Пропилях си живота на 23 години - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74828)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16569)
 Секс и интимност (9221)
 Тинейджърски (17447)
 Семейство (3436)
 Здраве (6184)
 Спорт и красота (3303)
 На работното място (1321)
 Образование (3950)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1198)
 Други (9803)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Здраве

Пропилях си живота на 23 години
преди: 2 месеца, 8 дни, прочетена 1125 пъти
Здравейте драги читатели. Аз съм едно по-скоро момче, а не млад мъж, от малък град, което се е отдало на течението и просто не знае на къде се е запътило и какво да очаква от живота. Всичко си беше наред до преди 4 години, когато завърших училище.
Приеха ме университет със специалността, която исках и се очертаваше всичко да мине нормално. Но аз за разлика от другите си връстници, те очаквах студентският живот с не търпение, и цялата тази идея, да отида в някой град надалеч, където ще съм 4-5 часа дневно на лекции, а останалото време ще бездействам и ще се чудя какво да правя не ми допадаше, а си имах и достатъчно варианти за работа и тук, така че се записах задочно, с ясната идея след като завърша, чак тогава да напусна родният си малък град и да търся реализация. В действителност обаче плановете ми се объркаха. Не можах да започна работа, там където бях планирал, в последствие му обещаха да започна по Евро проект, но трябваше да чакам 6-7 месеца за да започне програмата. Тези 6-7 месеца промениха живота ми. Невероятно е как, за едни няколко месеца от Юли до Февруари деградирах тотално. През този период си стоях в къщи по цял ден, излежавах се до обед и не правих нищо смислено, просто си губех времето и лентяйствах. Естествено плановете да започна работа февруари се провалиха, но изминалото време ме беше променило до толкова, че започнах да си мисля: "Защо изобщо да работя? . Ето че 6-7 месеца се оправях, а пък и студентите, които са редовно също не работят, а дори струват повече на родителите си"...
И с тези си разсъждение прекарах следващите 2-3 години докато стана 4ти курс. Лентяйстване, спане, бездействане по цял ден.
Това лято, 4 години от както деградацията ми започна съм изцяло друг човек.
Има много неща, които мога да напиша, но просто не искам да удължавам историята до без край, все пак се надявам да я прочетете и да споделите мнението си, без да ви обременявам с безкрайно четене.
По настоящем, най-вероятно поради тези безгрижни 4 години съм развил всевъзможно психични отклонения.
Първо се започна с ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО, което ми се проявяваше, най-често когато трябваше да отсъствам от вкъщи по време на очните и изпитите - до такава степен се бях превърнал в домошар...
След това започнаха постоянните депресии за абсолютно всичко, като се започне от това, че трябваше да уча за изпити и се стигне до това, че лятото свършва и идва зимата. Депресирах се абсолютно за всичко и постоянно ме държеше за по няколко дни. След това пък се появи и тревожното разстройство и така, за 4 години се превърнах в абсолютна откачалка. Имало е моменти в, които не съм искал да напускам дома си дори за 6-7 часа за да отида да си взема книжката или някой документ от университета.
Когато си мисля, че съвсем скоро ще завърша, и че е крайно време да напусна родният си дом, и да спра да разчитам на родителите си, изпадам в тотална паника, за това и избягвам тези мисли, и живея ден за ден. Крия всички, тези мои проблеми от родителите си, опитвам се да не личат депресиите и тревожностите ми пред тях. Те вероятно подозират, че има нещо, но все се надяват, че като завърша ще си стъпя на краката и ще започна да се оправям сам. През тези 4 години тотално се дистанцирах от всички и се стигна до там, за последните ми 2 рожденни дни да получавам поздрави само от семейството. Никой, приятел, дори и братовчедите не се се сеща за мен. Но за това сам съм си виновен, за това че не присъствам в социалните мрежи. Там макар и изкуствено, щяха да получават известия за мен и щяха поне да ми виждат снимката. Да не говорим за момичета... нямам си никоя, а предвид състоянието ми, свързано и с тотална липса на самочувствие нямам никаква воля да изляза и да си търся. Мога да се самоопределя като един безполезен и безпреспективен младеж.
Нямаше да споделя тази история, ако на скоро не се беше появил лъч надежда за мен. Мой близък иска, да ме вземе със себе си в чужбина. Макар, и да се виждаме 2-3 пъти в годината за по 2-3 дни, човека веднага видя на какво съм заприличал. Смята, че промяната ще ми се отрази положително и като се върна ще започна нов живот. Каза ми, дори и да не се справя с работата, дори и стоенето надалеч от дома, ще ме закали и като се върна, вече съм щял да разбера, че няма нищо страшно да напусна дома и да тръгна да си живея живота.
През изминалите 2-3 години започвах работа на няколко пъти, но все си намирах оправдания и напусках, основно заради това че прекарвах деня далеч от 4те стени на стаята си. За вас вероятно звучи налудничево, но при мен се отразява изключително тежко. Съзнанието ми предпочита да лежи цял ден са в къщи и да не правя нищо, отколкото да изкарвам пари и стоя сред хора.
Все се чудя какво причини това мое състояние? Дали е липсата на каквито и да е социални контакти, дали бездействието, дали имам вродено нещо? Просто не знам.

Моля ви, споделете какво би могло да се случи с мен, ако изведнъж се окажа на място на 4-5 час със самолет от тук за няколко месеца, при положение, че до сега дори и ден не съм издържал далеч от вкъщи?
Дали мисълта, че колкото и да искам няма да е лесно да се върна ще притъпи всички симптоми на това тревожно разстройство и тези депресии, които имам, или ще се влоша още повече? Искам да стана нормален, но просто не мога да направя първата крачка.

П. С. Сигурен, съм че всеки би ми препоръчал психолог, психиатър или психотерапевт, но смятам, че ще ме объркат още повече. Не искам да взимам антидепресанти и всякакви объркващи съзнанието медикаменти, искам просто да се събудя и да мога да започна да ходя на работа без да се депресирам при мисълта, че трябва да ставам рано или че ще трябва да се съобразявам с други хора на работното си място. Освен това, не искам ни най малко, да занимавам родителите си с този проблем, било то финансово или психически, те не заслужават да бъдат тревожени от мен.
Искам да бъда нормален, и да разбия тези бариери в мозъка, които ми причиняват този застой.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 7 дни
hash: a595e0758c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Аз съм почти същата като теб, с леки разлики. Момиче на 26 съм, завършила редовно бакалавърска и магистратура. И после си мислех, че гадният живот ще ме повлече към общото стадо на работещите, но не. Още когато завърших магистратурата си, някак бях по-мотивирана и отворена към света. Кандидатствах за работа и ме одобриха, но още преди да започна се отказах. Мислех си, че ще си намеря нещо по-добро, което да е повече по-специалността ми. В следващите месеци, най-вече под натиска на майка ми кандидатствах и на други места и ходих на други интервюта. Общо взето си търсех какви ли не причини, за да откажа работата. При последното интервю, на което бях преди повече от година. шифчето се държа като пълен боклук и ме накара да се чувствам ужасно, държа се адски гадно и снизходително. И от тогава дори не кандидатствам вече. Станах абсолютна домошарка, направо под домашен арест. По 2-3 седмици не излизам, а когато изляза все пак, съжалявам, че не съм си останала в къщи. Не, че правя кой знае какво. И аз като теб си пропилявам живота. В един миг осъзнавам каква тъпотия върша, като станах абсолютно ку-ку, което никъде не излиза, а и да искам нямам и с кого и асоциална до степен, в която ми иде да... както и да е. Да, определено ние двамата с теб сме чалнати, спор няма. Съвет не мога да ти дам, очевидно, защото каквото и да кажа, при положение, че аз не съм изпълнила собствения си съвет към теб, би било абсурдно и нелепо. Вече повече от две години стоя затворена вкъщи като някоя затворничка. Мисля, че просто преди това животът ми беше някак твърде натоварващ и ми изгърмяха бушоните, образно казано. Burn Out отвсякъде. О и мъжете - ха-ха-ха.... Не съм имала връзка откакто бях на 19... не че не искам, но просто не излизам, как мога да срещна някой, а и честно казано едва ли при толкова леснодостъпна плът наоколо, някой ще иска да трудне по трудния път да ме опознае, защото не съм с лесен характер. Сложен и задълбочен човек съм, а мъжете май не си падат по сложното. Е, това е от мен. Бих ти оставила мейл, на който да попишем ако имаш желание, но дали би писал? Може би ти би могъл да оставиш, някак по-закодирано. Ако пък не... е, поне знай, че има и други откачалки като теб. :)

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 3fd884b063
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Не ти го препоръчвам. Там ще си тотален аутсайдер, щом тука не става камо ли в чужбина. Но иначе трябва да се махнеш от вашите със сигурност.

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: e1dab9e67c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Все едно прочетох моя живот, като изключим работата. Аз също си нямам никой, за рождените ми дни получавам пожелания само от семейството, не знам какво е да се чувстваш обичан и ценен. Сигурно няма и да разбера. Съвета ми към теб е да не се депресираш, а всичките тези насъбрани емоции да ги превръщаш в нещо друго, гняв например, чрез който да имаш сили да постигнеш нещо и да промениш сегашното си положение. Всичко зависи от теб, еби им майката, хората в тая тъпа държава са изключително деградирали и завистливи ( повечето ). Заминавай в чужбина и не се връщай.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: fb9d245403
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Еми нужен ти е психолог, защото тия самодиагностики са смешни. Не знам какви са тия "депресии", дето ти минават след 2-3 дни, но хората се мъчат с депресия месеци и години. Виж какво ще си каже специалист, защото е твърде вероятно да нямаш никалви психични проблеми, а да си просто едно мрънкало, което си търси оправдание да се измъкне от отговорностите си.

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 346b7e10a2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Естествено е като седиш по цял ден в къщи и нищо не правиш, да тръгнеш надолу... Стегни се, започни работа, започни да спортуваш-по малко всеки ден. Постави си цели в живота-какво искаш да постигнеш. Отиди в голям град, изнеси се на квартира и се справяй сам с живота. Така докъде ще стигнеш? До лудницата? И защо?

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 2b1f78b93e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Нищо няма да изгубиш, ако опиташ. Замини и дори ако се чувстваш зле в началото, се наложи насила да останеш.
Просто си изпаднал в някакъв вид летаргия, а така никога не ще се чувстваш добре. И аз съм имала такива периоди в тийнежърските години, но отминаха, когато започнах да излизам повече.
Ти си напълно способен да излезеш от тази ситуация. Просто трябва да започнеш промяната и ще става все по-лесно и по-лесно след това.
Успех! :)
Ж28

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: e8018495b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Също съм домошар от няколко години. Идва момент, когато човек се отдръпва от обществото, щом види, че дейностите, с които то се занимава са по-скоро суета, отколкото полезни и нужни. Но те не могат да вървят по друг път, освен по този, който е бил за предишните поколения, защото, ако решат да действат под друг начин, хората няма да ги приемат - те трябва да завършат, да имат работа, семейство, деца, внуци, да остареят и това да е всичко. Понеже живеейки, идва момент, в който хората осъзнават, че не могат да променят нищо и че е по-добре и те да живеят като другите, защото в противен случай какъв би бил смисълът.

Това обсесивно разстройство си си го създал ти и ти си този, който трябва сам да се справи с него. Въобразил си си някакви неща и сега мислиш, че ако не действаш според, както си си въобразил, нещо лошо ще се случи(излизайки от вкъщи) и затова защитната реакция е появата на това състояние.

Безгрижните години са ценен дар, но само, ако се използват ползотворно - да четеш, да учиш езици, вземайки голяма преднина и развивайки ума. Сега имаш възможност да отидеш в чужбина, създай си цел - научи езика и после живей, както искаш.

 
  ...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: ee8b68e13a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Нищо няма да ти стане. Уникално разглезено лапенце си. Едно време на 18 са ги вкарвали в казармата за по 2 и половина години и не са ги пускали при мама и тате. Можело е мама и тате да дойдат на свиждане за малко само. А ти до 23 годишна възраст не си мръднал от вашите. Човеко, хващай всяка възможност да се разкараш от там - дали в чужбина или в друг град. Може и в същия град, но на квартира и физически далеч от тях. Живеейки при тях ставаш мързелив и демотивиран. Да, има някои хора дето живеят с родителите си и са ок, но там родителската среда е друга. Повечето хора, които познавам на по 23-24 живеещи с техните, не са добре, освен ако не са се отдали на някакви занимания, работа или образование.

 
  ...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: fd58d51833
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Здравей приятелю
Смятам, че е трябвало да се отдадеш изцяло на студентския си живот, да се съсредоточиш изцяло над това, което си започнал и цитирам това, което си споменал: "очаквах с нетърпение". Дали е редовно или задочно, това няма значение, било е грешно да насочваш мислите си към този евро проект и към тази работа, която си искал да започнеш да работиш.
Предполагам, че ти си само дете на родителите си, защото не си споменал за брат или сестра, за каква тежест говориш?
Никой нормален родител, не може дори да си го помисли това, което ти си мислиш, по-никакъв начин ти няма да си в тежест на собствените си родители. За съжаление, има родители който отглеждат наистина болни и недоносени деца, но дори тези прекрасни родители не биха го казали това за детето си..
Вземи се в ръце, вече си твърде голям, пожелавам ти да си намериш добра работа щом завършиш, общувай повече време с родителите си, не мисли толкова за тази цел, която е да ги напуснеш и да отидеш в по-голям град, защото това са ти най-близките хора на света.
Аз също съм бил в депресия и все още съм домошар, рядко излизам на някакви събития, моята история е горе долу същата като твоята, но силно се надявам животът ми да се развие както трябва.
М-25.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: 9b0b0f8186
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Аз съм така от както се помня :) тоест повече от 10-12-13 години- сега съм на 17 :) И ми харесва... нищо лично така искам да си живея живота :) ти не си устроен за такъв живот

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: e97b17d502
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Щом смяташ, че положението ти е толкова тежк май най-добре ще е да заминеш и да видиш как е. Промяната в този случай е хубава, сигурен съм че ще ти се отрази добре, защото ако не правиш нищо по въпроса едва ли нещата ще се наредят от самосебе си. Пробвай в чужбина, ако не стане пробвай нещо тук - нещо по-лесно, малки стъпки ти трябват. Дори у вас да стоиш гледай да не бездействаш, развивай някакво хоби или нещо такова. Но като за начало виж как ще станат нещата с този твой близък в чужбина. Дори и да е по-трудно не се отказвай веднага.

 
  ...
преди: 2 месеца, 5 дни
hash: 25ded6e497
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Здравейте отново!
Авторът на историята съм. В интерес на истината очаквах да има хора в моето положение, но наистина не очаквах да сме толкова много. Още щом прочетох някой от от отговорите, особено написаният от автора на първият 1 коментар направо имам чувството, че голям товар ми падна от плещите. Изключително е ползотворно да знаеш, че има и други като теб, които ще те изслушат разберат и пред който няма да се притесняваш да говориш свободно. Изпитах непозната за мен доза оптимизъм!! Не случайно, навсякъде по света за лечение на наркозависими и алкохолици се основават клубове, където всеки говори свободно пред другите с неговата съдба. Мисля, че и в нашият случай това безспорно ще ни помогне. Това би трябвало да ти даде отговор на въпроса дали бих си писал с теб :) :) Уви, обаче сайтът е за анонимно споделяне и аз уважавам това. Вероятно колкото и да искаме едва ли ще можем да си помогнем. Поздрави от един един 23 годишен ананас, в началото на азбуката.

До авторът на коментар 2 - не ме притеснява, че ще съм аутсайдер, но си мисля, че там все пак няма да имам друг избор освен да работя. Там няма да съм на 30 минути от вкъщи и разните оправдания, които до този момент съм си измислял, няма да ме върнат вкъщи.

До авторите на 5, 6 8. Приемам критиката, и съм напълно съгласен. Сам съм си виновен. Като се започне от началото и се стигне до тук. Но за жалост да се откажеш от всичко сегашно от раз при положение, че досегашният ти живот ще остане наблизо с много трудно, за това и мисля такава радикална промяна в друга държава.

Невероятно, преди колко много ценях времето си, именно заради това не исках да го губя учейки редовно, но се стигне до там, че днес вече мога 5-6 часа да ровя безцелно в wikipedia и да не мисля за отговорности...

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 4 дни
hash: 430fd914b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Вземи се в ръце момче. Напълно те разбирам като състояние и нагласа. Аз като завърших пропилях няколко години по същата спирала, като почнех работа само се чудих как да я напусна-беше ми по-добре да бездействам и да лежа, С течение на времето загубих уввреност в себе си, заживях във виртуален свят, където не бях безработният неудачник, а когото си поискам, това съвсем ограничи контактите и ме докара до дълбока депресия. В редките случаи, когато излезнех с някой виждах как работи, развива се, а аз живея в Интернет, като капак ме заряза дългогодишната ми приятелка след 6 годишна връзка, просто се умори да ме чака да се задържа на работа и мислим за деца и тн. Това ми удари много силен шамар и ме отрезви, намерих си работа, развих се до мениджър, създадох семейство, завърших прекъснатата си от мързел докторантура. така че само ти можеш да си помогнеш

 
  ...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: a595e0758c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Към автора от коментар 1: Споделената мъка е половин мъга, хората са го казали много отдавна, а кои сме ние, че да не се съгласим. :) Пък и повярвай, знам какво е да се чувстваш като единственият "луд" сред "нормалните". Ананасът ми е сред любимите плодове. Ако обаче все пак не съм случила на правилният, имаш поздрави от една (английска) лилава боровинка с тиренце по средата, в началото на азбуката.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker