Лош човек ли съм? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84182)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19148)
 Секс и интимност (9973)
 Тинейджърски (18814)
 Семейство (4055)
 Здраве (6911)
 Спорт и красота (3624)
 На работното място (1628)
 Образование (4763)
 В чужбина (1066)
 Наркотици и алкохол (837)
 Измислени истории (702)
 Проза, литература (1337)
 Други (11156)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Лош човек ли съм?
преди: 2 месеца, 9 дни, прочетена 647 пъти
Здравейте.
Не знам как да започна тази тема. От известно време много се замислям над характера си. Може би още се развива, но мисля, че вървя в лоша посока. Истината е, че аз много се обичам. Самовлюбена съм. Не съм особено чувствителна, дори не знам какво точно представлява любовта, защото не съм я изпитвала. Имала съм много гаджета, но нито едно от тях не съм обичала, нито харесвала. Хващала съм си винаги хора, които ми правят комплименти и ме карат да се чувствам специална. От първи клас досега винаги съм харесвала хора, които съм разбирала, че харесват мен. Става автоматично. Имала съм увлечения по момчета, които са грозни, глупави и в същото време съм се чудела защо изобщо ги харесвам. А от години не съм харесвала никой. Имам много високо самочувствие, не се интересувам от другите хора и мнението им, имам достойнство и съм независима. Дори се чувствам по-добре когато съм сама, не се нуждая от хората. Имам само фалшиви приятели, а семейството ми никога не ми е обръщало внимание и не ме подкрепя. Като малка всички ми правеха комплименти, казваха ми, че винаги трябва да съм на първо място и един вид да съм повече от всички и това така ми се е забило в главата, че постоянно опитвам да се конкурирам и да съм повече от другите в почти всичко. Откровена съм с хората, дори рязка, не умея да се извинявам, защото се чувствам жалка и затова често губя приятели, не че тези хора са ми кой знае колко нужни. Чувствам се винаги като центъра на вниманието. Дори се случва някой да се смее и да си мисля, че е на мен и да се обиждам. Може би имам нещо като защитен механизъм. Чувствам, че на никой не му пука за мен, хората са лицемерни и не може да им се има доверие, и затова толкова много обичам и се грижа за себе си. Това ми помага в живота страшно много. Но ми се иска един ден и аз да изпитам любовта, но май няма да стане. Чувствам се самотно. Не изпитвам потребност и щастие от хората, но пък намирам истинска радост в материалните неща. Да, меркантилна съм също, но това не е лошо. Като цяло се харесвам егоцентрична и самовлюбена, но мисля, че това не е нормално. Според вас лош човек ли съм и трябва ли да се променя?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 8 дни
hash: faf1bd270e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Няма как да се промениш, душичка. Но имам идея - щом харесваш материалните неща, купи си качествен вибратор. Инвестирай в бъдещето си, така да се каже...

 
  ...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 321c807fa8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Трябва да се промениш, но при теб всички тези лоши качества се явяват защитен механизъм. Това означава, че не си лош човек, но си наранен човек. Понеже никой в семейството ти не е показал да е доволен от теб и всеки е искал да даваш повече, да бъдеш най-добрата и да се доказваш, при теб се е получило фикс идея. Състезаваш се с останалите и се чувстваш добре, когато печелиш, това ти вдига самочувствието. Понеже не ти харесва да те мачкат, сама се издигаш в собствените ти очи, защитаваш се. Би било достатъчно на този етап да се научиш да се поставяш на чуждото място. Предполагам, че ще се чувстваш зле, ако някой те нарани и не ти се извини. Останалите хора не са по-различни от теб, те също имат история и болка. Редно е да мислиш за тези неща. Извинението не те прави слаба. Слабост е да си неспособен да надмогнеш себе си. Най-голямата и най-важната битка, която ще водиш някога, е тази да победиш себе си, да се научиш да си доволна от характера ти и винаги да имаш желание за развитие.

 
  ...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 943aaa4212
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Лош човек ли се чувстваш?

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 92a41bfdd7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Всичко идва от това, че като малка са ти внушавали ли да бъдеш най-добрата. Има нещо като лек парадокс - хем ти прави комплимент родителят/настойникът, хем ти намеква, че трябва да се постараеш повече. В светът на възрастните и бизнеса, където има истинска конкуренция, тази тактика работи успешно, но ти си била дете. Мога да те разбера почти идеално, защото и аз трябваше да бъда номер 1. И да ти кажа честно, бях - в класа, а във випуска сред най-добрите. Дотук са академичните успехи. Бях и арогантна, първото ми гадже го отнесе. После, понеже съм темпераментна, започнах да се забавлявам, дружах с едно момиче няколко години и тя, като по-опитна, ми разясни някои неща. Може да се каже, че се самонаучих на тези по-меки, компромисни, чисто човешки феномени - извинение, съчувствие, емпатия. После изпитах нужда да обичам, споделям, създавам любов... Ти още не си изпитала нуждата, но според мен този момент ще дойде. И така, когато се появи първата ми любов, имахме доста препятствия по пътя си. От друга страна аз, поела по пътя на образованието (вече висше), бях разочарована от университета, от действителността в България като цяло. Сега нямам амбиция да съм номер едно, защото стимулът вече не присъства - бележникът с 6-ци е зад гърба ми и няма никаква стойност в момента. Да съм номер 1 в личен план е извратено разбиране, там нещата не работят така, с перфекционизъм. Да съм номер едно в спорта - хм, понеже обичам от сърце да спортувам, дори не съм го превръщала в състезание самия процес. Радвах се на тренировките и се примирих, когато трябваше да спра да натоварвам раменния пояс - номер 1 e basically impossible. За кратко управлявах семейния бизнес и това много ми вдигна самочувствието - отново бях като "преди".
Пиша всичко това, за да ти дам изява като емпат - може пък да ти е интересно да чуеш чуждия опит. Подчертавам също, че в живота има спадове и възходи. Илюзията за "номер 1" често умира в момента, в който се налага да правим жертви, които не ни харесват. Ти звучиш по-млада от мен и има време да разбереш за какво говоря. Да, има нещо идеалистично в поведението ти, напр. това да си искрена, директна, принципна, truth-bomber и т. н., но хората ежедневно правят хиляди компромиси. Ако не е с ближния, ще е със съня. Ако не е с това, ще е с някоя страст или мечта. Или пък ще игнорираш нещо/някого, на което/когото държиш. Няма лесно, няма съвършено.

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: c84b92173d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   В никоя историческа епоха силните и принципни характери не са били обект на всенародна любов.

А иначе вероятно си ENTJ личностов тип - наречен с красноречивото Командира, който е особено труден при жените. Но такава си родена, намери си хора, които те приемат каквато си.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 5b579e1195
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Oт това което си написала съвсем ясно е, че си лош човек. Да, трябва да се промениш, но в твоя случай мисля, че е вече късно. Вижда се, че си самовлюбена, изключително егоцентрична и това болно чувство да бъдеш център на вниманието. Да се чувстваш добре сама го разбирам, но да нямаш нужда от хората не ми говори добре. Ти затова си задаваш въпроса: "Защо съм сама ли"? Ами сама си защото ти поставяш всички под твоето /внушила си/ свръх високо интелектуално ниво. Ти не казваш възрастта си, но по написаното от теб си личи, че си на доста зряла възраст. И от тази висота на възрастта ти да не можеш да разбереш къде грешиш пак говори лошо. Казваш, че си меркантилна, но не виждаш нищо лошо в това. Аз пък ти казвам, че това е много лошо. Заслепена от твоята меркантилност ти не можеш да бъдеш честен, откровен човек, макар да казваш, че си такава. Хората били лицемерни, но меркантилните хора са още по-лицемерни. Погледни се къде стоиш в обществото, при нормалните или при фалшивите. Можеш ли трезво да прецениш себе си, аз мисля, че не можеш, затова ще креташ в същата самотна пътека. Човекът е човек, когато разсъждава трезво. Това човешко качество в теб не го виждам.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: 43127938f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Не съм чела другите коментари, защото нямам време и съжалявам, ако повтарям нещо.
Аз пък съм твоята противоположност с малки изключения - хипер чувствителна, хипер емоционална и лесно засягаща се от мнението на хората, колкото и да не го показвам. Един лош поглед на случаен човек може да ми развали деня. Понякога самотата ми харесва, защото мога да правя каквото искам на спокойствие, но понякога ме съсипва. Лесно се привързвам към хората и често имам нужда от човек до себе си, но също не го показвам, защото го смятам за проява на слабост. Вероятно е изкривено схващане. Общото ми с теб е че и аз съм откровена с хората. По- добре е да кажеш това, което мислиш, но когато мнението ти е искано, защото истината е голяма сила. И по- добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за това, което не си.
Не бих ти пожелала да изпиташ любов не заради друго, а защото има голяма вероятност да се влюбиш нещастно или партньорът ти да се изгаври с теб и тогава много ще те боли, а да обичаш друг човек, освен себе си, ще е нещо напълно ново за теб; да те засегне друг човек с думи и/или действия - също. Затова борбата с чувствата и болката ще ти е изключително трудна. Няма да знаеш какво да правиш, няма да ти се иска да живееш и нищо няма да има значение за теб.
Ако все пак се случи да се влюбиш, ти пожелавам да е взаимно и искрено.


