Съвременният човек и хроничната липса на природа
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1404 пъти
Забелявам, че от години насам съвсем престанах да ходя сред природата, дори по паркове не ходя, а не е като да нямам време. Преди години до нас имаше футболно игрищи, а сега е обрасло с бурени. Смятате ли, че днешния човек има прекъсната връзка с природата? Възможно ли е заради това да има толкова паник атаки, депресии, алергии и подобни, защото според проучвания хората които живеят на село или в планината рядко страдат от такива неща? Замислих се, че единствения период, в който преодолях стреса, паник атаките и депресията беше онзи в който се връщах на работа през Борисовата градина и то в онази част, където си е като гора, при парк хотел Москва.

Не знам, сякаш има нещо зареждащо да си сред толкова много зеленина и дървета, макар и насред града. А вероятно сред планината е още по-осезаемо и въздухът още по-чист. Дали дърветата ни влияят на някакво по-съкровено ниво се чудя? Аз знам, че колкото повече време прекарвам в града без да посещавам паркове, градини, планини и дори полето на село, толкова по-стресиран и депресиран съм, сякаш връзката със земята се изгубва. Затова и хората на село като че ли са по-щастливи, едни такива румени са, не с вяла на цвят кожа като повечето от градските хора. Има такива, които ходят редовно по планини, на нивата на село и т. н., но имам чувството, че е все по-рядко, природата не е "фешън", модерно е да ходиш на дискотека, което пак е затворено пространство. А има нещо толкова освежаващо в природата. От както престанах да излизам развих куп болести - алергии, автоимунни заболявания, а като дете като тичах по поля и гори нямах никакви такива проблеми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: 952b43f459

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, много интересна тема според мен! Аз категорично смятам, че връзката човек-природа е прекъсната в днешни дни за съжаление. Хората са попаднали в един омагьосан кръг на ежедневно повтарящи се действия, правят това, което обществото очаква от тях- да работят. След това пък ако имат семейства се очаква да се грижат за деца, да сготвят и т. н. Абе домашните задължения. И така според мен едва ли не не остава време дори да се замисли човек къде остава природата. Аз сега съм студент, обаче преди в гимназията имахме да избираме един допълнителен модул за спорт и аз винаги избирах туризъм. Много ми харесваше! Всеки път на различни места, походите бяха много приятни, взимахме си и неща за хапване, а дори си правехме и барбекю... ех, хубави времена бяха! Оттогава доста уредяха ходенията ми в гора, а много обичам. Сега уча в чужбина, в една голяма европейска столица и съм чувала за хубави места извън града. За съжаление отнема много време, но смятам някой път да го отделя. Иначе има много паркове и като е хубаво времето много обичам да се разхождам в тях. До скоро нямах растения в стаята си, защото се притеснявах, че ще умрат като ме няма по-дълго време и няма кой да ги полива. Да де, обаче една приятелка ми подари едно цвете преди няколко месеца, в саксия става въпрос и като разцъфна толкова му се радвах, че реших да си купя още. Сега имам нарцис, лале и зюмбюл. Много ми харесва да се грижа за тях. Освен растенията искам да спомена и любимата си пролетна песен- тази на синигера или чичопей както му викаме по нашите ширини. Имам удоволствието да ми пее всеки ден- напомня ми на деството, когато му се радвах толкова, колкото и сега. Понякога оставам по-дълго навън само, за да го послушам малко по-дълго. Чучулигите също пеят много приятно. Дори и да съм в града винаги се заслушвам в чуруликанията на птиците и гледам да съм по-често в паркове. И на въпроса ти за заболяванията- да, смятам, че ако хората отделяха повече време да са в природата, то щяха да са и по-зрави. Няма начин да не е така, тъй като връзката човек-природа е жизнено важна според мен. Малко се отплеснах в тоя коментар, но пък им беше приятно да попиша по темата. Ще следя следващите коментари. :) М.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: cfcf856a91

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Име нещо вярно да. Човек трябва да ходи сред природата. Все пак ние сме създадени в нея.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 992221a54a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ами слагай маратонките и излизай сред природата, кой те спира? И аз живея в град, но всяка сутрин около час и половина бягам и/или се разхождам, преди да кукна в офиса. И хич нямам болнав вид. И по дискотеки обичам да ходя, но не всеки ден : )))) Така че не бъркай съвременните хора с мързеливите отпуснати хора, авторе.

 

...

горе^

преди: 6 години, 1 месец hash: 2a213ea203

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   3 - Спиря я мързеливият и задник... Причината, всички да са мазни-мазни е не, че няма дървета и храсталаци по улиците, а защото всичко ходи по 50 метра до спирката на автобуса, 50 метра до работата, кафето, мола, работата и още толкова, за да се прибере вкъщи и да седи цял ден.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 5b0ea65a6f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Ужасно си прав, авторе! Това е много, много жалко. Аз съм от поколението на 90-те, израстнах на село- за което благодаря на съдбата си, че нашите по това време са били на село. До 10 годишна възраст, после отидохме в малък областен град. Сега съм на 25, обвързана и с бебе, живеем във варна, който град ме отблъсква все повече, все повече коли, прах, не може човек да се движи с количка по улиците, все те припирт коли от някъде и не се диша. А Варна ми беше любим град и затова дойдох да уча тук. За хората в София не ми се мисли- този град мен лично ме отвращава всеки път като отида с този смог.. Не се диша. Жал ми е за дечицата в големите градове и за моето също. Излезем ли уж на разходка и да "подишаме" въздух, дишаме нечии изпарения от коли.. Ужасно е. Моркса градина има прекрасна, ама не всеки живее близо до нея. За щастие свекърите ми са на село, което е близко, и си ходим там от време на време. Ето там се раждам буквално и се чувствам много добре и много спокойна. Припомням си детството. Не знам как ще е за бъдещите поколения, не ми се и мисли. България е страна лидер по мръсотия на въздуха, или беше само София в частност, ще те излъжа не знам, но е вярно и новините гръмнаха миналата година с тази новина. Има далеч по- големи градове от София с по- чист въздух.

 

...