 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Епилепсията
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1391 пъти
Здравейте. Аз съм млада жена на 23 години. Преди живеех в България, но сега съм извън нея.
Преди години ми "лепнаха" етикет епилепсия, беше като изневиделица ; бях по -малка и за мен беше доста стресиращо, а симптомите бяха още по - грозна картинка.... Случваше се навсякъде - вкъщи пред компютъра (играейки игри) ; на училище пред компютъра или в часа по Физкултура. А именно това гадно треперене или неволеви движения на ръцете. Ще се опитам да го обясня колкото се може по-добре, защото може би има хора които още се чудят какво е това... Та, както си стоях пред компютъра и натисках клавиатурата, изведнъж изпадам в леко безсъзнание ; двете ми ръце леко се протягат напред и почват да треперят. Не обикновеното треперене, а по -странен вид треперене. През това време съм почти в съзнание. Става за около 5 секунди или някакви секунди, след което пак се повтаря няколко пъти. И осъзнавам, че го правя, но докато се случва не мога да го спра. Не са ми казвали как изглеждам отстрани и може би по-добре, но.... случвало ми се е в доста неподходящи ситуации...
Веднъж докато имах час по Физкултура, и часа беше за хвърляне на едни топки ( засилваш се от дадено място и хвърляш), ми се случи, но по доста по - необичаен начин - вместо да се засиля и да хвърля топката, за момент сякаш съм изключила и съм започнала да тичам (вероятно с вдигната топка ) срещу изпитващия ме учител... Само може да си представите как съм изглеждала отстрани... унизително за мен. Усетих се когато спрях и единственото нещо което ми дойде на ума за да се измъкна от ситуация беше да задам на учителя си някакъв въпрос. Но все пак, явно, те са видели как точно изглеждам отстрани..
Та така. Това продължи известно време. Бяха ми предписали Ривотрил след дълго ходене по лекари и изследвания. Не бях за това лекарство, защото тези леки пристъпи продължаваха, а и вече бях получила големият си припадък, за който почти не си спомням - само от думите на майка ми. Накратко, в същата вечер, преди да получа припадъка, ме е било страх да спя сама и съм казала на майка ми да спи при мен. Та, изведнъж съм станала от леглото, свлякла съм се на пода и съм припаднала. Това което помня само е че се събудих на земята около няколко лекаря плачейки.
Последва смяна на лекарството с Депакин Хроно 500. Те спряха всичките ми конвулсии и гърчове за няколко години, докато аз не реших изведнъж да ги спра от самосебе си, и спрях да посещавам невролога си. Най- глупавата постъпка от живота ми, знам.. И така една година и половина някъде, може би две без да ми има нещо. Докато не дойде момента, в който конвулсиите се повториха.
Бях много разочарована. Обвинявах себе си. Отидох при невролога си и обясних какво съм направила. Така ми предписа Клонарекс. Пиех го известно време, нещата поотшумяха...
Вторият си голям припадък получих извън Бг. Бях на 20 мисля. Беше ужасяващ... Добре че не съм била сама, а до мой приятел. Накратко, преди фаталната случка час преди това съм употребила марихуана и алкохол(уиски) и съм легнала да спя. Моля да не започвате с обвиненията за тревата - разказвам всичко както е, защото искам да помогна на хора като мен! )
След около час се събудих много стресирана, около 2 сутринта, събудена от гръмотевиците и светкавиците навън. В паниката си мислех, че нещо много страшно се случва навън, била съм под доста страшно напрежение, защото сърцето ми щеше да изскочи. Тогава последва онова треперене с ръце след това големия припадък. Смятам че провокаторът беше алкохола и марихуаната. Болни от епилепсия не бива да употребяват алкох и вредни субстанции, особено взети заедно...
Тогава се завърнах към Депакин, но, главата доста ме болеше от него спрях го. И то закупен без да съм прегледана от невролог или лекар. Страшно глупаво, знам.
Третият ми голям припадък беше отново извън Бг, в др. държава. Този път, преди да получа припадъка, получих аура - виждах три мрачни картини подред в съзнанието си. Беше като истинско. Затваряйки очите си, чувствах напрежение, и бързо ги отварях - сякаш нещо от очите и главата ми започва да трепери, след това и тялото... и така, получих трети голям припадък. Бившият ми приятел ми разказа. Този път прехапах езика си, излязла е бяла пяна от устата ми примесена с кръв от ухапването на езика.. Когато дойдох в съзнание видях уплашеният ми приятел до мен разказа ми какво е станало и отидохме в болница. Чакахме цели 5-6 часа докато ме приемат... и то в спешното.. беше ужасно. Предписаха ми Клоназепам ( Клонарекс)
И така. Сега съм в друг град в същата държава. Пиех Клоназепам, сега пия Ламотригин. Мисля, че не е моето лекарство, и все пак...
Отскоро съм със неспецифично сърцебиене и "прескачане " на сърцето и задух. В продължение на няколко дена като се събудя и си затворя очите получавам леко "тресене" на тялото. Именно епилептични симптоми.
Ходих да си запиша час и два пъти ме връщат. Страшно несериозно е.
Като цяло, това вреди и на работата ми. Имала съм опит за самоубийство с лекарствата, които приемах - Клоназепам. Не знам до какво водят точно, но аз чувставх сънливост, замаяност, мисли за самоубийство и все такива лоши натрапчиви мисли. Мисля че промиват мозъка и психиката много от лекарствата... особено АЕМ (анти епилептични медикаменти)...
Моля редакторите да одобрят историята ми. Наистина искам да споделя всичко това с някого. Благодаря Ви!
Ако имате идея, личен опит, коментар, мнение... ще се радвам да го споделите с мен.
Благодаря още веднъж! Моля се историята ми да бъде одобрена...
P. S. Съжалявам, ако имам правописни или пунктоационни грешки и какъвто и да е вид грешка, пишех много бързо.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 613a641622 |
|
1. Аз също съм в друга държава(за справка) и последната ми класна имаше дъщеря със същото заболяване. Няма как да кажа че знам какво е, дори и роднина да имаш, няма как да кажеш че си 100 процента наясно. Но наистина видими ти е създавало неудобства, не до там приятни моменти, но видимо и се справяш. Нормално е човек да търси подкрепа от някого, макар в случая единствената възможна подкрепа от наша гледна точка е евентуалното разбиране което ще получиш. Разбирам че смяташ че изглеждаш нелепо отстрани, но аз съм виждал епилептици в момент на припадък и не съм си мислил нещо подобно, по-скоро се замислих какво аз трябва да направя и кое е най-правилно. Това за радост не е най-тежката болест и хората с нея нямат никакъв проблем при грижа за себе си да живеят живот като всеки друг. Беше ми се наложило да посещавам роднина в болница и се запознах с жена което е на легло от 15 години, беше на около 36-7 години, така че от тази перспектива някак много други неща като епилепсията изглеждат способни за преодоляване.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 7c7a41e6de |
|
2. Намери ДОКАЗАН иглотерапевт и отивай!
Няма нищо срамно. Напротив - казвай на хората, за да реагират адекватно.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 9f5ca89754 |
|
3. Здравей. Аз съм с диагноза епилепсия от 17 годишна, сега съм на 27. И аз не живея в Бг.
Всичко започна от нищото. Просто една сутрин се събудих и не знаех къде съм. Не помнех нищо. Добре че поне знаех коя съм хаха. Чувствах се като паднала от небето в някакъв нереален съм. Опитах се да стана от леглото и мускулите ми ме подведоха и се стоварих на пода. Всичко това в пълно съзнание. Получила съм генерализиран пристъп по време на сън. Лекарите тогава нищо не можаха да ми кажат, умора била и ме пратиха да си ходя. След няколко месеца се повтори същото, събудих се, чувствах се много странно, не помнех нищо... Баща ми влязъл в стаята рано сутринта да търси нещо и ме видял в леглото с отворени очи и без да реагирам, ама без гърчове. Тогава отново отидох на лекар, имаше съмнения за епилепсия и ми предписа ламотрижин. Без изследвания, без нищо. Реших да не го пия, майка ми е много анти лекарства и пие в много редки случаи. 3 години нямах никакви проблеми. Пила съм алкохол, дори веднъж се напих без да искам... Нищо. От безсъние страдам от 15 годишна и липсата на сън не ми влияе като гледам.
Навърших 21 и взеха да ми се случват странни неща. Внезапно чувство за нереалност. Изведнъж се чудя какво правя тук, чувствам се като от друг свят. Или пък говоря с някой и изведнъж преставам да разбирам какво ми говори, въпреки че съм в съзнание. Случвало ми се е аз да говоря и да ми се преплете езика за 1 секунда. Всички тия усещания само аз си ги забелязвах, на другите не им е оравило впечатление. Докато една нощ не получих отново генерализиран пристъп по време на сън. Когато отминал пристъпа дълго време не съм идвала в съзнание, но съм се била изправила и съм ходела като сомнамбул из къщата. Бутала съм майка ми и баща ми от стаята, говорела съм неща които не разбират... Страшна работа. Извикали линейка. Аз като дойдох на себе си нищо не помнех. Закараха ме в бошница, цял ден ми правиха изследвания, кръв, преглед от невролог... В крайна сметка диагнозата беше епилепсия. Отново ми предписаха ламотрижин. Добре ама майка ми си наумила че не е епилепсия (на ядрено магнитен резонанс като ме гледаха нищо увредено не видяха) и ми каза че било от гледане на компютър, използване на лак за нокти и слушане на музика със слушалки. Забраниха ми да правя каквото и да било и майка ми вика да не пия лекарства. Изпаднах в тежка депресия. Бях само на 21 а животът ми рухна. Мислех, че остатъкът от живота си ще прекарам затворена в стаята, изолирана от света, без да мога да осъществя мечтите си. Единствено излизах от нас за работа. И после пак в нас. Преди това ходех на танци, водех активен живот... майка ми всичко ми забрани. Няколко месеца стоях така, после започнах да си ходя пак, но скришом. Живеех в ужасен стрес и страх да получа пристъп и започнах да правя кризи всеки месец-два. Все по време на сън. Страх ме беше да не получа припадък на улицата или на работа. Така живях 3 години. Истински ад. Не ме питайте какво съм правила, защото не знам. Това за мен са изгубени и неизживени години от моя живот. Единствено че благодарение на интернет се образовах по темата. Изчетох хиляди научни материали, влизах във форуми, проучих лекарствата... Когато получих генерализиран припадък в будно състояние, реших че трябва да взема мерки. Както си бях един следобед в стаята, пак започна чувството за нереалност. Но се усилваше. Престанах да чувам и започна един неприятен шум в ушите, започнах да се парализирам... После съм изгубила съзнание. След този инцидент отидох при невроложката (тайно от моите) и казах че искам да взимам лекарства. Пак ламотрижин. След 3-4 дена гледам алергия. Смениха ми го и пих вимпат, ама след 3 седмици започнах с мигрена (никога през живота не бях имала). Понеже междувременно бях изучила всички лекарства, попитах лекарката дали може да ми предпише Кепра. Тя каза че може и ми го предписа. Като стигнах дозата 1500 мг дневно, получих припадък. Качиха ми го на 2000, но след време пак получих пристъп. Тогава лекарката каза че ще е най-добре да включим още едно лекарство тъй като моята епилепсия е фокална и трябва с две или повече лекарства. Предписа ми Зебиникс. 3 години без проблеми. Забравих за епилепсията направо. Значи от 2011 до 2015 имах два опита за самоубийство. Първият, една година след диагнозата. Вторият, края на 2014. След това почнах с лекарствата. Направиха ми още изследвания (поисках си ги, иначе нищо не давата). ВЕЕГ, след 24 часа без да спя. И с едни светлини ме проверяваха дали нямам фоточувствителност. Диагнозата: фокална епилепсия на темпоралния лобул. Неизвестна причина. Като бебе и като много малка съм си удряла силно главата. Общо 3 пъти. И съм имала мозъчно сътресение след това. Възможно е да е от това.
Сега се чувствам голяма късметлийка. Водя абсолютно нормален живот (слава Богу! ). Взех да пътувам сама, записах висше и сега съм последна година студентка. Продължавам да работя. Ограничения нямам никакви. Алкохол не ми е забранено да пия, стига да е в умерено количество. Безсънието си е на лице, но за щасгие не ми действа на епилепсията. Правиха ми изследвания да видят защо не спя, на нервна почва било. Трева взимах с терапевтични цели (за безсънието) и имаше чудотворен ефект. Пристъпи от нея не съм получавала. Сега не взимам защото е много много трудно да си набавя качествена трева. А и адски скъпо. Не мога да плащам 400 евро месечно за нея. Едно е хашиш, друго е трева. Хашишът си е дрога, от него полза няма. Тревата си е лекарство с дрогиращи свойства. Не трябва да се прекалява. Всичко това е строго индивидуално. Епилепсията е по-скоро синдром. Има много видове епилепсия и при всеки протича различно. Затова и имаме различни видове пристъпи и лечението е индивидуално.
Аз най-после открих това което е възможно да ми предизвика пристъп : емоционален стрес. Ето това ме предразполага. Всички, абсолютни всички припадъци които съм имала, са се случвали именно в моменти на силно емоционално разтройство. И сега гледам да съм непукист и да не приемам толкова навътре нещата.
Мила, желая ти много успех и не се отчайвай. Виж, аз бях в тежка депресия толкова години, мисли и опити за самоубийство... И пак съм на крака. Сега като погледна назад, не съжалявам че реших да живея. Всичко което изживях от 2014 насам, си заслужаваше. Имаше моменти на много, много щастие. Също и на тъга. Но си заслужаваше. Пътувах, запознах се нови хора, установих кои са истинските приятели, изхвърлих от живота си хора които само ме използваха, влюбих се, правя кариера... С две думи, водя пълноценен живот. И не се бих сменила с никого.
Трябва да вървиш напред. Не знаеш кога животът ще ти се усмихне. Може да е утре. Ако лекарствата които взимаш ти действат зле, смени ги. Ако лекарят не ти обръща внимание, смени го. Не е нормално да се чувстваш така и да не ти сменят лекарствата. Моята невроложка винаги пита как съм психически. Като и казах че имам мисли за самоубийство веднага промени дозата на Кепра и ме прати на психиатър. Пих едно антидепресивно половин година и започнах да се оправям. Сега съм само с антиепилептични, Кепра 1000 и Зебиникс 1600. Съветвам те да си потърсиш друг лекар. Първата стъпка към подобряване на състоянието е човек да взима правилното лекарство. Лекарство което да спре пристъпите и същевременно да има приемливи странични ефекти. А най-добре, без странични ефекти. Има над 20 различни антиепилептични лекарства. Няма как да не улучиш твоето. Ако си с фокална епилепсия (а най-вероятно си с такава щом и ти получаваш аура като мен), трябва да ти предпишат 2 лекарства. Фокалната епилепсия се характеризира именно с това, ясно изразено епилептично огнище. Първо има епилептичен пристъп в огнището. После може да спре или да се разпространи наоколо и да получиш генерализиран. Поискай изследвания, второ мнение... Трябва да бъдеш настойчива, дори досадна. Иначе няма да ти обърнат внимание. От опит ти го казвам. Ако искаш ми пиши на лични, ще се радвам да съм ти от полза. mileisabelcg@gmail. com
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: fc9ff9169e |
|
4. Алкохол, треви, стимулиращи напитки - строго забранено. Ако иска човек да не си усложнява положението допълнително. За съжаление самите лекарства, а и самата епилепсия / и ред други мозъчни заболявания / отключват депресия. Клонарексът е много по-гаден от Ривотрила. може да пише, ч е е едно и също, ама не е - особено в частта на страничните действия. Казвай на лекаря си, какво те тормози, притеснява, странични действия. Със сънливостта се свиква, няма друг начин. И движение, въздух / да не си затворена вкъщи / достътъчно сън. Желателно е да се нмали до максимум стоенето на комп / особено игри /, тв-то.
Има епилепсии, които не " се показват " нито на ЕЕГ, ни на скенери, никъде. Самоволно не трябва да се спират лекарства. Вярно, кофти е да се получавт пристъпи на публично място, ама трябва да се преодолее това. Че дори една настинка е по-опасна за околните - защото може да ги зарази човек. С две думи - хич да не ти пука.
По отношение на храненето - един казва едно, друг друго - в частта за месата / особено свинско /, въглехидратите. Има теория за кетогенна / кетонна / диета, ч е помага за излекуване - ама трябва само под лекарско наблюдение, в болнично заведение да се прави
С едно изречение - сън, движение, намаляне на стреса, спиране на алкохол, цигари, стимуланти и така се намаля излишното натоварване на мозъка
:)
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 65a96443fc |
|
5. Много благодаря на всички!!! Бъдете здрави. :)))
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: dbc096eb2a |
|
6. Не се заяжам, само към номер 3 - това не са симптоми на епилепсия, а на някакво психическо заболяване. Съжалявам, ако се обидиш, казвам ти го с добро.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: ce6640d066 |
|
7. Номер 6
Грешиш. Фокалните епилептични кризи, наричани още "аура", може да се проявяват по различен начин, зависи в коя част на мозъка се намира епилептичното огнище. Ако огнището засяга неврони които отговарят за моторните функции, кризата се проявява чрез нарушения на движенията: треперене, загуба на тонус, хипертонус, повтарящи се движения. Може да засегнат само една ръка, крак... Или пък да засегнат едната половина на тялото.
В други случаи, огнището се намира в частта на мозъка отговаряща за говора. В такъв случай, човек изведнъж престава да говори или говори несвързано докато премине кризата.
При огнище което засяга неврони които отговарят за сетивата, симптомите са слухови, визуални или психосоматични. Слухова аура: внезапно заглъхване на ушите или пък шум, например пиииии. Визуална аура: появяват се светлини, цветни петна или пък се губи способността за различаване на цветове докато трае кризата.
Психосоматична аура: deja vú, jamais vú, внезапно чувство за страх или пък чувство за спокойствие и блаженство.
Има над 30 вида епилептични кризи. За съжаление, голяма част от обществото не знае за това. Епилепсията не се изразява само с внезапни припадъци и загуба на съзнание. Има хора с епилепсия които никога през живота си не са загубвали съзнание, защото всички кризи които са имали са били фокални.
Психичните заболявания нямат нищо общо с епилепсията, но могат да бъдат сбъркани, и в двата случая става въпрос за отклонения в нормалните функции на мозъка. Въпроса е че при епилепсията, отклоненията са на неврологична основа. Един лесен начин да се обясни разликата между психическо заболяване и епилепсия се базира на времетраенето на симптомите и на начина по който се отключват. При епилепсия, кризата започва внезапно и не трае повече от 2-3 минути. След това мозъка се възстановява и освен ако не става дума за криза със загуба на съзнание (когато периода на възстановяване е около 20-30 мин), човек продължава да върши това което е правил без проблеми. По време на тези аури човек е в пълно съзнание и разбира какво се случва с него, но не може да го спре. Ако по време на фокална криза се направи ЕЕГ на пациемта, се вижда рязка смяна на патрона на движение на мозъчните импулси.
При психическите заболявания няма смяна на патрона на мозъчните импулси. Техните симптоми са по-продължителни във времето (не траят 2-3 минути) и в много от случаите, са неадекватни, тоест, не различават истина от въображение. Друг е въпросът че в следствие на социалните проблеми които създава една хронична болест като епилепсията, има хора които развиват и психически проблеми като депресия, панически разстройства и т. н.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
