Хеликобакер, гастрит, СРДЧ и още нещо
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1177 пъти
Здравейте! Почти цялата информация вече съм я писал под името „Хеликобактер, гастрит и СРДЧ", но по случайност попадна в раздела "Любов и изневяра". Затова ще ви споделя основното пак и ще добавя новото.

МОМЧЕ на 15 години съм. До Никулден всичко беше прекрасно, но оттам нататък нещата се преобърнаха. На Никулден имах много гадна болка в стомаха, липса на апетит и чувство за гадене. Минаха 2-3 дни, но нещата не се оправиха. Отидох на гастроентеролог и лекарката ми каза да си направя пълна кръвна картина. След 1 седмица си направих изследванията и още на следващия ден бяха готови - намериха ми Хеликобактер пилори и изследванията показаха 25 (не знам в каква единица се измерва, но от норма 9-11 аз имах 25). Лекувах го с Duomox, Креон, Нексиум и още едно лекарство. От този момент нататък започнах да изпадам в много странни състояния - всяка вечер след училище все едно бях в депресия - постоянно си мислех за корема и си внушавам глупави неща. И така до края на януари. Към 26-27 януари някъде започна да ме боли гастрита. Съобщих на докторката и тя каза, че заради тази болка и заради това, че имах загуба на тегло (от 61 кг. станах 55), трябва да вляза в болница. На 7 февруари ме приеха и стоях до 10 февруари. Правиха ми тестове - имам вторична непоносимост към лактоза, също така ми правиха гастро- и колоноскопия, а също и скенер. Установи се, че имам гастрит и синдром на раздразненото дебело черво (СРДЧ). За гастрита ми изписаха празолпан 40 мг., а за дебелото черво Salofalk, но това лекарство не ми понася и не мога да го пия. И така и до днес - не знам как да се справя със стреса, с всекидневната болка в гастрита и този синдром. Смятам да отида на психолог, защото стреса и напрежението ми дойдоха в повече.

Това е старото. Новото при мен е, че отидох на психолог и ми каза, че имам тревожно-депресивно разстройство (за по-кратко ТДР). Разбира се, ще ходя още няколко пъти, докато нещата не се нормализират. Тъй като съм от „по-нежните, по-чувствителните и по-затворените и неговорещи много момчета”, може би това оказа доста голямо влияние в моя случай. Смених някои от хапчетата и на тяхно място пия нови. Чувствам, че има леко подобрение, но понякога чувствам, че "всичко ме боли". Започнах да си внушавам какви ли не глупости, докато не започнах да си мисля и за най-лошата от болестите, което адски много ме притеснява. Вярвам, че лека-полека всичко ще се оправи, но не знам как да се справя с внушаването. Моля за съвет.