1. Може и да не е това, за което по-долу се говори, но ти го пращам, а ти прецени да ходиш или не на лекар.
Синдром на неспокойните крака
Синдром на неспокойните крака
Синдромът на неспокойните крака представлява неврологично разстройство, характеризиращо се с дискомфорт в крайниците, водещ до непреодолимо желание за движение, в хода на което оплакванията отшумяват. Колкото и странно да звучи, такова състояние съществува и то с не малка честота. В последно време темата е широко обсъждана, все по-често синдромът се диагностицира и става повод за задълбочени научини изследвания в търсене на причината и възможностите за лечението му.
За поставянето на диагнозата се използват няколко критерия. Такива са чувството за дискомфорт, който провокира необходимост от раздвижването на крайниците, предимно краката; задълбочаване на оплакванията в покой; облекчаване на симптомите при активно движение – напълно или частично; влошаване на състоянието през ношта.
В понятието дискомфорт се обединяват редица описвани от засегнатите усещания (необичайни или дори неприятни) гъделичкане, мравучкване, парене, схващане, крампи, болки и др. Тези оплаквания се появяват само в условиоята на покой – най-често при лягане, предимно през нощта, но и не само, както и при други обстоятелства, свързани с обездвижване – пътуване, представления и т. н. При активно движение те отшумяват. Появяват се двустранно, предимно в областта на подбедриците, рядко по ръцете. Най-неприятно е нарушението в почивката и съня. На практика оплакванията не позволяват на човека да заспи или да поддържа нормален сън през ноща. Това се отразява и на неговата работоспособност и общо състояние през деня.
Обикновено хората с подобни оплаквания не ги възпиремат като нещо сериозно или ги отдават на стрес, напрежение, преумора, неврози, резултат от недоспиване и т. н. Поради това и не се консултират с лекар по този проблем. С придобиването на по-голяма актуалност на темата в западните европейски страни и САЩ синдромът се диагностицира много по-често. Наблюдава се и в двата пола, но преобладава сред жените. Засяга всяка възрастова група, но по-висока е честотата в средна и напреднала възраст.
Относно причината за синдрома се знае малко. Търсят се генетични фактори, описани са фамилни случаи, дисбаланс на ниво невромедиатори и по-точно допамина. В този ред на мисли и много медикаменти, намесващи се в невротрансмитертните отношения стават повод за изява или влошават клиничната картина – антипсихотици като халоперидол, антиеметици като метоклопрамид, трициклични антидепресанти, антиепилептични средства – фенитоин и дроперидол, антиалергични, дори нестроидни противовъзпалителни препарати и др. Описва се при невропатии – усложнения на хронични заболявания като захарен диабет, регистриран е при железен, фолатен, магнезиев дефицит.
В една или друга степен синдромът на неспокойни крака може да бъде асоцииран с други състояние – периодично движение на крайниците - periodic limb movement disorder (PLMD). То се характеризира с неосъзнати потрепвания или сващания на крайниците по време на съня, възникващи на всеки 10 до 60 секунди. Не рядко това води до периодични събуждания с нарушаване целостта на съня и изхождащите от това последствия. Важно е да се отбележи, че синдромът не се свързва с по-висока честота на неврологични заболявания.
За диагностицирането му най-важни с анамнестичните данни, сочещи динамика в оплакванията, отговаряща на гореописаните критерии. За изясняването на състоянието обикновено се провеждат и изследвания, изключващи невродегенеративни заболявания, сред които водещи като генеза са диабетът и алкохолът, минерален дефицит, най-често железен. Електормиографски изследвания предоставят допълнителна информация относно състоянието на мускулатурата и инервацията. В помощ може да бъде и полисомнографско изследване – наблюдаващи някои жизнени показатели по време на съня, както и мускулната активност на крайниците.
Лечението на синдрома на неспокойните крака е трудно и обикновено без траен ефект. На първо място се препоръчва предприемането на общи мерки за овладяване на картината – избягване на алкохол, кофеин и тютюн, за които се смята че влошават клиниката; масажи, редовна физическа активност, прилагането на топло или студено върху крайниците. При наличието на придружаващи заболявания, за които се счита, че имат връзка със синдрома, вниманието се насочва и към тях. Симптоматични медикаментозни средства, прилагани тук, са допаминергични (антипаркинсонови) препарати, бензодиазепини, някои опиоиди и избрани антиепилептични медикаменти. За съжаление ефектът от тях не е траен, изчерпва се, а и могат да се наблюдават редица странични ефекти.
Няколко проучвания работят върху изясняване генезата на заболяването и възможностите за медикаментозни лечение. Разглеждана бива дори хирургична операция на ниво мозъчни структури, за които се счита, че имат роля в патогенезата.
|
