Апатия. Просто споделям. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121134)
 Любов и изневяра (29692)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6467)
 Здраве (9594)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Апатия. Просто споделям.
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1639 пъти
Този път а малко по-различно. Дори не се чувствам, сякаш съм в депресия. Просто не изпитвам нищо. Не се чувствам отхвърлена, не се чувствам ненужна, нито пък самотна. Съществувам. Работя (да, вече беше време да намеря постоянна месторабота). Имам прекрасни родители - те са едно голямо богатство. Имам покрив над главата си.
Какво нямам ли? Ами… имам всичко. И нищо. И не ми трябва нищо. Не изпитвам нужда да притежавам нещо повече от това, което имам в момента. Мисля, че приемам факта, че ще остана сама до края на живота си. В крайна сметка явно не за всеки влак си има пътници. Някои имат само машинист. В един такъв влак няма пътници (може би някога е имало, но отдавна са слезли на своите спирки). Този влак минава през много спирки и не спира на нито една от тях, а ги подминава без значение дали някой чака да се качи или не. Това съм аз – машинистът на влака. Спирките са ми безразлични. Но за всеки случай подавам глава през прозореца и поглеждам на перона. Там не чака никой. Затова продължавам. Просто пътувам. Карам бавно, не бързам за никъде. Релсите са безкрайни, равни, гладки – няма спускане, няма изкачване.
Твърде апатична съм, за да се тревожа за нещо такова. Не желая да излизам никъде – нито сама, нито с приятели. Всъщност в последните години не ми останаха приятели. Всеки е някъде, с някого. С партньори, с деца. Избягвам контактите с хора. Веднъж опитах – разбира се заговорихме за това кой е семеен и кой не. Казаха ми, че вече застарявам (на 23 съм), няма ли да си намеря приятел? Ами не. Не търся Човека, а и той не ме търси. Ако тръгне да ме намира – скривам се в бетонния си подземен паркинг и седя там с месеци. Да не вземе някой да разбере колко съм откачена всъщност. Но и това не ме притеснява. Не съм в депресия. Изпитвам безгранична апатия. И май всичко е наред.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 6 месеца
hash: c3d2d3df84
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Това състояние, предполагам, е след раздяла с гадже? Ако е така, времето лекува и ще намериш друг. Все пак си на 23 г. А ако искаш да си сама, то ще имаш време да се развиваш, пътуваш, занимаваш с неща, които ти доставят удоволствие, без да се съобразяваш с друг човек.
Ако обаче това състояние е постоянно, е добре да отидеш на психолог, за да се изясни причината за него.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 28ba9a76f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   За жалост времето минава бързо, отговорностите през тези години стават все повече и всеки гледа да обърне внимание на партньор/ семейство. Това не значи, че приятелите и близките ти не мислят за теб. Сигурна съм, че би си изкарала приятно, ако опиташ да подновиш контакти с някои хора. А покрай тях да се срещнеш и с други. Между другото, пътуваш ли наистина? Това обогатява много. Има толкова красиви места в нашата страна, в съседните страни, къде ли не. Да пътуваш, да опознаваш- това кара човек да се чувства жив и ентусиазиран като малко дете. Добро спасение от апатията. И запомни, че когато си готова и си пожелаеш да изживееш любов, тя неизбежно ще дойде.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 28ba9a76f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   За жалост времето минава бързо, отговорностите през тези години стават все повече и всеки гледа да обърне внимание на партньор/ семейство. Това не значи, че приятелите и близките ти не мислят за теб. Сигурна съм, че би си изкарала приятно, ако опиташ да подновиш контакти с някои хора. А покрай тях да се срещнеш и с други. Между другото, пътуваш ли наистина? Това обогатява много. Има толкова красиви места в нашата страна, в съседните страни, къде ли не. Да пътуваш, да опознаваш- това кара човек да се чувства жив и ентусиазиран като малко дете. Добро спасение от апатията. И запомни, че когато си готова и си пожелаеш да изживееш любов, тя неизбежно ще дойде.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 5 месеца
hash: f7ec8cb1de
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   сякаш описа моя живот.. (ж23)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker