Паник атака ли е ? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121127)
 Любов и изневяра (29689)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6467)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3175)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18506)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Паник атака ли е ?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1614 пъти
Здравейте! Момиче съм на 17 години и имам проблем още от 15 годишна. Изведнъж се случва нещо с мен. Както си стоя сякаш влиза нещо вътре в мен. Почвам да треперя, не мога да ям и да пия нищо, гади ми се.. не мога да се успокоя. Каквото и да правя и да мисля, не ми минава. Минава си след 3-4 часа напълно. Но в мен страхът продължава. И си мисля : Ако стане пак така, какво правя? и др. подобни. И най-гадното е когато те събужда от съня. Почвам да се потя, въртя се като откачена, не не, не ми минава. Имам няколки приятели на мойта възраст и ми казаха, че и те са също като мен. Отидох при личния се лекар и ми каза, че е от пубертата и да не се притеснявам. Да, ама като почне.... какво правим... Нищо не помага. Почнах да пия някакъв успокоителен сироп на билкова основа "Неоропан" помага до някъде, но като влезе страха в мен нищо не помага. Не мога да пътувам на дълги разстояния, защото и по пътя почва да ми става така. Страх ме е да бъде на места, където се е случило. Дали това е паник атака или си е просто от пубертата, защото това не се случва само с мен. Ще бъда благодарна ако ми дадете някакъв съвет какво да направя. Не искам да ходя на невролог, защото ме е страх, че ще ми дадат антидиприсанти. Благодаря предварително за отговорите!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 4 месеца
hash: 729b4895bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Бях точно като теб, може би и по зле. Никъде не излизах от страх, че ще ми стане нещо, а като излезех на кафе наистина ми ставаше много зле, ходила съм до бърза помощ и ми казват, че е от кафето, алкохола, а дори не пия. Правих си изследвания и всичко беше наред, но аз не се чувствах така.. и отидох на психятър, изписаха ми антидепресанти и така 7 месеца ги пих.. преди тях пробвах Валидол, Валериан- стигала съм до 5-6 таблетки и пак не ми минаваше.
Не искам да те плаша, но иди при психятър, разкажи какво те тревожи. Всичко е от стрес и нерви. Ще се оправиш, но трябват медикаменти, изписани специално за теб

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: c314baddc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Психолог. Отиди при психолог, не при психиатър. Същото бих посъветвала и номер едно.
Приемът на медикаменти може да влоши проблема в дългосрочен план, а една терапия може да реши проблема.
Не се притеснявай, ако е ПА - това не е болест, нищо лошо не може да ти се случи. Това е просто естествено реакция на тялото ти към страха.
Не се притеснявай, а върви при психолог.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: c8222eb68e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Когато бях на 17 бях в такова положение. Беше ме страх да ходя на училище, защото и там се случваха подобни неща,макар и да се овладявах. Стигала съм и до припадък. Тогава доста се уплаших и се почна ходене по доктори, като накрая стигнах до психолог. Пиех валериан и дори веднъж взех 8 наведнъж уж, за да има ефект, а то не стана нищо. И валидол съм пила, без ефект. С времето обаче се оправих, обаче понякога пак се случва, когато съм под стрес. Причернява ми, почвам да се потя от притеснение и треперя. Предполагам твоето е паник атака, но ако тези симптоми продължават иди на специалист. По-добре да ти изпише лекарства отколкото да се чувстваш така.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 5bbb6bacf1
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Никога не съм имала подобен проблем, но знам едно момиче в ютюб, което е страдала в продължение на години от панически атаки и говори много за този неин проблем, даже има и книга. Потърси я, казва се Vanesa Videnova. Може да ти помогне. Успех! Това е сериозен проблем и мисля, че е доста безотговорно от страна на личния ти лекар да ти каже че се "притесняваш" и че било само от пубертета. Вярвам, че ще се оправиш, но просто трябва да обърнеш внимание на това.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: e4e11442bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   По това което описа мисля, че получаваш паник атаки. Не бързай да ходиш на психятър там веднага ще ти дадът лекарства. Отиди по - добре първо на психолог. Не се страхувай! Знам, че звучи банално, но просто когато осетиш, че получаваш паник атака се опитай да пренастройш мозъка си. Брой до 3 и си кажи не ме е страх, аз се вълнувам че отивам там и нямам търпение! Прие ми паник атаките! Кажи си да получавам паник атаки и не се притеснявам! Не винаги хапчетата помагат. Ако получаваш паник атаки от возене в автобус например, качи се на автобуса и пътувай с него. Свикни. Качи се и не слизай, дори да ти стане лошо. Качи си и пътувай докато не стигнеш до дадената спирка. Опитай! Ще се радвам ако съм помогнала с нещо!

 
  ...


...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: a3aef2c297
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Не е точно паник атака. Те обикновено са по-кратки и силни, макар и след тях да има период на възстановяване, които може да трае повече време. Струва ми се, че ти имаш тревожност. Тревожността е нещо като крачка преди паническите атаки. Възможно е да си получила атака няколко пъти, след което в теб да се е породила тревожност, че всичко ще се повтори. Това е много важен момент. Колкото повече мислиш за тези нервни състояния, толкова повече ги предизвикваш със страховете си. Затова и паническите атаки са толкова трудни за преодоляване, те те карат да бъдеш предпазлив, карат те да забравиш за нормалния начин, по който си живял преди. Започваш да избягваш заведения, защото има много хора, това те притеснява и получаваш пристъп, избягваш градски транспорт, дълги разстояния, затворени помещения, плашиш се от изпити и още куп неща, които преди не са били в главата ти като опасни ситуации.
Има много варианти за справяне. Според една книга, която не съм чела, но слушах отзив от влогърка, вариантът е да игнорираш тревожността. Според мен е прекалено агресивен подход и не мисля, че е подходящ за хората, които все още не са осъзнали напълно проблема. Идеята е, да не си носиш спасителни средства, да се качиш в автобуса и просто да останеш в него, преодолявайки стреса с бездействие, за да видиш, че нищо лошо няма да се случи. Аз познавам хора, при които тревожността е била в такива големи количества, че са стигали до съвсем ясни, чисто физически, нездравословни състояния. Няма да ти говоря за тях, за да не те плаша. Никой не е умрял, не се притеснявай. Споделям ти метода информативно, но държа да отбележа, че аз лично не го подкрепям. Друга опция е да си носиш Валидол, Валериан или друго билково лекарство и да го приемаш по време на нервен пристъп, не по-рано и не след това. Това е нещо като спасителен пояс. Ти си спокойна, че имаш вариант за действие. Взимах хапчето, слагаш го под езика и се отпускаш. Имаш опцията да се справиш без никакви лекарства. Дишаш дълбоко, излизаш на чист въздух, пиеш малко вода, после сядаш някъде, отпускаш тялото си и се оглеждаш наоколо, като се концентрираш върху нещо успокояващо за теб (децата, които играят; птички, които летят; зелената корона на дърветата; гласовете на приятелите ти). Последната опция, която знам, но също не подкрепям е да отидеш на психиатър, който да ти предпише антидепресанти. Смятам, че си твърде млада да го правиш. Веднъж започнеш ли, трудно ще спреш. При тревожността това е лошото, че човек се вкопчва в някое решение и после никога не иска да се откаже от него. Защото, един вид, антидепресантите ти помагат и видиш ли, без тях няма да оцелееш и ден. Лекарствата са коварни. Определено помагат най-бързо, ефикасни са, но човек после си мисли, че е добре единствено защото ги пие.
Трябва да знаеш, че тревожността се базира на собствените ти мисли и страхове. Няма външен фактор, който да ти помогне, ти сама можеш да си помогнеш, като се научиш да разпускаш и да се успокояваш. Успокоението е индивидуално, всеки се справя по различен начин. Отчасти е възможно да се дължи на пубертета, защото сте млади, емоциите ви са много бурни и хормоните ви са в състояние да ви подлудят. Но истинската причина е, че ти самата си нервна, притеснителна, емоционална на моменти. Поправимо е. Ще се научиш да се справяш със себе си. Има толкова много хора, които изпитват същото в различна степен. Не си болна, не си и луда. Всичко е наред, нормално е, просто нервите ти са опънати. Тялото ти се опитва да ти каже, че трябва да забавиш малко темпото и да разпускаш повече. При много хора помагат различни хобита, отделено време само за тях самите, помагат приятели, родители, половинки. Общо взето, идеята е да има нещо в живота ти, нещо, което те кара да се усмихваш. Да се вкопчиш в хубавото и да се концентрираш основно върху него. При мен се появиха подобни на твоите състояния, когато близо година вървях против себе си. Не харесвах града, не харесвах хората, не харесвах работата си, не харесвах квартирата си, нямах свободно време или любими занимания. Накрая прегрях и с месеци непрестанно се чувствах зле. Не бях тъжна, но имах хронична умора и чести панически атаки. Реших проблема, когато върнах стария си начин на живот. Излизах всеки ден, може да е било до магазина, но го правих, за да не се застоявам на затворено. Продължих с хобитата си, отделях им много време, макар и да имах работа. Виждах се с хора, които обичам и те също обичат мен. Звучи парадоксално, но тревожността се оказа едно от хубавите неща, които ми са се случвали, защото тя ме накара да си отворя очите по начин, който не може да се забрави. Първо промених отношението си към мен самата. Аз не се държах със себе си, като с обичан човек. Аз се претоварвах, ядосвах, не се отказвах от неща, които само ме тровиха. После започнах да се "глезя", атаките намаляха драстично, а аз се научих да слушам организма си и да не прекалявам с ангажиментите.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 68a7e5c303
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   От авторката : Благодаря много за отговора. Мен ме е страх или по-точно казано не искам да пия антидепресанти,защото си мисля ,че ще привикна още на детска възраст и няма да мога да се откажа от тях. Шт

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 99c1f1740e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Изследвала ли си нива на витамин В12? Прочети повече по темата в интернет. Може много ниски нива да причинят тези симптоми но лекарите в БГ не са в час.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 68a7e5c303
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От автора към номер 6 : Адски много ти благодаря. Много ме успокои . Много добре ме разбираш както ти така и другите. Благодаря ви много !!

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 7a6cd779e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   В никакъв случай не пий антидепресанти! Никога, ама никога не си помисляй да го правиш! От тях се пълнее ужасно много, дори и да хапваш малко, а качените килограми много трудно се свалят. Въобще целия организъм ти скапват антидепресантите! От опит ти го казвам. Недей пи.

 
  ...

...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 6bb18dc5fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Аз преди години имах подобни симптоми. Посети добър кардиолог - виж дали нямаш проблеми с пулса /ускорен или забавен/. Ако имаш проблеми с пулса, това може да се дължи на диабет - нека да ти направят изследване, което се казва "обременяване с глюкоза". Аз съм минала през това и чак след години се установи, че имам ускорен пулс, който се дължи на висока кръвна захар. След подходящо лечение и добра комбинация от лекарства отдавна забравих за този проблем. Жалко само, че загубих години докато стигна до правилната диагноза.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 53d1810863
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Здравей,
Поговори си с някой свещенник, ако не си кръстена, се кръсти, ходи на служба, а когато се почувстваш зле, помоли се на Бог, в името на Исус Христос да те пази. Вземи си и светена вода от някой храм (ако има Богоявленска, още по-добре) и пий от нея по малко всеки ден.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 4 месеца
hash: a6090d0149
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Много религиозни фанатици в тоя сайт, бре. Интересен контраст с морално деградиралите в сайта.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: d64baa14a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   До 12


А да се замисли, че сред нас има евреи, мюсюлманни и други, а? И с какво ще ти помогне тая светена вода? Защото по завам хора, губили деца от болест, въпреки че се молиха, ръсиха светена вода и бяха добри хора.

 
  ...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: c02a59f768
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   13, като се замисля то религиозните фанатици реално по-деградирали морално няма. Всичко е по-простимо от изкривяванията на фанатизма. Който и пълен боклук да хванеш, ще има в себе си повече човечност и състрадание към ближния от фанатика, решил да съди...

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker