Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Пробвай с други хапчета. Аз смених 7 вида, но последните действат. Справи се със социофобията, при мен тя се оказа първопричината. Аз сега започвам психотерапия, така че повече съвети нямам право да давам..

7.   О благодаря номер 6, имах нужда да го чуя, можеш ли да ми споделиш тези седем вида? Много ще съм ти благодарна!!! Ако не искаш тук ще ти оставя имейл!

8.   от номер 6

разбира се че мога, но нима искаш да ги пиеш на своя глава? Според мен е редно лекар да ти ги изпише. Но наистина става с пробване. Едни имат касмет още с първите, а при мен трябваха повече. Ако настояваш ще ти ги напиша. А ако те интересува и нещо друго от моя скромен опит остави имейл.

9.   Много ти благодаря!!! От цялото си сърце!!! Пиши ми - thecoollion@abv.bg

10.   от 6

препоръчвам ти Paroxetin 40mg или някой заместител който е със същата активна съставка: Paroxetinhydrochlorid. Действието му е двойно. Депресии и социофобия. При мен подейства много добре, но го замених заради един от страничните ефекти, който разбира се, не е задължително да се прояви при всеки.
Едва след като ти се подобри състоянието с медикамент, трябва да проведеш една когнитивна поведенческа терапия.
А причината за това с ноктите потърси някаде другаде, не е от депресията.

11.   БЛАГОДАРЯ ТИ! А когато имаш възможост можм ли да поием малко на имейл? Или скайп?

12.   Писах ти писмо, дано видиш, защото се забавих, сана дълго и затова.

13.   Здравей, имаш депресия или поне състоянието ти е такова щом го казваш. Но това че ноктите ти се чупят показва че може да имаш и нисък калций. Което може да е причина за депресията. Когато калция е нисък невроните не работят както трябва и състоянието наподобява депресия.
Нормално при това състояние чувстваш и обща слабост и отпадналост. Може да изпиеш тонове антидепресанти, но ако не се оправи калция няма да се оправиш.

Та какво трябва да направиш:

Да идеш на лекар и да поискаш изследване на калция. Йони на калция, не просто калций. Ако намаш нисък калций, значи имаш депресия. не е това диагнозата...

Ако имаш нисък калций: трябва да се види причината за това състояние. Има 3-4 причини, лесни за диагноза.

Най-често е червата, ако флората се е изродила не може да се приема калция в кръвтта. Това се оправя с голяма доза тетрациклин и след това взимаш и ядеш кисело млеко, но заквасено от теб или купено от някой селянин. От магазина не ти върши работа, защото бактериите ги убиват за да трае по-дълго млекото. За около седмица се оправя калция. Невроните -- за около месец и половина. Но положителния ефект ще се почувства след седмици.

Може направо да пробваш с кисело млеко, без тетрациклин -- нямя да ти навреди. Ако ти помогне значи е това.

Късмет!

14.   Paroxetinhydrochlorid - трябва ли ми рецепта за него?

16.   Отг, за но 14: Да, трябва ти

Ева

17.   Миличка, бях в твоето състояние 2 години! Все едно аз съм го писала това! Затова те чувствам близка, въпреки че не те познавам. И аз отключих депресията към 22-23 годишна от силен емоционален стрес. Отначало, точно както казваш, започна с тревожност за всичко. После премина в абсолютна апатия и безразличие, нищо не ми беше интересно, загубих интерес към нещата, които преди смятах за забавни, станах абсолютно асоциална, не исках даже да се къпя, както казваш. Беше ми абсолютно все едно даже дали ще живея, защото животът вече нямаше смисъл. Дори загубих физическото чувство за болка. Започнах да се самонаранявам и т. н. Прекъснах образованието си, загубих почти всичко. И не вярвах, че съм болна. Това всичко ти го казвам, за да разбереш, че знам какво ти е и те разбирам.
Искам да знаеш и, че това нещо е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО сериозно заболяване и не бива да подхождаш към него с лека ръка. Искам да знаеш и, че ИМА изход. Сега съм добре и онзи кошмарен период е вече минало. Ти също можеш да го постигнеш, НО обезателно ти трябва помощ, от това състояние не можеш да излезеш сама, защото НЕ е обикновена депресия, а КЛИНИЧНА депресия. В повечето случаи е генетично заложена, но може никога да не се прояви. Отключва се след силен емоционален срив или преживяване например.
Обикновено се съпровожда от мания, която се изразява най-вече в хиперактивност и невъзможност за концентрация, но може да се прояви и само депресията. Нелекувана, може да се задълбочи и да доведе до трагичен изход!!!
Обиколила съм половината психиатри в София, но ми помогна един единствен човек и това беше доктор Стоянова. Ходила съм частно при нея в един кабинет близо до Медицинска академия, но не знам точния адрес. Но знам, че работи и в психиатричната клиника на Медицинска академия. Сградата е точно до кожната клиника. Отиди и се позаинтересувай, моля те! Това НЕ значи, че си луда, искам да го знаеш! БОЛНА Е ДУШАТА ТИ!
Всъщност при депресията настъпват промени в химията на мозъка ти, затова са и лекарствата. Заинтересувай се от лекарствата Депакин Хроно от 500 милиграма и Конвулекс от 1000. Също така и задължително от Золофт! Попринцип той е против тревожност. Аз лично отказвах да го пия, защото мислех, че такова нещо не може да се контролира от хапче. Но пробвах и НИЩО не изгубих! Вярвай в каквото искаш, но пробвай, моля те!
Няма да ти помогнат нито витамини, нито приятели, нито съвети, даже самата ти си безпомощна сега пред себе си!
С цялото си сърце искам да се оправиш и да ти помогна с каквото мога. Тук не се оставят лични данни, виждам, затова и не знам как друго яче мога да си общувам с теб, но ще следя темата и ако имам възможност, бих се запознала с теб. Ще се нарека Анна, заради анонимността, която виждам, че е задължителна.
Ще чакам да пишеш.

18.   Страшно много благодаря на всеки от вас за съветите и вниманито! Имах нужда от надежда. Малко ме поуспокоихте и ще поработя над съветите. Дано най сетне се завърне спокойствието в деня ми и усмивката. Твърде нечестно е толкова млада да си отида от този свят.

19.   Хей, къде ще си ходиш, бре? Никакви такива! Стегни се, усмихни се, контактувай си с хора, ходи на кино, театър, намери нещо, с което да се ангажираш. На 23 си! Аз съм на 33 (почти), с малко детенце, за което се грижа самичка, а то изисква много внимание и почти нямам време за себе си. Но гледам да се боря, никак не е лесно, но, понякога Животът е труден. Имаш и приятел, на когото да разчиташ, това е от изключителна важност.

Птичето

21.   Към онези от вас, които дават съвети от рода на: "излизай с приятели, ходи на кино, забавлявай се, излизай, разхождай се, бори се, млада си и т. н. " ще кажа само, че НИЩО, ама НИЩИЧКО не разбират от онова, за което иде реч. Вашите трудности и депресии не приличат по НИЩО, АМА НИЩО на нашите клинични случаи. Тук човек е безпомощен. Буквално!!! Не става въпрос просто да се стегне. Цялата химия в мозъка се променя. Това не е дупка, а вакуум, в който се попада. Само човек, който е бил в това положение, може да знае за какво става дума. Така че апелирам да пишат само хора, които са имали клинична депресия или биполярно афективно разстройство, за да бъдат полезни. Защото спечелването на тази битка е по-трудно, отколкото вашите падения в живота и трудности. Разберете го! Не го казвам, за да ви се карам, но просто НЕ ЗНАЕТЕ за какво става дума!

Анна

22.   Към 21 Анна :
Знаем за какво иде реч и ще ти кажа, че ако сам не си помогнеш, няма кой и не очаквай хапчета и доктори да те измъкнат. И искам да ти кажа, че мен това, което ми помогна най-много са приятелите и разходките...
Всеки помага с каквото може да е полезен, така, че коментара ти беше излишен и малко... груб!

23.   Към 22:
Приятели и разходки? Ок, може да помагат за лека депресия. Не съм казала, че при всеки степента трябва да е еднаква. Познавам и момиче с по-лека форма на депресия и знам какво е.
Съгласна съм всеки да помага с каквото може, но наистина гледам, че има хора, които не разбират и грам какво е това! Дават себе си за пример как са се измъкнали... а не знаят, че измъкването им не е от положението, за което говорим. Те са герой, но за себе си. Нека бъдат!
Когато аз бях в тежката форма на депресия, прогоних приятелите си, защото не ги исках. А те искаха да ме видят, да бъдат с мен. Тогава мислех по друг начин. Бяха ми безразлични, досадни, неносещи полза, жалки. Как може такова нещо да го мисли нормален човек? Е, явно нещо не ми беше наред. В това състояние приятелите ми ми бяха абсолютно безразлични. Все едно гледах предмети. Те ми купуваха плюшени играчки, а аз не исках да ги виждам. Как тогава могат да ми помогнат? Ще ти кажа как- НИКАК! Безпомощни са!
Разходки? Ще ти кажа как виждах света по време на депресията при разходка. Пак безразличен. Просто беше абсолютно непосилно да усещам удовлетворение, красота, удоволствие, нещастие, тъга. Нещата, които виждах около себе си, възприемах само с физическия им вид, не влагах никакво, никакво усещане в тях или смисъл. Дърветата са зелени и сиви, а не са красиви. Знаех, че небето и синьо, залезът-оранжев, че вятърът духа. Но нищо от това не можех да усетя. Можех да гледам как човек плаче, но за мен той беше просто човек, активирал слъзните си жлези. Не можех да разбера какво е това да му е тъжно. Не намирах смисъл да ставам от леглото, да се къпя, защото после пак ще се изцапам, да ям, защото ще го изходя. Бях мнителна и не исках да заспя нощем, държах се нарочно будна. Всичко беше сиво, вакуумно. Даже фобийте ми към височини и паяци изчезнаха. Защото и страхът е форма на усет. Абсолютно не ме интересуваше дали ще живея или умра, спомням си, че даже пресичах улиците на червено, колите ми бибипкаха, а на мене ми беше все едно дали съм тук или в отвъдното. Затова не ми пукаше. Загубих усещанията си за физическа болка. Рязала съм се с нож и нищо не съм усещала физически. Това е защото химията в мозъка се променя. А колкото и тъпо да звучи- хапчетата в този момент помагат. И никакви кина и театри, приятели и разходки не действат!!! Та нали трябва да усетиш разходката? Да почувстваш приятелите си? Дори и омразата би била усещане. А какво става когато всичко, ама ВСИЧКО ти е безразлично??? Приятелите са а, разходките не са нищо друго освен ходене сред неща...?? !! Няма как да помогнат на един буквално объркан мозък отвсякъде... Човек не може просто да се стегне! Да не би да мислиш, че съм искала да проваля и изоставя образованието си? Като на него съм държала цял живот? Още от 1 клас изкарвах само 6-ци, после и в университета бях максималистка. То беше на 1-во място, а гледах как се изплъзва от ръцете ми и бях безпомощна. Това не е депресията за приятели и разходки!!! Ако ще и коментарът ми да е бил груб- нека е! Защото понякога услугите и опитите за помощ са като мечешките прегръдки, които могат само да те смачкат без да искат... в опити за полезност.

24.   Към 23
Не ме разбирай погрешно, не искам да се карам с никой, аз също съм била и споделям само, може да опита от всички съвети и да види кое най-добре ще и се отрази. Но искам да кажа, че трябва да се насилиш в началото, да направиш малка крачка, защото поне при мен, аз се насилих даи злизам, да общувам, искам не искам-ТРЯБВА, не може да се разчита на някакви гадни хапчета да контролират мозъка ти. Знам, че е трудно и аз не исках да виждам никой, не ми се излизаше и нямах желание и настроение, даже бях спряла да ям. Въпроса е да направих първата крачка:)Успех на всички:)

25.   Леле този коментар е уникален и така ме разчувства - от авторката

26.   пак съм авторката, за коментар 23 исках да оточня

27.   Към 23, аз съм 1: Не давай оценки и квалификации, след като не знаеш "хората" от какво са се измъкнали. Писах, защото мислех, че се търси помощ в ситуацията и исках да споделя на мен какво ми е помогнало, а не за да кажа какъв "герой" съм.
Да, мислех, че става въпрос за съвет и помощ, а не да се разчувстваме. Иначе изцяло съм съгласна с 22.
Очаквах, че ще скочат медицинските лица, само като видят, че съветваме да не се вземат хапчета. Съжалявам, че писах...

28.   Към 27, аз съм 22 - Да, изцяло и аз мисля като теб, а и аз съжалявам, че писах, мислех, че тук се иска помощ и съвети, от хора попаднали в подобна ситуация или дори и съвети и мнения от не попадали, но със силна воля и характер, а то наистина стана... много сълзливо!
Аз и до сега предпочитам да дружа с хора, които имат волята и желанието да се борят, а не тук да мрънкаме и да се нагрубяваме, защото видите ли, ние, които сме го преживели в по-лек вариант=не разбираме нищо!
Успех и повече не искам да пиша, отписвам се от темата и не желая и да помагам, защото все някой всезнайко ще се намери да те осере(извинете за израза). Типично по български, Ганьо все е най-зле и все другите не го разбирали...
Всеки споделя опит, аз само казах на мен какво ми е помогнало, а тук ме нападнаха... Защо пък да не помогне и на друг! И пак казвам, най-важно е човек сам да осъзнае, че иска да промени това положение и да направи първата крачка... Както и да е...
Все пак пожелавам на авторката да се справи със ситуацията по въжможно най-лекия за нея начин, независимо как, с терапия, хапчета, воля, помощ! Успех от сърце:)

29.   Oт Авторката - не веднъж ви благодарих. Аз оценявам коментарите на всички. Имах нужда от съветите на всеки един от вас. И защо се запалите на един от коментаторите и съжалихте толкова. Не трябва ли да се изказва мнение и ако не сте съгласни да го опровергаете или пък да си продължите съветите към мен и да не обръщате внимание. Недейте така приятели. По-важното е че за мен вашите мнения бяха от значение и стойностни. Няма злоба в коментарите на "Анна" и 23 номер, по-скоро виждам чувствителност и, оже би лека нетакчтичност, но не и недоброжелателност. Пожелайте ми успех. Всички ми дадохте надеждица, че може щастието да се завърне в живота ми. Дадохте ми сили и сега ще ги използвам да продължа да се боря. Ще пиша по-нататък как са се развили нещата и дано имам късмет. Благодаря на всички!!!

30.   От 23: Вижте, ни най малко не ми е минавало и на ум да предизвиквам у вас съжаление или да омаловажавам опитите ви за помощ! Да, понякога съм нетактична, но ме учудва как решихте, че се тръшкам. Историята си написах, за да се опитам да ви обясня ситуацията за която иде реч, за да се опитам да ви доближа до случващото се, а не за да ви отдалечавам. Не съм я писала за мен. Аз си я знам. Пиша я, за да ви обясня разликите. Исках да видите тези разлики нагледно. Лично аз мразя да ме съжаляват и ужасно съжалявам, че сте приели думите ми погрешно и с различно послание от това, с което тръгнах да ги пиша.

31.   Аз съм 22
Аз не искам да се карам с никой и на теб и на всички тук пожелавам само здраве, то е най-важно, желая ви го от сърце и много успех, дано всичко се оправи и остане далеч в миналото, нека се радваме на живота и хубавите неща приятели:)
Ако съм обидила някой се извинявам:)
Слънчев ден на всички:)

32.   Към 23, аз съм 1: не се сърди, всичко е наред.
Реагирах към тебе, защото казваш, че не сме преживяли състоянието на авторката - преживяли сме го. Няма противоречие, всички сме прави, само моля ви не казвайте, че не знаем за какво става въпрос - знаем.
За авторката, МНОГО се радвам, че си осъзнала силата си и ще я използваш, и че ще пишеш как вървят нещата, УСПЕХ НА ВСИЧКИ от сърце.

33.   Това е супер тежка форма на депресия!!! Случайно попаднах на статията, тъй като търсех информация за едни лекарства и се учудвам как е възможно човек да изпадне в такава дупка?

Ще ти кажа само да прочетеш "Кръстникът" на Марио Пузо и го погледни от поучителната му страна! А иначе нямам идея как си стигнала дотук и до това да бъдеш асоциална, но небива това да продължава!!! Депресия не се лекува с нищо, тя се преживява... Сама можеш да теглиш една ... на всичко и да си кажеш, че си по-силна от всичко и ще се справиш!!! Антидепресанти, имуностимуланти и пр. и пр. - пълна глупост!!!

34.   Здравей 33 и аз се чудя, на 23 съм само, хубаво, възпитано момиче, казват ми, че съм умна, че съм била много силна. Чудесно, но с тази гадост не мога да се справя. Не знам вече какво ще стане.

35.   И аз съм претърпял тази гадост за която говориш отне ми около 2 и половина 3 години, като първо от хапчета без ефект абсолютно никакъв, през психолози, терапевти пак нулев ефект. И постепенно преодолях тази депресия като спрях хапчетата започнах да спортувам колкото и да ми беше тежко в началото и си казах отделям енергия за спорта и само за спорта и постепенно депресията изчезна напълно. А повярвай ми беше голяма депресия голямо чудо, нямах желание дори да се оплаквам пред някого постоянно бях в напрежение от "нещо". И знай един път пребориш ли се ще се чувстваш невероятно жива поне така е с мен. периода на възстановяване ми беше 25-27-8г. Успех и да знаеш че всичко има край.

36.   Благодаря приятелю, не зная колко зле си бил, но наистина ужасно ми е меко казано

37.   Аз лично страдам от агорафобия много е тежко не се подлагам на лечение защото нямам избор майка ми е съкратена заплатата ми е нищожна и се налага да работя с клиенти които са свидетели на симптомите ми. Налага ми се да им търпя провокациите за капак на всичко търпя комплексите на управителката върху мен когато не е на кеф. Това треперене което се появява когато тряба да обслужвам повече клиенти все по трудно контролирам.

Отскоро започнах да спортувам и да се храня
нормално (макар и на сила). Искам да ви кажа че преди да ми се отключи тази фобия бях страхотен перфекционист и нямах грешка не обръщах внимание на завистливците както и на шефката ми, но явно да се бориш сам е по трудно отколкото очаквах. Тотално се сринах опитвам да се боря както преди но някак си не се получава. За пръв път в живота си досега не знам какво да правя адски объркан съм.

38.   Нека обесня какво представлявава клиничната депресия. Аз страдам от нея. При мастурбация не изпитвам никакво удоволствие, при упражняване на хобита също, любима храна също. Спя по 4 часа най-много. Клиничната депресия представлява хормонално нарушение! колкото и да се "стягаш" дори и да си бил "най-стегнатия" преди нея, не става. Мойте мъки продължават 4 месеца. Стискам зъби всеки ден, и се здържам от самоубийство само защотото знам че има изход но кога??? биохимията ще реши. Тази коварна болест не мога да я пожелая дори и на най-големия си враг! Успех на всички със справянето. Александър на 21 с разбита душа.

40.   А защо не опитате да смените местоживеенето си? Не знам според мен ви трябва нова среда, работа и дори познати.

41.   Мен ме спасиха констелациите. Потърси инфо в нета. Виждам, че прeи доста време написан този зов за помощ. Все пак споделям, дано да съм полезна... Излизане от ада има! Успех.

42.   Борбата ми с депресията започна в началото на ноември 2009г. Тогава незнаех нищо за нея. Бях слушал но мислех, че е привилегия на разглезени фимови звезди. Удари ме внезапно. Някаква добре заключена преди врата в душата ми се отвори и вътре нахлу негативна енергия, бликаща от кой знае коя дупка на ада. Бях шокиран! Потъвах в черната дупка ежедневно, сантиметър по сантиметър. Безсънието от ужаса още повече ме натискаше в бездната...

43.   Виждам, че последният коментар е сравнително отдавнашен, но все пак реших да пиша. И аз търся начин за излизане от депресия. Само че аз бях на терапия и сега излизам от нея, защото на фона на терапията, също правя депресивни епизоди. Смятам, че не ми помага, поне в дългосрочен план и затова мисля да продължа намалявайки и спирайки напълно лекарствата. Трудно ми е в момента. Много ми се иска да успея. Обнадеждават ме горе-написаните постове. Бях при лекар хомеопат и според нея това, което чувствам в момента, се дължи на страничните действия на антидепресантите, които съм пила в продължение на няколко години. Даде ми капки и ми каза постепенно да спра антидепресанта и този отвратителен ривотрил/пия само 0, 25/. Но в момента ми е трудно и затова пиша.... Предстои ми почивка със семейството ми и не знам дали ще се справя...

44.   Бих се радвам 23 да сподели как се е измъкнала, разбира се ако още влиза тук.
Благодаря предварително!

45.   Липса на витамин Д и Цинк. Да се взима сутрин и обед по 250мг НИАЦИН, по 5 000 IU D3, по 1 таблетка витамини B50, по 1 таблетка мулти витамини с Цинк 10-15мг, вечер двойна доза - тоест 500мг ниацин, 10 000IU D3, 2 таблетки витамин B50, 2 таблетки мултивитамини с цинк. И по 2 таблетки витамин Це след хранене. Да се набляга на банани, и къри.