Болен ли съм? Шизофреник?
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 3500 пъти
Здравейте,
момче съм, на 19 години, от Р. Завърших езикова гимназия с профил Немски-Английски език. Там се справях добре, завърших с доста прилична диплома, а и на двете матури след 12 клас имам отлични оценки. Скоро мисля да замина да уча и да работя в чужбина. Наложи ми се да пропусна една година след завършването на гимназията, понеже не знаех какво точно искам да уча и в коя държава. Има нещо важно, което искам да отбележа в тази тема - гей съм (моля хомофобите да си спестят коментарите относно това, слушал съм достатъчно).
Имах тежко детство. Всеки ден съм търпял какви ли не подигравки и подмятания в училище заради това, че съм различен. А вкъщи ставах свидетел на ежедневни скандали, понеже баща ми е алкохолик и постоянно се караха с майка ми. Може би тези неща до някъде са причина сега да съм толкова свит, с много ниско самочувствие и с много комплекси. Приятели почти нямам. Само 2 приятелки и дори не бих ги нарекъл точно така, понеже те почти никога нямат време за мен, студентки са в София, а и с тях сме доста различни - те са купонджийки, обичат да ходят на дискотеки, да се запознават с нови хора, да са в компания. Аз като че ли съм малко по-затворен и тези неща не ми носят особено удоволствие.
В момента имам прекалено много свободно време. През зимния сезон работих в един хотел в Банско и тогава нямах време да си мисля подобни неща, но сега въпросния хотел е затворен и не правя нищо. Хобита нямам, не спортувам, прекарвам повечето време сам вкъщи, пред компютъра, с музика и най-често във фейсбук.
Напоследък обаче има други неща, които сериозно ме притесняват. От месец насам съм доста неспокоен и заспивам трудно вечер, понеже хлътнах по един мъж, който ми обърна малко внимание. В последствие се оказа, че е женен и дори има деца (тоест търсил е само някакво забавление с мен, може би само секс), а аз понеже нямам никакъв опит във връзките, се вкарах във филма, че може да се получи нещо сериозно между нас, въпреки че е на 31. За щастие разбрах тези неща за него на време и от месец вече не поддържам контакт с него, но се чувствам много разстроен и не мога да спра да мисля за него, често дори се разплаквам. Аз съм доста чувствителен и приемам всичко много навътре. Освен това все още не съм решил в коя държава точно ще е най-добре да отида да уча, а сроковете текат, даже е крайно време вече и това ме напряга постоянно.
В събота през нощта обаче ми се случи нещо, което накара мислите ми да се насочат в друга посока. През нощта се събудих и в периода сън/пробуждане, чувах някакво странно шумолене зад гардероба, сякаш пълзи някаква буболечка. Не можех да разбера дали идва от телевизора ( понеже оставям телевизора пуснат през нощта ), или не, но се изправих рязко и включих нощната лампа. Докато се опитвах да заспя, отново чух подобно шумолене. Някак си успях да заспя, но след няколко часа отново се пробудих и отново в този период на пробуждане/сън закачалката в стаята ми, ми заприлича на човек, стреснах се, станах и пийнах вода, разбрах, че е само халюцинация. От тогава обаче не съм спрял да чета в интернет и когато прочетох симптомите на болестта шизофрения, ме обзе някаква мисъл, че може би съм болен от нея. Важно е да кажа, че си говоря сам, ама наистина си говоря сам ( когато съм сам у нас ). Ей така, питам се нещо и си отговарям, дори понякога се критикувам. Прилагах това и при ученето и винаги даваше добри резултати, запомням нещата по-бързо, като ги говоря на глас и като си задавам и отговарям на въпроси. Не знам защо, но преди не намирах това за проблем. Както казах по-горе, доста съм самотен и говоренето на глас със себе си, дори понякога споренето, ми помага да систематизирам мислите си и да взимам решения. След като прочетох обаче, че и това е симптом на шизофрения, сега съм още по-уплашен. И преди ми се е случвало обаче, като сънувам кошмар през нощта и се събудя внезапно, сянката на закачалката в стаята ми, да ми прилича на човек, който държи нож или нещо подобно, след като пусна нощната лампа, разбирам, че е било само илюзия. Напоследък обаче не мога и да се концентрирам върху бъдещите ми цели и да ги следвам, което също го прочетох в интернет като симптом на болестта. Освен това, когато съм сам вкъщи, или като съм навън и се прибирам по тъмно, ме обзема някаква параноя, че някой ме наблюдава от някъде, или ще ми изскочи зад ъгъла. За щастие поне гласове не чувам и нямам усещането, че някой ми вкарва мисли в главата или подобни, но все пак съм доста притеснен.
Хора, според вас това нормално ли е? Споделих и с майка ми ( тя знае за моята ориентация и ме подкрепя ). Тя каза, че явно всичко това ми е дошло малко в повече ( историята със семейния мъж и това, че все още не съм решил в коя държава ще отида да уча ) и мозъка ми е '' изпушил '' и затова сънувам кошмари и ми се привиждат и причуват такива неща, като се събудя. Споделих и с двете ми приятелки, за които споменах по-горе в темата. Те ми казаха: '' намери си работа, започни да спортуваш, занимавай се с нещо, вместо по цял ден да седиш пред компютъра, да четеш симптоми и да си мислиш глупости ''
Но и те, както и майка ми, казват, че вече е крайно време да реша къде искам да уча, да замина, да променя средата си, да започна да изграждам бъдещето си, да срещам нови хора и уж всичко ще се нареди.
Вие как мислите? Възможно ли е да е наистина от стреса, който преживявам напоследък, от това, че съм прекалено напрегнат? Или трябва да посетя психиатър?

Историята се получи малко дълга ( за което се извинявам ). Но все пак, ще бъда безкрайно благодарен на всички, които имат време и желание да я прочетат и да оставят някакъв съвет/коментар/критика! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 31ce4bc8b0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Приятел 2 неща: - Не бъркай добрите оценки със социалният живот. - Да си социален и да имаш приятели/ социален кръг е като "защитна стена" от всякакви психически разстройства. Хората около нас могат да ни върнат в реалността. Хората биологически имаме страшно комплексен и можещ мозък (затова и доминираме планетата), но той е направен да бъде социален, иначе сам полудява. Хубаво е тия неща които те мъчат да ги споделиш на психилог (няма нищо срамно), той ще те насочи в правилната посока, така че да не дълбаеш на едно място и наистина да не си причиниш някакво психическо разстройство. Моя съвет е да гледаш клипчета на RSD в ютуб, помагат за социаличиране ( и жени).

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 5822c8ee36

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Хей, напълно те разбирам как се чувстваш. Няма да те критикувам в никакъв случай. Подкрепям и ориентацията ти, няма нищо лошо в това. Може би някои ще те нападнат, че си се замесил с женен мъж и разни такива, но аз те подкрепям. Не съм хомофоб, а точно обратното. Няма обаче тука да ти пиша колко ми е приятно да си говоря с хора с такива ориентация, колко ми допадат и т. н, защото ще ме помислиш за луда :Д не вярвам да имаш шизофрения, чела съм доста за нея, даже и аз се опасявах за себе си, но наскоро се сблъсках с хора, които са наистина болни от това и повярвай ми, нямаш просто основание да си го мислиш. Наистина може да имаш някои от симптомите на шизофрения, аз също имам някои, но това може да е вследствие на някакво друго психическо заболяване. Чела съм за БАР, раздвоение на личността и чак ми става понякога смешно като открия някой друг симптом за себе си. И аз често си говоря сама, в това няма нищо лошо. Изглеждаш ми интересен и умен човек, просто си сякаш неуверен и затворен в себе си. Това обаче ще ти играе само лоша сега, от опит ти го казвам. Аз също нямам много приятели, даже почти липсват, но винаги търся някой като мен- да имаме общи интереси, да не е надменен и така. Според мен всичко при теб се дължи на стреса- на това, че се двоумиш къде и какво да учиш и се тормозиш заради чувствата си към този мъж. Стресът може да доведе до доста последици, но няма и как без него. Не трябва просто да се вживяваме. Може да идеш и на психолог, аз пробвах и ходих един-два пъти, но на мен не ми помогнаха. Аз си знам своето и трудно някой може да ми промени мнението. Може да пробваш и да отидеш на психолог. Тежкото ти детство също се отразява върху всичко това. Относно ориентацията си не трябва да се притесняваш. Знам, че е трудно в днешно време да бъдеш различен, обаче според мен преди е било доста по-зле даже като е имало други стереотипи. Сега нещата се обърнаха и според мен трябва хората да бъдат много по-толерантни. Евала на тези, които пък не се крият и показват любовта си. Това става най-вече в другите държави, много често гледам такива клипове, в които някой си признава, че харесва мъже, даже има и влог клипове и т. н. Тук, ако някой каже, че харесва някой от същия пол не се възприема добре. Аз досега не съм общувала с такива хора, но би ми се искало. Според мен те са дори по-истински от останалите, това е мое мнение. Не слушай какво ти казват, винаги ще има хейтъри по тази тема и не само. Забрави това, което ти се е случвало в миналото- тормоз, подигравки и т. н. Реши къде искаш да учиш и ако имаш възможност наистина замини. Ще ти е трудно, но няма как. Може би в друга среда ще ти е по-добре. Аз преди много исках да уча в Англия ама като се знам каква съм по-добре да не ходя да се излагам. Посети и психолог, но не мисля, че имаш шизофрения. Ако е такова значи и аз да ходя да се прегледам :д да не ти пука и не се вживявай толкова заради провалената връзка. Мъжа просто не е бил честен с теб, но това не значи, че няма да си намериш друг. По-трудно ще ти бъде, но когато намериш правилния поне ще е истинско. И сега искам да ти задам един въпрос, дано модераторите не изтрият коментара ми- от Русе ли си? Ако искаш не отговаряй, просто ми стана любопитно и искам да знам. Ж, 19г.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 72ed78ae89

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей. Състояниято, което ми описваш по скоро ми прилича на сънна парализа, всеки човек поне веднъж в живота си го е преживявал, на мен също ми се е случвало. Попринцип се получава когато мозъкът е буден, но тялото все още не се е събудило, не знам как точно да ти го обясня да го разбереш проучи го да видиш за какво става въпрос. А това че си говориш само според мен е защото си нямаш приятели и се чувстваш самотен. Моят съвет към теб е да помислиш малко по сериозно за образованието си и да решиш какво искаш да учиш ако ли не намери си някаква работа или хоби, които да те развличат и да си сред хора. Когато разшириш социалния си кръг и общуваш с повече хора няма да изпитваш нужда да си говориш сам, ако изпитваш сериозни проблеми с общуването може да се обърнеш към психолог. Другото което е не се вкарвай в разни филми че имаш шизофрения и такива работи. Аз имам роднина със шизофрения и мога да ти кажа че там работата е много сериозна, то не бяха халюцинации, мания за преследване, налудности, страхове. При този човек за когото ти говоря имаше периоди в които беше добре, пиеше си лекарствата, но след време разбрах че не ги пие и кошмарът започна. Един ден пиша по фейсбук на въпросния и като започна да ми говори едни объркани неща, скача от тема в тема и ми стана ясно. Тоест ако имаше шизофрения нямаше да можеш да се изкажеш толкова добре ако съдя по писането ти тук. Другото което е такива хора не разбират че са болни и вярват изцяло в техните налудничиви предстви за света около тях. Последно нещо не само за завързването на приятелства, а и за пълноценен начин на живот е и полижителното мислене. Купи си някоя книжка и разучи темата, сигурна съм че ще ти помогне. Гледай филма Тайната, много е мотивиращ.Хората обичат усмихнати и позитивни хора за приятели. Успех и горе главата! Ванилия...

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: 997de40392

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Душица, според мен просто си самотен... Ако продължиш да имаш съмнителни симптоми и докато си щастлив и във връзка, тогава е притеснително. На всеки понякога се случва да му се присънят и привидят разни неща, спри да четеш в интернет, защото мозъкът ти е склонен да допълва палитрата на "симптомите"

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 997de40392

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Душица, според мен просто си самотен... Ако продължиш да имаш съмнителни симптоми и докато си щастлив и във връзка, тогава е притеснително. На всеки понякога се случва да му се присънят и привидят разни неща, спри да четеш в интернет, защото мозъкът ти е склонен да допълва палитрата на "симптомите"

 

...