Депресия - как да си простя, че пропилях най-хубавите години от живота си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76069)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16854)
 Секс и интимност (9351)
 Тинейджърски (17671)
 Семейство (3498)
 Здраве (6277)
 Спорт и красота (3341)
 На работното място (1363)
 Образование (4047)
 В чужбина (899)
 Наркотици и алкохол (790)
 Измислени истории (681)
 Проза, литература (1214)
 Други (10013)
 
 

  

Споделена история от Здраве

Депресия - как да си простя, че пропилях най-хубавите години от живота си?
преди: 19 дни, 1 час, прочетена 542 пъти
Ще разкажа историята си накратко. Жена съм, на 26 години. 15 години - от толкова време страдам от хронична депресия, в последствие повече от хронична умора и тъпча на едно място. Всичко започна когато бях на 11. Началото на пубертета. Тогава започнах да изпитвам безпричинна меланхолия и песимизъм. Стана ми ужасно трудно в училище. Всичко това се появи изведнъж и без никаква външна причина/причини. Тогава нямах представа какво се случва с мен и дори започнах яростна съпротива срещу това "явление" - започнах да правя нередни неща, само за да си вдигна адреналина и да се почуствам жива както преди. Две години по-късно се предадох. Следващите няколко години все едно напълно липсват от живота ми. Не беше живот, беше агония. Тогава имах и проблеми с близките си, които бяха резултат от състоянието ми, но стресът засилваше депресията, оттам проблемите и цикълът се затваряше и самозасилваше. Започнах леко да се подобрявам десети-единадесети клас. Но състоянието вече беше станало хронично и оставило трайни последици. Следващите години едва избутах университет, намерих си работа по специалността, но за нея не ми трябват знания, само дипломата, а и не си харесвам работата и искам да се преквалифицирам. Вече може би не страдам от депресия, но се уморявам бързо и това ще ми пречи малко или много във всичко. И все пак, сега съм много, много по-добре от преди, особено последните две години, откакто намаля значително стресът в живота ми, но... не мога да си простя, че загубих всички тези години. А това са наистина много години, толкова много, че може би ще си помислите, че историята е твърде невероятна, за да е истина. Аз самата бих си го помислила и не мога да повярвам как съм могла толкова години, но чак последните години разбрах и осъзнах, че причината е физиологична и колко голяма роля играе стресът за това състояние. Но не мога да си простя, че не съм се погрижила за себе си по-рано...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 18 дни, 3 часа
hash: 543bfc24e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Ами какво да се прави, един живот - все ще се изживее някак, аз съм от колко - станаха 9 години с депресия. Къде се подобрява, къде се влошава - не иска да си отиде гадината :))))
И аз така - как изминаха толкова много години!!!
Гледай да намалиш стреса до минимум, не си хаби нервите за незначителни и дребни неща, занимавай се с позитивни неща, гледай да имаш движение, физическо натоварване и спазвай там каквото ти казват лекарите.
А и не се занимавай с миналото - не го мисли, то си е отишло, Концентрирай се върху настоящето
:)

 
  ...
преди: 18 дни, 1 час
hash: 9a7a76e35e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Ахаха... всичко добре до момента с "много години, толкова много, че може би ще си помислите, че историята е твърде невероятна, за да е истина.". За каква се мислиш? Че си най-голямата велика страдаща жертва на Света? Аз съм мъж на 30 и никога не съм целувал момиче и всеки път като изляза сред хора започвам да треперя и работя отвкъщи.

Спри да се самосъжаляваш. Не можеш да върнеш времето назад. Каквото - такова.

 
  ...
преди: 18 дни, 1 час
hash: fd960b5fd1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Боже ако не беше момиче, и не на 26, а на 29, щях да кажа, че аз съм го писал. И аз си пропилях - 17 години са вече. Най-много ми помогна в едно време да спя по много и да лягам рано.

 
  ... горе^
преди: 17 дни, 18 часа
hash: 7df55ac0d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   От авторката до номер 2 - Имах предвид нещо съвсем друго. Че толкова години не ми е "светнала лампичката", че не е нормално да се чувствам така и да направя нещо. На теория от много време знам, че не е нормално, но подсъзнателно вече го бях приела за нормално. А мозъкът свиква с този метаболизъм и става хронично. Да не говорим за тинейджърската възраст, когато се развива.

 
  ...
преди: 17 дни, 17 часа
hash: 29676e01dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Авторке, какво толкова си пропиляла? Завършила си образованието си, после и университет, намерила си си работа по специалността, работиш.. значи вървиш напред и се развиваш.

 
  ...


...
преди: 17 дни, 14 часа
hash: 20a3367cfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Познато! При мен това е летаргия, чакане времето да мине, да настъпят по - добри времена. Няма да казвам колко години съм го изпитвала и аз това. Мисля, че причината е в това, че сме изгубили представа за това какви сме и от какво имаме нужда. При мен беше непрекъснат опит да покрия чужди очаквания, да се харесам, да съм удобна и позитивна за околните - да бъда добра за тях. Този стремеж обаче ме накара да изгубя желанията си и от толкова претъпявания на собствените стремежи, вече не можех да разпозная собствените си желания. Оттам дойде натрапчивото чувство за неосъщественост, за незадоволяване на личните си нужди и чувството за празнота, за един живот, в който се движа по инерция, без особен смисъл, че ме има. Другото, което е от значение за това състояние според мен е загубата на контрол върху живота. Чувството на безсилие и обреченост - това пък е резултат от отнемане на право да вземаме самостоятелни решения. Някой в миналото е решавал вместо нас и сега не можем да поемем кормилото в свои ръце - а възрастта ни е такава, че ако не сега, няма кога. Според мен всичко идва с изпитването върху себе си. Пробвай от какво ще се чувстваш добре и постъпвай така, както намериш за добре. Трябва да се научиш да бъдеш права за себе си. Защото права за всички останали никога няма да бъдеш. Дай си повече свобода. Всичко е резултат от потискане - от другите върху нас - и особена възприемчивост от наша страна на това потискане. При всички положения оставането в блатото не е решение. Такова може да е разбиването на навиците, ударите върху обичайното. Като цяло търси разнообразие, постъпвай по необичаен за себе си начин - просто понякога само за да си направиш експеримент. Не зацикляй. Не се страхувай да вземаш решения, дори и да се окажат лоши - щом сме имали смелостта да ги вземем, ще можем да понесем и последиците им. Изобщо трябва да се действа съзнателно и с усещането, че днес сме вече различни, че сме готови да разбиваме заблудите си, да се отървем от всичко, което носим като бреме.

 
  ... горе^
преди: 17 дни, 14 часа
hash: 0d66712610
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Много хора са така. Престани да се правиш на жертва. Въпреки състоянието си си успяла да направиш най-важното за тази възраст - да се образоваш и да си намериш работа, макар и да не я харесваш. Най-хубавите ти години тепърва предстоят и ако продължиш с това мислене наистина ще ги пропилееш.

 
  ...
преди: 17 дни, 1 час
hash: ac2af4b46b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Номер 2 - ограничи мастурбирането, хаби ти жизнена енергия, провери си надбъбречните жлези, те са ти слабото място според мен и/или щитовидната. Винаги гледай да лягаш рано през работнити дни, най-късно в 22. 00, идеално е 21. 00 или 21. 30. Спи по много, най-вече преди 0. 00 е най-важен съня. Никакви новини, никакво порно, никакъв негативизъм от медии и т. н. Избягвай ФБ и социалните медии през седмицата и във вечерно време. Никакво сладко, защото натоварва надбъбречните жлези още повече и може да започнеш да получаваш хипогликемия. Това много ми помогна по едно време.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker