 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Не издържам вече! ОКР или нещо подобно, но много мъчително
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 2496 пъти
Здравейте!
От известно време изпитвам силна тревожност. Тревожност от това да не би да съм забравил нещо или да не би да съм направил нещо по грешния начин, което да ми коства евентуални материални щети. Имам предвид неща от рода на това, да забравя да заключа колата, входната врата, да забравя фаровете включени, да забравя включен ел. уред и т. н., което би било предпоставка за кражба, пожар или друг проблем с техниката. Това ми причинява огромен душевен дискомфорт. Кара ме да проверявам нещата отново и отново, многократно, за да съм сигурен, че всичко е наред. Изразходвам страшно много енергия, анализирам нещата, преценявам всички рискове, които биха могли да възникнат теоритично, ако съм забравил нещо или нещо ми е убегнало случайно. Колкото повече проверявам, толкова повече се увеличават тревогите ми. Това ме кара повторно да проверявам, за втори, трети път и така докато не се убедя, че всичко е наред. Накрая осъзнавам, че тези "проверки" са били излишни, че аз може би не съм добре, че съм болен, а това причинява допълнителни тревоги, дори параноя.
Принципно, смея да твърдя, че имам много добър аналитичен ум, технически грамотен съм, дори съм перфекционист и мисля, че тези черти, които според много хора са положителни, при мен са причина за моя нарушен душевен комфорт. Прекалено аналитичното и техническо мислене ми внушава вероятни проблеми, които могат да се случат.
Виждам, че тук има хора, които са преживели много, също така хора, които са наистина компетентни по проблеми от този род и вярвам, че ще получа помощ. Ще се опитам да илюстрирам това, което написах горе с няколко примера за нещата, които ми съсипват ежедневието.
Пример: Прибрам се от работа, заключвам колата и се качвам в жилището си. След малко се сещам "аз заключих ли си колата, нещо не си спомням точния момент". Мисля 10 минути дали да сляза да проверя, тревожен съм през това време. Накрая слизам. Проверявам и установявам, че съм я заключил. Дотук добре, обаче веднага се сещам "да не би да съм забравил някой плафон включен и да ми падне акумулатора от това". Слизам втори път. Проверявам. Качвам се и се сещам, "абе при второто слизане заключих ли колата? ! ". Сещате се от тук какво следва :) Това е почти всеки път!
Аналогичен е примера сутрин като излизам за работа. Тръгвам и по пътя се сещам "аз заключих ли вратата", "изключих ли електроуредите". Разбира се, в повечето случаи нямам време да се върна за да проверя, но това причинява тревога през целия ми ден.
По едно време му хванах цаката и когато правя тези неща (заключвам колата, вратата, изключвам печката) си повтарям на ум "потвърждавам, че днес изключих печката". Да обаче, започнах да се чувствам ментално болен. На моменти се питам "дали не съм си внушил, че съм заключил? ", "дали това, че си спомням как изключих печката и заключих входната врата не беше от вчера, а днес да съм пропуснал? ". Отново съм под пара и това ме кара да проверявам отново... а междувременно започвам да анализирам каква е вероятността да съм пропуснал нещо и какви биха били вероятностите за щети. Успоредно с това се появи някаква параноя, да не би някой да ме наблюдава как повтарям едни и същи действия и да ме вземе за смахнат.
Както сами се досещате от примера тревогите (обсесиите) са свързани с материалната част от живота - имущество, техника. Винаги съм бил перфекционист в това, как ще използвам и поддържам техниката, колата.
До какъв извод достигнах:
Това е като един жив организъм - паразит, който живее в мен. Той се храни с тези компулсивни действия (постоянно проверяване и анализиране), за което генерира тревоги - за да го нахраня. Колкото повече проверявам нещата, колкото по-стриктен съм, толкова повече го подхранвам. А колкото повече го храня, той толкова по-лаком става. Колкото повече анализирам и проверявам нещата, толкова тревожните мисли стават повече. Това, че съм осъзнал, че по този начин подхранвам това "нещо", не ми помага, а даже напротив!
Започвам да се съмнявам във собствените си възможности и сетива.
Преди време бях чел за т. нар. "Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)" - постоянно повтарящи се обсесии (в моя случай страха да не би да съм забравил нещо или да не би да съм направил нещо по грешния начин и компулсии (постоянните проверки и вклчително и това "потвърждавам, че съм... "). Мисля, че това е проблема и при мен. Но не предполагах до днес, че това може да е толкова инвалидизиращо.
Искам и нещо друго да спомена. От години имам проблеми с хронична депресия. В момента пия антидепресанти - от около 10 месеца. Принципно не са от най-силните, помагат ми и за съня, денем не се чувствам като смазан. Според лекуващият лекар не бива да ги спирам. Но имам усещането, че откакто ги пия това нещо, което е вероятно някаква форма на ОКР достигна болестно състояние. Преди да започна с лекарствата също имах подобни тревоги, но не в такива мащаби.
Бихте ли ме посъветвали какво да правя? Предполагам много хора в даден момент от живота си са се сблъсквали с подобен проблем. Как да се справя с това нещо?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 5a16139055 |
|
2. Всеки, който се замисли дали е заключил, няма да е сигурен заключил ли е, и т. н. За това, единственото което мога да те посъветвам е да си концентриран, когато правиш нещото и другото-да отидеш на психиатър. Вероятно, някакви лекарства биха ти подтиснали тази тревожност. Сайтовете няма да те излекуват.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: ace552ed16 |
|
3. Aко мислиш, че нещата се влошават, искай от джипито си да те прати на психиатър.
И аз донякъде съм така, омръзнало ми е да проверявам по 50 пъти дали съм заключил като излизам, хем знам, че съм заключил и пак
като заключвам примерно, правя нещо, което да ми се запечата в съзнанието, че вратата е затворена - по-силно да я затворя примерно. За ел. уреди - или го премествам на друго място / ютия /, или самата жица я оставям максимално далеч от контакта - така ми се запечатва в ума
Иииии, като ме налегнат тези мисли по пътя дали е заключено или са изключени уредите - ами казвам си - каквото е такова, няма да го мисля, и гледам да не обръщам внимание.
И по принцип си прав, трябва да се противопоставяш на тези мисли, защото наистина се хранят - може и 5 часа да проверявам дали е заключено и след 50 метра пак да се чудя, затова - гледам да ги ограничавам до 2-я път
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: b667c13f81 |
|
4. Помисли логично. Страх те е да не си забравил вратата отключена. Дори да е така. Никой няма да отиде до една затворена врата и да опита да я отвори с надеждата ти да си 1. Навън 2. Да си я забравил отключена. Той ако пробва значи има намерение да я разбие. Така че отключена или не шанса някой крадец да влезе е равен и ти нищо не можеш да направиш.
За колата. Ти виждал или чувал ли си някога някои да обикаля паркираните коли и да проверява случайно някоя отключена ли е? А и теоретично да се намери такъв индивид какво? Ще влезе в колата и какво ще направи, ще ти открадне ментовите бонбони ли? Той няма ключ, как ще запали колата за да я открадне? .
Печката. Представи си да стои включена 8 часа докато те няма. И какво? Ако има манджа вътре тя ще изгори и ще трябва да я хвърлиш. А ако е празна още по добре. Само където ще пратиш 5 лв повече за ток. Ютията? Еми ако не е върху плат, а на мястото си същата работа. То пожар ако ставаше толкова лесно..
Замисли се че страховете ти са неоснователни. Следващия път като решиш да провериш се опитай да се въздържиш като си мислиш за това което ти написах.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 1f7fda29d4 |
|
5. Казваш, че имаш хронична депресия. Почти задължителен симптом на депресията е безпричинна уморяемост (особено умствена), разсеяност и отслабване на паметта. Така че - забравяш ли често всъщност и да не би оттам да идва този страх. Понеже и аз имам същия проблем - но аз просто знам, че вероятността да забравя нещо действително е голяма, т. е. не е нещо неоснователно. От друга страна ти пиеш антидепресанти - т. е. те би трябвало да премахват симптомите. Ако ти действаха - повярвай ми - нямаше да имаш никакви страхове. Не случайно наричат серотонина хормон на щастието. Ако нивата му са високи - човек се чувства като супермен. Знам го, защото и аз преди време за кратко пих антидепресант, но беше само, за да изкарам отличен на един изпит. Решила съм да не ставам зависима до живот. Защо до живот ли - защото ако се спрат, невроните, произвеждащи серотонин вече съвсем ще са "отвикнали" да го произвеждат.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 1db9d80f0a |
|
6. Да, имаш ОКР и има два начина за справяне:
1) Започваш психотерапия при терапевт с опит с ОКР и до няколко месеца ще имаш огромно подобрение
2) Отделяш целия си съзнателен живот за борба с ОКР и евентуално може да се справиш и сам.
Антидепресантите и транквилантите са само временна патерица.
Успех!
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: d4338b4a41 |
|
7. Да, за ОКР става въпрос, преживял съм го и напълно те разбирам, след почти година лечение съм на 99% излекуван. Най-добре посети специалист, с хапчета няма да стане. Колкото по-рано започнеш лечение толкова по-добре. Успех! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
