 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Силна страст дълги години?!
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 3046 пъти
Здравейте, признавам си, не ми се е случвало досега да споделям толкова лични неща в уеб пространството, но сега имам нужда да го направя, защото иначе имам чувството, че ще полудея.
Накратко, аз съм жена на 33 години, омъжена от почти 5 години, с две малки деца. Привидно имам щастлив и пълноценен живот - освен успешното семейство (с красив, образован, с добра репутация и професия мъж), градя паралелно и благополучна кариера, развивам се, имам изградено име в моята област. Но проблемът, както често се случва при жените, е в чувствата ми. Когато се омъжих, вярвах, че той е любовта на живота ми - освен всичко, което изброих за него, той беше и по-голям от мен и мислех, че до него ще съм като зад каменна стена, че ще ме защитава от всичко и всички. Накратко, бях лудо влюбена и, въпреки че и тогава усещах, че някакси не сме съвсем подходящи един за друг, се оженихме много бързо - буквално 5 месеца след запознанството ни. Всичко вървеше по мед и масло - красива сватба, светли чувства, две прекрасни деца родени едно след друго, нормални семейни отношения и такива с родители и роднини. Е, като характери аз усещах, че с мъжа ми много се различаваме (той е прекалено пасивен, затворен, не особено инициативен за нищо, накратко - малко скучен домошар), в сексуално отношение също се разминавахме (аз съм темпераментна, той не особено), отделно той е слаб психически (склонен е към истерии, свръхдраматизации и често съм искала да се разделим в тези моменти, въпреки че е ясно, че няма да го направим), а аз съм доста спокойна, но в същото време уверена и експанзивна. Но някакси покрай бременностите и ражданията на децата, а след това улисана в грижите за тях потисках осъзнаването на проблемите. Докато съвсем наскоро (когато явно позабравената ми женска чувственост почна да се събужда) осъзнах, че нашите отношения са си на привързани един към друг брат и сестра и нищо повече... Тогава се появи ученическата ми първа любов и ви е ясно какво последва - три месеца постоянни разговори в Интернет, силно привличане въпреки общуването само чрез електронни средства, буквално бяхме отново безумно влюбени. Трябва да поясня, че с въпросния мъж имах връзка първоначално на 17 години и той беше първият във всичко... При него също нещата с жена му не са съвсем идеални - оженил се е за нея заради двете деца, понеже те са по-важни от личното му неблагополучие. Или поне така декларира. Иначе между нас през тези 16 години откакто се познаваме имаше много страст, много раздели и после отново опити да сме заедно - може би и двамата сме наясно, че не бихме могли да живеем съвместно, но това не намалява привличането ни един към друг, което е необяснимо и за двамата. Просто не си спомням с друг мъж (аз съм имала няколко по-сериозни връзки) да съм изпитвала това, което беше с него - имахме си пълно доверие, споделяхме си много, реализирахме всичко в секса, за което се сещахме (няма да влизам в подробности, но и двамата сме разкрепостени и го правехме като на филм), но не живеехме заедно, нямаше как тази почти филмова връзка да се пренесе в рутината на ежедневието. Разделихме се окончателно преди 5 години, но както стана ясно, той се е интересувал какво се случва с мен, аз също знаех какво става в неговия живот и мислехме, че сме щастливи с партньорите си. Просто сега като гръм от ясно небе ни дойде тази искра. В крайна сметка обаче и двамата избрахме сигурността на постоянните си партньори, а той дори замина в Италия на работа за идните 3 години и не иска да поддържаме връзка (за да не пречим на семействата си), проблемът е, че аз не мога да свикна с това. Наясно съм, че играят хормоните ми, капризите на "отегчената съпруга" и т. н., но уточнявам, че не изпитвам същото към други мъже, само той ми е в главата и постоянно стои там. Сякаш боледувам и не знам как и кога ще изляза от това състояние. Знам, че няма какво да ме посъветвате, просто имах нужда да споделя това, което ме изгаря вътрешно и не ми дава покой. Според него моите чувства били трагедия, но всъщност аз винаги съм усещала в поведението му, че той също не може да избяга от това между нас. Просто като мъж умее по-добре да контролира чувствата си, а аз не успявам. И наистина не знам какво изпитвам - не мога да го нарека спокойна любов, по-скоро е някаква болезнена страст, която се чудя дали някога има шанс да изчезне и да се успокоя или остава завинаги? !
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: a5435026e5 |
|
1. Аз съм на 31 г. и имам 12 годишна връзка, от скоро сме женени, но отдавна живеем заедно и сме семейство и ми е много чудно като чета история на хора като Авторката. Нищо лично, но ти си само от 5 години с този мъж, той не се е променил толкова за това време - такъв си го взела, такъв си е и сега.
Малко отношението ти ми прилича на елементарно консуматорство. Нещо като да си купиш телевизор, но да се усетиш, че искаш по-голям, по-тънък, с еди какви си екстри и да го изхвърлиш, НО хората не са предмети - не можеш да създадеш деца, семейство с един мъж и да го захвърлиш след консумация. Бракът е с идеята да е до живот. ОК, не се получава често, но след 5 годинки да решиш, че искаш друго е несериозно и така не се гради семейство, не се отглеждат деца...не се създават деца на първо време с човек, с когото не искаш да си. Или може би искаш да си, но искаш и любовник? Пак се стига до консуматорство - ядеш стейк, но ти се похапва и суши, но гледай да не се задавиш.
И какъв бил проблемът - някакъв бивш. Изивнявай, но ако е бил толкова страхотен мъж, защо сте се разделили?
Истината е просто, че ти си в консуматорски модус - изкарала си си супер сватбата, имаш мъж до себе си, дечица, доскучало ти и е време за нов телефон (мъж) - защо не направо старият?
Приеми, Авторке, че хората не сме предмети. Създала си хубаво семейство с един човек, не го разбивай заради идеотщина и скука, защото явно не познаваш истинските проблеми навън - например проблемтие на изоставените самотни майки с 2 деца, на които по нашето законодателство им се полага 150 лв. издръжка, а мъжете ги подминават като втора категория жени, защото имат вече деца. Съпругът ти както го описваш за 6 месеца си е намерил някоя кукла да го цени какъвто е, но ти, мила ще останеш само с пръст в устата, защото въпросният любовник няма да си зареже семейството за теб, но и мъжът ти ако е човекът, който описваш няма начин да изтърпи унижението, а и такива мъже имат опашка от кандидатки, така че пак си помисли какви ги надробяваш, за да не стане от играчка- плачка.
Казвам ти го това с най-добри намерения, защото си на път да свършиш на бунището с дечицата си заради една глупава грешка и един сърбеж (с извинение).
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 0626a1363a |
|
2. здравей,
защо не опиташ да съживиш връзката ви? ако искаш съвети как да стане това - напиши нова тема и хората ще ти дадат съвети, дори има стари истории на същата тема!
но желание да има...
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 03147e3f9f |
|
3. Авторката: Благодаря за коментара, но категорично не съм съгласна с идеята за консуматорския модус и ще обясня защо. Не казвам, че не е имало отношения в живота ми, в които да не е надделявало консуматорството, но при тези двама мъже, за които говоря, съм дала и давам много повече, отколкото взимам. Ето каква е по-точната картинка:
Мъжът ми - всичко е перфектно, обаче той е с десетина години по-възрастен от мен, това не би било никакъв проблем, ако личността му беше друга, но в комбинация с егоизма му, се получава нещо убийствено. Пасивност, неинициативност, постоянна уж умора (въпреки че каквото и да говори, на работата му се случва и да си поспива), липса на всякакъв интерес към мен като човек и като жена. Отделно той не е съвършено здрав, наскоро му откриха доста тежко заболяване на очите, което е хронично и заплашваше в един момент да го доведе до слепота. Проблемите с потентността също се появяват чат-пат, но те от началото на връзката ни са си с нас и това не би било никакъв проблем за мен, ако той имаше някакъв интерес към мен в интимно отношение и дори беглото желание да ме задоволи (ако не е ясно, има много начини да задоволиш една жена, за мен лично е важна интимността, емоцията, а технически вече възможностите са много). За да потискам някак огромното напрежение от този т.н. сърбеж, си купих и интимни играчки, но дали помагат? Достатъчен ли е оргазмът, ако няма никакво желание, интимност, интерес към другия, поне малко страст към него? Вариантът със случаен любовник също не върви, първо защото аз не мога да разделя любовта от секса (както повечето жени) и второ, защото съм имала достатъчно предбрачни връзки, за да знам, че случаен мъж няма да те запали достатъчно, дори физически да се получи някакъв секс. Реално аз не желая интимност с друг мъж освен мъжа ми, искам го много, но той мен - съвършено не. За да стане по-ясно, ще кажа, че не си спомням откога не сме се целували истински (изключвам дежурните целувки за лека нощ и пр.), откога не ме е прегръщал, за секс да не говорим. Ако нещо правим, то е френска любов за него, а за мен - не, защото по неговите думи, "има много амалгамени пломби" в устата и може да ми пренесе инфекция. А преведено това му отношение означава, че чисто и просто, го е гнус от мен и просто не ме обича това е. Всеки, който е обичал истински, знае, че при любовта желанието и интимността никога не свършват и няма понятия като неморално, гнусно, перверзно и пр. Огромното желание на обичащия човек е да се слее с другия, да му даде удоволствие и да види щастието в очите му. Това е идеалното, а на практика в моя брак в момента за мъжа ми аз съм майката на децата му, тяхната бавачка, готвачката (която готви по няколко засукани ястия всеки ден), чистачката на дома, пазителката на семейното огнище и на реномето му, компанийката за сериала вечер, красивата и умна жена, с която да се хвали. Без да забелязва обаче, че тази жена преди всичко е жена и има нужда да бъде закриляна, изслушвана, обожавана, ухажвана и желана, съвсем не на последно място. Иначе за пред хората всичко е ОК - бих казала, че мъжът ми донякъде отразява светлата страна на моята личност, той е всичко онова, което е хубаво да покажеш пред останалите и да се гордееш. Дали го обожавам въпреки недостатъците му - о, да, не по-малко отколкото обожавам и децата ми. Но конкретно за децата - смятам, че най-глупавото е човек, дори нещастен в брака си, да се вкопчи в децата и след години неминуемо да ги обвинява за пропуснатите шансове и съсипания си живот. А и децата прекрасно усещат дали родителите им са истинска емоционална двойка или не, не можеш да ги излъжеш.
За Другия мъж. Да, той не е страхотен изобщо, по много показатели мъжът ми го превъзхожда, но в неговото присъствие и в ръцете му просто съм се чувствала жена, чувствала съм се освободена и щастлива. Съвсем не метафорично, просто съм летяла два метра над земята, когато съм отивала към него, защото сме споделяли сходна лудост, страст, а дори и перверзии. Не мисля, че и като личности сме били несъвместими - не си приличаме, но се допълваме и имаме сходни разбирания за живота. В нашите сложни отношения не съм била само консуматор - аз също много се раздавах и съм правила какви ли не неща (дори и унизителни за мен), за да бъдем заедно, което в крайна сметка не се получи. Защо се разминахме, нямам идея - той искаше дете в един момент, но го искаше от друга, а когато го получи (заедно с нейното предишно дете от друг брак), вече му е ясно, че тя не е жената за него. Всъщност той се оплаква от абсолютно същото като мен в брака си и няма как да е иначе, защото и двамата сме взели разумни решения, които обаче емоционално не ни удовлетворяват и просто се чувстваме недостатъчно обичани. Общо взето, в нашите никак нелеки отношения винаги е надделявала тъмната страна, силната (почти като на филм) страст, леката агресия, желанието ни да играем роли и да си носим взривни усещания. Може би това и прави невъзможен "дневния" ни живот заедно. Но и не прави привличането по-малко и то не се влияе нито от времето, нито от разстоянието.
Що се отнася до разбирането ми за брака, някак ми изглежда наивно да ми чете лекция човек, който наскоро се е оженил, а и явно има масовата идея за брака - необходимото зло, онази твърдина, която трябва да се поддържа с цената на всичко. Ще дам пример за успешен брак по този модел - бракът на моите свекър и свекърва. През 2009 те празнуваха златна сватба, имат няколко семейни придобивки и отгледани двама сина и вече трима внуци. И какво от това? В това семейство е имало практичност, взаимен интерес (ето ти парички - ти пък ми роди и гледай децата) и никакви истински чувства. Никаква нежност, никаква емоция, за страст да не говорим. Чисто и просто сбор от двама механично събрани човека от противоположен пол, които да създадат и отгледат деца, и да построят дом, примерно. Да, свекърва ми в момента се грижи за болния си съпруг, ама дали щеше да го прави, ако той не и носеше 1000 лв доход?! Тяхното семейство е пример за лицемерието и бутафорията на повечето бракове. Напротив - моята идея за брака винаги е била коренно противоположна и аз все още смятам, че в основата на брака са любовта, страстта, взаимното разбиране, доверието, споделените ценности и цели, но без любов не става. И да, знам, че такива бракове не са мода - къде къде по-лесно е да носиш някакви пари вкъщи, жена ти да ти роди деца, да ги гледа и да не мрънка, докато ти евентуално се заглеждаш за чуждо, ама това не е брак, а точно това е бунището, за което говориш, ти, драги коментаторе в морализаторския си пост. Съвършеният брак е нещо съвсем друго - той е преди всичко любов, а не лицемерие. И точно той е трудно постижим, иначе бракове много. Ама кой от кой по-празни.
Исках да уточня и още нещо друго - много ме разсмя това, че не познавам реалността и как, видите ли, майките с две деца получавали 150 лв ако са останали сами и дрън-дрън. Аз съм дете на разведени родители, майка ми ме отгледа съвсем сама, докато баща ми под предлог, че беше болен, лентяйстваше. А когато се стигна дотам, да се мисли и за мен някъде в картината на семейните отношения, се оказа, че аз изобщо липсвам и дори баща ми (заедно с баба ми) продадоха единственото жилище, което имаха и което евентуално аз също щях във времето да наследя. Майка ми междувременно си губеше няколко пъти сериозната работа и какво - оцелели сме, оживяли сме, аз завърших с отличие и дори имам научна степен, което идва да покаже, че жените са много по-способни, отколкото си мислят. Така че ако някоя кифладжийка с детенце от предишен брак, примерно, си търси някой наивник да й гледа детето, а и примерно да му роди още едно, та да го върже категорично, то аз не съм такава. Имам достатъчно квалификации, знам четири езика и мога перфектно да се грижа за децата си и независимо от мъжа ми, без да съм длъжна да живея цял живот в нещастие заради парите му. Между другото, това е обичаният модел на повечето българки, за който аз искрено ги презирам - никакъв интелект, никаква самостоятелност, никаква амбиция за развитие, само "дай, дай, дай". Още един елемент на празните и безсъдържателни бракове, за които си говорим. И така. Отплеснах се в обяснения, но наистина имаше много неточни неща в коментара по-горе.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: a5435026e5 |
|
4. Бла-бла-бла, Авторке - знаела си и за възрастта на съпруга си, и за темперамента му, и за всичко ПРЕДИ да създадеш семейство с него, но си решила от удобство, заради социален статус, пари, да не си сама, сватбичка и така нататък да се омъжиш за него.
Това, че ти самата си дете на самотна майка обяснява до някъде отношението ти към мъжа ти и към брака като цяло. Рядко хора от разбити семейства успяват да създадат здраво такова, защото без да искаш пренасяш семейния си модел и отношения в новото си семейство. Често самотните майки настройват децата против бащата, описват бащата (мъжете) като безполезни и така нататък и ти виждаш в съпруга си нещо подобно.
И още - готова си да зарежеш бащата на децата си заради болест. Бравост. Надявам се да не попаднеш в бъдеще на човек като теб, защото рано или късно всички се разболяваме, остаряваме и така нататък. Не случайно се казва, че бракът е в добро и зло, в богатство и бедност, до живот, но такъв е за хората, които вярват в семейството от родителИ и деца, а ти не си от тези хора - за теб семейството е самотна майка, която сменя мъжете според потребностите и избутва между временно децата си.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: c1a38c2fa0 |
|
5. Ето защо браковете са безсмислени. Жените се, а след няколко години съжалявате... Сигурно е кофти майка ти да сменя мъжете, но по-добре ли е да живееш в семейство без любов? В какво ще ги възпитате тия деца - че във филмите има чувства, но не и при мама и тати, които са едни детегледачи - банкомати. Аз израснах в подобна среда и сега съм "стара мома". И да, майка ми - омъжената домакиня вишист ме настрои против баща ми и всичко от мъжки пол. Тя самата е дете на разведени родители и е търпяла съпруг само и само да съм имала баща, семейство ужким. Омъжила се е, защото всички са се омъжвали... Сега внуци няма да гледа. Без да иска възпита една стара мома.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: f0125f15ff |
|
6. Аз мисля, че разбирам авторката. Но не знам какво да я посъветвам. Според мен е трябвало да преживееш тръпката с новия стар приятел, за да разбереш можеш или не можеш да изневеряваш. Защото това не е за всеки. Междувременно щеше да задоволиш и страстта си, и щеше да се почувстваш много по-спокойна да оцениш качествата и недостатъците на съпруга си.
На конкретния въпрос - остава или си отива тази тръпка и страст. Според мен ще я забравиш във времето, но вероятно през годините някой друг ще я събуди, защото нагласата ти към пасивността на съпруга ти ще е непроменена. За което също не те обвинявам, нормално е всеки да иска да го искат, да е женен за мъжа си, не за брат си. Но в браковете не рядко се случва така. Та, ще отшуми във времето, до момента, в който не я консумираш пак с новия стар или с някой, който още не се е появил. Като това се случи, ще разбереш от изневеряващия тип ли си, обичаш ли мъжа си въпреки пасивността му, и изобщо какво да правиш - а дотогава не знам, но знай, че недостатъците на пасивните мъже имат и своите предимства, а предимствата на темпераментните - своите недостатъци.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 963ec06971 |
|
7. Аз се чудя на какво основание номер 1 е обрала толкова много плюсове? Може би, защото съветва авторката да продължава да бъде нещастна, само защото е чакала "едва" 5 години? Да, всъщност, защо пък да не почака още поне 20, пък току-виж моралните съдници поне частично я оправдали, нищо че животът си е неин и годините никой няма да й върне...
И интересно как тезата, че видиш ли щом не е с бившия, значи не е бил идеалния се подкрепя така масово, а в следващия момент никой не си задава въпроса - ами, сегашния като е толкова добър, тогава защо жена му не го обича и е разочарована тотално от него?
Зачетете се в историите в сайта - малко ли случаи има на хора, които се обичат до полуда, но по една или друга причина не са заедно, въпреки че очевидно са срещнали идеалния, но просто не се е получило. А малко ли са историите, в които жени се оплакват от пропиления си живот и безвъзвратно отлетялата си младост, преминали в чакане на някаква промяна от страна на техните половинки? Нека не гледаме чак толкова от моралната страна на нещата, а по-скоро да се стремим да дадем обективен и реален съвет, защото в живота не всичко завършва с хепиенд.
Колкото до авторката - не я знам какво ще прави, надали има някакъв реален шанс да се събере с бившия си (пък и като гледам, нито един от двамата няма топки, за да се раздели със сигурността, която има вкъщи). Към нея обаче имам няколко много остри забележки.
Първо - казва, че не можела да прави секс без любов. Да, но аз бих попитал - как тогава прави секс със собствения си мъж, който очевидно не обича?
И второ - след като мъжът й е имал проблем с потентността още от самото начало, тогава защо като й е толкова важен секса се е женила за него? Може би се е надявала, че с годините ще се засили либидото му ли? То вярно, че надеждата умира последна, но да чакаш мъжа с напредването на годините да увеличи сексуалното си желание си е доста наивно. Е, сигурно някои успяват да го постигнат, но за 5 години авторката сигурно се е убедила, че мъжът й определено не е от тях, а няма и да стане тепърва.
В заключение мога да кажа на авторката да вземе живота си в ръце, и ясно да подреди приоритетите си. За мен бракът й е разбит, с много минимален шанс за оправяне на нещата, а ситуацията с бившето гадже пък е още по-неосъществима. На нейно място бих потърсил разговор с мъжа, в който разговор да кажа, че вече го чувствам като приятел, и ако няма подобрение в ситуацията ще подам молба за развод. Ако има подобрение може да си струва да се даде нов шанс на брака, ако ли пък не - развод и това е!
