Откриха рак на баба - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121135)
 Любов и изневяра (29692)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6467)
 Здраве (9594)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Откриха рак на баба
преди: 7 години, 28 дни, прочетена 1255 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 18 години. Пиша ви със сълзи на очите с надеждата да получа съвет, подкрепа, та дори и аз не знам какво. Живея само с майка ми и баба ми. Баща ми ни изостави още като бях на 7 години и от тогава нямаме контакт с него. От няколко месеца баба се чувстваше изключително зле. Преди 1 седмица я закарахме в частна болница в Пловдив, за да й направят изследвания. Намериха й рак на дебелото черво, в напреднал стадий. Сега предстои да й правят операция. Но тя е съсипана. Като цяло баба ме е отгледала още от малка, защото майка ми е по цял ден на работа и прекарвах цялото си време с милата ми баба. Сега животът ми се преобърна изцяло. Баба ми звъни постоянно и плаче. Много е зле. Постоянно ми повтаря, че си отива. Моли ме да бъда винаги до майка ми, да не я оставям никога сама и сърцето ми се къса. Опитвам се да изглеждам на силна пред нея, успокоявам я, че всичко ще се оправи, но вътрешно се сривам малко по малко. Не мога да си представя живота без нея. Млада е още, на 60 години е, не мога да приема да си отиде толкова рано. Преди малко пак говорихме, пак същата история - сълзи и отчаяние. След 1 месец ми предстои бал, изпити, кандидатстване в университет, а точно сега ми се стовари всичко това. Нямам желание да се храня дори. Имах планове, мечти. Имах огромно желание да ида да уча като завърша, да започна и работа, да помагам на мама и баба, но вече всичко се изпари. Всеки ден се моля на Господ баба да е с нас поне още няколко години. Нямам желание нито за бал, нито за учене, а не трябва. Знам, че трябва да бъда силна, но как да съм, като моята опора в живота си отива? Знам, че няма как да ми помогнете, просто имах нужда да споделя и може би да получа някакво успокоение... Благодаря предварително.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 27 дни
hash: 9f2a9371e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   На една позната и откриха рак на дебелото черво, оперираха я, мина химиотерапията и сега се чувства доста добре. Прави си редовно изследвания и засега няма разсейки.

Не знам баба ти до какъв стадий е, но ракът не винаги е смъртна присъда. Слушайте лекарите каквото кажат.

Бог няма да помогне и няма нужда да му се молиш. Все пак той и е дал рака, за да се бъзика с вас.

Лекарите са единствената надежда. Дано попаднете на добри. Препоръчвам болница Лозенец и д-р Горнев.

 
  ...
преди: 7 години, 26 дни
hash: 7f861347a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Съжалявам затова, което ви се случва и единствено мога да кажа, че знам какво изпитваш и какво преживяваш.
Никак не е лесно моето семейство премина през това два пъти за няколко месеца и ни беше страшно трудно на всички.
Много е трудно да осъзнаеш факта, че твой близък има тази коварна болест и дори не искаш да се замислаш затова какво следва.
Също така искам да ти кажа, че дори баба ти да не се пребори с болестта тя винаги ще бъде до теб.
Минаха няколко месеца откакто аз загубих баба си и дядо си и не мога да кажа, че съм успяла да свикна с мисълта че ги няма, никога няма да спрат да ми липсват.
Дори сега когато пиша сълзите ми са на очите.
Реших да отговоря на историята ти, не защото имам каквото толкова да ти кажа или да те посъветвам, а за да знаеш че не си единствената която преминава през това.
Надявам се да не съм те натъжила допълнително.
И се надявам баба ти да пребори болестта.

 
  ...
преди: 7 години, 25 дни
hash: a1a195d271
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Миличка... много съжалявам... знам как се чувстваш... и баба ми и дядо ми бяха болни от рак на дебелото черво... дядо беше доста по добре от нея... а тя... горката... имаше 2 ракови операции... първата и беше рак на шииката на матката, а втората на дебелото черво... чувстваше се добре... и мога да ти кажа, че лекарите в пловдив са много добри! Особено в еврохоспштал др. Белев е много добър! Надявам се баба ти да се оправи.
Моята от химиотерапията се залежа... и от мъката по дядо... понеже дядо почина... ш след няколко месеца почина и тя... имаше много разсейки... чуваше се дори как пиеше вода... всичко вътре и беше празно... а дядо... дядо си отиде незнайно... от здрав и прав човек за 3 дни си отиде... дано баба ти се оправи! Стискам палци! Дано да се оправи жената! Късмет миличка!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 25 дни
hash: 4a08feaa26
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Мога само да те посъветвам да бъдеш често около нея, да си говорите, да и споделяш, дори да бъдат някакви дребни неща. Казвай и колко много я обичаш, вдъхвай и сили.
Аз не успях дори да се сбогувам с моята баба и това винаги ще ми тежи много.
Докато беше добре и си беше вкъщи, стана и зле и влезе в болница, не пускаха никой на посещение, и след няколко дни тя почина.
Независимо колко време и остава на твоята баба просто бъди до нея. Надявам се да се оправи.

 
  ...
преди: 7 години, 23 дни
hash: 076b55ec04
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Историята ти наистина ме изпълни с тъга... Съжалявам за това, което ти се случва и това, което се налага да преживяваш. Това е наистина много тежък момент, но трябва всички да сте заедно и да вярвате, че всичко ще е наред. Продължавай да си силна и да подкрепяш баба си, просто я увери, че нещата ще се оправят и че със страх и притеснения нещата няма да се подобрят. Дано всичко да се оправи и да си изкараш добре и на бала и всичко да премине бързо. И всичко което чувстваш е редно да го споделяш, на някой на когото можеш да се довериш. Ти си много силна и трябва да вярваш, че нещата ще се оправят, защото ти си прекрасно момиче и толкова добре се грижиш за баба си, има много хора, които дори нямаше да знаят, какво да правят. Ти се справяш много добре, ти си уникална дъщеря и внучка, довери се на лекари, доколкото знам в Пловдив са доста добри. Надявам се всичко да се оправи, стискам ти палци, мила, късмет!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker