За любимата депресия
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1041 пъти
Добър ден на всички... Мисля, че заглавието си казва точно, кратко и лаконично...
Малко по-подробно ще разкажа за проблема си...
Аз съм жена на 22 със страхотна работа и прекрасен живот... Така си мислех поне...
И така де! Моля поздравете ме и ми кажете честито... Официално ударих дъното... Поне като знам, че съм изпаднала в клинична депресия, ще знам и, че няма накъде повече...
За състоянитео ми няма конкретна причина.... Просто впоследно време хората и близките, на които разчитах станаха изключително изкуствени и лицемерни.... Дори и семейството ми...
Чувствам се недооценена и недообичана... Аз как винаги съм се старала да отстъпвам на хората, да ги правя щастливи... А те какво направиха в замяна... Обадиха ми се веднъж в годината, за да ме поканят на рожденият си заради подаръците, които правя...
Не знам какво да правя в главата ми се върти една питанка и не знам как да се измъкна от цялата тази фалшива и нагласена сцена...

Та щом 22 годишна пише в тийн форуми смятайте колко е отчаяна...
Също пия ксанакс от както се помня, на билкова основа нищо не ми действа...

А тази тема я пуснах за да споделите вашият горчив опит...
Как сте се измъкнали от този проблем, а ако не сте какво точно ви спира?
Помогнаха ли ви медикаментите, които вземахте ако изобщо сте вземали и ако да какви медикаменти вземахте или все още взимате...

Много моля само да отговаряте на въпросите ми и то по малко по-подробно от обикновено... :)
Ако няма какво да кажете си замълчете. :)

Благодаря предварително на всички ви за отделеното време и на всички, които решиха да споделят опита си с мен!

От: К/22

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 8 месеца hash: d926b7cf9e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ох така все едно себе си слушам Откриха ми БАР преди 4 години От скоро пия Конвулекс хроно и доста добре се чувствам! В момента съм на мания и осъзнавам че все още не съм напълно здрав за да давам някакви самооценки хаха :D Зарадвах се че видях някой сходен тук... Попринцип не съм много наясно с тези модерноюношеските сайтове но има сериозни хора тук Не се притеснявай депресия винаги има и винаги ще има докато съществуваме! Моят съвет е да отидете на семеен психолог със семействототи понеже все от някъде трябва да почнеш! От:Лудата Глава 34

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: eed896fa4b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   В подобна ситуация съм, само че не пия хапчета. Нямам поставена диагноза, защото не съм ходила на лекар. Ужасно тъжна и самотна съм, въпреки, че живея с приятеля си. Причините са сходни, недооценяване, неразбиране и тн. Просто след дълга борба за нашата връзка, защото имаше обстоятелства около нас, вече ми писна все аз да правя отстъпки, а той да избира мнението на друг човек. Например от около година не ходя на работа поради депресивните си състояния, а той слуша приятелите си, който му казват, че съм мързелива. Можеше просто един път да ме попита от какво имам нужда, в случая един разговор. Все пак не съм изцяло на негови разноски, продавам ръчно изработени неща и то на добри цени. В творчеството намирам утеха. Вече му казах да прави каквото иска и да не ме занимава повече. С приятелките също не ми върви много. Много са лицемерни, открих, че стават само за убиване на време, нищо повече. Така и почнах да се отнасям с тях. Напоследък съм малко по-добре, защото престана да ми пука за почти всичко. Просто започнах да се забавлявам с хората, не звучи като пълноценен живот, но е по-добре от това да плача или да се ядосвам. Истината е, че повечето хора не си струват, ако някога се появи някой свестен ще се радвам, ако ли не ще продължа да се забавлявам. Достатъчно интелигентна съм да го правя, а повечето са доста предвидими същества. И един интересен казус, колкото повече се стараеш да угодиш, толкова повече те пренебрегват, смятат за балък и т. н. Ако обаче нараниш някой, не физически, разбира се, той ти става верен.

 

...