Black Sabbath

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: ae84dd7887
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Не си лош човек, но може би имаш нужда от психолог. Toва желание постоянно да се състезаваш и сравняваш с другите не е израз на високо самочувствие и самодостатъчност, както предпочиташ да се залъгваш. Напротив - показва несигурност и че не се чувстваш пълноценна. Сякаш несъзнателно си убедена, че това, което си сама по себе си не е достатъчно, за да те приемат, харесват и обичат безусловно и затова ти се струва, че постоянно трябва да се доказваш и да си най-добрата. Защото са ти внушили, че тогава заслужаваш да те харесват и обичат. Имаш крещяща нужда от чуждо одобрение, мнителна си и не умееш да общуваш нормално и дори се страхуваш от хората - това не нито високо самочувствие, не е и самодостатъчност, каквото и да се залъгваш - това е поведение на наранен човек. Сама усещаш че имаш проблем и начинът, по който се държиш и предпочиташ да си обясняваш нещата е по-скоро защитен механизъм, защото алтернативата доста боли. По-добре е хората да те мислят за егоист, лоша и самовлюбена, затова и се самоубеждаваш, че си тaкава - да си признаеш че имаш проблем би те поставило в ролята на жертва, а никой не обича жертвите, тях ги нападат, не ги харесват, отхвърлят ги. Разбери, че не си лоша и не си виновна, вината не е твоя, най-вероятно е на родителите ти и начинът, по който са те програмирали. Можеш да се справиш с това, но трябва да си искрена със себе си.

 
  ...
преди: 1 месец, 16 дни
hash: b9c0b72834
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От авторката


Не съм на зряла възраст, на 16 години съм, но мисленето ми
е като на по-голям човек. Мисля, че моето наистина е някакъв защитен механизъм. Преди години ме тормозеха системно психически и сега също се случва някой да върви и да ми се смее или подиграва или да ме обиди с нещо. Не мисля, че съм комплексирана, защото още от дете винаги съм имала много високо самочувствие, аз обичам себе си повече от всичко. Не искам хората да ме мачкат и да ме мислят за по-низша от тях, искам да излъчвам гордост и респект, не искам одобрение от хората, защото аз самата си се харесвам и знам каква съм. Имам чувството, че ако се държа така всякаш съм повече от другите ще изглеждам силна и горда, не искам да приличам на подметка или аутсайдер. Много пъти са ме предавали и съм се сблъсквала с двуличници и честно казано ми е омръзнало от хората. Те идват и си отиват рано или късно. Преди много хора ми се подиграваха и ме взимаха на шега и не искам да се повтаря отново. Аз съм ценен човек и в никакъв случай не заслужавам всичко това. Също преди време се замислят дали не съм нарцис, защото аз не съм много чувствителна и не изпитвам истинска любов към другите хора, освен към себе си. Но едва ли съм нарцис, защото ако бях щях да имам комплекси и да обиждам и мачкам другите. А аз не съм човек, който се подиграва, защото съм широко скроена и мога да се поставям на мястото на другите. Не мисля, че съм лош човек, защото аз не правя лоши деяния и не опитвам съзнателно да мачкам другите, аз не искам другите да се чувстват зле, искам просто да излъчвам величие и да всявам респект у другите, за да знаят, че не съм случайна и могат да си правят бъзици с мен.

 
  ... горе^
преди: 29 дни, 8 часа
hash: 7f12cb8699
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Най-добре сподели това, което си писала с психолог. Тук не става въпрос за добър или лош човек, а евентуално за личностово разтройство, ако имаш такова. Това психолог може да определи, а ако си само на 16г. би ти помогнало да разбереш себе си.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker