 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Тежка сезонна депресия
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1490 пъти
Здравейте. Момче съм в ранните 20 години. Реших да пиша тук, понеже редовно посещавам сайта и знам, че много от четящите са разбрани хора и дават удачни и приложими съвети. В същото време искам да споделя с някой за всичката тази тежест, която чувствам, но се притеснявам да го направя с познатите и близките си, понеже ще остана не разбран и вероятно ще ме помислят за луд.
Ето как започнаха тези мои пристъпи на депресия за, които става на въпрос. Някъде първата година в гимназията или последната в основното училище не се сещам точно, започна всичко.
От тогава насам всяка година, вече станаха 8-9 в този период изпадам в депресия или много сериозна носталгия.
Знам, че този период предизвиква при много хора подобни състояния породени поради отиващото си лято, намаляването на дневната светлина, падането на температурите и тн., но при мен преминава изключително тежко.
Имам чувството, че тази година състоянието ми е най-сериозно.
Започнах да се депресирам още средата на август.
Депресията ми се изразява в постоянни помисли за изминалите 2-3 летни месеца и в размисли, че всичко, което съм правил лятото повече няма да мога да го правя.
Тази година започвам последната година в университета и вероятно това ми беше последното лято, в която можех да се чувствам свободен и безгрижен цели месеци наред.
Например днес 24 август, още от както се събудих рано сутринта започнах да си спомням и мисля, колко хубаво беше преди месец, края на юли, когато бях на почивка с най-близките ми хора и, че този момент не съм го изживял пълноценно и, че вероятно няма да се повтори.
Вчера следобед пък, докато правих това, което обичам си мислих, че само след 2-3 седмици поради скъсяването на дена и падането на температурите няма да мога да върша това.
Общо взето по цял ден само за това мисля и ми пуши главата. Мисля си какво съм правил преди 7 седмица, преди 1 месец, къде съм се забавлявал и къде съм ходил преди 10 дни, колко приятно ми беше като ходих на море и тн, а сега с края на лятото всичко това ще приключи. Опитвам се да си спомня какво съм правил ден по ден, а от приятните смпомени и преживявания се натъжавам и депресирам все повече. Мисля си, че носталгията ми преминава в депресия...
Написах, че тази година ми е най-тежката, защото заради тези мисли, за които постоянно мисля, взех да правя много грешки и да взимам много грешни решения. Имам чувството, че направи живея в свой собствено отделен свят... и не си давам сметка за реалните неща.
Постоянно мисля и ме хваща яд, че не съм си прекарал свободното време през лятото пълноценно. Излежавах се до обед, и висях цял ден пред компютъра. Живея далеч от големият град и изключително много обичам да прекарвам времето си навън, а когато лятото мине няма да мога да го правя.
Когато настъпи този момент на депресия преди 2 седмици пък започнах по цял ден да стоя навън и да се опитам да се насладя и възползвам от лятото, но поради тези мисли в главата ми нито мисля трезво нито мога да вляза в синхрон с околните.
Предполагам, с тези мои писания съм в отегчил и вероятно, хората които не изпадат в подобни депресии ще изглеждат посредствени и странни, но това е положението с мен.
Много от симптомите ми са сходни с тези на биполярното разстройство, освен това по време на тези депресивни епизоди края на всяко лято последните 8-9 години имам чувството, че ме обхваща Обсесивно-компулсивно разстройство на 100%.
В интерес на истината не си спомням, как се възстановявам и ми преминава депресията всяка година, защото както писах, в момента все едно живея друг свят и съм в друга вселена.
Опитвам се максимално да прикрия от приятелите и близките си това състояние, но симптомите ми не оставам незабелязани...
Моля, всички, които имат сходен проблем да ме посъветват как да изкореня тези постоянни помисли за хубавите моменти прекарани през лятото. Как да спра да се натъжавам и депресирам при мисли от типа на: " колко хубаво беше като ходих на море този уикенд, и че трябва да чакам цяла година за да отида пак...
Не знам защо се натъжавам повече, заради това че наистина не съм използвам максимално и оптимално свободното си време или просто като започна да си мисля за назад във времето си въобразявам така...
Моля не ме смятайте за луд, положението ми е такова и търся съвет как да се отърся и за спра да се натъжавам, че лятото е минало, и постоянно да ме е яд, че се съм му се наслаждавал пълноценно...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 8ef421e637 |
|
1. Виж, преди да си поставяш глупави диагнози вземи и изключи физическите рискове
1. Ако се появява състоянието само лятото, мислил ли си за обезводняване?
Дори да пиеш много вода ако липсват соли, ти не можеш да я задържиш. Мозакът почва да прави „глупости“. Пий в продължение на 1 седмица всеки ден 1 чаша вода с лимон и 1 чаена лъжичка сол вземи си Магнезий от аптеката 400 мг. Магнезият продължи да го взимаш поне 3 месеца, така както и си вземи мултивитамини, най-вече В групата.
2. Липса на слънце?
Излагай се на слънце БЕЗ защитен крем поне 30 мин. дневно
Плаж? Почивка на планина?
3. Физическо движение?
Излизай навън и или бягай, или се разхождай, но физическото движение подобрява настроението
4. Секс?
Започнали са проблемите в пуберитета. Правиш ли достатачно често секс, мастурбираш ли? Сексът е полезен, трябва да освобождаваш сексуалното напрежение. Ако пък нямаш сексуално желание си направи изследване на хормона „тестостерон“.
5. Начин на хранене, вредни навици.
Спри сладкото, АЛКОХОЛА, простите въглехидрати (всякакъв хляб, дори черен, ориз, картофи! ). Яж въглехидрати под формата на зеленчуци и плодове, защото имат фибри и се обработват по-пълноценно. Внимавай с плодовете!
Често хора, които консумират особено много захар, безалкохолни, сладки неща се довеждат до зависимост и после до депресии. Зависимостта от сладкото е много силна.
Също алкохол, медикаменти водят до подобни състояния, цигарите също спри.
6. Сън
Трябва да спиш 7-8 часа всеки ден. Днес страдаме от хронична липса на сън.
Според мен ти няма нищо, освен че водиш нездравословен начин на живот, не се грижиш за себе си, не мислиш за себе си, не се обичаш сам себе си, не се глезиш и се тормозиш излишно.
Чети самоучители като „Да излекуваш живота си“ и други, където можеш да се тренираш да мислиш ПОЗИТИВНО и да промениш най-вече вътрешния си диалог!
Успех
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 6d27d5023e |
|
2. За съжаление, не мога да ти помогна, тъй като и аз съм в същото положение. Едно към едно!
И при мен депресиите започнаха в началото на гимназията, повтаряха се всяка есен, а през лятото се прераждах, чувствах се добре, но постоянно мислех за това, че скоро всичко ще приключи, че не съм се насладил максимално на лятото, че не съм направил еди-какво си...
Постоянно броя дните, дори минутите до края на топлото и хубаво време.
А, да, имам и обсесивно разстройство...
Ще следя историята, надявам се, някой да се включи със съвети.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 9e0e686cf6 |
|
3. Да, разбирам те. Малко по-малък съм от теб, но се чувствам по същия начин. И на мен не ми е лесно и не съм открил някакво конкретно решение. Все пак може да опиташ да не мислиш толкова за миналото и може би да си намериш някакво занимание - например да поразтребиш, поизчистиш вкъщи или нещо от този род. Успех!
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 14e5222568 |
|
4. Не си луд, но си фантазьор! Приземи се и следвай ежедневието, то ще ти показва какво да правиш. Всеки съжалява за младостта и изминалите дни, това си е нормално.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 13119de9e9 |
|
5. Аз съм в доста сходна ситуация - боря се с временни депресивни състояния от около 7-8 години, имал съм проблеми с алкохола, неведнъж бях много близо до наркотиците. Преди време пиех антидепресанти, но ги спрях, защото не искам да съм зависим от никакви субстанции. За разлика от теб, аз се стремя да нямам чак толкова свободно време и през последните 1-2 години го уплътнявам с учене и работа(основно физическа). Разбира се, ефектът е кратковременен. В момента, в който остана сам, изпитвам огромна празнота в себе си, която не мога да запълня с нищо.
Напоследък осъзнах, че депресията ми е съпътствана с някаква странна носталгия по детството, когато бях горе-долу щастлив. Ето тук идва големият проблем - привързвам се към различни събития, периоди от живота ми, хора, места, преживявания, и т. н. Опитвам се да ги върна, да ги задържа, , и винаги съм се опитвал. Да наложа контрол над тях. И тук идва големият урок, който разбрах - всичко на този свят е временно. Контролът е илюзия, защото онова, което си мислиш, че контролираш, всъщност не съществува. Контролираш себе си. Това е като да се опитваш да контролираш вода, стискайки я в шепата си. Няма нищо вечно, няма никакви константи, няма нищо, за което да се хванеш и да се държиш като опора, не можеш да бъдеш сигурен в нищо. Сигурен съм само в това, че един ден ще умра, но не знам кога. Напоследък си мисля как това може да стане още в следващия момент. Както седя и приемам живота за даденост, изведнъж сърцето ми да се пръсне, и след седмица да ме погребват. Изпълнен с толкова много желания и мечти, които ще останат завинаги неосъществени.
Ти пак си добре - казваш, че имаш приятели и близки. Аз също имам хора, които би трябвало да са ми близки, но аз не се чувствам близък с никого. Аз съм социопат, умея да се прикривам, но нерядко си изпускам нервите и демонстрирам асоциално поведение. Истината е, че не знам какво да направя, за да се напасна емоционално, с когото и да и било. Аз просто не си пасвам с никого. Колкото и да се старая, не успявам да се свържа емоционално с хората около себе си. Всъщност вече дори не се и опитвам.
Истината е, че няма един конкретен съвет, който да може да се приложи спрямо всички хора. Всеки би трябвало да намери най-доброто решение сам за себе си. Аз съм разбрал, че много от проблемите, пред които съм се изправял в миналото, са били решавани от натрупването на повечко личен опит. А това става с времето. И с нови преживявания. Опитвам се да не се привързвам към нищо, към никого, да не вярвам в нищо, и да следвам инстинктите си, но това е трудно, защото обществото, в което живеем, ни възпитава точно в обратното - че инстинктите са нещо лошо, и че трябва да следваме определени норми на поведение.
Ние сме едно поколение, хвърлено в дълбока дупка. Родени сме във време, в което нямаш никаква опора, на която да можеш да се опреш. В днешно време моралните ценности, принципите, религията, семейството, приятелството, обещаванията, любовта и т. н. вече не значат нищо и се убеждавам в това всеки ден. Не знам преди как е било, но в момента виждам, че приказките нямат нищо общо с реалността. Човекът е устроен така, че да търси сигурното. А в днешно време сигурното е да си намерим някоя що годе добре заплатена работа, да трупаме години за пенсия, и да чакаме смъртта с притаен дъх. Само че, ако ще живеем живота си по такъв начин, то по-добре е да умрем още днес.
Може би най-важното нещо за нас е да си признаем, че знаем прекалено малко за себе си, да натрупаме повече личен опит и да открием онова нещо, в което сме добри, и което ни доставя удоволствие. Да разберем кои сме ние, със силните и слабите си страни, да се приемем такива, каквито сме, и да открием онова нещо, което бихме вършили със страст и желание всеки ден. Ето затова си струва живота! Всичко друго е просто съществуване и напразни надежди, че един ден нещо ще се промени. Затова хората създават деца - прехвърлят нереализираните си мечти върху тях. Но всеки сам трябва да открие себе си в тоя свят. Нямаме никакво време.
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 5ae2a88f02 |
|
6. Мелaнхолично-сaнтиментaлен песимист, те товa си ти!
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: b0fea7a3ec |
|
7. Щом една смяна на сезоните ти влияе толкова много, значи имаш някакъв личен проблем, който премълчаваш или не осъзнаваш. Хората на твоята възраст обикновено се интересуват от други неща, а не изпитват детска носталгия към летните игри навън до късно...
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: d2d3946dd8 |
|
8. Авторът съм.
Здравейте, Благодаря на всички взели отношение по темата и дали съветите и препоръките си.
В интерес на истината изобщо не очаквах да се появят и други хора със сходен проблем. Изглежда това е някаква разстройство или някакво състояние в, което изпадат определени рискови групи.
Когато писах историята пред 36 часа, тогава бях в много по тежко състояние, от в момента и пропуснах да спомена някой неща.
Например, когато съм в такова състояние някак си ставам много по приказлив, било то с познати или непознати. Започвам да търся контакти и да водя разговори. Самотата ме убива и именно тогава ми е най-тежко. Не знам дали, при разговори независимо от какво естество се разсейвам или просто временно спирам да мисля за отминалото време, но идните часове след това се чувствам по-добре.
В момента съм малко-по добре, или поне не се депресирам при мисълта за хубавите мигове от лятото. В момента това, което ме дерзае е, че няма да мога да върша това, което съм вършил цяло лято...
Имам чувството, че тези моменти се отключват внезапно при определени обстоятелства и изчезват също толкова внезапно, именно за това смятам, че нещо не е наред с психиката и колкото и да се опитвам да не мисля за това, то тези носталгични спомени надделяват и ето я депресията на лице. С други думи нямам контрол над съзнанието си. Дори сега като прочета, какво съм написал ми става странно и дори се чудя на себе си, но когато отново ми прещака мозъка отново започвам да се чувствам в абсолютно същото състояние, за което съм писал.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 8ef421e637 |
|
10. От н. 1 - послушай съветите ми, тривиално е, но понякога решението е просто
И най-вече спри всички храни от пшеница. Отключват автоимунни заболявания понякога и става зле
Най-добре е дори да спреш всички въглехидрати за срок от поне 21 дни - до 20-50 гр. дневно въглехидрати - на практика това са само купа зеленчуци и един плод. Казва се кетогенна диета - питай Гугъл. На английски е keto diet и е открита при лечение на епилепсия!
Епилептиците не трябва да ядат въглехидрати, знаеш ли това?
Променя се начина на хранене на мозъка и мозакът почва да функционира различно. Препрограмираш си клетките и създаваш нови митохондрий, които почват да горят мазнини за енергия, не въглехидрати.
Твоите временни и изневиделица състояния говорят за това, че се случва нещо, после води това нещо до състоянието ти
Примерно ядеш нещо много сладко и хоп - след 1 час попадаш в дупката
Пробвай с кето диета, няма какво да губиш. Много е лесна, не се гладува, имаш енергия много за всичко и можеш да мислиш бързо
На кето диета са много спортисти, най-вече в маратона и всичко, свързано с издръжливост - тур де Франс примерно. Освен това културистите са на кето диета, защото те искат да горят мазнини да им се очертаят мускулите.
Губиш и НЕнужното тегло, но при теб не това е важното, а да излезнеш от дупката.
Пробвай!
Ако моите съвети не дадат резултат за 21 дни, 3 месеца - потърси психолог, но и лекар да изключи лекарят автоимунни заболявания като Хашимото, но и цял букет има от тях...
Кетонната диета също се ползва при автоимунни заболявания, включително диабет 1, което е такова заболяване, поликистозни яйчници и ЕПИЛЕПСИЯ. Увеличава се освен това синтеза на тестостерон при мъжете - не случайно културисти и спортисти са на този вид диета.
Успех
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: d2d3946dd8 |
|
11. Здравейте. Авторът съм.
До авторът на коментари 1 и 9.
Още като прочетох първият ви коментар направо познах себе си :) :).
Наистина има голяма вероятност да се обезводнявам и непременно ще опитам това, което препоръчвате.
Относно липсата на слънце, не бих казал, че не стоя на открито. Същото важи и за физическата активност, не съм застоял тип.
За сексуалната активност важи същото, дори си мисля че хронично прекалявам със самозадоволяването.
Начина ми на хранене наистина не е от най-здравословните.
Не пуша и не пия алкохол.
Относно кетогенната диета, наистина проучих надълго и нашироко всичко за нея и в интерес на истината се обнадеждих, че причината за моето състояние може да е именно начина на хранене. Почти на 100% правя всичко на опъки от описанието на диетата.
Надявам се да имам достатъчно самоконтрол и кураж да я изкарам.
Благодаря много на всички взели отношение по случая.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
