Да съдя болното си дете?!Закон в България???
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1405 пъти
Синът ми е с психично заболяване, но нещата се влошиха, не приема лекарството си, не общува с нас и не можем да го убедим да отиде на лекар. Отказва категорично.
Разговарях с лекарите и те ми обясниха, че единствения начин е да заведем дело чрез Прокуратура.
Моля някой да ми разясни, ако е преживял това... как да бъда ищеца аз майката??? Как да дойде у дома призовката? Как ще се изправя в съда срещу болното ми дете??? Недоумявам.
Как ще продължим да съжителстваме по-късно???
Моля за помощ. Опитах всичко.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: a3c183df0f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Или не са ти обяснили добре, или не си разбрала. Това не е дело, а просто се попълва молба в най-близкия психодиспансер. Описва се защо смяташ, че трябва да бъде лекуван. Ако те преценят, че трябва да се лекува, прибираш се вкъщи и след 2 часа идват с полиция, за да го занесат в психодиспансера и да го лекуват принудително. Ако е на лице насилие от негова страна или опасност да извърши тежко престъпление, тогава се подава жалба в полицията. Те от своя страна издават прокурорско разрешение, с което идват у вас, прибират си го и си го носят в психодиспансера, за да се лекува. По новому психодиспансерите вече ги водят център за психично здраве.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 59ad9870db

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравейте, преди години водих дело срещу баща ми, който също има психично заболяване. Водихме дела за принудително настаняване в психиатрична болница, близо 2 години го съдихме, за да може да влезне в болница. Сега вече е напълно добре и е сред нас, трябва Ви сила и кураж, не се отказвайте, правите го за негово добро! Пишете как се развиват нещата, мога да помогна, минала съм през това! Успех!

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: 3333916b66

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравейте. Аз съм отново майката. Благодаря за доброто, което правите, за да дадете на непознати надежда. Благодаря и за времето, което сте отделили за нас. Дори някой от най-близките ни ни отбягват/никого не нападал или заплашвал/... и това ме мъчи още повече. Може би е някакво изпитание и се вижда кой е до теб, кой те подкрепя и кой се крие, но това е на последно място. Болният ми син НЕ ОСЪЗНАВА какво става с него и твърди, че е здрав. Жестока болест, която съсипва нас. Искаме да му помогнем, да направим всичко... да се разбираме отново и един страхотен млад мъж да живее пълноценно! Проблемът е, че наша близка вече води такова дело преди година срещу него, а ние бяхме призовани за свидетели. Тогава той пак беше настроен срещу всички ни. Аз лично не съм водила дело. Лекарката, която беше на делото не постави правилната диагноза тогава, само каза, че след делото го иска за среща. След това не лежа в отделението, не приемаше лекарства и след около 2 месеца тотално не знаеше какво прави и в друг град го прибира Полиция, а след това лечение в отделение, но не в нашият град. Сега, ако същата лекарка/завеждаща отделение тук/, което е много, много вероятно е отново на делото... изпадаме в отчаяние... другото, което е тук ги лекували около седмица само, а това е нищо. Не искам да кажа, че ние желаем да е с месеци някъде, но седмица си е нищо просто. Той и сега е настроен срещу нас, без причина. Не работи, няма никакъв доход. Търпим, мълчим и се съсипваме. Опитахме какво ли не. Законът гласял, че само, ако е заплаха за околните и за него се предприема принудително лечение? !? !? !? ! /А това. че е затворен в стаята си, че не общува с нас, че не се храни и търси само цигари, че обикаля из града нощем, а ние не спим добре, че гърми музика в стаята му /тежък метъл/ и той вика и тук няма покой... и да не ни е нападал или заплашвал, но тук няма мир и един млад човек, който беше с много голям потенциал за реализация се саморазрушава... Нямам сила, не мога да взема решението да пиша до Прокуратура... Не споделям и пред хора много/гледат странно, студено /, защото само, ако ти е било това в дома знаеш каква е битката, болката, безсилието, срама... Пиша тук, не че не опитах много, не че ми скучно... Може би тук, където ще прочетат стотици хора, ще се появи това, за което не съм се сетила. Плача и пиша това.

 

...

горе^

преди: 7 години, 3 месеца hash: 3333916b66

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Също така благодаря на дамата в отговор 3. Благодаря за сърдечността, че споделихте и не зная как, но ми дадохте малка надежда, че и други хора знаят и вече имат опита, за да помогнат. Ще очаквам, ако Ви е възможно отново да ми пишете.

 

...

преди: 7 години, 3 месеца hash: a3c183df0f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Не знам защо не сте оценили коментара ми под номер 1 и защо някой ми е сложил единичка, но това съм го написал от опит. Ако целта е само да си давме морална подкрепа без фактология, то извинете ме, че не съм разбрал целта на занятието. Съжалявам, че си загубих времето, исках да помогна, но явно не успях.

 

...