Саможив съм и това ми пречи - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84058)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19103)
 Секс и интимност (9963)
 Тинейджърски (18794)
 Семейство (4048)
 Здраве (6905)
 Спорт и красота (3618)
 На работното място (1626)
 Образование (4755)
 В чужбина (1064)
 Наркотици и алкохол (835)
 Измислени истории (701)
 Проза, литература (1330)
 Други (11149)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Саможив съм и това ми пречи
преди: 2 месеца, 17 дни, прочетена 537 пъти
В последно време започнах все по-често да се замислям по този проблем и си дадох сметка, че няма нито един човек, с когото да ми е приятно да се срещна и да разговарям. Нямам никакви приятели. От години не съм излизал никъде с друг човек, дори на едно кафе, като изключим редки семейни поводи или инцидентни излизания с брат ми.



Пречи ми, защото да имаш приятели е много важно. Когато човек прекарва сам повечето си време, започва само да премисля много неща едностранно, а накрая започва и да се самоубеждава, много често в погрешна посока. Важно е да имаш приятелства, познанства, контакти по много причини. Да научаваш различни гледни точки (правилни или не), получаваш доверена информация, мнения за самия себе си.



Като погледна назад, мисля, че това поведение и състояние се коренят много отдавна, още в гимназията. До седми клас имах доста приятелчета от различни компании. В последствие, се преместих да уча в друг град, в профилирана паралелка. Както осъзнах доста по-късно, тя беше изкуствено създадена и без да преувеличавам мога да заявя, че бях почти единственият човек, който се интересуваше от специалността и имаше цели да се развива професионално в тази насока. Освен това, бях единственият ученик от друг град и сега си мисля, че останалите ми съученици ме гледаха като чужд човек, защото си имаха достатъчно местни приятели и, предполагам, че не виждаха полза да развиват отношения с мен. Имаше и други фактори. През онези години навлизаше чалгата и стана модата на масовия вкус. Имах на разположение малко средства, което водеше до факта, че имах неугледен външен вид и почти никакви възможности за кафенета и дискотеки. По тези причини контактите ми с връстници бяха единствено в класната стая. Тогава нямаше интернет, сматфони. Малко по малко, свикнах да съм сам и постепенно и неусетно възприемах самотата за нещо нормално. Никой не ме канеше по какъвто и да е повод, а и аз нямах куража и инициативата да направя същото.



После това се пренесе и в университета. Свикнал от предходните няколко години да съм сам, си стоях сам и не започвах запознанство с никого. Малкото покани към мен инстинктивно отхвърлях. Като цяло, почти никой от състудентите ми не искаше да бъде в компанията на неугледен младеж от малко градче в провинцията, не беше престижно. След първите един-два семестъра се оформиха групички от приятели, оттам насетне изкарах висшето докрай почти напълно самостоятелно. Сега си давам сметка, че на тези места и в тези години трябваше да съм по-активен в общуването. Да премина през приятелства, любовни връзки. За мен в това отношение, обаче, тези периоди преминаха безлично и безрезултатно.



Липсваше ми самочувствие и това водеше до един спотаен страх от общуването. Стеснявах се от скромния ми външен вид. По характер съм повече или по-малко интровертен, праволинеен, честен. В много случаи съм твърде откровен, което понякога изглежда недодялано в очите на хората, или просто ги кара да изгубят уважението, което може да са имали до този момент, или пък ме смятат за човек, който прекалено лесно и наивно се разкрива и може да бъде манипулиран. С времето тези реакции на хората и невъзможноста ми да се променя, ме накараха да съм резервиран, мнителен и пасивен по отношение на нови запознанства.


Никога не съм искал да се впиша в определена компания. Не разбирам с какво да съм интересен на друг човек, без значение жена или мъж, понеже сам не се забавлявам от почти нищо.



В един по-широк анализ, мога да изтъкна, че нищо не ме радва и нищо не ме натъжава. Животът ми е спокоен, но и еднообразен. Нямам хобита и не преследвам професионални цели. Свикнал съм отдавна с работата си, проектите идват и минават машинално.



Сега, от позицията ми на по-осъзнат анализ, разбирам, че много от проблемите, неуспехите ми и липсата на сериозна посока се корени в неумението ми да си създавам контакти. Винаги ми е липсвала среда от познати, приятели и контакти. Все попадам в среда, в която не съм съвсем на място. Среда, в която нямам желание за развитие и постигане на цели. Така беше в училище, после в университета, и в последвалата ми работа. Така не мога да придобия увереност. Защото да имаш самочувствие означава да правиш нещо, в което виждаш смисъл.



Всичко това се отрази и на любовният ми живот, какъвто реално нямам и не съм имал. Никога не съм бил обект на особено внимание, редките случаи, които се откриваха пред мен, пропусках поради неумение и страх от неуспех. Преживявах различни разочарования или по-точно несподелени любови, от които изгубих всякакво усещане, че е възможно да имам отношения с момиче. Трудно е да имаш момиче до себе си ако нямаш приятелска среда. Ясно е, че момичетата и жените не обичат самотници.



Ще ми се да имах по-добър социален живот, да имам приятели, гадже. Но дори и някое момиче да прояви интерес към мен, как да обясня празнотата от толкова години до момента? Да си измисля всичко, да излъжа? Според мен, бързо ще се ориентира. Не съм ходил никъде на дискотеки, на домашни купони, на морета. Просто едно голямо нищо в социалния ми живот. Разбира се, ходил съм на екскурзии и в чужбина, например, но в почти всички случаи сам.



Извън конкретна социална средата е много трудно да се направят нови контакти. Излизам навън, ходя по социални мероприятия, ходя на фитнес. Но навсякъде хората ходят с компанията си, с приятели, с партньори. За тях съм един непознат самотник, един самотен непознат и, разбираемо, никой не иска да се занимава с такъв след като си има други близки хора.



Понякога се чудя дали животът ми се разви по този начин, заради вътрешните ми качества или изградих тези качества, заради въшни фактори, които са ми влияли до момента. Може би в крайна сметка истината е една смес и от двете. Трудно ми е да развия разговор, не разбирам как да се сближа, „сдуша“ с човек. Познанствата ми са повърхностни и в някои „критични“ ситуации разбирам, че моите близки хора са лоялни и по-близки с друг човек.



Честно казано, не знам как мога да променя нещо съществено, сега след 30 годишна възраст. Надявам се, че изложената изповед не звучи прекалено негативно или объркано. Не съм тежко депресиран от всичко това, обаче все по-ясно разбирам, че ми е необходима промяна към един социално активен живот. Но не знам как може да се получи на основата на миналото до момента. Ще се радвам на мнения и съвети.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 15 дни
hash: 0adf86aaf2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Много искрена изповед. За съжаление проблемът е много дълбок и не мисля, че може да се реши с анонимни съвети. Бих ти препоръчал, ако имаш финансовата възможност, да посетиш психолог и да му споделиш каквото сподели тук.

 
  ...
преди: 2 месеца, 15 дни
hash: 33cb9a5331
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Като те четох, все едно аз съм го писал с тази разлика, че съм на 42 и за мен вече е късно да се променям, но все още имаш шанс, не го изпускай, както е написал номер 1 посети психолог и оправи животът си.
Успех!

 
  ...
преди: 2 месеца, 15 дни
hash: 9a05c1a1be
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Спри да гледаш миналото, там е твоя проблем. Знам, че си искал нещата в него да са се развили по друг начин, но не можеш да го промениш за разлика от сегашното ти положение. Почти всички хора си представят живота изпълнен с приятели, много купони, много гаджета, много приятни мигове и трепети в младостта, а после съвършената половинка, придружена с брак, красив дом и деца. Живота обаче не е приказка и всеки носи своя кръст за изборите, които е правил. Преди не си могъл да създаваш контакти поради ред причини, помисли за тях. И какво като си бил от малко градче или си бил притеснителен, а може би те е било страх да не бъдеш наранен? Не си позволил на другите да го направят, но ти сам си се наранил с предпазливостта си. Просто приеми, че тогава не си бил готов за такива контакти, сега си задаваш тези въпроси, може би е време да придобиеш социални умения. Не говори за това сякаш е нещо лошо, това е твоята съдба, твоята същност до момента, не я гледай с презрение, приеми я. Това е първата стъпка от промяната, която искаш да направиш. Обичай себе си с цялото си житейско минало, то те е довело до човека, който си днес, желаещ повече от живота. Със социалните умения ще свикнеш с бавни стъпки. Прочети повече литература за това, консултирай се с психолог по темата, прилагай всичко научено в реалния живот. Пожелавам ти успех.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 14 дни
hash: 79f6be0ed5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Не ти трябват някакви пройдохи, виждаш какви са повечето-всеки си хванал ракията, водката и си пие, дрогира се, имаш редкия късмет да не се забъркаш с такива, за които да се напият и дрогират е най-важното-по купоните и навсякъде другаде, където се събират някакви си, дошли от не знам къде си, носят дрога, напушват се, смъркат, пият амфети-нима си искал да си част от тези пропадняци? Не мисля, аз също имах този късмет-не е вярно, че от един път няма да стане нищо-става и още как! Просто обществото ни деградира тотално-особено учениците! Не всички, но повечето търгуват с дрога, защото са наркозависими-иска се силна воля да се спасиш от този бич-дрогата! А ти се оплакваш-нямам си никого! А майка и баща нали си имаш, от какво се оплакваш? Намери си гадже, да се имате, да не я интересува, че си си само си-аз съм като теб, лошите неща не ги обичам, а и колко му е някой да ти пъхне в якето дрога, за която не знаеш, дойде полиция, направи проверка-върви доказвай, че дрогата не е твоя и върви доказвай, че някой ти я е пъхнал в якето, без да разбереш-той ще отърве затвора, а ти ше го отнесеш вместо него! Опичай си ума, докато е време-хванат ли те с дрога, свободата няма да я видиш скоро! Просто хората сме устроени така-като загубим нещо, чак тогава го оценяваме-като това да загубиш свободата си трайно! Не, не те плаша, само те предупреждавам какво може да те сполети, ако не се пазиш! Има една максима, която аз измислих "По-добре сам, но свободен"! Просто не знаеш кога ще настъпиш котето, затова по-добре внимавай най-напред с доверието-аз например много трудно се доверявам, прави го и ти! Не всеки може да ти бъде приятел!

 
  ...
преди: 2 месеца, 11 дни
hash: 19fc713220
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Жена съм, също като теб над 30-те. Никога не ми е харесвало и не съм изпитвала нужда да се движа с компании, защото хората, които обичат компаниите, не са типа хора, които харесвам. Ненавиждам празните приказки, надвикванията, пиенето и стадното поведение, да не кажа, че направо ги презирам. Имам си собствени желания и не мога да се съглася някой да казва къде да ходим и какво да правим и всички да го следват като овце, защото обикновено на такъв принцип "работят" компаниите. В същото време съм общителна, мога да се запозная с всеки, ако се налага, защото не ме е страх какво ще си помисли за мен и мога да разговарям на много и различни теми. Имам приятелки, но не ми пречи да изляза да се разходя сама, да отида на кино сама, да седна на заведение сама - мисля си мои си неща и наблюдавам хората. Просто природата ми е такава - индивидуалист съм и нямам нужда от много хора около себе си, за да се чувствам добре. А с най-близките ми и любими хора ми е най-добре. Сигурна съм, че не сме единствените, има и много други хора, които са ок със собствената си компания, но понеже в наши дни е ерес да не си в центъра на купона, никой не споделя за "самотния" си начин на живот, за да не го помислят за неудачник и аутсайдер.
Ти няма как да тръгнеш с компании, защото не ти идва отвътре, просто не става. А и да успееш да се внедриш в компания, никога няма да се чувстваш на мястото си. Можеш да поработиш върху общуването и така да си намериш приятели, но "бройки", един, двама, трима, с които да се виждате и да разговаряте за ваши си неща. За мен ключът към свободното запознанство и общуване е да не ти пука какво ще си помисли човекът насреща за теб, а на теб ти пука твърде много. А ти пука, защото сам не се харесваш. Това е нещото, с което трябва да се пребориш. Поработи над нещата, които не харесваш в себе си и тогава и общуването и приятелите ще дойдат.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 11 дни
hash: fc0993ebcd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Ооооо, умирам да си седна на кафе сама.
И изобщо не ми трябват компании.
Такива клюкарници, не, благодаря.

Даже открих, че като каня познато ей така на кафе, те ме ползват само финансово и дотам.
Не се кахъри, но ако имаш възможност, потърси в планината решение.
Тия дни ходих в една гора, такова величие, такава прелест, … какви компании, боже, отивай в планината!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker