Минало
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 956 пъти
Здравейте, имам проблем, който не е болка за умиране, ама ми пречи и то много. Момиче съм на 21г. преди няколко месеца се разболях, казаха ми че съм луда, започнах да ходя по психиатри, психолози, да говоря с приятелите ми по-често (т. е. да им досаждам с моите глупости), но ефект никакъв. Стигнах до заключението, че не съм луда, и че просто раста и е нормално в главата ми да има всякакви бръмбари. Проблема обаче идва с това, че осъзнавам, че живея в миналото, живея със спомените си. Когато съм на работа си представям как съм си вкъщи, бъркам колегите си като си ги представям за бивши гаджета. Когато съм вкъщи се отпускам и всичко това спира. Объркващо и побъркващо е цялото това нещо, защото не знам как да го нарека. Аз имам приятел, когото много обичам и с когото живея почти 2 години и не искам това мое минало да ми пречи да се наслаждавам на това, което имам сега. Днес, утре, след една седмица... Понякога дори като ми се случи нещо аз не му обръщам внимание, защото си мисля, че и това е нещо от миналото, а в действителност не е така. НЕ знам аз ли се филмирам твърде много или има и други такива като мен. :)