По-голям е от мен с 20 години
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 20431 пъти
Здравейте!Искам да споделя историята си.Преди няколко месеца се запознах с един мъж, по голям е от мен с 20 години.Почти всички ни критикуват, никои не ни разбира, но аз наистина го харесвам. Не съм с него заради пари или нещо такова
(студентка съм,но работя и родителите ми също ми пращат пари).

Заедно сме много щастливи, но коментарите на хората наистина ме съсипват,все едно сме единствените,които имат такава голяма разлика! Заради хорските приказки от скоро време постоянно се караме, и двамата сме изнервени много. Моля Ви за някакви съвети (но без обиди,достатъчни са ми тези на хората :( )

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 дни hash: 5bdf1dadcf

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

57.   Здравейте, и аз искам да споделя своя скромен опит. Имам връзка с 32 години по-възрастен от мен мъж - аз съм на 24 а той на 56г. Заедно сме от 2г. И половина и имаме сериозни планове за в бъдеще. При нас е много комплицирано понеже родителите ми не знаят точно с какъв мъж излизам, предполагат, че е малко по голям от мен, около христовата възраст, но не и че имаме такава голяма разлика. Той от своя страна не е разведен, живее при семейството си през времето в което не сме заедно, защото е много сериозен и отговорен баща и не иска дететето му да разбира за семейните проблеми с майка му, с която междудругото искам да вметна, че от дълги години (10г. ) не консумират брака си, тоест той е там за да изпълнява бащинските си отговорности към детето си, което след година ще бъде абитуриент и следва да се изнесе и да учи в друг град и тогава за нас няма да има пречка да живеем заедно.. За нас хората също много говорят, заради разликата в годините и заради социалния ни статус, понеже може да се каже че и работим заедно, в началото ми пукаше но сега предпочитам да не отдавам внимание на хорското мнение, тъй като разбрах, че всяко чудо е за три дни и на хората не можеш да им затвориш устите. Важното аз как се чувствам, когато сме заедно, това изливане на любов, което ми показва, малките жестове, които прави всеки ден за мен, усещам подкрепата му във всяко едно отношение, а и сексът е страхотен! Не съм срещала досега човек на моята възраст, с който да си паснем, тъй като те са твърде незрели все още. Имаме разбира се и своите различия в някои неща, но и взаимно правим компромиси и се напсваме, той като човек с повече опит ми дава много житейските уроци и е с мен и в моменти, когато не са толкова хубави, мотивира ме да продължавам напред, а аз му се доверявам, защото наистина има нюх. Харесва ми, че имаме човек до себе си с който гледаме в една посока и се обичаме, но не мога да скрия че понякога разликата ме притеснява и си представям какво би било след много години... това ме стряска и не искам в един момент да се окажа сама и самотна! Сега всичко е розово, въпреки че ни предстоят много изпитания, но някъде дълбоко в мен има една въпросителна след време какво би било и дали няма да съжалявам.. Знам, че Господ си знае работата и нищо не е случайно, щом е събрал двама души, значи нищо не може да ги раздели, всичко зависи от това какво ние вътрешно искаме, просто си давам сметка ме сега съм много млада и може би не разсъждавам много реалистично, под влияние на розовите очила, но не искам да слагам край.. Живота е твърде кратък, хората около теб се сменят и накрая си даваш сметка че най важно е вътрешното ти усещане за мир, любов, щастие, защото злобата винаги ще я има, но не трябва да обръщаме внимание ако любовта ни е приоритет!

 

...

преди: 6 години, 3 часа hash: 7f4b215a76

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

58.   До 57 - коментара и ситуацията в която си се забъркала ме огорчи и фрустрира. Самата идея да прекараш най-хубавите си години, годините когато си най-млада, свежа, фертилна и в които трябва да установиш сериозна връзка с момче на твоите години с което впоследствие да създадеш здраво семейство, да ги прекараш като любовница на един старец изживяващ мъжка менопауза за мен е отвратителна. Самия факт, че за теб е ок да си в такива отношения за мен е шокиращ, понякога съжалявам, че чета историите в този сайт, те ме карат да се чувствам зле и ме депресират.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: b89b7d3688

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

59.   Но. 57, това беше най-красивото нещо, което бях чел от ИСТИНСКА жена досега. Жена която се е научила (явно този "старец", както другите казват, те е научил) да обича. Да дава. Да изпитва щастие. Другите не ги слушай, те са шафрантии, които вечно си избират мъжете по разни показатели, и винаги се чувстват прецакани, защото не разбират, че външноста е тленна и УЖАСНО временна. А след 40 просто се примиряват, като неименуемо погрознеят. МАСАТА от хората са така. Тук не очаквай да чуеш нещо градивно. А има много хора които живеят и след 40, още толкова. Имаме много малко време на този свят. Ужасно малко време. Тези хора вземат живота на сериозно и си градят планове сякаш ще живеят вечно... и през малкото време което имат така и не се научават да живеят. А смисъла на живота е да се научиш да обичаш. Нищо друго няма значение. Даже и 3години да си живяла и да си обичала, пак живота ти не е бил напразен. Питай една самотна майка, шафрантия, дето цял живот си е търсила подходщия, заради безбройните си курвенски очаквания км мъжете. Накрая я подгонил майчиния хормон и се хванала с първия срещнат сульо, който я изчукал и не се появил на раждането. Питай я и тя ще ти каже че не е правилно това което правиш.... Ето виждаш ли, колко са зле. Сега ми кажи една двойка, която да няма страдания и всичко да им е наред? Ако намериш такава аз съм УБЕДЕН че те акъл няма да ти дадат. Когато хората са истински щастливи не дават акъл на другите. Ти така като си щастлива с твоя какво мислиш? Дали е добре да се хвана с циганка, която има деца от друг и раждала на 15? Не ти пука нали? Т. е. би ти пукало само затова дали тя ме прави, щастлива а ти си загрижена за мен, нищо друго. Ти си щастлива с 50годишен, аз със циганка. Приятели сме, щом сме щастливи, какво по хубаво от това? Най добрия ми приятел винаги е харесвал по-възрастни жени. Ама с 10-20 години по-възрастни. Даже е спал с една 70годишна бивша балерина ( тя вече почина между другото, мир на праха й), с тяло на 30год. Цял живот ние, всичките му приятели му насаждахме модел за правилност. В момента е с една вдовица, с 3щерки на по20. Тя самата е на 50. Той на 38. НИКОГА не съм го виждал по-щастлив. Заработи яко, купи си къща, кола.. курсове почна да кара за по добра работа. Умирам от яд... че съм му давал акъл преди. Срам ме е. Можеше да е щастлив по този начин много по-рано.... Искам да виждам приятеля ми щастлив. Той си го заслужава. Негово си е щастието, по негов си начин. То няма как да е мое... Аз лично вярвам в прераждането. В Будизма има едно вярване, че родителите никога не се повтарят. В следващия живот ще са ти други. Обаче тези с които си изпитвала любов - истинска любов а не просто първично привързване (което често се бърка) ще ги видиш отново. Т. е. въпросния човек и приятелите си ще се видите отново в следващия си живот Лошото е, че с някои се прераждате в различни времена, т. е не е константа, заради вашата си лична карма. И понякога разликата е огромна. Също и телата. Някога се прераждате по-високи, по дебели, единия циганин, другия китаец, с дефекти и тн. Т. е. чувствате че имате онази духовна връзка, но не е съпоставима с хорските разбирания за "правилност". Наскоро се запознахме с едно момиче от което съм 17 години по-голям. Аз й бях първия(беше пълнолетна). Тогава тя намери нещо в мен. Намери мъжа в мен. Даже тя ме заговори първа. Живяхме заедно 2 години. Спасявал съм й живота, водил съм я по психолози след опит за самоубийство(тормоз в училище, много ниско самочувсствие и тн), обиколихме 4-5 държави в далчния изток, обирали са ни, учили сме заедно по разни курсове... какво ли не беше. На това момиче, му дадох увереността на истинска жена. В момента е такава и тръгна с малки сополанковци, върти ги на малкия си пръст. Превърна се в кучка. Знаеш ли защо? Защото винаги дълбоко в себе си мислеше, че не може да ми даде, това което аз й давах на нея. Винаги се сравняваше с миналото ми, бившите ми гадажета и щастието което аз съм имал преди. Това много ни пречеше. Беше единствения ни проблем, но много пречеше. Когато един човек не може да обича, колкото е обичан, той в си създава комплекс и в отговор почва да мрази. Тя в момента го прави НО! Това няма нищо общо с възраста. По скоро е въпрос на самочувствие, жизнен опит и психическа уравновесеност Затова й дадох свобода, колкото си иска. Да навърти "клометража", дет са вика :) Чувствам се по-скоро като неин баща, отколкото любовник. И милея за нейното щастие. Може би един ден ще се върне, но това няма значение. Важното е че съм обичал Ако обаче ти нямаш такъв комплекс. Сигурна си, че на този човек му даваш щастие, което на него му е достатъчно, значи ВСИЧКО ще е наред. -------------- А хората, пак ти казвам. Огледай се и ми кажи хората, които виждаш някога обичали ли са? Живеем в свят на очаквания, бизнес интереси за да се поддържа мира и всякакви други глупости, проекции на егото. Тези хора ти насаждат дълбоко в душата ти нещо, което няма нищо общо нито с кармата ти, нито с любовта с този човек, нито с моралните ти ценности. Нищо и никакъв модел за поддражание, защото самите те не знаят как да живеят. Религия, догма, рамки в които живеят и го наричат мъдрост. Конфуций, един от най мъдрите философи някога раждан е бил с баща на 80год. и майка на 18, когато се е раждал. Авторке, ти също. Момичета, продължавайте напред. Не гледайте мен, поне моето момиче го научих да обича и един ден като прогледне ще разбере и най-малкото ще ОБИЧА някой друг. А аз... аз винаги съм го правил. Има една песен на Емил Димитров "никой не може да ми отнеме, любовта към хората"

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 157004f705

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

60.   Това не е работа. Да излизаш с мъж два пъти на твоите години, ти с набор на баща си ли искаш да бъдеш. След няколко години ти ще гледаш дядо, докато станеш на 30 не се знае той дали ще е жив или не, дали ще е на легло и ще трябва през цялото време да го гледаш. Това не е връзка а загуба на време и енергия. Нима очакваш да тръгне с теб по клубове, да го запознаеш с родителите си и приятелите си, как ще изглежда това. Какво може той да ти даде, което някой по-близък на твоите години не може? За мен това не е нормално.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 5f01ba94fc

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

61.   Здравей, аз съм на 29 години, а мъжа ми на 42. Той е първата ми истинска любов, а той казва, че никога не се е чувствал с друга жена така както с мен. Чувала съм и аз коментари как той е доста по -възрастен, за да бъде с мен и обратно - как аз съм прекалено млада, за да съм с него. Истината е, че никой не може да ти влезе в обувките и да реши вместо теб по кой път е редно да поемеш. Живота се случва днес и сега. Никой не може да предвиди за след 10-20 години. Днес бяхте ли заедно? Казахте ли си колко се обичате и се радвате един на друг? Усетихте ли близостта си? Гледайте себе си и вързката между вас да не се къса. Това е от мен. УСПЕХ! Дарси

 

...