Какво мислите за хората със синдром на Турет?
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 2149 пъти
Здравейте, момче на 17 съм със синдром на Турет от 7-годишна възраст.
Какво представлява това: да имаш много и комбинирано звукови и моторни тикове, които са се задържали за повече от година. Звуковите тикове включват често хъмкане, пъшкане, прочистване на гърлото и дори казване на думи., докато моторните са най-общо казано използване на дадени мускули – въртене на главата, извиване на врата, повдигане на рамена, ритане с крак, стягане на корема и други, като рядко има двама човека с напълно еднакви тикове. Също да отбележа, че тиковете се случват изведнъж, могат да бъдат засилени в зависимост от ситуацията (ако е по-стресова), а може и да не се повлияят. Не ги правя нарочно, просто усещам как тялото ми иска да ги направи и ако не ги – започва да ме дразни и не ме оставя на мира. Малко напомня на кихане или прозяване. Друго сравнение е тенджера с кипяща вода и поставен капак – парата просто иска да излезе и ако се потиска, само става по-лошо.
Ако искате да видите как изглеждат такива хора в ежедневни ситуации, може да потърсите в YouTube – особено на английски има много клипчета и филми. Ще забележите, че при някои са по-изразени и чести тиковете, а при други са по-малко. Имам късмета да съм към по-умерените случаи.
Та, интересно ми е ако случайно видите такъв човек, ще решите ли по подразбиране, че той има умствени изостаналости например, ще имате ли по-различно отношение към него? Бихте ли станали приятели и излизали навън с него? А ако бяхте работодател, тиковете биха ли намалили шанса му да бъде назначен на работа?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 477c2d2f15

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   На 28 години съм, също момче. За съжаление за това заболяване няма лечение. Когато бях дете започна всичко, на 7 годишна възраст. През годините тиковете спираха, пак се появяваха, пак спираха. Много е неприятно, но най-страшно беше в училище, когато бях малък. Доколкото знам самото заболяване не пречи на развитието, но, едно голямо НО... социалната изолация, която е задължително следствие при по-силен епизод с явно изразени токове, играе роля. И ужасният срам, който остава като травма за цял живот. Да, хората се плашат, изглеждаш като малоумен, и ако го забележат и се случи по-време на интервю, не те наемат. Иначе няма нищо страшно или странно, просто стреса и напрежението са адски и човека не може да се справи с тях и избиват по такъв начин. Но, проклетите травми... от близки родители, съученици. Мен вкъщи и в училище ме унижаваха жестоко заради това. Едно дете на 7-8 годинки каква вина има? Толкова ли е било трудно да се поговори с него и да се заведе на психолог? Но, нашите предпочетоха игнориране на проблема чрез бой, физическо и словесно насилие, наказание за още едно движение не на място и така проблема се влоши. С годините все повече ще можеш да контролираш нещата и епизодите. А и когато се отделил от средата си и поемеш пълна отговорност за себе си и живота си, всичко ще се облекчи и ще си дойде на мястото. Даже по-бързо смени средата.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 86c927b333

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Виждала съм хора със симптоми на Турет и първата ми асоциация е била отклонение в психичното здраве. След време бях чела някъде за синдрома. Мен лично не ме притеснява да завържа приятелство. Сигурно в началото ще се притеснявам от тиковете, в смисъл че ще питам добре ли си, имаш ли нужда от нещо.. Не бих се срамувала в твоя компания.

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: ff8d92794e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Не. Познавам такива хора, видимо забелязвам, че имат тикове, но дори не съм се интересувала какъв точно е проблемът. Дори имах преподавател, който имаше чести тикове и издаваше странни звуци, самият му говор беше по-различен, отне ми половин лекция да свикна. Хора с твоя синдром са ми споделяли, но никога не съм изпитвала любопитство и не съм мислила, че са психично болни или пък умствено изостанали.

 

...

горе^

преди: 5 години, 9 месеца hash: 204a495b57

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, Първо искам да кажа, че думата 'нормално' няма конкретна дефиниция. В публична среда, има поведение което се изразява в лицемерие, скривайки истинската същност на хората и изграждайки изкуствена дефиниция на 'нормално'. Нормално реално няма и никой не е нормален. Всеки има нещо странно във себе си, което го прави напълно нормален. Разликата е единствено в това че при някои е по-видимо, а при други не толкова защото прикриват същността си. Това което всички искат обаче е да бъдат приемани. Гледах клипчета на хора със този синдром. Ако синдрома го нямаше, както и характерните за него тикове, звуци и т. н., хората със този синдром щяха да бъдат като повечето около тях. Всъщност бих имал такива приятели. Защо не?? Това което единствено би ми направило впечатление е първите реакции които бих имал, или които други хора биха имали ако не знаят за синдрома и какво представлява той. При запознаване със нови хора, ако човек със този синдром обясни че го има и разкаже във какво се изразява той, то други хора със повече възприемане и образование, биха били още по-добре общителни със хора имащи този синдром. Това не важи само за синдрома на Турет, а и за други синдроми или хора имащи други предизвикателства. За работа също може да се намери перспектива. Трудно е но става. Карай само напред!!

 

...

преди: 5 години, 9 месеца hash: 888a4879cc

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Като гледам това е лечимо и то без медикаменти, няма от какво да се притесняваш. Ако видя човек с такива тикове, вероятно ще си помисля, че нещо нему е наред, без да правя генерални заключения. Според мен, ако се налага да по-продължително да си всред други хора (работа или друго) е добре да им казваш, че имаш тикове, за да не се "филмират".

 

...