Проблем със стомаха
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 971 пъти
Здравейте. Момиче на 20г. съм и първо да се извиня за неудобната тема, но няма на кого друг да споделя. Както личи от заглавието имам проблем с храносмилането и по точно с ходенето по голяма нужда. След завършването на 12клас и отделянето от родителите живях малко просешки живот- смисъл нямах финансови възможности и за това в продължение на няколко месеца ядях само хляб и обикновен салам – сутрин, обед и вечеря, нямах пари за разнообразна и пълноценна храна. Поработих малко, стъпих си на краката, сега мога да си позволя малко повече, само че стомахът ми не мисли така. Готвя си предимно ориз на фурна, картофи, хляб, месно 1 път седмично, но все още наблягам главно на хляба – ям по 5 филии на закуска и по 4 филии + манджа при всяко следващо ядене. И ето го проблема – имам разтройство почти всяка седмица, ям едно и също и обикновено ако не е разстройство е запек и не мога да се изходя нормално в рамките на 3- 4 дни. Също и ако се изкуша да хапна навън бърза закуска, в ресторант или дори да хапна вафла или шоколад мигновено ми прилошава и минути по късно съм в тоалетната с тежко разтройство, което се нормализира обикновено след 2 или 3 изхождане, но не мога да кажа същото за начина по който се чувствам след подобни стомашни недоразумения – прилошава ми, болки в мускулите, обща отпадналост и неработоспособност, а работя на 2 места защото се издържам самостоятелно и няма кой да ми помага. А и забравих да допълня, че имам ниско кръвно по принцип и за това консумирам обилни количества захар и сол, защото така се чувствам по добре, дават по принцип че захарта е вредна в огромни количества, а аз я пия и извънредно, защото ме е страх да не ми падне кръвното и да не припадна някъде. Сега в жегите е още по зле. Преди години имах най здравия стомах, ядях абсолютно всичко, плодове зеленчуци дори без да ги мия, но такива работи не съм преживявала. Просто не мога да живея така повече, тези храносмилателни проблеми ми пречат в работата и понеже съм човек който спортува редовно ми пречат и в ежедневието. Висока съм 1. 68 и тежа 56кг, ако има значение. За това споделям тук, ако някой има идея какво може да ми има и дали това е нормално. Не споменавам да посетя лекар, защото ме е срам пък и имам нередовни здравни осигуровки и за 2 години не ми се е налагало да ползвам медицински услуги.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 11 месеца hash: 933f20dfce

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Най-добре би било да посетиш лекар. Също и да наблюдаваш цвета на изпражненията. Ако няма органичен проблем при теб, можем да допуснем, че може от лоша храна, алкохол или вирус да си получила т. нар. дисбактериоза. В над 50% от случаите след острата и фаза, се наблюдава т. нар. синдром на раздразненото дебело черво. Аз бяхас такива симптоми около 2 години. Постоянно бях притеснена, и до обяд ходех по два-три пъти и така месеци наред. Ходих на лекар, описах проблема, но отказах преглед при гастроентеролог. Изписаха ми Спазмомен. Пих по половин доза тези две години. Както и пробиотик. Не смеех да хапна почти нищо, алкохол да не говорим. Стомашното здраве е определящо за светоусещането на човек като цяло. Разбирам как на цялото тяло ти става лошо като ти е зле на корема. После се влюбих, и се почувствах много щастлива. Момчето почна да ме извежда по кръчми и ресторанти. Бях ужасена отначало с ужасяващия ми стомах. Обаче теглих една майна и почнах да ям и да пия нормално. За една седмица след като се успокоих и почнах да съм щастлива - стомахът ми мина. Всичко ми мина. Та - ако не е друг проблемът ти - може да е като моя - психологически. Вече две години съм добре. А мислех, че никога няма да се оправя, и че ще умирам от това. Малко разхвърляно описах моя случай. Ако намираш нещо общо - пиши, че опитам да помогна.

 

...