 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Депресия
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1466 пъти
Здравейте,
Казва се, че всеки има психически отклонения, но проблем стават само ако започнат да пречат на нормално водене на живот.
В последно време имам усещането, че май го докарах до този момент и не знам какво точно да правя.
Чувствам се в безизходица. От няколко години вече не съм във "върховна форма" но се траеше. Казвах си "стегни се" и някак си изкретвах. Само дето в последната половин година се случиха много лоши неща и сякаш рухнах... баща ми е раково болен и преди две-три години всички лекари обявиха, че вече няма какво да се направи. "Оставете го да си умре" казват. Търся помощ от чуждестранни болници и до скоро с много лечение го закрепяха. Но вече дори от чуждестранните болници казват, че няма какво да се направи и отказват да го приемат.
Баба ми почина, най-добрият ми приятел също..
Чувствам се сам. Вече съм в тридесетте си години, специалист с висока заплата, но на цената на много работа и постоянен стрес. От работа никога не са доволни, дори когато работя по-бързо от очакването, а в последно време (след последните събития) сякаш съвсем рухнах.
Постоянно съм изморен, трудно се съсредоточавам, не мога да спя, изоставам в работа - от там проблеми. Явно от там самочувствието ми падна ужасно и ония глас, който всеки има и го дърпа надолу, стана много силен. Чувствам се сякаш всеки момент съм пред уволнение и драпам със зъби и нокти да си свърша работата. Страх ме е да си помосля какво ще правя аз или семеството ми ако остана без работа...
Не знам какво да правя вече.. съзнавам, че друг съвет освен "стегни се! " няма и ще направя всичко по силите си, но вече не съм сигурен че мога.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 032608ae38 |
|
1. До автора - 99 % от хората в България са така - на ръба на оцеляването, на лекарства, с болни родители на около 70 г...
Решението е да претръпнеш някак и да приемеш съдбата, защото ще се побъркаш!
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: da1c734c71 |
|
2. По същият начин съм. Не, решението не е да претръпнеш, а да го преодолееш, не слушай номер 1. От бедно семейство съм, а съм умно, миловидно момиче с две висши. Майка ми е раково болна, брат ми е с БАР, аз нямам приятели и мъж. Разболях се от депресия на 12, след това развих ОКР, паник атаки и социофобия, накрая и шизофрения с всичко, което придружава тази болест, пих лекарства и лежах в клиника, но нищо не се промени. Пропилях целият си живот, проспах го, нищо не видях и не разбрах. Преди две години просто живурках, с мисълта как да се самоубия. Сега вече съм добре, мисля позитивно, запознах се с мъдростта на източните учения, но все още знам, че не мога да се адаптирам към света и към хората.
Съжалявам за баща ти. Наистина... Това е много тежко. Много тежко. Но аз ти казвам, че ще се оправиш. Ти ще се оправиш. Изисква време, не става от раз. Дерзай, мила!
До номер 1 - не лъжи момичето. Не са така 99%, знам го. Така СМЕ някои. Останалите са добре. Писна ми да слушам колко за зле хора, които са облечени добре, с дипломи, с коли, прави и здрави, тъпкани с пари, нагримирани, затова пък прости, зли, жестоки - не обобщавам, разбира се - а аз и семейството ми, хора умни, сме захвърлени на майната си от държава и всичко. Вече не се хващам на тия приказки. Вече не.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: da1c734c71 |
|
3. Пак съм аз. Ти не утешаваш по този начин момчето. Най-погрешно е да се каже на човек с депресия да се стегне, колко са зле другите, и прочие, не разбираш ли това? Прав си, че мнозина са така, но какво, да не се оплаква? Естествено е, че ще го приеме с времето, но нали момчето иска да си излее душата, да изплаче, за да му стане по-добре?
Искам да се извиня. Чак сега видях, че авторът е МЪЖ, не жена. Моя грешка, за което се извинявам още повече!
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: eb35deb5f1 |
|
4. Честно да ти кажа аз предпочитам по-зле платена работа, но без толко стрес. Парите не са всичко. Стягай се и това е. За съжаление ние всички ще умрем. Животът е много странен, дано има нещо след него. Нямаш право да се предаваш, какво пияница ли ще станеш или наркоман? Трябва да продължиш напред. Успех
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 7c1b27aca9 |
|
6. На мен съветът "стегни се" никога не ми е помагал, тъкмо напротив, отчайвала съм се още повече. Ако съм се "отпуснала", то не е било по мое желание, а защото просто вече нямам повече сили. Затова, когато вече не знам какво да правя, просто правя каквото мога и колкото мога. Това е съветът, който мога да ти дам - прави каквото можеш. И се опитай да изключваш мисленето от време на време. Просто не мисли за малко. Всичките ни проблеми и страхове идват от мислите ни. Измисляме безброй варианти за бъдещето, които могат да се объркат, връщаме се към миналото със съжаления и накрая рухваме психически и физически от страхове и тревоги. Ако пък мислиш, мисли само за сега, за този момент. Другото е минало или още не се е случило.
Между другото, пробвай да вземеш и малко магнезий, защото след толкова стрес със сигурност ти се е поизчерпал, а той е естествен антидепресант.
Дано това да ти помогне. Дълбоко ти съчувствам.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
