Тежка хипохондрия? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Тежка хипохондрия?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 2550 пъти
Здравейте, мили хора.
Мой много близък човек вече трета година обикаля всевъзможни доктори, болници, градове, села, билкари, та дори и екстрасенси в търсене на някой, който да му каже какво му е. Правиха му десетки изследвания, ренгени, скенери, ямр и т. н., но нищо съществено не се установи. Не остана неизследван орган. А въпросния човек твърди, че се чувства все по-зле и по-зле. Отказва да приеме каквито и да било обезболяващи, а уж го боли. Не иска дори успокоително от рода мента, глог и валериан, защото нямало да му помогнат.
Странното е, че ако сега ме питате какво му е точно, аз не знам от къде да почна. Вече започвам да мисля (а и не е един лекар и човек около нас го намекват) че проблема е на психична основа. Склонна съм да го допусна от една страна, защото е имало случай същия този човек да си открие нещо на кожата и да си внуши, че е рак, но след 2 прегледа с категорично отхвърляне на диагнозата, миряса. Преди няколко години пък погреба двама свои близки и беше с тях до самия край, и двата случая бяха свързани с продължителна агония. Дали това би могло да е дало някакво отражение? Някак все не искам да повярвам, че човек не може да се докара до това само от страх и психоза.
Сега обаче положението е сериозно. До такава степен, че да приказва, че така повече не може да живее, а ще слага край на живота си, не го интересуват ни семейство, ни деца, ни близки.
Все си мисля, че един физически болен човек, особено ако има семейство и близки, които го обичат, ще се бори да се справи с всичко само и само да е сред тях колкото може по-дълго, а в случая наблюдавам една апатия дори към собствените му деца, което ми е крайно непонятно.
Та, според вас възможно ли е да си самовнушава болести и болежки и в даден момент да започне и да ги усеща в действителност?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 5 месеца
hash: 87358df3c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей, разбирам човека в голяма степен, защото изживявам нещо подобно, но в по-лека форма.
Не мога да кажа дали при него/нея е същото, но най-мъчителен за мен е самият страх. Той те парализира, хваща те за гърлото и не позволява да се радваш на абсолютно нищо в живота. Абсолютен кошмар е. В даден момент просто ти се иска това мъчение да спре.
Предполагам, че това е което тежи на твоя близък.
Ключов момент е осъзнаването - дали разбира, че има проблем с психиката. Ако е наясно, то с подходящо лечение при специалист (не говоря за лекарства, а за терапия) и много търпение от страна на близките, проблемът е решим.
Ако не осъзнава обаче, трябва да се подходи много внимателно. Ако се заговори направо за психично лечение, а човекът е убеден, че е физически болен, може да се отдръпне от близките (а точно сега сте му много нужни).
Колкото до останалите въпроси: много е възможно посочените изживявания да са отключили това състояние. Доколкото съм чела, някои хора просто са предразположени по начало.
Колкото до внушението на болежки - този тип хора не си внушават. Просто започват да се задълбочават в усещанията си (често нормални) или пък от силния страх да получат физически усещания (буца в гърлото, усещане за задушаване, недостиг на въздух). Не се съмнявай, че тези усещания са много истински и стряскащи (например да не можеш да си поемеш въздух... )
Търпение, разбиране от околните, осъзнаване на самия човек и адекватна помощ. Това не е болест, а просто невъзможност на човека да се справи със стреса в живота си.
Пожелавам успех!
Ж30

