Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   От авторката: Знам, че ще ви се видя ужасно тъпа и глупава, но искам да споделя чувствата си към мъжа до мен, за да ми дадете някакъв съвет. Все пак измежду вас има и много по- възрастни и може да ви се е случвало нещо подобно. Ако реша, че мога да го обичам пак, ще задържа детето на 100%, но аз някак си го намразих без да имам чак толкова основателни причини за това. И аз още се чудя как може такава любов да се превърне в омраза, но някак си се случи. Та моят човек не пие, не ме бие, угажда ми много, май не ми е изневерявал и много жени си мечтаят за такъв мъж, но май не и аз и изведнъж колкото бях влюбена, така изведнъж направо го намразих. А дойде новината за детето и аз реших, че нещо си втълпявам, че не го обичам вече и бебето е такъв дар, че трябва да остана при него. Да обаче, ако един ден сме добре, 10 дена се караме и го мразя и ще се побъркам вече. Преди ми се виждаше най- красивия мъж на света, а сега стар, грозен, тъп. Не знам, някой магия ли ни направи, не мога и аз да си обясня чувствата си. А по принцип не искам да махам бебето, но като мразя баща му. А и няма вече къде да отида, нямам работа- заради него я напуснах, а в града, в който сме не мога да плащам квартира- много е скъпо. Родителите ми казаха, че ако го оставя- не искат да ме виждат вкъщи и ми иде да се гръмна, а трябва да взимам вече решение. Искам да ми кажете като ви разкажа, дали ще мога да го заобичам пак и да си имаме хубаво семейство с бебе или просто да не измъчвам детето. Та, с приятеля ми се познаваме от около 8 години. Той ми беше шеф. Още тогава пламна някаква любов, но нито си легнахме, нито нищо. Аз знаех, че си има гадже и го отбягвах. А и той е 13 години по- голям от мен и си казах: Ааа., не! После аз напуснах работа и ходих в чужбина, в други градове да работя. Остана ни като спомен една незабравима целувка. През тези 8 години си пишехме периодично. Аз все попадах на боклуци в любовта, а той се беше събрал да живее с приятелката си, но не беше щастлив. И двамата все си пишехме колко сме били глупави, за да не се съберем едно време като имаше такова привличане. Аз обаче все се разделях с гаджетата, а той уж не обичаше приятелката си и уж все се разделя ха, а накрая изкараха 8 години заедно. Било му жал за нея да я оставя като едно време я подмамил, тя нямала къде да живее, освен при майка си, която била много гадна и т. н. И аз чак наскоро осъзнах колко тъпо и детско е било държането му. Та миналата пролет ми писа, че вече окончателно са се разделили и ако искам да се видим. Аз работех в един курорт, но му казах ок и той дойде. Видяхме се и любовта пламна пак с пълна сила. Ходихме 6 месеца и всичко беше толкова красиво. Рядко обаче излизахме с други хора, защото аз работех на смени, събота и неделя, а той на редовна работа и трудно ни се получаваше. Чак когато за живяхме заедно видях недостатъците му. Той е много интелигентен, учил е в Америка, има хубава работа и в работата си е много добър, много хора го уважават. И иначе е добър, но има някакъв много странен поглед върху света, много е срамежлив, стените лен, много чувствителен и обидчив. И аз чак след като за живях е заедно ги разбрах напълно тези неща и го намразих. Аз обичам компании, хора, бързо се приобщава към нови хора и на купони се смея, веселят, а той няма самочувствие, цупи се, изчервява се, все няма настроение, все едно вкъщи го бия. Не мога да разбера как човек на 44 години, с хиляди причини да има самочувствие- няма, и е голям комплексар и го е срам да вдигне поглед от земята. Има ужасно много комплекси- че не бил като баща си, че задника му не бил хубав, че имал зъбни импланти, а е висок, строен, хубав мъж, годините изобщо не му личат. Но някаква психологическа травма ли има, какво ли- не мога да разбера. Все аз трябва да го подбутвам и развеселявам, та горе долу да е малко по- весел. Кажете ми, не е ли страшно смешно особено за един мъж да каже, че един най- трудните периоди в живота му бил, когато му извадили 4 зъба и му сложили импланти???? Освен това има познания само за работата си, иначе не знае много елементарни неща. Много често действа като дете, като олигофрен. И е ужасно разсеян, все забравя, изпуска постоянно нещо. Абе не мога да ви го опиша точно, но всичко това ми уби чувствата и много често вече не мога да го гледам, а толкова много го обичах. Разказът стана ужасно дълъг и нищо не можах да обясня както трябва, но след последния скандал, защото от тези негови черти вече постоянно се караме, та след последната случка съм много разстроена и пред такъв кръстопът и не мога обяснявам добре. Има и много положителни качества, но другите някак си ми убиха чувствата. А чакам дете от този човек!!! Какво да правя, опитвам се да го променя, опитвам се да му помагам, той даже обеща, че ще иде на психолог за огромните си комлекси, но дали ще се промени??? Все пак е на толкова години. А и аз дали ще мога някога да го заобичам пак??? Как уж дребни неща ми превърнаха толкова голямата любов към него почти в омраза? Дали не е донякъде нормално, когато заживееш с някого и докато ви се напаснат характерите, да се разочаровах толкова много от него? Ако не беше бебето, щях да имам повече време, за да разбера. Но сега имам 2-3 дена, за да реша дали мога да продължа с този човек или да правя аборт

8.   Какво те разочарова толкова, на колко си години?

10.   Много е трудно да съветваш друг за подобно нещо, но ще си позволя да го направя. Годините ти не са много, но никак не са и малко, за да си правиш подобни "експерименти". Това, което расте в теб, след няколко месеца ще те погледне с двете си невинни очички, ще стиска инстиктивно пръста ти, ще си целият му свят, с баща или без. Ако направиш аборт, рискуваш да не можеш да заченеш отново, когато евентуално би го планувала и желала. А дори и да нямаш проблем, предполагам знаеш, че не винаги става от първия път, може да отнеме години. Почти съм убедена, че тогава ще съжаляваш за избора си (евентуалния аборт).
Това, което описваш като дразнещи черти в партньора ти лично за мен са глупости. Не сте тийнейджъри да метлосвате заведенията или да сте постоянно сред компании. Покрай едно дете ежедневието е толкова динамично, различно и вълнуващо, че всичко остава на заден план. Ако наистина бащата не иска детето и го заяви недвусмислено и категорично, явно няма да ви бъде. Но, ако го е казал в момент на афект и всъщност има чувства към теб и иска да сте заедно - опитайте! Дайте шанс на себе си, на съществото, чието сърчице вече тупти в ритъм с твоето.
А в случай, че нещата не се получат, той носи отговорност и едва ли би имал глупостта да не я поеме. Няма да е лесно, но не е и невъзможно.

11.   Любовта, която ще изпиташ към детето си, когато се роди и започнеш да се грижиш за него, няма да има нищо общо с любовта или омразата, която изпитваш към баща му.
За мен, причините, които си посочила не са достатъчни за аборт. Не си тийнейджър, а си зряла жена. Повярвай ми, ако го родиш, ще го обичаш по начин, по който изобщо не си очаквала от себе си, че можеш да обичаш някой.
Бащата е ясно, че не го обичаш и очевидно няма да го заобичаш отново. Какво ти пречи да задържиш детето, но да се разделиш с баща му? Живеем в 21 век, все пак.
Горе главата, всяка ситуация има изход :)

12.   Жено стегни се. Разбирам че любовта ти е била убита от това, че трябва донякъде и него да гледаш.. ама всички сме така.
Представи си по кофти ситуация - мъжът ти да пие, да те бие (двете вървят ръка за ръка) и да не носи никакви пари вкъщи.. това което описваш според мен с разговор и компромиси, ще съанат нещата. Но компромиси и от твоя страна, защото звучиш лееекооо егоистично.
Не си махай детето!

13.   Прави аборт, не заради него, а заради теб. Как може да се оплакваш от тези му недостатъци, да с времето това те дразни, но му дай шанс и време да поправи някои от тях, виж тук от какво се оплаквате жените-мъжете им посягат, изневеряват, не им помагат в домакинството, пият и т. н., а ти-бил разсеян, срамежлив и какво ли не, ами не вярвам за толкова време заедно да не си забелязала, че е такъв, сама си си виновна

14.   От авторката: До номер 11. Много хубави думи, но не е толкова лесно изобщо. Аз ако имах финансови възможности, хич нямаше и да ми пука за бащата и нямаше и да си помисля за аборт, но нямам. С 500лв като взимам майчинство и той дава някаква мижава издръжка накъде в тоя скъп живот!!! Нямам никой, който да ми помага и с една стотинка. Междувременно тука 2 дена вече се изпокарахме докрай с батальон и няма никакъв шанс да се сдобрим. Каза ми окончателно да махам детето и да не очаквам големи и изръжки, макар че взима 3 000 лв. Но сега изведнъж не вървял и хич нещата на работа и сигурно щели да го махат. Отгоре на това ми заяви, че щял да прави тест за бащинство, а аз не съм погледнал друг мъж!!! Наистина и аз сгреших много в отношението си към него напоследък, но и той сега си се показа, че наистина е олигофрен. Направи ми бебе и сега, защото съм му изтъквала недостатъците и комплексите- Не те искам, не искам и бебето. Както и да е. 5 дена не съм спала, не съм и яла много, а от 2 дена не съм спирала да плача. Искам си го бебчо и гледах и едно видео как правят абортите- как разкъсват плода- ужасно е, но мислих и мислих- май няма друг начин, ще трябва да го махам

15.   Авторката ви задава елементарен въпрос, вие съдници ли сте й? Тя е взела решение и не е длъжна да се оправдава пред непознати. Отговор: аборт се прави не по-късно от 3 месец на бременността.

16.   Ехо, авторке, какво реши в крайна сметка?

17.   Взела си си поука, но помисли : Ако направиш аборта, ще се успокоиш за определено време, пак ще се запознаеш с друг олигофрен и пак ще те изпори и ще пишеш тема тук. А неговите родители знаят ли? Стискай зъби и си дръж на правото. Никоя бъдеща майка не заслужава такъв стрес. Докажи на всички и на Себе си, че майка ще станеш, дете ще имаш и твоят мъж ще бъде баща, въпреки всичко!!! Ние тук може много неща да пишем, но ти направи, както сметнеш за най-разумно!!!