 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Психически проблем или?
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1127 пъти
Здравейте, не знам дали има тема подобна на моята, но реших да напиша, с надеждата че някой би ме посъветвал как да постъпя. Аз съм момиче на 20 год. и от няколко години насам имам тези проблеми, така да ги нарека. Ще започна от начало и се надявам това, което обяснявам да бъде разбрано. Не съм човек с много приятели и познати, дори напротив, бих казала че съм доста самотна личност, като изключвам семейството разбира се. От малка развих нежелание да бъда социална, още от тогава не обичам да излизам, предпочитам комфорта на дома си пред това да съм навън, дори и за една 20 мин. разходка. След като влязох в гимназията имаше период, в който през нощите изпитвах неспокойство, мисля че и имах паник-атаки /неконтролируемо треперене, лоши мисли, тнт. /, но никога не съм посещавала доктор за това, но от този "стрес", така да го нарека отслабнах с близо 7 кг. Не мога да обясня от къде цялото това нещо беше, при положение, че никога не съм била някакъв перфекционист, не ми и пукало кой знае какво за училището, създадох си приятели, имах добри отношения със съучениците си, но ето че имах такива проблеми. Това продължи около 5-6 месеца, но след това до завършването ми изчезнаха. Обаче това се появява отново и сега. В момента не се занимавам с нищо, поради факта че бях в чужбина и туко що се прибрах. Отново започвам да се будя през нощта и не знам какво става с мен, имам чувството че ще полудея понякога, дори не знам дали аз съм си аз. През дните пък си седя в нас или ако ми се наложи да изляза се чувствам странно, поради факта че през по голямата част от дните си съм си вкъщи и всичко си повтаря отново. Знам че звучи наистина необичайно за млад човек като мен да живее по този начин, но за мен е наистина трудно да се акумулирам към каквито и да са промени в живота ми. Ще вмъкна и това че имам анемия и не знам, може пък и да се държи и на нея. За това ще съм ви много благодарна ако отделите внимание на "историята" ми и ме посъветвате дали да се консултирам с лекар или нещо от сорта. Пийс!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 3f9aaf70cf |
|
1. Аз съм на 25 год. и се чувствам по абсолютно същия начин... ходих по психолози, казаха ми, че имам социална фобия и тревожност, но не ми помогнаха особено. Будя се нощем, имам анемия и астма, изляза ли навън, дори до магазина, почват ме диперсонализацията, паник атаките, чувствам се странно, искам да избягам, краката ми се разтреперват. Момиче съм, от голям град, умно, хубаво, следвам, но поради описаните проблеми нямам много приятели, и гадже не съм имала досега. Хобитата ми са свързани с книги и филми, защото другите хобита, както и работата, изискват известна комуникация. В училище бях аутсайдер, в Уни-то също, много ме тормозеха и мачкаха, което още повече ми намали самочувствието. Направих си изследване за хормони и щитовидна, ходих при невролози, здрава съм, пих хапчета, почнах йога, да се моля на Бог, и това не намали стреса особено. Незнам как ще живея оттук насетне. Не мога да съм сред човешки същества! От месеци не съм излизала, стоя пред компа, а нашите ми викат. Прави са, но пробвах да почна работа - работих няколко дена, но просто се появи световъртеж, гадене, пристъпи, и напуснах. Щом ти е паднало желязото, пий Витамин бе, селен, и яж много коприва и месо. Надявам се да се оправя. Дано и при теб всичко се нареди! Казваш, че отслабваш? При мен е обратното - пълнея ли, пълнея, и колкото и да се мъча да отслабна, файда никаква! Паднал ни е серотонина, това знам. И се тъпча с ядене, шоколади, цигари и алкохол. Но, пак повтарям, има излизане от това положение! Успех!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 1b4b19a732 |
|
2. Ти си на ръба да си осъзнаеш проблема, а именно - че не си ангажирала с нищо времето си и освен това си асоциална. Подсъзнанието ти усеща, че това е проблем за понататъшното ти развитие и ти изпраща "сигнали", макар и малко груби (но те пък ако не бяха леко шокиращи, нямаше да те мотивират да предприемеш промени).
Защо не учиш или не работиш? На 20 си, ако не учиш, сега му е времето.
Относно анемията - знаеш ли каква анемия имаш точно? Възможно е, осевн гореизказаното и освен анемията, да имаш и някакви проблеми с щитовидната жлеза (често се появяват заедно с анемични симптоми). Изследвай си хормоните на щитовидната, според мен. Но проблемите дори там имат най-често са на психогенна основа. При мен след много силен стрес ми се отключи хипофункция на щитовидната и синдром на Хашимото, и аз имах такива периоди да се будя вечер и да не мога да заспя.
Та така - почни да работиш и/или да учиш (ако не учиш вече). Ще трябва да се изправиш пред страховете си, иначе какво?
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: b4da9206e6 |
|
3. Няма никакво значение че имаш анемия.
Твоето не е болесто състояние, ти си просто домошар, който като излезне от зоната на комфорт чувства напрежение и стрес.
Може би с психолог се оправя, а може и с много излизания и завързване на "приятелства".
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 9c31090050 |
|
4. Пийс, пийс ама нищо не пийс тука. Сега по същество - пусни още една история в сайта и тогава се консултирай с лекар.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: aa19a52eb8 |
|
5. това, за което споделяш много ми напомня на така наречената тревожност или “anxiety”. тя е съпроводена с паник атаки, тревожни, почти параноични мисли, може би, че нещо лошо ще се случи, или, че хората навън те гледат. но, хората в интернет не могат да ти сложат диагноза, а и не трябва.
можеш да потърсиш помощта на специалист, например психотерапевт, някой, с когото да си говориш свободно. не ти препоръчвам да взимаш лекарства, защото от личен опит - вредят повече, от колкото помагат.
определено си интроверт, което не е нищо лошо, просто се чувстваш по-добре вкъщи, в своята собствена компания и другите хора по-скоро те изтощават? предполагам
ако си намерил хоби, работа, някое полезно занимание и може би 1-2 близки хора, с които да си споделяш, според мен ще смекчи нещата. успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