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 393e558c5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Звучи като психичен проблем. Търси помощ от психиатър/психолог. Другите лекари вместо да го "намекват", трябва да ви изпратят на съответния специалист. Жалко, че това се свързва с такава стигма, че всички ги е страх да го допуснат или изрекат.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: fb69b71451
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Физическо заболяване няма, но функционално разтройство -да! Като млад минах през подобно състояние. След многобройни изследвания, накрая стигнах до психиатър, но за съжаление, той само усложни нещата. Първо се чувствах физически рухнал, а след лекарствата на психиатъра, се превърнах в парцал. Четях литература за болести, станах почти готов за лекар, изучих всички болести. Повечето страшни болести(ако ги има пациента), обикновено го съсипват за няколко години. При мене този период продължи повече от 4-5 години. След като, след този период все още съм жив, започнах да се самоуспокоявам, ако съм бил тежко болен, би трябвало да съм умрял за този период. Първо си мислех, че лекарите са неспособни да открият болестта ми, и затова ми казват, че нищо ми няма, но след тези 5 години, започнах да си внушавам, че лекарите са били прави. Вместо за болести, започнах да чета как да изляза от това състояние. Започнах да се занимавам с йога, със автотренинг, правех сутришен джогинг, започнах да се храня здравословно, после се ожених, дойдоха децата и постепенно животът ми улегна и така забравих за докторите, но за това се иска воля. Но и много зависи от обкръжението на болният!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 06421ba4f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Психиката е голямо нещо, да знаете. Проблемът му най-вероятно е на психическа основа, но не е нужно да е точно тежка форма на хипохондрия. Понякога нервите ни са толкова опънати, че това дава отражение на физическото ни състояние. Например, всеки един четящ е бил нервен преди изпит или на първия работен ден в нова форма. И ние всички познаваме симптомите- гадене, болки в стомаха, отпадналост, лека температура, недостиг на въздух. Тези симптоми могат да бъдат съвсем леки, а може и да ги изкараме като тежък грип и да си останем вкъщи. Когато бях дете имах проблеми с тревожността, веднъж участвах в една конференция от училище и се оказа, че съученичката, с която трябваше да представяме заедно презентрация я няма. Реших, че последна ще изляза да говоря пред публиката, за да ѝ дам шанс да се появи навреме. Колкото повече чаках, толкова по-зле се чувствах. Треперих, имах температура, устата ми беше пресъхнала, краката не ме държаха. Реших, че съм болна. Когато конференцията приключи, магически се излекувах. Прибрах се със зверска умора, спах половин час и се събудих нов човек. Физическите симптоми в онзи момент бяха страшно силни, но причината за появата им беше моята тревожност, а не вирус. Когато стресът е продължителен, дори постоянен, положението е различно. В случай, че си нервен през цялото време, защото не можеш да свалиш от себе си натрупания стрес, то през почти цялото време ти е болно. Примерно мразиш работата си, ходиш с пълно нежелание и там имаш само късаш нерви. Изведнъж усещаш, че преди да тръгнеш на работа и докато си там, се чувстваш ужасно. Работния ден свършва, дразнителя се премахва и ти се чувстваш добре отново. Ако дразнителя е постоянен, а ти не можеш да го премахнеш, стигаш до неприятни състояния. Наскоро се разпространи, затова вярвам, че сте чували понятията burn out и паник атаки. Тези двете са добър пример за случаи, в които психиката ни е толкова натоварена, че дава ефект върху тялото ни. Всички тези физически симптоми са начин на тялото ни да ни каже, че имаме нужда от почивка или от промяна. Искам да кажа, че въпросния господин може би има нужда да разнообрази и да се отпусне малко, за да се излекува. Има и друг вариант. Човек, който забелязва малка промяна в тялото си може да реши, че страда от сериозно заболяване, но всъщност да не е болен. Ходи на всички възможни изследвания и резултатите са повече от добри. Да, но той вярва в проблема си и това, че не открива диагноза, го тормози постоянно. От една страна е лошо да чуеш страшна диагноза, но от друга страна е много по-зле да усещаш физически проблем, а да нямаш диагноза и да не знаеш лечение. В този случай сам си втълпяваш, че си болен, че умираш, а на никого не му пука и лекарите са некадърни, понеже не откриват очевиден проблем. При всички положения, понеже приятелят ви е посетил много специалисти и се е изследвал многократно, то остава да сметнем, че проблемът е на психическо ниво. Остава му да посети психолог или сам да намери начин да премахне стреса и да спре да мисли за болести.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 32425dd11f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Хипохондрик не е човек, който е зле и се пита какво му е и търси преглед и диагноза. Хипохондрик е човек който е убеден че има дадена лоша недоказана диагноза и вярва че лекарите и ЯМР го лъжат че няма.
Положението при вашия близък е станало толкова сериозно защото той се чувства предаден от своите близки задето не му вярват че той се чувства зле.
Личната ми история ми дава право да ти го кажа. Когато на 28г възраст при мен започна силно редовно главоболие, по три пъти седмично, минах десетки изследвания ренген скенер ЕЕГ и нищо, тръгнах по екстрасенси и малко се разредиха броя на болките станаха на седмицата веднъж. Продължавах да казвам на всеки лекар и нищо. Три години след това казах на друг лекар за болките той се сети да изследва нещо друго прати ме в военно медицинска академия, там на цветно изследване с ЯМР откриха 3мм тумор в главата, обаче аз нямах симптомите на точно този вид тумор, пих хапчетата им 2 години и полза няма, после в друга болница доказаха че нямам тумор а само струпване на капиляри които изглеждали като топче, така лутане още 5 години и болките продължават по 5-8 пъти в месеца не мога да стана цял ден от леглото от болки. Ще питаш какво се оказа, ами оказа се че артерията захранваща главата ми получава спазми, предписаха ми лекарство и вече от 6 месеца не ме е боляло така глава.
Би ли казала за мен че 10 години съм била хипохондрик? Или по скоро че различните лекари при които съм ходила през годините не са се досетили да изследват точно това или може би аз не съм могла да опиша точно симптомите си?

 
  ...


...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 7fb7c57c9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Като човек, който има хипохондрия, ще ти кажа, да- явно твоя приятел има хипохондрия.
Преди 5 години баща ми почина, и това някак отключи това заболяване.
Това е нещо много кофти. Внушаваш си, че ти има нещо, ходиш по лекари, които казват, че ти няма нищо, но някак имаш чувството, че те лъжат или, че не са достатъчно компетентни, и започваш да ходиш при други лекари. Направо е нещо страшно, знаеш, че си фантазираш, но нищо не можеш да направиш.
Най- доброто нещо което може да направите е вашият приятел да отиде на психолог. Наистина психолозите помагат много.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 6abf6118e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   От автора - ние, близките му не сме го оставили за миг. След хиляда уговорки се съгласи да посети психолог. След 3-4 сеанса започна да си измисля оправдания, за да не ходи и спря, а според психоложката имаше напредък. После ни обвини, че сме го пратили на психолог, защото сме го мислели за луд.
Номер 3, много се радвам, че си се справил с това, но и тук е разковничето - ти сам си се преборил. Наложил си си да мислиш по друг начин, да спортуваш, да четеш, а при нас е тотална апатия към всичко, дори към собствените му деца. Вместо те да са му стимул. И тези суицидни мисли....

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker