Страх от качване в превозни средства - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82228)
 Избор на редактора (69)
 Любов и изневяра (18587)
 Секс и интимност (9781)
 Тинейджърски (18597)
 Семейство (3926)
 Здраве (6765)
 Спорт и красота (3575)
 На работното място (1560)
 Образование (4606)
 В чужбина (1024)
 Наркотици и алкохол (827)
 Измислени истории (695)
 Проза, литература (1307)
 Други (10900)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Страх от качване в превозни средства
преди: 2 месеца, 25 дни, прочетена 447 пъти
Здравейте,

Преди няколко месеца се опитах да пусна същата история, но не беше одобрена от модераторите, по неразбираеми за мен причини. Правя втори опит да я публикувам и евентуално да получа полезни съвети, защото от тогава положението ми се влоши многократно!

Накратко. Мъж на средна възраст. Преди около 15 години имах епизоди на същия проблем, които отшумяха с времето, без да полагам каквито и да било целенасочени усилия за това. Кога се възобнови проблемът? Преди около година и половина-две. Смятам, че началото беше поставено от силна турбуленция в самолет.

Нека напиша малко и за самия проблем. Започнах да имам страх да се качвам в каквото и да било превозно средство, най-вече, когато има голямо ускорение, което е парадоксално, защото точно това ми харесваше преди. Така например, изпитвах голямо удоволствие, когато самолетът набира скорост преди излитане. Побиваха ме тръпки от удоволствие, а сега умирам от страх? ! Страхът се изразява в силно сърцебиене, неспокойство и страх от... подмокряне, което ще ме изложи, докато съм сред хора. Всъщност не е подмокряне, но ще напиша това, защото подозирам, че истинският ми страх беше причината темата ми да не бъде публикувана преди няколко месеца. Самият аз не мога да преценя от какво ме е страх повече - от самото пътуване и ускорение или от това, че ще се подмокря и изложа, което всъщност никога не се е случвало. Епизодите не се проявяват винаги. Мога да пътувам съвсем спокойно и изведнъж да ме обземе паника. Първоначално ме беше страх да се качвам във високи автобуси (примерно на 2 етажа), защото там позиицията на седене е доста по-висока спрямо останалите превозни средства и самото люлеене наляво-надясно ме плашеше. Сега вече ме е страх от абсолютно всякакви превозни средства, като най-малко от влак, защото разполагам с тоалетна и това ме успокоява, че бих могъл да отида, при нужда, без да се изложа. Но все пак неспокойството го има дори там.

Единственото, което успях да открия в Интернет, за подобен проблем, е състояние наречено тахофобия - страх от ускорение, но не съм сигурен, че проблемът ми е точно такъв и как изобщо мога да се справя сам с това, без психолог/психоаналитик.

Бих се радвал да получа сериозни и полезни мнения. Съзнанието ми осъзнава добре, че не е нормално да се страхувам от подобно нещо. Проблемът е, че подсъзнанието ми явно е на друго мнение. Нуждая се от помощ, защото сам явно не успявам да се справя към момента, дпри напротив - състоянието ми се влошава. Сами разбирате, че това е голям проблем, защото в днешния свят пътуваме постоянно. Вече отказах няколко предложения за пътувания с приятели, спрях да купувам самолетни билети, а обичах да летя при всеки удобен случай. Това се превръща в голям бич и все някак трябва да се справя! Не съм казал на никой от близките ми, защото това би ме притеснило още повече, когато имам такива епизоди. Половинката ми усеща, че понякога ставам неспокоен, но засега успявам да отклоня внимението й, уж съм добре или по-скоро показвам, че не искам да ме пита какво става.

Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 0b5eed9012
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ами да - психолог или психотерапевт ти трябва. Ако все пак решиш, за самостоятелна терапия може да се поинтересуваш от т. нар. когнитивно-поведенческа терапия (cognitive-behavioural therapy), exposure therapy или от самохипноза при фобии. Самохипнозата може да е доста ефективна, използвал съм я за моите фобии. И при мен след една турболенция в самолет при кацане, когато кръжахме час и половинат над пистата в опит да кацнем, се отключи подобна фобия. Още не съм се оправил напълно и всеки път като прекрача прага на самолета или междуградски автобус сърцебиенето ми се ускорява леко, но съм десетки пъти по-добре.

Друг вариант е да пиеш някакво успокоително, например магнезий и л-теанин, преди досег с такива превозни средства.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 864800d156
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   И аз съм така. Все едно описа мен. Не намерих лек нито хапчета нито психолози. И аз имам семейство. Не ходя с тях на почивки. Кисна сам. Така 12 години. Ако ме видиш, никога не би предположил. Изглеждам добре, не пия, не пуша, спортувам. Имам красива жена, ама този ад с пътуването, бях фен на самолетите... Дано намериш лек.

 
  ...
преди: 2 месеца, 24 дни
hash: 8958ca75ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Разбирам Ви. Освен в превозни средства това състояние появява ли се и на други места, където няма, или тоалетната е труднодостъпна - учреждения например? Всъщност, няма значение. Сега много се говори за паническо разстройство - аз моето си го влачих 20 години от срам и незнание. Не се мъчете! Психиатър и един антидепресант ми върнаха живота, каквото и да говорят противниците на АД, да се радват, че не са попадали в такъв ад. Позитивно мислене, спорт, хоби и т. н. помагат - но не достатъчно, за жалост. Споделете със съпругата си и действайте, възможно най-скоро. Не минава от само себе си, не се надявайте. Успех!

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 23 дни
hash: 4c35287ee6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   От автора:

Здравейте,

Радвам се, че първите 3 коментара се оказаха полезни. Честно казано съм изненадан, че има и други хора в подобно положение. От една страна, това е обнадеждаващо, че е познато и респективно изследвано състояние. От друга страна, това че някои от вас страдат толкова дълго е притеснително. Притегляйки плюсовете и минусите, все пак се почувствах една идея по-добре, че не съм сам.
При последните ми пътувания със самолет изпих няколко валериана, но все пак бях много притеснен и дори при най-леката турбуленция ставах много зле. Все пак се чувствах леко замаян, така че явно е подействал ползотворно, но не е решение.
През последните дни забелязах, че усещането го имам, макар и в много лека форма, дори когато гледам снимки или клипове наблюдавани от високо или с бързо движение. Хрумна ми нещо, което би могло да е от полза, дори да е минимална, а именно да си пускам на телевизора клипове от YouTube с подобни ситуации - рали състезания, скачане с парашут и т. н., наблюдавани от първо лице, приближен близо до екрана. Лично за мен това е интересен експеримент, можете и вие да опитате.
Състоянието ми се е проявявало няколко пъти и в обикновени ежедневни ситуации, да. Сред много хора, в едно заведение, в супермаркет, в офиса на една фирма и толкова се сещам в момента, но може би е имало още 1-2 случая. Неприятно е, но не чак толкова силно.
Друго, което се сещам е, че тези епизоди съвпадат с периоди, в които не съм имал много социални контакти. Първият епизод, от преди 15-тина години, беше когато бях студент, не работех, не излизах чак толкова по време на сесиите. Може би е било тогава, не съм сигурен. Сега пък работя като freelancer от вкъщи и отново не излизам. Преди това около 10 години съм пътувал всеки ден с метрото, а сега не смея да се кача. Онзи ден имах много силен пристъп между 2 от по-дългите станции, защото не мога да сляза, при нужда.
При вас какво е проявлението? Какъв е страхът ви?

 
  ...
преди: 2 месеца, 21 дни
hash: 864800d156
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Пише то номер 2. При мен фобията се трансформира с годините. Преди повече от 2 години отказах цигарите и започнах активно спортуване по фитнес залите. Аз нямам данни много, но пия витаминки, ям вкусно и горе-долу здравословно. Не приемам добавки. За 2 години сякаш страхът от превозните средства изчезна - само самолетите все още не съм ги тествал. Но придобих нов ужас. Като ида на ново място и не мога да спя. Заспивам само с хапове и е мъка. Кел файда, че мога да пътувам. Преди малко си дойдох от двудневна почивка. Много "отпочинал" след 2 дена будуване. Аритмиите са ми почти ежедневие, но за 12 години не се влошиха и не съм умрял. Ако беше сърдечен проблем да съм пукнал в залите с щангите. Имам прегъната жлъчка, а от там и проблемче със стомаха, а също и рефлукс понякога. Вероятно от там идват и екстрасистолните проблеми. Наблюдавам нещо интересно - въпросните паник атаки винаги се появяват при някакво събитие, което води до неизбежност или "трябване" - чакаш на опашка в КАТ за регистрация, или пред кадастъра в София или за самолет, или важна среща, или билети за кино или хотелска регистрация - няма мърдане - я без регистрация ще остана, или без скица или ще изгори скъпия билет/регистрация. Един психилог каза, че това се получавало, защото съм искал подсъзнателно да контролирам ситуацията и като не може се получавал този конфликт и бла бла.
На чуждите места не мога да спя, защото имам чувството, че ще падна от леглото или не ми е удобно. Вкъщи имам супер идобно и голямо легло само за мен - жената спи с детето в другата стая. И съм се разглезил. Сега ше купяя неудобна кушетка и почвам да свиквам. Когато пътувам, имах чувстовото, че ако ми стане зле никой няма да ми помогне, защото на 10 хил. метра в небето няма линейки. Много ми помогна това, че си казах: Аре да пукна от паниките - аре де. Най-много да спра да се мъча. Не ме е страх от смъртта вече. Сега като получа атаки се озлобявам адски много и си повтарям: Мри бе, аре да те вида, мри гадино и ми минава. Друг път съм споделяял с жената, че ако, попадна в конфликтна ситуация с друг човек и ме докара до паник атака, не се знае дали ще оживее, злобата и адреналина са много високи. Определено моите страхови атаки се превърнаха в безсъние на чужди места. Много е мъчително. А аз пия някой път много силни хапчета за сън и пак не ме лови. Интересно е, че алкохолът (дори една биричка) ме отпускат, но след 2 ч. почва безсъние дори у дома. Само силно физическо натоварване дава по-добър сън, но ако се прекали, пак безсъние мускулни трески. Абе 12 години мъка, но съм твърдо решен да се излекуявам. Пил съм и анти депресанти, но ми вличеха апатично, еректилни дисфункции, а аз съм творческа натура и доста темпераментен и това ме повбърка и ги махнах антидепресантите. Леко ми помага Ксанакс 0. 5мг при криза, но над определено ниво на кризата нищо не помага. И съм опитвал да се напия - само е ставало по-лошо. Борбата продължава...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker