, имала е и други мъже преди и след него. Аз съм имала само една връзка, просто за мен е невъзможно връзка без чувства и приятелство, а не мога да изпитвам тръпка към всеки, така с години седя сама; не излизам много навън, и съм по-срамежлива, по мои наблюдения с него си приличаме. Той е второто момче в живота ми, в което съм била влюбена. С една колежка на 40г. от неговия отдел идваха няколко пъти да обядват при мен в стола на мойта маса, но не ме питаше нищо, говореше с нея и се правеше на интересен и забавен (приятели са и знам, че й е споделил всичко, което се случва, заради което съм бясна и я мразя, вместо да говори с мен, говори със странични хора и им иска съвет; много пъти съм чула да му казва да ме поздрави и да дойде при мен, но той не иска). 2013 на коледното парти колежката ме покани на тяхната маса и каза, че и той скоро ще дойде, но нищо не се получи, не ме покани и на танц, но когато танцуваше с други гледаше дали го гледам.
Забелязах, че ревнува, когато има други мъже наоколо и говоря и се смея или танцувам с тях, но до там. Усещам, че е несигурен в себе си, освен че е пасивен. Разбрах защо не предприема нищо - имал е дълга връзка, но тя заминала в Америка и 2г са били физически разделени, но не са спирали контакт. Тя там е била с други. От лятото на 2014 са пак заедно и 2 мес. след това се е върнала в Бг. От 1г пак са двойка, но не ми изглежда щастлив. От януари-юли 2014 бях на 7 мес курс и не се виждахме почти всеки ден като преди на работа, но аз не спирах да му пиша. Питах го дали има някакви чувства към мен-написах му го, каза, че не и иска единствено да сме колеги. Видяхме се случайно 1-2 пъти и нито го поздравих, нито го погледнах. Тръпката към него не отшумяваше обаче и м. май пак реших да пробвам-поканих го на разходка след работа, написа ми с два дни закъснение, че не разполага с време за разходки след работа. И тогава и тя е била тук.
Реших да му кажа всичко, което изпитвам към него и му се извиних, ако с нещо съм го засегнала и че целта на писането във фб е била да го опозная като човек и ако наистина е обвързан (макар че там пишеше, че не е) няма повече да го търся и няма да се меся, защото ако аз имах приятел на който държа и обичам, не бих обърнала внимание на друг. Пак не ми отговори и си изтрих профила. На курса имах възможност да започна връзка с друг, който много беше хлътнал по мен, но аз бях в депресия. След юли 2014 обаче отново ме поздравяваше като ме види, естествено, че не му отговарях. Започнах да го мразя. Постепенно охладнях към него, излязох с друг, после с втори, разнообразявах се, но не съм спала с тях, въпреки, че знаех, че в момента той е с друга и правят секс най-вероятно. Знам, че я е обичал. Но сега, от началото на 2015 като го гледам не ми изглежда щастлив. Никога няма да бъде каквото можеше да бъде, защото ме нарани дълбоко и не знам дали някога ще му простя, че предпочете друга.
На моменти искам да съм приятел с него, друг път съм бясна и плача и не искам и да го поздравя. Подозирам, че вече не са заедно. Като сяда до мен в стола на обяд пак пулсира сърцето ми, макар и по-слабо от преди, но наранената ми гордост иска да го нараня и да му отмъстя. На какво да се надявам - тя пак да замине (тя има зелена карта btw и там има връзка с един Игор). Като си идваше преди обаче са били с него и приятели на почивки, спали са най-вероятно. Като им гледах общите снимки и го изтривах веднага от фб и не му казвах и здравей. Той още пази подаръчета от нея на бюрото си -едно слонче, едно сърце и чаша със сърца. Не искам и да знам какво има у тях от нея. И да станем двойка, ме е страх, че тя винаги ще е в сърцето му. Яд ме е, че предпочете друга, а с мен можеше да бъде много щастлив, чаках го търпеливо 2г и не исках да лягам с друг. Тъжно ми е и това, че той е изживял дълга и сериозна връзка, за каквато аз мечтая откакто се помня, но я е изживял с друга. От май т. г. започнахме да си говорим и постепенно да се сближаваме, един ден седнах при него и приказвахме малко по работа, следващата седмица пак, и после пак, вкарвам и по някой личен въпрос и го питам за неща свързани с него, откъде е, с какво си пътува, къде излиза, опознаваме се с две думи. Поздравяваме се, много по-лесно ми е от преди да говоря с него, просто вече не изпитвам същото, няма я лудата тръпка, от която губех ума и дума и така ме е яд. Мисля, че нещо в мен умря мин. г. когато ме отряза. Не знам какво да правя. Вие бихте ли преглътнали?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: dc0c98103e |
|
1. Ти си много объркано и неориентирано момиче. Трагичното е, че си вече на 27 и не си на 17 г.
Годината е 2015. Ти от 2012 си губиш времето с този човек забележи - БЕЗ той да си има хал-хабер може би. Просто си флиртува с различни мацки, може би си има и сериозна приятелка в България, но ти изобщо нищо не знаеш за него, освен да ровиш в профила на бившата му, която още обича.
Извинявай, но няма за какво да му прощаваш. Просто той си живее своя живот, на което има право.
Погледни се обаче сама в огледалото. Изпълнена си със злоба, дори омраза, само защото нещата не се случват по твое густо. Съдиш другите жени, а ти самата спиш с мъж след мъж, за да се разнообразиш. Лошо няма, но не хвърляй камък, когато ти също имаш грехове.
Извод - изобщо нищо не знаеш за този мъж, живота му като цяло, освен че ТИ си го харесваш. Той е скъсал с момичето в Америка отдавна, но имат приятелски контакт и добри спомени, но теб те е яд, че не му дреме за теб, а явно си живее с различни мадами, лелки и какички, защото така иска.
И теб би те минал най-вероятно, но не му се забърква с филмарки. Чука си вместо това на воля и не само колежката на 40 г., но кой знае още колко, но това си е негова работа, негов живот и ти нямаш право да му искаш сметка.
По-добре се хвани да се занимаваш сериозно със сериозни мъже, вместо да се занимаваш с глупости. Не си на 17 г., а си на 27 г. жена със сексуален опит. Липсва ти обаче всякакъв опит с хората като цяло
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: e08c685df5 |
|
2. Да преглътнем какво? На 27, разсъждаваш, все едно си на 17. Нищо не си имала с този мъж и няма и да имаш. Той никога не ти е дал повод да мислиш, че те харесва, а ти го чакаш 2 години и не искаш да лягаш с друг??? !!! И това, без да ти даде никакъв повод. Колко щастлив е щял да бъде с теб - никак. Ти си обсебваща и го преследваш с плашеща упоритост две години - много ясно, че ще се пази, да не ти даде и най-малкия повод, да мислиш, че те харесва. Че и фалшив профил си направила, за да чатиш с приятелката му... Междувременно мъжете, които харесват теб подминаваш, като пътни знаци. Мило момиче - отдели средства и време и посети психолог - казвам го съвсем добронамерено и без никаква ирония - това значително ще подобри качеството на живота ти и ще ти помогне да започнеш пълноценна връзка, с мъж, който държи на теб.
|
|
