Тревожност, натрапчиви мисли и лечение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121051)
 Любов и изневяра (29672)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3168)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18486)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Тревожност, натрапчиви мисли и лечение
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 4940 пъти
Здравейте. Реших да потърся мнения на хора, минали по моя път. Аз съм жена на 24 години и преди близо 5 месеца се сринах психически. Ще разкажа накратко какво се случи с мен. Преди 7-8 месеца започнах да планувам конкретни неща в живота си - заживях най-после с дългогодишния си приятел, завършвах магистратурата си и най-после намерих работа по специалността си, която трябваше да започна началото на месец май. Всички тези промени се струпаха по едно и също време и аз бях в голяма еуфория, чувствах се много щастлива, всичко вървеше прекрасно и се усещах силна и обичана. И точно седмица преди да започна новата си работа започнах да усещам силно притеснение и безпричинна тъга. Мислех че е свързано с цикъла ми, но това състояние продължи около 10 дни, в които постоянно ми се плачеше, повдигаше ми се, не можех да ям, коремът ми беше свит на топка, виеше ми се свят, не можех да спя. Започнах да пия билкови средства като глог мента валериан, чайове и разни такива. Състоянието ми се подобри, но всичко беше временно - 4 дни се чувствах добре и на 5тия отново тази тревожност. Започнах много да се плаша, защото усещах как не мога да контролирам тези емоции и те ескалираха в сълзи дори на работното ми място. До средата на юни вече ме беше обзела пълна апатия и страх да не загубя контрол над себе си, да не полудея или още по-лощо - да не си посегна. Тук пояснявам, че никога не съм мислила за самоубийство. Това което ме ужасяваше и смразяваше беше да не би да си го помисля някога! Ужасно чувство на безпомощност. Запонах да пия Деанксит по предписание на личната, имах среща с психиатър, който веднага реши да изписва антидепресанти. Не се съгласих да ги пия, пробвах с добавки като Неолексан пак по негово предписание. По думите му това е емоционален срив с признаци на депресия, но не било нищо сериозно и щяло да мине от самосебе си, но без лекарства щяло да се протака. В началото на август вече положението беше нетърпимо, зашото започнаха едни натрапчиви мисли от сорта на какъв е смисълът на живота, защо живеем и една невероятна главоблъсканица, на която бях сигурна, че ако не намеря обяснение ще откача. Започнах да посещавам психотерапевт като спрях всички лекарства и останах само на жълт кантарион и капки на Бах. Положението значително се подобри. Психотерапевтът ми наистина ми помага много, показва ми причините за тези мои емоции, модела ми на поведение, нещата които са ми се случили и които са дали отражение на тази симптоматика. Според него аз не страдам от депресия, а от тревожно разстройство.
Знам, че ше се оправя, но само с психотерапия и без лекарства ще продължи повече време. Разбирам това и съм готова да го направя, защото вече виждам светлина в тунела. Но сега колкото и да съм добре, може да е веднъж на 2 3 седмици, но отново в мен нахлуват мисли за смисъла, за живота ми, за това дали ще се справя с това състояние, дали ще бъда отново същата, както преди и ужасяващ страх дали това състояние ще се повтори. Тези моменти сега овалдявам много по-бързо от преди, но за съжаление ме плашат много.
Много моля, ако има хора минали по този път, които вече се чувстват значително по-добре и са намерили сили и смисъл да се борят и да не се отказват - дайте ми съвет. Чисто човешки съвет, не искам препоръки за лекарства, искам практически съвети как да овладявам страха си, как да не се отчайвам, как да не губя надежда. Семейството ми е прекрасно, имам пълна подрепа от всички около мен. Тук не търся внимание, по-скоро ми се иска да разбера, че и други са усещали и мислили тези неща и не съм сама в битката си.
Ще съм благодарна на всички отзовали се. Бъдете здрави!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 7 месеца
hash: 8cef955d24
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Така, аз съм минал два пъти по този път. Симптомите, които описваш са типични за тревожно разстройство. Доколко то е сериозно при теб е трудно да се прецени от оскъдната информация. Но мислите за самоубийство, натрапчивите мисли и чувството за празнота са много типични.
Като начало трябва да знаеш причината и тя е следната: в мозъка нервните импулси се предават по т. н. смесен път, тоест една част от пътя изминават като електрически сигнал, през синапсовата междина минават с помощта на едно вещество, наречено серотонин. Стресови хормони могат да ускорят разграждането на серотонина, което води до състояние като твоето (и моето до преди време). Заболяването е доказано причинено от гореспоменатите физиологични процеси.
В днешно време се лекува чудесно с т. н. SSRI лекарства, които противодействат на намаляването на серотонина.
Особеното е следното: трябва да се започнат с по-малка доза, която постепенно се увеличава, защото симптомите се засилват за няколко дни в началото на терапията.
Има разкошни супермодерни медикаменти за целта, един от тях е Ципралекс, българското производство струва 10лева за опаковка за един месец. Оригиналното датско е двойно повече.
Ако взимаш каквито и да е такива медикаменти, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не трябва да взимаш жълт кантарион!
Дали ще се оправиш не зависи от това дали си твърдо решила или не, а от това дали си взимаш лекарствата! Недей да си мислиш, че само с разговори с терапевта става, причината е чисто физиологична (обясних по-горе). Когато имаш например липса на витамин Б, също не става с разговори, а с приемане на витамина. Успех!

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 99f7951ed3
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Магистратура казваш? От много учене се изперква. Трябваше да останеш на бакалавър и да си дадеш малко време.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: a5663e266c
гласове:
1 2 3 4 5
  (16 гласа)

3.   Аз от 3 годишен си мисля за смисъла на живота, не разбирам защо това е тревожна мисъл при теб. Виж, че тъгата се е появила малко преди да почнеш работа - ами май не е трябвало да почваш там или такава работа. Или поне тялото ти не е искало.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: e66c6e0b5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

4.   Според мен си била преуморена. Имаш много високи изисквания към себе си- учене, работа, приятел... Почини си малко. Изобщо со давай време за почивки всеки ден. Разхождай се сред природата, ходи на танци, мотай се безцелно.... Спри малко този напрегнат ритъм и изисквания към себе си. Намери си хоби, рисувай или там каквото ти се прави. Животът не се състои от задачи и цели за посигане, а е и за удоволствие. Много си млада за подобни състояноя. Просто се отпусни и се радвай на живота.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 1c4e6ad9f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   Радвай се, че семейството ти подкрепя, аз преживях серия от сривове в комбинация с липса на подкрепа, напротив дори мачкане, тежки думи, свръх преумора и отново липса на подкрепа от страна на семейство в тези тежки моменти. Появиха се и физически проблеми, имунитета ми се срина тотално, защото организмът ми не издържаше. За да изпадна в състояние на твоето имаше куп причини, докато при теб има подреденост, подкрепа и именно върху това трябва да се съсредоточиш. Не можех да си позволя да потъна в това състояние, защото отговорностите ми бяха много и нямаше на кого да разчитам, но съм тотално срината. Изморена съм не само физически, но и психически, рядко нещо ме радва, макар че се усмихва на дребните неща, като някоя животинка, детенце или просто красива природа, но вътрешно сякаш имам огромна рана. А знаеш ли колко малко му трябва на човек за да се почувства добре. Наскоро имахме празник, останах си този ден вкъщи, подготвих всичко за вечерта и отделих 1 час за мен да се приготвя, моя приятелка щом ме видя ми каза.... толкова са различна, красива с блясък в очите и това беше само малкото време отделено за мен.

 
  ...


...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 1c4e6ad9f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

6.   Радвай се, че семейството ти подкрепя, аз преживях серия от сривове в комбинация с липса на подкрепа, напротив дори мачкане, тежки думи, свръх преумора и отново липса на подкрепа от страна на семейство в тези тежки моменти. Появиха се и физически проблеми, имунитета ми се срина тотално, защото организмът ми не издържаше. За да изпадна в състояние на твоето имаше куп причини, докато при теб има подреденост, подкрепа и именно върху това трябва да се съсредоточиш. Не можех да си позволя да потъна в това състояние, защото отговорностите ми бяха много и нямаше на кого да разчитам, но съм тотално срината. Изморена съм не само физически, но и психически, рядко нещо ме радва, макар че се усмихва на дребните неща, като някоя животинка, детенце или просто красива природа, но вътрешно сякаш имам огромна рана. А знаеш ли колко малко му трябва на човек за да се почувства добре. Наскоро имахме празник, останах си този ден вкъщи, подготвих всичко за вечерта и отделих 1 час за мен да се приготвя, моя приятелка щом ме видя ми каза.... толкова са различна, красива с блясък в очите и това беше само малкото време отделено за мен.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 317ceeebd9
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

7.   Авторке, прочетох откровения ти проблем и се вижда, че си силна жена. Силата ти е в това, че казваш, че имаш проблем и търсиш помощ тук, чисто по човешки. Но, ако трябва да бъда откровен и аз и съвсем честен, не знам какво да ти кажа и как да ти бъда полезен.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 88369b14e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

8.   До номер 3 : Тревожна мисъл е, защото някакси в даден момент всичко ми се струва нереално и безмислено, животът ми се струва нещо абстрактно и все едно се гледам отстрани, търсейки някакво обяснение за което да се хвана. В тези моменти изпадам в ужас, защото се страхувам да не загубя контрол над разума си, въпреки че знам че това е просто плод на подсъзнанието ми и че в крайна сметка човек не изперква така изведнъж... Не знам много е объркващо и не знам как да излизам от тези моменти.
До номер 1: В крайна сметка само с лекарства ли успя да се пребориш с тревожността си и бързо ли успя?
Авторката

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: fc77fa51b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (28 гласа)

9.   Цялата тъга, притеснение и въпроси за смисъла на живота могат да са за теб велико благо ако разбереш, че смисъла на човешкия живот е във вярата в Бога. Смятам, че това не случайно ти се случва.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 98bdc2ecbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

10.   до авторката: да, с гореспоменатото лекарство.. И с помощта на квалифицирани специалисти. Живея в чужбина, където такива неща се взимат много по-насериозно от лекарите. в БГ тенденциозно се омаловажават, защото външно нищо ти няма, счупен крак се вижда, психическите проблеми не си личат отвън....

 
  ...

...
преди: 5 години, 11 месеца
hash: f81b43ecb8
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

11.   Здравей, надявам се нещата вече да са по-добре!

Ще ти дам няколко практически съвета, които може да са ти полезни.

Това, което описваш, може да е на физическа основа, заради некачествените храни в България, или заради изтощителен физически режим, на който може да си била подложена по време на ученето.

Започни първо с няколко лабораторни теста:
- на витамин D3 - в момента в световен план има пандемия от недостиг на него, заради недостатъчно излагане на слънце без слънчев крем от болшинството хора в развитите държави. България не е изключение. Виж в интернет, има полезни видеа на български и западни автори.

- на витамините от В комплекса
- нива на цинк, селен и магнезий
- нива на живак, арсен, олово и кадмий - в България има много храни, от които можеш да се заразиш с тези тези тежки метали. Нива над нормата могат да ти доведат до много тежки проблеми, включително и тези, които описваш.
Избягвай дълбоководна риба, замразена риба, свинско и храни с пестициди. Такива са шоколадовите изделия и непроверени зеленчуци и плодове. За да е по-сигурно, че по плодовете, зеленчуците и варивата ти няма остатъци от пестициди, накисвай ги преди консумация за поне 15мин в 1. 5л вода и една лъжичка хлебна сода. Има изследване(можеш да видиш в интернет) как готварската сода доказано разрушава пестицидите.

За тежките метали и това откъде, и как се натрупват, можеш да видиш статия на Активни потребители за качеството на рибата в България, и статия на Грийнпийс за липсата на контрол в България над изхвърлянето на такива вещества в природата.

Пречисти организма си с храни, които детоксикират. Такива са магданозът, кориандърът, чесънът. Според резултатите от изследванията, можеш да отидеш на минерални бани в Кюстендил или Баните Смолянско - там водите детоксикират от натрупани тежки метали.

Ако не си изследвала хормоните на щитовидната си жлеза и половите си хормони - обезателно го направи. Избягвай храни с високо съдържание на хормони, като пилешко, риба, отглеждана в развъдник и соеви продукти - могат да ти причинят хормонален дисбаланс.

Храните с маргарини и палмови масла също не са полезни - замени ги със салати със зехтин, олио или шарлан и повече ядки.

И не на последно място - ако пушиш, пиеш кафе и не спортуваш - промени навиците си! :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker