Депресия, безпокойство, раздразнителност, мисли за смъртта - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (87950)
 Избор на редактора (164)
 Любов и изневяра (20295)
 Секс и интимност (10303)
 Тинейджърски (19238)
 Семейство (4280)
 Здраве (7198)
 Спорт и красота (3776)
 На работното място (1800)
 Образование (5084)
 В чужбина (1141)
 Наркотици и алкохол (855)
 Измислени истории (709)
 Проза, литература (1415)
 Други (11686)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Депресия, безпокойство, раздразнителност, мисли за смъртта
преди: 8 месеца, 4 дни, прочетена 630 пъти
Здравейте, мъж съм на 27 години и искам да поискам съвет за състоянието си. Първо ще започна, че цял живот съм бил стеснителен и болезнено притеснителен и не успях да се преборя с това. В следствие на това нямах много приятели, но като че ли така ми беше по-добре. До 10 годишна възраст често съм боледувал и имам две операции. Започнах натоварваща работа на смени след завършването на училище и от тогава започнах да забелязвам проблеми с психиката си. Първо докато се будех сутрин имах панически мисли за смъртта и не можех да открия от стрес или от какво се появяват. На път за работа(с автобус) ми се присънваха катастрофи. Вечер имах изтръпвания на тялото докато заспивам и чести кошмари после – сънувах че не се събуждам. Около две години след това, тъкмо когато бях започнал да свиквам ме съкратиха заради спрени поръчки от клиента. По-късно мой много близък човек почина и в следващите седмици бях съсипан и станах доста раздразнителен. След това завърших висшето си образование, смених няколко работни места, но все не успявах да почувствам щастието. Мислех си че поне съм преодолял критичните състояния от първата работа, докато година преди завършване ме удари депресията. Екзистенциалните мисли отново се завърнаха и непрекъснато мислех за смисъла на всичко. Този период премина и се подобрих, докато не направих херния и отново се озовах в болница. Много тежка операция и трудно възстановяване и до днес със съмнения от лекарите, че пак ще се повтори и за това се пазя. Създадох си много хобита, който да ме държат на повърхността – колоездене, тичане, фотография, преводи от английски. По едно време се усетих че непрекъснато се връщам назад в спомените си – в детството, ученическите години, в приятните изживявания с приятели, в предишни връзки. Става ми мило и тъжно и започвам да мечтая за онези, отминалите времена. Сякаш не виждам светлина в настоящето. Нормално ли е да мисля толкова за спомените или е признак на проблем?
Наскоро ми предстои преместване в друг град и доста страхове ми се активизираха – от смъртта, от непознатите хора. Всяка сутрин се будя с тежест в гърдите и силно безпокойство. Мислите ми са депресивни и екзистенциални. Мислите ли, че е добра идея да потърся помощ от психолог или да продължавам сам да търся отговорите, което до момента не се получава?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 23 часа
hash: 476814cd94
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Добре е да отидеш на психотерапевт, има дори и консултации онлайн.

 
  ...
преди: 1 месец, 8 дни
hash: 5e5fca0dd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Здравейте, очаквах, че след преместването ми и новата работа в голям град проблемите ми ще изчезнат, но те само се задълбочават. Продължавам да усещам притеснението и тежестта в гърдите, особено сутрин. Има ли някакво научно обяснение или спешно да отида на изследвания. Единствената причина, поради която не отидох на психолог, че се надявах новата работа и среда да ме "излекуват"

 
  ...
преди: 1 месец, 1 час
hash: bdb905b3b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Хей!
Не се притеснявай! Не си сам в това!
Аз също преживях доста кофти неща последната една година и всичко това се отрази на психиката ми.
Постоянно си мислех, че съм болна от нещо, все ме беше страх, че нещо ще се случи или с мен или с хората, които обичам.
Една тежест вечер в гърдите, сутрин главозамайване и трудно дишане. Треперене, страх.
Това са нормални неща. Не си болен, не се филмирай.
Не ходи на психолог, ти можеш сам да се оправиш!
Мисли позитивно!
И много важно-намери си половинка!
Живота ще ти се промени напълно. Ще има на кого да споделяш, с кого да се смееш и плачеш.
Желая ти успех, но не се предавай. Опитай се да мислиш, че всичко ще е наред и не бързай! Не бъди припрян каквото и да вършиш.
Аз все още имам тези симптоми понякога, но вземам един валериан и си пускам някой филм и си казвам, какво пък -ако ти е писано да мреш, ще мреш, ако ти е писано да живееш, ще живееш. Кое зависи от теб? Нищо.
Тъй че горе главата.

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 1 час
hash: 347ddc93e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Можеш да взимаш магнезий, витамин Б комплекс; мента, глог и валериана, а също в аптеките има успокоителни на билкова основа. Просто си по- чувствителен

 
  ...
преди: 18 дни, 23 часа
hash: 3c99c6c3a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Освен всичко по-горе, ето и един простичък метод - когато те налегнат тези мисли, започни да пиеш бавно вода и си представяй как тя отмива всичко отрицателно и всички страхове.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker