Споделена история от Здраве |
Когато съдбата ти зависи от друг
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1178 пъти
Здравейте.
Няма начин, в живота на всеки един от нас, професионалното или личното развитие на не е зависило от другиго. Било то от, учители, университетски преподаватели, държавни чиновници, HR специалисти, началници и всякакви други хора, които директно навигират живота ни, било то като ни вземат на работа или като ни скъсат на изпит. Разбира се, чувството, бъдещето ти да зависи от другиго наистина е потискащо, поне за мен, но сигурно и при вас е така. В момента съм в положение, в което резултатът от няколкогодишният ми труд, изцяло зависи от една решенията на няколко човека в една институция. През изминалите години знаех, че ще дойде момента, в който други хора ще решат дали съм се справил- дали не, но в оставащите 3 месеца до получаването на конкретната оценка от ден на ден полудявам все повече.
От началото на годината, започнах леко да се тревожа, какво ще решат началото на Май, а преди седмица разбрах, че съм допуснал някой непоправими грешки, които много сериозно заплашват да ми разбият мечтите. През изминалата седмица, на практика за една сутрин изпаднах в поне 10 състояния свързани с различни психични разстройства. Основно ми се проявява тревожност и депресия, Четох за тях в интернет, и симптомите ми на 100 % отговарят на тревожно разстройство, депресия и неспокойство. И преди съм бил в такова състояние не се е проявявало най-много за ден, при това не в толкова тежка форма, тъй като по принцип съм си притеснителен и стеснителен. Повечето хора си казват "Направил съм каквото трябва, пък да става каквото ще. " И аз си го повтарям напоследък непрекъснато, но това не ме успокоява. Положението ми е такова, че вече всичко е свършено. Не мога да оправя нито една грешка. Мога единствено да чакам да изминат 3-те месеца и да науча резултата. Но проблемът ми е, че нямам представа как ще оцелея толкова време. От както научих, някой неприятни работи относно евентуалната оценка миналата седмица, за времето от тогава, тотално обърнах живота си с краката надолу. Тотално изпаднах в унилост и вегатативно състояние. Спрях да се бръсна, къпя, започнах да ям само за да си напълня корема, тотално загубих стимул за живот. Не мога и да спя, въртя се и по цяла вечер си мисля, как е могло да допусна някой грешки. Скарах се и с приятелката си, претърпях и значителна финансова загуба. Всичко това за 1 седмица.
Не мога да спра да мисля, какво ще се случи с мен ако получа не женалият отговор. Постоянно се връщам назад и си казвам -"Ако бях направил това по този начин, вместо по онзи, ако бях послушал някой по-опитен, а не себе си" и всякакви подобни сценарии. Нямам никакво настроение и постоянно усещам главата си, сякаш е в някое менгеме, което я притиска между двете слепоочия. Не мога да се усмихна, спрях да поздравявам хората, пропуснах да честитя и личните празници на много близки за мен хора, просто защото целите ми мисли са ангажирани с въпросът " Какво ще се случи с мен след 3 месеца? " Отговорът, който ще получа тотално ще предопредели съдбата и житейският ми път, и нямаше да се притеснявам, че полудявам както в момента, ако бях изпаднал в подобно състояние след получаване на отрицателен отговор, но аз съм се предал, преди още да е загубена битката. За мен има останала съвсем малка надежда нещата да се случат както бих искал, но тя не ми дава ни най-малка мира.
Повтарям си непрекъснато, че нищо не мога да направя и, че нищо не зависи от мен, но депресията, паниката и тревожността ми продължават да се проявяват с пълна сила. Тези тревожни мисли, които постоянно се въртят в главата ми единствено и само ме унищожават. Защо не мога да ги изкореня, поне за малко. Има цели 3 месеца. Как да изгоня този дявол в мен, който постоянно ме кара да се чувствам така, сякаш вече съм загубил? Знам, че колкото и да е притеснявам и тревожа нищо не мога да променя, но вътрешното ми АЗ, отказва да приеме този факт и психиката ми продължава да са самоунищожава с пълна сила.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 6e12f7229b |
|
1. Здравей!
Едно нещо мога да ти кажа със сигурност. Животът ти зависи само и единствено от теб! Как ще го живееш, от теб зависи, а не от другите.
В момента на подсъзнателно ниво си го рушиш. Задай си въпроса какво постигаш като си го саморазрушаваш още сега (предварително) с тежки мисли и терзания, преди да са изминали мъчителните 3 месеца?
Каквото и да стане след три месеца, животът продължава. А и съм сигурна, че ще имаш още много други възможности да се докажеш! Ще се убедиш сам и ще се смееш на себе си.
Не си руши психиката още от сега. Съжаленията, терзанията само ти вредят.
Имаш ли хоби? занимавай се с нещо, което ти е било приятно да вършиш. Имаш нужда да възстановиш баланса си отново.
Ж, 39
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 2ed96baf90 |
|
2. Здравейте. Благодаря ви, че взехте отношение по проблема ми.
Наистина, мечтая си как ще минат тези месеци и в решителният момент ще се получа желаният положителен отговор. И тогава, наистина с огромна лекота и насмешка ще чета това.
Разбира се, че имам хоби и редица други приятни занимания, които ми носят удовлетворение, но при този тежък за мен момент, нямам никакъв ентусиазъм да ги върша. Казвам си - " Бъдещето ти е на карта, а ти си тръгнал да се забавляваш и смееш"...
Знам, че звучи налудничево и крайно нелепо, но положението е такова. Всичкото зло си го причинявам аз самият, но вътрешните ми бариери са прекалено тежки за да ги вдигна и прекалено високи за да ги прескоча и програмата ми на самоунищожение продължава с пълна сила. Точно заради това смятам, че имам вътрешен проблем. Защото да знам, че нещо е изключително вредно и опасно и да продължавам да го върша, наистина не е нормално.
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 6e12f7229b |
|
3. Здравей, отново!
Реално не можеш да контролираш напълно какво ще се случи.
Представи си... какво би станало, ако не получиш желания (положителен) развой на нещата. Просто за момент го допусни и опиши с няколко думи. Или го обрисувай мислено.
Светът свършва ли се?
Убедена съм, че не. Една врата се затваря, но друга се отваря.
Каквото и да се случи, бъди силен, уверен и... колкото и странно да звучи и благодарен.
Ж, 39
|
|
