Споделена история от Здраве |
Избрах да съм оформена и ЩАСТЛИВА!
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1003 пъти
Здравейте, читатели!
Бих искала да ви споделя нещо, което може би ще е от полза на други момичета.
В днешно време е модерно да си слаб, да пазиш диети, да ходиш на фитнес, нали? Но много лесно можеш да се подхлъзнеш и да попаднеш в капан и да си навлечеш огромни неприятности. Едно е да си загрижен за тялото си, да му осигуряваш пълноценна храна и редовен спорт. Но аз говоря за обсебването - това е по-честно срещаният проблем, на който и аз попаднах, но за щастие, си помогнах сама и се осъзнах къде можех да стигна.
Всичко започна преди 3-4 месеца, когато изведнъж поисках да изглеждам перфектно, безупречно, да съм най-слаба. Защото мислех, че това е от огромно значение. Никога не съм харесвала диетите, обичам да си похапвам, о, да, чревоугодник съм, проблем? :) Но какво ли ми стана, не знам и аз, реших да се ограничавам от всичко - хляб, месо, сладко (а тооолкова обожавам шоколад, всеки ден хапвам нещо сладичко), исках да отслабна, въпреки че аз генетично съм си нормално слаба и няма как да напълнея каквото и да поглъщам. ВСИЧКО БЕШЕ В ГЛАВАТА МИ - постоянно се теглех, виждах в огледалото дебела трътка, баджаци, паласки, целулити, абе всичко, за което се сетите, не се харесвах - но аз действително нямам такива неща, при положение, че спортувам редовно и цялата ми рода са слаби и високи. Но нали да отслабвам, модерно е, всички около мен ядат здравословно и искат да слабеят, дай и аз... Бях 50 кг, за 1, 65 (което си е супер нормално), а като станах, 45-46, не се чувствам добре, замаяно ми е, вие ми се свят постоянно, спи ми се, в лошо и даже враждебно настроение съм, косата ми капе, разбутах си цикъла. Единствено се кефех как ми се виждат кокалите, а това не звучи нормално... Чувствах се ужасно, вместо да съм задоволена, нали затова се подложих на ограничения и се лишавах от доста храна.
Стигнах дъното, когато онзи ден започнах да си мисля за самоубийство! Не виждах смисъл в нищо, усещах се отхвърлена и забравена от всички, мразех храната, бях на косъм да припадна, толкова слаба и изтощена бях, че дори нямах сили да тренирам. Замислих се "това аз ли съм, защо станах такава? аз, която се присмиваше на диетите, на маниите за отслабване, аз, която си хапваше стабилно, може би клоня към анорексия? " Изплаших се от себе си - освен че станах нервна топка, наежена постоянно, с променливи настроения, изпаднах в депресия, появиха ми се мисли как да се самоубия - чудех се кое ще е по-добре - да се хвърля и да се удавя в морето (не мога да плувам) или да скоча от високо. Честно, задавах си ги тези въпроси наистина!
Ето тогава се замислих, гладът, манията, обсебването да бъдеш слаб като манекен, съвсем са ми изпили мозъка, психиката ми беше започнала да се руши, а настроението вече го нямам цял месец и съм нещастна и тъжна (а нямам основателни причини). Затова реших да спра с тези глупости за отслабване, не са за мен, нито имам нужда от тях. Реших пак да съм приятно оформеното щастливо момиче, което си хапва пица, а не злобният труп, който отказваше всяка манджа и хрупаше ябълка. Сега съм малко по-добре, виждам надежда, вече си похапвам както преди. Даже искам да сложа малко материал в дупето и да имам по-оформени бедра, омръзна ми да си гледам кльощавите крачета, все едно съм 11-годишно дете.. избрах да съм закръглена и щастлива. По-добре е това, отколкото слаба и злобна, в интерес на истината е вярно. :D така че заемам се с правенето на дупе :D (преди го имах, де, но както обясних в историята си, загубих го заради едната глупост)
И също така отделно правя неща, които ме удовлетворяват още повече - върнах се към хобитата си, а когато бях недохранена и изтощена, нямах желание за нищо.
Поисках да ви споделя само. Може историята ми да е полезна на някого, тъй като виждам днес колко много момичета се поддават така като мен, но са малък процент тези, които навреме разбират какво си причиняват! Обичайте се, не се подценявайте заради едната мода или заради другите и ако не ви се вярва, момичета, по-женствено е да имаш бедра и апетитно дупе, отколкото кокал.
Поздрави от едно 16-годишно момиче :)
|
