 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Депресия и асоциално поведение
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 3297 пъти
Не знам какво да напиша, защото всичко ми се струва толкова изтъркано. Усещам, че нещо не е наред с мен, но не знам какво точно. От няколко месеца съм попаднал в една спирала, от която не знам как да се измъкна. Имам чувството, че правя крачка напред, следвана от две назад. Буксувам на едно място. Студент съм и по време на сесията, която продължи един месец, съм излизал от нас не повече от десетина пъти. Никога досега не съм се изолирал до такава степен от... и аз не знам от какво точно. Но знам, че съм се изолирал от нещо, защото това чувство е толкова силно...
Истината е, че не изпитвам особено желание да контактувам с никого. Излизам единствено, ако имам да свърша някаква задача, и винаги съм със слушалки по улиците или в градския транспорт. Единственото, което изпитвам към хората около мен, е раздразнение, което на моменти преминава в гняв. Вървя по улиците, виждам някакъв човек и си представям как го пребивам. Вървя по тясна пътека и пред мен застават две деца, които шумно си говорят. Изпитвам желание да им разваля настроението и да ги разрева. Някакъв мъж ме блъска в метрото, без да ми се извини. Представям си как му забивам ножчето, което си нося. Понякога изпускам спирката, на която да слезна, защото започвам да фантазирам какво бих направил с един Макаров. Или с един автомат. Все болни мисли. Външно се усмихвам, разбира се, и съм добър с всички. Преструвам се, че се чувствам в добре, в компанията на хората, но не съм особено добър в това. Хората усещат, че нещо не е точно наред. Преди време си фантазирах как в един момент ще се събудя като напълно различен човек, който ще прави, каквото си пожелае. Като малък дори си бях въобразил, че през нощта се превръщам в някой друг, в супергерой, който скача от покрив на покрив и се бие с други хора. Разбира се, дете да го мисли това, да кажеш - ок. Но аз съм млад мъж, който би трябвало да излиза с момичета и да се радва на живота.
Ако говорим за момичета, тук ми е най-голямата трагедия. Изобщо нямаше да се чувствам изолиран, ако имах момиче до себе си, с което да се разбирам. В миналото съм имал, но никога не се доверих напълно на никоя, защото през цялото време НЕ ИМ ВЯРВАХ, че ме харесват. Защото аз никога не съм се харесвал. Постоянно си повтарям, че трябва да направя това и това, за да съм пълноценен като всички останали. Например, когато бях напълнял си втълпих, че трябва да отслабна. След това - че трябва да правя по 50-60 лицеви, 10-15 набирания, да тичам по няколко километра, и т.н. Никога не съм се приел такъв, какъвто съм, защото винаги изникваше още някакво "изискване", което да покрия. Аз съм емоционално нестабилен, не се приемам, а момичетата избягват подобни момчета. Разбира се, не всички. Някои са готови да ми пуснат срещу кеш. И тогава идва другият момент.
Вманиачил съм се на тема пари. Следвам такава специалност, която не ми позволява да работя редовна работа. Затова надниците и печалбите(основно от спортни залози) определени не ми стигат, за да мога да се издържам сам. И тъй като нямам стабилен приход, съм замразил разходите си. Със спестяванията си плащам единствено семестриалните такси, тук-там някакви други разноски, и това е. Не ходя по дискотеки, не ходя по заведения, дори не си купувам води, кафета или сандвичи, само и само да не давам пари. Когато отида някъде на заведение, се стремя никой да не забележи, че не съм си купил нищо. Не давам милостиня, даже вече започнах да лъжа, когато ми искат пари назаем. Поне осъзнавам, че моето скъперничество е признак на по-дълбок проблем. Вярвам, че в един човек отношението към парите определя отношението към живота. В моя случай аз се стремя единствено да взимам и трупам, каквото мога от останалите(дори и с цената на малки кражби), но да не давам нищо(освен в краен случай).
Човешкото общуване е една търговия, в която разменната монета най-често са емоциите. Отношението ми към емоциите е същото и като към парите - не споделям какво чувствам и не проявявам чувства към останалите, но се чувствам добре, когато видя други хора да се карат. В такива случаи се чувствам ободрен, дори ми приповдига духа. А когато все пак съм заставен да споделя някакво чувство, обикновено то е гняв.
Обичам да печеля, дори нечестно. Чувствам се сякаш аз съм спечелил, когато отбора, на който съм фен, е спечелил. Предполагам, в това няма нищо лошо. Но това са и едни от малкото позитивни емоции, които изпитвам. Имам чувството, че ако от утре спра да съм фен на този отбор, света ще стане невероятно черен за мен.
Доста пъти, най-често нощем, се чувствам празен. Някак си, когато бях дете не се чувствах така. Не бих казал, че имах особено щастливо детство, но въпреки това като дете някак си се чувствах свързан с нещо по-голямо от мен. Не знам как да го обясня. Дали защото тогава хората ми се струваха добри, дали защото вярвах в Бог, и мислех, че живота ми ще мине по мед и масло. Като дете се чувствах специален, общо взето. Сякаш имам някаква мисия, важна роля, която да изиграя в света. Но с годините всички това отмря. Хората вече не са добри, а аз не съм сигурен в какво точно вярвам. В момента си мисля, че има някаква висша сила. Но каквото и да представлява тя - като малък се чувствах свързан с нея. А днес се чувствам невероятно изолиран. Това е едно състояние на мислите ми, което е изграждано с години. Този песимизъм(краен реализъм), имам чувството, че вече е станал част от моя характер. На моменти това старо чувство се проявява. При доста нестандартни ситуации... Например след като гледах "Интерстелар" отново почувствах тази връзка. Въпреки, че не съм фен на Барселона, когато гледам Лео Меси да играе имам чувството, че на този терен гледам частичка от мен самия, по-скоро от миналото ми, когато всичко беше толкова ясно.
Не съм добър в общуването с хора. Може да се преструвам, но не се чувствам комфортно. Не излизам много от нас напоследък. Доста съм раздразнителен. Понякога си мисля, че живота ми просто е изгаснал в мен през годините и трябва да се самоубия. Когато изпадна в някаква така опасна ситуация, обаче, в мен се появява усещането, че не съм минал през целия този ад, само за да умра толкова нелепо. Че наистина имам някаква роля... Нямам книжка засега, но не съм навит да карам кола, защото нервите ми няма да издържат и ще си изкарам боя или ареста някъде. Чувствам се като струна, опъната до краен предел.
Може би всичко е една измама. Може би аз наистина съм асоциален боклук. Но това, че съм асоциален не ми тежи. Тежи ми това, че съм изолиран. От света. От живота. Чувствам се като главен персонаж в напрегнат филм. Очаквам някакво развитие на героя си ден след ден. Но дори не знам в какво се превръщам. Дали? А дали просто не съм развил, в следствие на някои преживявания от детството ми, тежки емоционални проблеми? Дали нямам нужда от психолог или психиатър? Все пак, през годините съм посещавал не един или двама. Даже пих антидепресанти, макар и по-слаби.
Дали изобщо има, дали изобщо съществува това нещо, от което да се чувствам изолиран? Ако наречем това нещо Бог или Творец, или Архитект, Съдба, Космос и т.н., изобщо съществува ли нещо такова? Ако не съществува, то би излязло, че чувството ми за изолация е просто фикция на моя ум. Би излязло, че ние хората наистина сме зверове на 100% без нищо наистина висше в себе си, а от това ще произлезе, че всяка депресия или чувство на вина, на срам, на изолация е слабост, която ме прави уязвим за хищниците наоколо. Всеки ден се чудя кое от двете е всичко. Може би ние сме по средата - хищници, докоснати от нещо божествено, и оттам идва цялата ни човешка трагедия. Дали смъртта е изхода? Дали да се обърна към професионалист? Или пък да премахна всичко онова, което ме задържа, и да стана звяр в човешки облик(нещо, което ме влече от доста време)? Вие как се чувствате? Какво бихте постъпили или как сте постъпили, бидейки в моята позиция?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 2cf3c0862a |
|
1. Боже, имам чувството, че описваш мен... Абсолютно същата съм, имало е моменти да не излизам от нас с месеци, да плача, да се самонаранявам, но не го споделям на никого.. Както и да е, мисли за самоубийство и темподобни не трябва да ти минават през главата, забрави ги и не си втълпявай, че си боклук. Слушай музиката която те успокоява, рисувай, пей, танцувай ако щеш, просто нещо, което те успокоява и НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ;-; с теб съм :)
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 9c1329dc9c |
|
2. Прочети нещо от библията човече-ще с стане по добре.
Сатаната те атакува, не се поддавай аз съм с теб
Намери си приятелка
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 6b26b2e619 |
|
3. Хей :) Недей сам да се осъждаш и да си лепиш етикети. Ти си, какъвто си и това не е нито хубаво, нито лошо. Направил си вече голяма крачка, като си осмислил, анализирал и формулирал за себе си нещата - ще се изненадаш, но много хора не са способни да го правят. Дълго време се чувствах като теб - различна от хората наоколо, непълноценна (все едно само част от мен съществува, а другата половина липсва) и все се питах защо, защо аз, защо не съм като другите, защо не мога просто да бъда нормална. И в един момент осъзнах, че всъщност изобщо не искам да съм като другите, че просто не ме устроива това, което те приемат за нормално. Аз не съм нито по-лоша, нито по-добра от другите, защото съм различна - но не бих се лишила или отказала от онази част в себе си, която ме прави такава. Замислих се, че ако имах избор всъщност не бих променила начина, по които възприемам нещата. Не бих искала да съм някой друг. Интересно, че след този момент постепенно в живота ми почнаха да се появяват все повече хора като мен, които са ми интересни и с които общуването е удоволствие. Знам че звучи трудно, но като за начало просто опитай да се наслаждаваш на това което си - недей да се осъждаш или самокритикуваш, прави по-често нещата които обичаш, развивай хобитата си, угаждай си - заслужаваш. Ще видиш, че така постепенно ще се почувстваш в мир със себе си и дори очарован от това, което си и ще започнеш да виждаш много нови възможности. А и отношението на околните към теб ще се промени. Ще привлечеш така към себе си хора, с интереси сходни на твоите и с които наистина би могъл да разговаряш за нещата, които те вълнуват. Хубаво е, че се чувстваш по начина по-който се чувстваш - колкото и да ти е тежко в момента, защото това те провокира да мислиш и да се развиваш. Нямаш нужда от външна помощ - щом имаш капацитета да осмислиш проблема, то имаш силата и да го решиш. И по-смело - не си нито първия, нито последния, които се сблъсква с това. Отстоявай себе си и не оставяй тълпата да те пречупи - недей да надяваш маска и да се преструваш че всичко е наред - не е това решението. Ще се справиш. И не си сам - има много хора като теб, които преминават през същите неща :)
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: d4e4ec1de0 |
|
4. Не ти харесва средата и начина на живот. Аз съм жена, на 29, и съм същата. Оправям си панароите само с натоварване - допълнителни дежурства на работа и фитнес. Гледам да се ангажирам постоянно, защото сигурно щях да стигна до самоубийство. Ангажирай се с нещо, отговорите идват с действие и живот, не с празни разсъждения относно устройството на Вселената. Не знам дали е психично отклонение, помощ не съм търсила, защото поне искам да си пазя лудото съзнание будно, не замъглено от някакви химии. Не е проблем да си представяш че убиваш човек, проблем е когато го сметнеш за нормално. Зарежи всякакви залози, познавам много хора, които се превърнаха буквално в зомбита.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 987c0feb35 |
|
5. Отиди на фитнес и си изкарай яда на тежестите. Ще ти се вдигне самочувствието и всичко. И аз бях същия като теб преди, но малко по малко нещата се подобряват. Даже и контакти можеш да завържеш.
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 51720cdcf7 |
|
6. Според мен има някаква случка, която те кара да се "връщаш във миналото".
Може би травма от детството или хора,които по някакъв начин са те предали?
Ще бъде по-полезно за теб да излизаш навън. Изолацията ще влоши още повече положението.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 2640724acd |
|
7. Здравей. Преминах през същото. Даже и в момента се боря с последствията. Това, което описваш вероятно е социофобия, примесена с депресия. Минах и през двете. Осъзнах, че все още не съм се преборила със социофобията си след последната ми работа - трябваше да говоря с хора по телефона и да ги убедя да купят продукти на компанията. Всеки път преди някой да отговори на обаждането ми, дланите ми започваха да се потят неконтролируемо, а, ако някой вдигнеше телефона, гласът ми беше прекалено тих. Независимо колко се опитвах да говоря високо.
Прецениха, че не ставам за тази длъжност и ме освободиха. От тогава непрестанно търся работа, но никъде не се получава, а в мен се натрупват гняв и разочарование. Но не, защото имам финандови проблеми, а защото не се справям добре с отхвърлянето. Това може би е остатъчен ефект от депресията. Всъщност, никога не съм се справяла с отхвърлянето. Именно защото имам твоят проблем - никога не успях да се харесам. Особено тялото си. Преди бях по - едра и в училище ми се подиграваха непрестанно. В следствие на това отслабнах драстично и започнах да се храня по веднъж на ден.
Но успях да преодолея депресията главно благодарение нс силна воля и един т. нар. "психологически уъркшоп", който ми помогна да осъзная причината за състоянието си и, че, ако се освободя от травмите на миналото, ще мога да се излекувам. Уъркшопът представляваше съвкупност от хора с различни проблеми и няколко психолози. Пътувахме до определена дестинация - като на почивка с приятели, но с цел да откриеш себе си и причината за проблемите си - защо си стигнал до там. Никой от нас не познаваше никой. Освен психолозите, разбира се.
Не правя реклама и не те съветвам да отидеш на подобно мероприятие. Това, което се опитвам да ти кажа е, че силата се намира в теб самия. Дилата да преодолееш това. Задай си въпроса "какво искаш да подтигнеш в живота? ", "такъв ли искаш да бъде животът ти завинаги? ", "каква е причината? " и "винаги ли си бил такъв? ". Тогава ще успееш да намериш изход. Когато опознаеш себе си напълно. Едно от нещата, които аз лично научих е, че гневът е камък, който ти избираш дали да влачиш или не. Ако не се освободиш от него, няма да продължиш напред, а ще затънеш. Казвам го, защото моето детство също не беше леко и дълги години изпитвах гняв към мой близък, който беше птичината за това. Обвинявах го непрестанно и за всичко - дори и за неща, които нямаха особено значение или не бяха по негова вина. После се запитах "защо? Нима това ще поправи миналото и ще промени този човек? "
Искам да ти кажа, че силата е в твоята воля и ти сам не знаеш колко силна е тя до момента, в който не я тестваш. Ще се изненадаш. Но просто повярвай! Ти си тоьи, който може да промени нещата. Не се отказвай, ако не можеш да се справиш сам, потърси професионална помощ, но психологът само ще те насочи как да започнеш тази битка, но няма да я проведе вместо теб! Мой личен съвет от опит, е, ако търсиш помощ, да отидеш на пдихолог, а не на психиатър, който само ще ти предпише птистрастяващи хапчета, от които ползата ще е притъпяване на сетивата. Няма да бъдеш продуктивен, а сънлив непукист. Чрез притъпяване на сетивата няма да намериш изход от проблема, а само временно бягство със сериозни нежелани последствия и реакции.
Най - големият ми съвет - не се отказвай и повярвай в себе си! Това не е по - силно от теб! Покажи му какво можеш - сритай му задника!!!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 18e81b327a |
|
10. Дали изповедта е истинска, не знам. Дано да е просто съчинение, но по-зловещо нещо не бях чела до сега. Човек, който е неспособен да изпитва други чувства, освен гняв, омраза и желание да нападне, пребие и убие съвсем случайно срещнати хора, се нарича психопат и не дай боже сериен убиец!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 463e58ad82 |
|
11. От автора:
До 1 - Боря се с това от години и вече ми писна. Отбелязвам малко прогрес и след това пак се сривам. Един месец съм добре, един месец съм зле.
До 2 - Това с Библията и християнството съм го опитвал, но не ми помогна особено. Именно оттам тръгна чувството ми за изолация.
До 3 - Постоянно търся някакво уединение, за да се анализирам. Имам чувството, че търся нещо, и то упорито, но не го намирам. В анализите и размишленията търся някакви отговори, които обаче не намирам. Отношението на околните не ме касае особено, защото съм егоист и винаги мисля първо за себе си. Единственото, което ме притеснява, е че един ден може да не успея да се овладея и да извършва нещо, за което да съжалявам цял живот.
До 4 - Определено ми е писнала средата, но сега нямам финансовата възможност да я сменя. Затова съм избрал друг вариант - търся начин как да се откъсна от чувството на негодувание. Живея на място, където денонощно бръмчат автомобили и машини, пълно е със строежи и железарии, а прахта е до небесата. Начина ми на живот също ми е писнал. Искам да отида някъде на заведение, да се отпусна, да се напия, да се забавлявам с момичета. Вместо това постоянно си правя сметка на парите, а вместо забавление ме избива на агресия. Искам просто да спре да ми пука. Да се отдам на инстинктите си, а не да премислям всичко по двеста хиляди пъти. Искам да си купя ново сако, панталони, обувки; да създам бизнес, от който да печеля добре; да изляза с приятели и да ги почерпя; да отидем на вила, хижа или на палатка с момиче за цял уикенд само двамата; да имам собствено жилище; да изляза за малко от България и да разгледам Европа; и т. н. Цял живот се бутам затворен между четири стени и отвсякъде предупредителни табели: "няма пари, няма пари, няма пари; бъди добър с хората, не се карай, не се дръж така, не бъди горделив; не бъди презадоволен, не бъди лигав, съобразявай се, другите деца са будни и са хитри, за разлика от теб; и т. н., и т. н". Ограничения, предупреждения, заплахи и манталитет от времето на социализма - ей тва ми живота. И сега, като пораснах, почнах сам се ограничавам и заплашвам... Просто искам да се отпусна и да спра да мисля толкова. Кой какво ми е казал, кой как ме е погледнал, това колко струва, онова колко струва, какво ми е държанието и т. н. Иначе за Вселената - преди години наистина се чувствах свързан с някаква сила(това ме топлеше и успокояваше), но впоследствие изгубих връзката.
До 5 - На фитнес не ходя познай защо... Да не давам пари за карта и за хранителни добавки. Купих си тежести и тренирам в нас. Нямам лежанка или лостове за клек, например, но правя доста упражнения с дъмбели. Имам към 40-50 кила тежести в нас. Не са много, но ми стигат да се поддържам във форма. Повярвай, помага си страшно много, превърнах го в навик, но напоследък не ми стига.
До 6 - и от двете има. И травми съм преживял, и хора са ме предавали. Може би има нещо в миналото, което изпускам, и което би могло да ми помогна да разбера по-добре състоянието си. Истината е, че като малък лесно се ядосвах, не бях особено приказлив, но пък за сметка на това си падах леко агресивен. :)
До 7 - не знам какво е това, през което преминавам. Но то не е от вчера или от оня ден, а е от години. През 2013 започнах едни антидепресанти, които не бяха силни, но ми помогнаха(може би донякъде имаха пласебо ефект). После ги спрях и се справях доста добре и без тях. Но от няколко месеца насам отново се върнах в същата спирала. Може би най-добре е отново да се обърна към специалист. Благодаря за съветите! :)
До 10 - Няма човек, който да изпитва само гняв, омраза или любов. Човекът е шарена мозайки от примитивни емоции, различни преживявания и мисли, спотаени дълбоко в подсъзнанието. Човешката култура и цивилизация са идеалната упойка за зверското у мен, у Вас, и у всички нас.
Благодаря ви за отговорите!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 05549c38f9 |
|
12. №7, прекрасен коментар, поздравления!
До автора: прочети няколко пъти коментара на №7. Умно момче си, извлечи полезното за теб от нейния коментар и действай! Тя ти посочва пътеката, но няма как да я извърви вместо теб, това е твоята работа, защото става дума за твоя живот.
№10, нищо не си схванал от историята. И не, не е измислена.
|
...
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 95c88711e6 |
|
13. Напълно те разбирам за много от нещата които казваш. Да! всяка слабост те прави уязвим за хищниците наоколо. Обществото дори ги толерира повечето по странен дори начин защото са силни а теб хули защото си слаб. Отвратителна констатация но факт. Така е дори с Меси , който понякога дори разкъсва съперниците си по терена. Според мен харесваш любимия отбор и му се радваш защото искаш да си победител. Имаш натрапчиви мисли за насилие понеже не искаш да си най-голямата жертва. Търсиш и искаш да си свързан с бога в желанието да си избран , специален.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