Ама така да се търпи нещо насила, само заради децата, хорското мнение, финансова изгода, или каквото и да е друго нещо си е живо мъчение за всички страни в ситуацията, включително и за децата, които рано или късно ще пораснат, ще започнат да разбират, и съвсем ще стане нетърпимо положението.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: cfd67d57f1 |
|
8. авторке, съгласна съм с предните мнения. всички недостатъци на мъжа си, които описваш, си ги знаела или поне си имала представа преди да се ожените. нито възрастта си е променил, нито навиците си, просто тогава удобно си си затворила очите. не можеш да вземеш кротък домошар интелектуалец и извеждъж да очакваш от него бурни емоции, преживявания и пеперуди в стомаха.
колкото до другия, просто те привлича невъзможното, това, което знаеш, че не можеш да имаш, поне не за постоянно.
ако търсиш оправдание, за да станете любовници, такова всеки може да намери, и то в изобилие. недостатъци на постоянния партньор винаги има и всеки може да ти изброи поне десетина. ако си решила, действай, ние тук индулгенции не раздаваме. всеки има глава на раменете си да взема решения и да носи последствията.
Ж44
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 650d9aed3c |
|
9. До авторката:Н е си сама, знам много добре за какво говориш, аз съм в същото положение от доста време, просто си намери любовник... Друго не ни остава..
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 03147e3f9f |
|
10. Авторката: Явно сега е мой ред да кажа, че прочетох големи глупости по-горе. Ако в първия коментар имаше някои попадения, тук няма :) Само се сипят едно след друго допускания, които хич не се отнасят до мен.
Ако говорим за брака - същественото е, че в него има двама души, които имат своите потребности. Ако аз съм знаела какъв е мъжът ми преди да се омъжа, то и той е знаел, че се жени за по-млада и по-темпераментна от него жена. И ако гребе с пълни шепи предимствата от този избор, то ще трябва и да й даде нещо и от себе си. Значи той трябва да бъде обичан в този брак въпреки всичко, а съпругата му да се превърне в сянка, само защото е направила грешката да го обича. И не знам откъде точно решихте, че съм го изоставила в болестта му -категорично не е вярно. За богатството - тук мога много да се посмея, понеже ние не сме богати, а аз се ограничавам от хиляди неща, за да се чувства той справящ се с парите и да не ги мисли като проблем. За децата - тук вече спокойно ще Ви кажа, че сте един много долен човек, след като смятате, че майка като мен е родила "междувременно" (научете се да пишете, апропо) децата си. Просто ми е много интересно как някой, който изобщо не знае каква е цялостната картина, изказва подобни квалификации. Аз не бих си го позволила, честно казано. Това е признак на много ниско ниво, уважаеми. Откровено казано, споделих много лични неща в разказите по-горе и целта не беше да ме поучава някой си, който дори няма собствен опит със законово семейство, а си споделя своите егоистични разбирания. В брака има двама, запомнете го. Неслучайно православното християнство напътства съпрузите да се ръководят в брака си от "взаимното послушание" - върху тези думи можете да се замислите. Съмнявам се обаче, че ще разберете смисъла на фразата, понеже изхождате в позицията си от мъжката перспектива, а не можете да разберете, че ако в брака има двама, но само единият е щастлив в него, то тогава бракът неминуемо ще се разпадне. Е, при някои не се разпада - интересът, облагите и "какво ще кажат другите" са малко от причините.
Иначе конкретно за моя брак - дори когато пуснах темата, нито през тези месеци на терзания и страст, не съм обмисляла сериозно да се разделя с мъжа ми, дори за минута. Така че дори целта на тази изповед не беше да получа съвети дали да го напусна (опазил ме Господ), а по-скоро какво да правя със страстта, която изпитвам към Другия, да получа коментари от хора с подобни чувства, да поговоря за това, през което минавах. Моят брак не е картонена кутийка - в него е имало много кризи въпреки краткия ни стаж, имало е и много щастливи моменти, имало е и опити за раздяла, много прошка и много искреност. Така че последното, което съм целяла и за което съм се замисляла е да оставя мъжа ми :) Но когато ти самият се раздаваш, забравяш за собственото си щастие, а то също е важно :) И ако има нещо, което е наистина красиво в брака, то това са именно любовта, търпението и прошката, само че от ДВЕТЕ страни. Уви, за повечето българи от мъжки пол, това са абстракции - за примитивния псевдопатриархален българин е важно той да е задоволен в брака, а пък жена му кучета я яли. Като не й харесва, може и малко бой да изяде за награда. Какво да говорим повече... А аз се появявам тук с моите либерални възгледи и желанието ми просто шепите и джобовете ни в този брак да са пълни със щастие :) Лека нощ!
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 963ec06971 |
|
11. Авторке, със всяко следващо твое мнение все повече и повече си личи неудовлетворенстта ти от брака ти. Тогава защо цитирам ""последното, което съм целяла и за което съм се замисляла е да оставя мъжа ми"?
В крайна сметка сексуално не си допадате (тук оправия няма да има, а с годините ще се влоши още повече, в това вече сама си се убедила), чувстваш го по твои собствени думи като приятел и имаш очевидно влечение към друг.
Е, не си ли и ти тогава част от тези, които не се развеждат заради деца, финансова изгода, хорско мнение, или нещо подобно? Защо се опитваш да запазиш нещо, което вече се е разпаднало? Какъв съвет очакваш от нас за страстта ти към другия? Какво очакваш да се случи с брака ти, ако изневериш на мъжът ти (което е въпрос на време да се случи, без значение дали със сегашната ти тръпка, или с друг)? Въобще, ти как виждаш да продължи семейният ти живот, след като си незадоволена във всеки един смисъл?
Реално се оплакваш, че хората те критикуват и казваш, че и двамата в брака трябва да се раздават (което е факт, разбира се), но хем виждаш, че мъжът ти нищо не ти дава, хем нямаш смелост да го напуснеш. Е, не мислиш ли, че е крайно време да си изясниш ти сама за себе си какво трябва да се случи в живота ти, вместо да търсиш съвети тук от нас, било то за брака ти (каквито ти каза, че всъщност не търсиш), било то за това какво да правиш с обърканите си чувства?
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 03147e3f9f |
|
12. Авторката: Отговарям веднага на последния коментар.
Така, онзи ден не издържах и поговорихме спокойно с мъжа ми (защото предишните дни постоянно се карахме и не излизаше нищо от опитите ми за разговор) и аз му споделих как се чувствам - не само за проблемите ми в сексуален план, ами и за чувствата ми на безлюбовие като цяло. Мисля, че той се опита да ме разбере, макар че му е трудно (ясно е, че чувствата ми са объркани). Определено малко ми олекна от това, което ми каза - не знам доколко мога да му вярвам, с времето ще се убедя дали наистина ме обича и държи на мен - тези неща повече ме притесняват от сексуалната незадоволеност.
Между другото, не е вярно, че не изпитвам чувства към мъжа ми - виждам всичките му недостатъци, понякога смятам, че те са неприемливи за мен, но не мога да кажа, че не го обичам. Изпитвам и желание към него, но той не изпитва към мен, независимо че се насилва да демонстрира такова - това е.
Иначе за секса - да, за него е ясно, че ще се влошава с времето :( Понеже ме питате защо съм се омъжила за него като го знам какъв е, какво да кажа - около сватбата той беше много активен в това отношение, всичко беше почти нормално. Е, на емоционално ниво ми беше ясно, че сме различни - че той е по-спокоен и по-земен някакси, аз съм доста по-чувствена, но се залъгвах, че всичко е ОК. След това бях или бременна :) или с бебе на ръце (малкото ми дете всъщност е още пеленаче), та не ми беше много до размисли в тази посока - бях се концентрирала основно върху децата, а и хормоните ми явно още не бушуваха. Това се промени в последно време, появи се и бившия, за да ми припомни, че може би сексът между мен и мъжа ми не е много нормален дори за семейна двойка с почти петгодишен стаж... И така.
Конкретно за бившия - колкото и да се искаме (в това съм напълно убедена и за него, въпреки че той като мъж по-добре се контролира и ме е блокирал всякак), не мисля, че може да се случи нещо между нас. Той отскоро все пак е женен, аз омъжена, и двамата сме с по две деца и... не толкова, че нямаме топки за промяна, а просто децата са сериозен проблем и никой от нас не иска да предизвика сътресения за тях. А че вероятно винаги ще се искаме, това е сигурно - след като повече от 15 години искрата не е изчезнала...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
