 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Отново същите грешки.... помощ, анорексия!
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1438 пъти
Здравейте...
Та... чудя се как да започна.
Преди четири години (бях на 13) започнах да се чувствам изключително неуверена по отношение на външния си вид. Роднините ми непрекъснато си говореха помежду си (и все още е го правят) за килограми и отслабване. Малкият ми мозък се повлия и започнах да гледам по-критично в отражението си. Казах си, че трябва да почна диета и да отслабна. Бях 59 килограма, висока предполагам около 174 см - тоест, нормална! Но лицето ми по принцип е малко по-пълно (генетично е) и това много ме комплескираше. Ии... накратко - отслабнах седем килограма за сравнително кратко време, няколко пъти в седмицата повръщах, в случай че съм яла "забранена храна" и така скришом успях да се докарам до ръба. Лицето ми вече беше "нормално" на фона на едно слабо, крехко и измъчено тяло.
Майка ми започна да усеща, че нещо не е наред с мен. Казваше ми, че съм прекалено слаба и ме дебнеше какво ям. Моментът, в който разбра, че наистина имам проблем, беше когато ме накара да ям шоколад и ме завари по-късно наведена над тоалетната.... (Ъх... само като се сещам, че съм повръщала, ми призлява. )
Та.... С нейна помощ и благодарение на факта, че скоро започвах седми клас (тоест - "ах тези изпити, трябва да ям, иначе няма да ги мина") успях да се измъкна от капана на анорексията.
Не звучи реалистично, но преодолях анорексията за изключително кратко време. Седмица ми беше нужна, за да се потопя в стреса покрай изпитите в седми клас и да забравя.
Четири години минаха и... бяха прекрасни. Не мислех за теглото си, ядях каквото искам и когато поискам. Бях свободна! Най-после! И нищо нямаше да развали това щастие, нищо нямаше да ме спре да съм уверена в собственото си тяло. Влязох в мечтаната гимназия, създадох си приятели, ученето ми се отдаваше и бях във вихъра си.
Не знам как 4 години нито веднъж не помислих за тялото си с омраза. Напълнях с 13 килограма. ( Тоест вече бях със здравословно тегло, йееее)
Тааа.... опааа
От заглавието вече ви е ясно, защо се обръщам към вас.
След четири прекрасни години аз... се сринах. В училище се опитвах непрекъснато да поддържам максимално добро ниво и да оправдая очакванията на всички. Усещайки, че губя контрол над един аспект от живота си, аз реших... реших отново да се обърна към външния си вид. Реших отново да се опитвам да отслабна.
"Но няма да е както преди, пффф. Абсурд. Вече си нов човек"
"Само... само малко. Съвсем мъничко ти трябва, ще се справиш! Хайде, гледай мотивиращи клипчета за отслабване, хайде, хайде, хайде! "
"Ти.... нищо ти няма! Наред си си! Просто съвсеееем малко ако може така... да отслабнеш. О, ще си просто идеална, само това! "
После плач. Тъпкане с храна. Няколко дена опити да съм уверена такава, каквато съм. Два дена, в които се чувствам великолепно. А после идва събота, ден, който ненавиждам, защото стоя вкъщи, а тишината в стаята ми сякаш ме упоява и улавя в примката си и ми втълпява същите мисли.
Това се повтаря от няколко седмици. А може би месеци? Не броя дните.
Животът ми е като увеселително влакче. Изкачването е плашещо, но вълнуващо. Спускането ме хваща неподготвена и изкарва въздуха от дробовете ми, сърцето ми бие лудо в гърдите и съм уплашена до смърт, но... Накрая искам пак. Ужасът не е достатъчен, вътрешно искам да страдам, да усетя ужаса. Само още веднъж.
В момента съм 60 кг, стремя се да съм 57. Не е нереалистично голяма цел и ако бях добре психически, щях да я достигна без такъв стрес и такова чудо.
Помощ.
Не знам към кого се обръщам и дали има смисъл. Боя се да говоря с близките си за това, особено с родителите си, защото не са много добре със здравето и не искам да ги стресирам. Търся начин сама да се справя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 99566111fb |
|
1. Е айде стига глупости... 60кг, а си 174см?? Почвай да ядеш не се излагай, никой не харесва високи клъощи. Ако си 165см може да си слаба, ама на твоят ръст е грозно... Почвай да се храниш нормално!!! Айде пиши пак, като станеш поне 70кг, моля те не се излагай да стоиш толкова слаба и то нарочно... Ще следя темата, пиши през няколко дена, как си с килограмите!!!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 1e888b993b |
|
2. Не трябва да гледаш килограмите а как изглеждаш в огледалото. Освен това не изпадай във вманиачаване и да контролираш всичко каквото ядеш, защото това е изтощително психологически и не може да се поддържа дълго време. Трябва да намериш някакъв тип хранене, диета, режим, който ти е приятен и с който постигаш резултати без особено усилие и психически тормоз. Така може да го поддържаш дълго време без това да се усеща като тежест, която да мъкнеш. Разбираш ли, всичко трябва да става приятно, леко и лесно и същевременно да ти носи страхотни резултати почти без усилие и да го мислиш много, просто ей така между другото. Пробвай различни видове диети, гледай да имат достатъчно белтъчини и зеленчуци в тях и експериментирай докато откриеш кое ти носи резултати и същевременно не те натоварва психологически. Хайде успех от мен.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: ddcaf00022 |
|
3. Анорексията, до която ти доста си се доближила, традиционно се свързва с отхвърляне на майката. Тоест, някаква изнервеност на майката, кривотия, кавги между майката и бащата, липса на хармония и любов води до това детето да отхвърля храната, която представлява майката на архетипно ниво, защото то възприема, че майката го отхвърля. Цялото нещо минава през отхвърляне на тялото (храната изгражда тялото, а липсата на храна води до загуба на тялото) Такива хора обикновено имат разни въображаеми представи за тялото си, вглеждат се прекалено, имат ниско самочувствие или самочувстие прекалено зависимо от мнението на околните.
Аз ти препоръчвам вместо да се занимаваш с глупости да гледаш клипчета за отслабаване, при условие, че имаш нормално тегло (нормалното тегло за жените е ръста в сантиметри минус 110, т. е. ако си 174см висока нормалното здравословно тегло за теб е 64 кг. ), да видиш да направиш нещо свързано с подобряване на общото ти здравословно състояние - тренирай нещо, запиши се на танци, запиши се на таекуондо, запиши се на йога, медитация, научи се да готвиш някакво любимо ястие, каквото решиш. Целта е да имаш какво да правиш през деня вместо да мислиш с каква друга тъпотия да се самонараняваш и самоатакуваш.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 8b8f48b485 |
|
4. И до какво води глада? Под силен стрес отслабвам, в резултат се чувствам слаба и винаги ми е лошо. Винаги, като някакво гадно заболяване, което изобщо няма намерение да те остави. Само че не е болест, а килограми под нормата и е нормално да се отрази зле. И не мога да си обясня, защо някой съзнателно би избрал да се чувства немощен. Преследвай спокойствието и щастието, а не четящите се ребра по гърдите ти. Можеш да тренираш, ако искаш и ако мислиш, че това ще ти помогне да се харесаш. Тичай на бягаща пътека, прави клекове, прави коремни преси, ако искаш прави и лицеви опори. Какво пък, намери си фитнес инструктор или се запиши на някакъв спорт. Спортът е здраве, нали? Премахни вредната храна от менюто, няма лошо и няма да те убие, ако не ядеш чипс. Не пий газирани напитки, още по-добре за стомаха ти, липсата им няма да ти навреди. Но да гладуваш..? Каквото и да решиш да правиш с живота си и тялото си, стреми се да си здрава. Не може съвсем да не ядеш или пък да караш само на салати. Много хора са стигнали до хроничен гастрит от разни експерименти с менюто си с цял отслабване. Здравето е преди всичко. Анорексията не е увеселително влакче, а цикъл от кръговете на ада. Не искаш да говориш с родителите ти, за да не ги притесниш, но те ще се притеснят, когато видят дъщеря си отново наведена над тоалетната чиния. Погрижи се за себе си. Намери си хоби, занимавай се с интересите си, спортувай, прави си маски за лице, учи, чети книги, гледай филми, излизай навън, говори с психолог, води си дневник, но не се докарвай до болестни състояния от гладуване.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 930cae3353 |
|
5. Здравейте! Изключително грамотно написана изповед от- очевидно- интелигентна млада дама! Факт е, че осъзнавате какво се случва.... Това е 90% във Вашите ръце! Научете се веднъж за винаги да се харесвате- не е необходимо човек да е кльощав, за да привлича чуждо внимание! Намерете начин да си ангажирате ума, движете се повече и забравете за кошмарните съботи у дома. Помнете, че ужасът, който имате желание да изживеете повторно, може да бъде и опасен! Успех- убеден съм, че има хора, които Ви обичат! Мислете и за тях!
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: b7ba8c52ce |
|
6. Ти сега си на 17 по мои сметки. Познато ми е чувството да ти е "празно" в събота, въпреки че ходех на уроци за кандидатстване, на език също ходех и пак... Нещо липсваше очевидно и тази липса персистира и до днес. Не са пари, не е партньор, неидентифицируема е засега. Вероятно е нещо клиширано от сорта на "любов към себе си", "самодостатъчност". Така и не се научих... Аз не съм с анорексия, но други механизми демонстрират слабостта ми. Бих казала, че е патологичен стремеж към напредък и конкуренция, към знания, компетенции, пари... Ужасяващо е на моменти.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 3417f2b138 |
|
7. От авторката:
Благодаря за отговорите! Поплаках си малко, докато ги чета, но съм си такава по природа. :D Винаги на всичко се отговаря със сълзи. Може би и заради това се докарвам лесно до такива състояния.
Наистина имах нужда да чуя съветите на външни хора. Досега си повтарях почти същите думи в главата, но просто не можех да се вслушам в смисъла. Много по-шокиращо е, когато го чуеш.
Благодаря отново! Ще се постарая да се измъкна от това състояние възможно най-бързо, защото вече не се търпи.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 3417f2b138 |
|
8. Пак от Авторката:
До номер 6: Да, и аз сякаш търся нещо несъществуващо. Нещо сред нищото, защото празнотата в тези съботни дни само до лудост може да те доведе.
През каквото и да преминаваш, пожелавам ти да го преодолееш.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: b32c0f82ca |
|
9. В историята ти откривам себе си!
Поради същата причина, че роднините ми постоянно говореха за килограми, се сринах психически, още повече - те ми натякваха, че съм напълняла и така нататък... голяма грешка в подхода към един подрастващ човек. На тази възраст психиката ти е толкова лабилна, а думите могат да "кънтят" в главата ти години след това...
Докарах се до булимия, през седмицата спазвах стриктен режим, а събота беше "чийт ден". Толкова се ограничавах, че се събуждах в 5 сутринта, за да се нахвърля на чашката с шоколадови бонбони, които съм събирала през седмицата. След това цял ден ядях като обезумяла, родителите ми гледаха телевизия в хола, а аз се скъсвах от повръщане в банята...
Брутално насилие над самия себе си е! Като си припомня ме побиват тръпки - самобичуване, самоунижение, надрано гърло, наранени кокалчета на ръцете, сълзи в очите, сърцебиене и какво ли още не!
Цялата ми история с булимията продължи 3 години - от 10-ти до 12-ти клас - мерене на храната, смятане на всяка калория, теглене на кантара всеки божи ден, претрениране и накрая отново се издънваш и отиваш да драйфаш, звучи отвратително, но това е реалността.
Нашите нямат ни най-малка представа каква травма за цял живот ми насадиха, все нещо не си харесвам, бях обсебена от храната, в същото време исках да отслабна и така се заформя адският кръг, наречен в някои случаи булимия, в други анорексия, а при теб явно са били и двете.
Лятото след 12-ти клас от само себе си спрях да поставям храната в култ, хормоните ми се поуспокоиха, в момента уча в друг град и доскоро нямах кантар... Ами качила съм 3 килограма за един месец, което е огромна предпоставка да се повтори историята, но не! Вече уважавам себе си много повече! Ще направя някои малки промени и ще се справя.
Та, скъпа, извинявай за "лиричното отклонение", исках да знаеш, че никак не си сама!
Първо - идеалното тегло за твоята височина е 64кг (но това според мен не е от голямо значение, аз съм 165см и тежа 65кг, но харесвам себе си, а момчетата тичат след мен. СОБСТВЕНАТА ТИ НАГЛАСА е основополагаща за това как другите ще те възприемат! ... Слаба си! Няма нужда да отслабваш още - сигурна съм, че изглеждаш прекрасно!
Второ - намери баланса в цялата работа - научи се да се обичаш, околните не забелязват и 1/3 от недостатъците, които си мислиш, че притежаваш!
Трето - отърви се от тези мисли веднъж завинаги! Хранителните разстройства НЕ решават проблема, те СА проблема!
Болнав вид, късаща се коса, чупливи нокти и зъби, малка част от "бонусите", които хранителните разстройства носят със себе си.
Ти си красива, ти очевидно си и много умна и будна!
Разхождай се, карай колело, рисувай, танцувай, учи, дерзай...
Но преди всичко това се научи да оценяваш себе си!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 3417f2b138 |
|
10. От авторката, до номер 9:
Много ме зарадва отговорът ти! Благодаря ти, че сподели историята си. Увереността ти ме мотивира и днес се нахраних като хората.
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: b32c0f82ca |
|
11. От номер 9:
Еййй, накара ме да се зарадвам от сърце!
Браво! Силна си, ще се справиш!
Няма по-хубаво нещо от това човек да се чувства уверен в себе си (в разумни граници), не си даваме сметка, но всеки един, с когото се разминаваме на улицата, има своите комплекси.
Разковничето на нещата е в това да се концентрираш върху всичко положително, което притежаваш, да разпръскваш позитивна енергия, бъди различна, бъди добра! Хората винаги остават много приятно изненадани, а ти от своя страна ще се почувстваш наистина значима.
Има и лоши дни, такива в които ще мразиш себе си, но това е нещо като "тест", възможност да докажеш на теб самата, че си по-зряла и вече не се поддаваш на измамни емоции.
Всичко е в главата ти, всичко тръгва от нагласата, научиш ли се да я контролираш, то всеки аспект от живота ти ще се подобри.
И те моля (защото дори и да не те познавам, те почувствах като приятелка) - всеки път, когато усетиш, че тези мисли те обладават, спомни си за моя или за някой от коментарите, не попадай отново в лабиринта.
Вярвам в теб!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 3417f2b138 |
|
12. Авторката:
Да, наистина има периоди, в които ми идва да се гръмна, но отминават. Всичко отминава.
Нагласа, нагласа, нагласа. Ще го запомня.
Благодаря отново от сърце!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
