За депресията и провала към който бавно вървя
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1274 пъти
Здравейте!

Ще ви разкажа моята история, която не е особено весела, но сте свикнали да четете в този раздел такива неща :)

От около 5-6 години имам проблем с постоянно повтаряща се депресия. Някои хора развиват такава след някакъв драматичен момент в живота им, но при мен имам чувството, че е генетично заложена. Просто идва от нищото. Водя съвсем спокоен живот, за другите може би не водя никакъв смислен живот. Ходя на работа, прибирам се, имам някакво хоби и интереси, но съм променлива натура и бързо ги забравям.

Обикновено депресивните състояния се проявяват най-силно зимата и трят по няколко месеца до половин година. Има някаква цикличност може би, затова говоря за такива конкретни периоди.

Ходих на лекар и ми казаха, че това е нормално за хората с такъв проблем - през зимата симптомите се появяват при повечето. Проблема е, че последните години всяка година - късна есен или началото на зимата проблема става все по-голям. Това състояние ми пречи да мисля трезво и направих някои глупости.

Като за начало напуснах работа! Мислех си че натоварването в работата ми влияе зле. Мислех си, че има нещо, което работата не ми дава, но сбърках. Не съм си помислял да ставам безделник! Започнах друга работа без много да му мисля и проблема стана още по-голям, защото настоящата ми работа не ми донесе това което исках, даже напротив. Мисля че пропаднах още повече. Първо по-ниското заплащане, после липсата на социални контакти в службата, липсата на хора, които да са ми близки и най-вече равносметката за това какви ги сътворих заради обърканата ми глава. Имах добър доход, а сега трябва да почна всичко от начало. Освен безпричинната депресия сега изпитвам и голямо разочарование от себе си.

Наред с депресията преди около година се появи и друг проблем. Започнаха да изплуват в главата ми различни натрапливи мисли. Това провокира на моменти голяма трвожност у мен. Това е най-изморителното нещо, повярвайте ми! Постоянно проверявам всяко нещо по около 10 пъти дали е изключено преди да изляза. Държа се сигурно странно за околните и все закъснявам. Проверявам веднъж, правя три крачки и си казвам "оо сигурно съм си въобразил, че съм погледнал.. я да се върна пак да видя!" или "аз не съм добре и може би като съм отишъл да проверя може неволно да съм включил нещо". За вратите няма да ви говоря :( Постоянно съм под напрежение без обективна причина за такова.
Станах ужасно самокритичен към себе си, не търпя никакви грешки. Към чуждите грешки съм по-мек, но не и към себе си. Дори неща, на които повечето хора не обръщат внимание, аз ги възприемам като сериозен провал.
Още по-лошо е, че като се сетя за някой близък човек, когото много обичам. Тогава започват в главата ми да нахлуват различни натрапливости - лоши неща, които не бих пожелал и на най-големия си враг. Това е най-ужасно! Когато трябва да пожелая на някой скъп за мен човек нещо хубаво или просто да му кажа чао, в главата ми нахлуват всякакви клетви, срещу които се опитвам да се боря но немога! Страхувам се да не развия някакво сериозно психическо заболяване. Макар за последните неща квалифицирано лице да не ми е поставило диагноза, изглежда съм развил някаква натраплива невроза (ОКР).

Преди време ходих на психиатър. Тогава още тези натрапчиви мисли не се бяха задълбочили и не съм споделял това пред лекаря. Изписа ми някакъв нов антидепресант и вече повече от 2 години го пия. Не съм спирал. Междувременно имах проблеми и ми увеличи дозата. Имам усещането, че депресията не се подобрява. Все се въртя в един и същи кръг. Единствено съня ми се оправи. Дори имам усещането, че тази натраплива невроза се появи след като започнах да пия антидепресант.

Депресията ме направи емоционално инертен. Нямам гражданска позиция и не ми пука какво става по света около мен. Пука ми единствено за семейството ми да са добре! Нямам приятели, нямам и желание да излизам никъде. Постоянно чувствам умора, съвсем малките неща ме радват, но за момент.

Сега си съсипах и годините труд. Не са много, но за моята възраст мисля, че бях постигнал нещо. Не съм имал и изглежда няма да имам социален живот. За семейство абсурд..

Някой бил ли е в подобно положение и излязъл ли е от него? Възможно ли е лекарствата да са задълбочили моето състояние?
Какво ще ме посъветвате, защото съм отчаян :(((

М32

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: 00e460b683

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Младеж, напълно те разбирам и искрено ти съчувствам! Голяма грешка правиш, че ходиш за помощ при психиатър, сам си разбрал, че положението се влошава, вместо да се подобрява. И аз направих тази грешка, и след посещението ми при психиатър се превърнах в парцал. Те изписват толкова силни лекарства, че направо те смачкват. Лекари са ти казали, че зимата провокира депресиите, а обясниха ли ти защо? Депресии ни спохождат тогава, когато хормоните на щастието станат дефицит в тялото ни, най вече на хормона Серотонин. Слънчевата светлина катализира производството на този хормон, затова той става недостатъчен през зимата, защото не стоим на слънце. Ще бъда по кратък, отиди на невролог(не на психиатър) и го попитай, дали може да използваш лекият антидепресант Дианксит. Познат е като розовото хапче на щастието, мен това хапче ме извади от пропастта на депресията, напълно безопасно е и много ефективно, а лятото стой повече на слънце!

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 54bbe8d604

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Приеми че всеки има съдба и недей се самообвинява. Аз съм на твоята възраст и преживях огромни провали както финансово така и семейно, но продължавам напред. Грешка е че се изолираш и нямаш приятели, намери хора с общи интереси, разнообразявай си ежедневието.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: adde943197

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   На 26 съм и от както се помня съм така. Не съм търсил помощ и се опитвам да си живея с това. Също така гледам до колкото е възможно поне на работата ми да не влияе, но личният ми живот е леш. Отдавам го на характера ми, а не толкова на някакъв психичен проблем. Поне можеш да опиташ като мен да се отървеш от навика да отваряш и затваряш врати и да натискаш копчета по 100 пъти. Става като се насилиш, не е невъзможно и след това свикваш. За премислянето на едно нещо по 100 пъти в 100те му различни варианти все още си го има при мен и си има също и плюсове и минуси. Минусите са допълнителни нерви за всичко, но плюса е че Почти винаги знаеш крайния резултат и може да се подготвиш.

 

...

горе^

преди: 5 години, 4 месеца hash: 7877ac183f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отговарям единствено и само с цел да окажа морална подкрепа, макар че не знам дали мога. В същото състояние съм от шест години. От една година съм много зле. Не поддържам контакт с хора, работя много по-малко. Спя зле, пия много. За това време разбрах, че антидепресантите не са изход, а помощ да намерим изхода от ситуацията. При мен състоянието се появи също без причина. Имах работа, която обичах (все още съм на същата), пътувах, имах сериозна връзка (все още имам), финансово също не съм зле. Но то не пита. Лично за себе си прецених за най-добре да разчовъркам проблемът на макс и да видя от точно къде идва. Аз за себе си открих преди две седмици. Крайно неадекватни са ми предполагаемите причини. Предполагам твоите, също. Но мисля, че за тези състояния всички причини са крайно неадекватни. Моето предложение и съвет към теб е да изчоплиш причината за това, на мен ми отне цяла година. Но все пак имам напредък. Чувствам се една идея по-добре. Тежко е и за съжаление хората обикновено не го разбират, не те подкрепят. Относно това, че проверяваш по сто пъти, аз също го правя, но не мисля, че докато сме в това състояние е грешно. Знам колко сме неадекватни и по-добре да проверяваме по сто пъти, докато се оправим, отколкото да забравим нещо. Поздрави и успех както на теб, така и на всеки, който е в подобно ужасно състояние! Надявам се и скоро в България да имаме нужните специалисти, които да могат да ни помогнат, а не да ни тъпчат с лекарства на произволен принцип.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: df220165c0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От Автора: До номер 4: Здравей! И аз от години постоянно анализирам тези състояния и търся причината. Постоянно анализирам миналите си проблеми и постъпки, за да открия причината. Обичам да се разхождам на места където няма много хора. Вървенето и гледането на света около теб са отлична среда да поразмишляваш философски за нещата. Мисля, мисля и немога да разбера себе си. И всеки път всички тези депресивни епизоди се повтарят. Какво все пак открих за себе си: Винаги има нещо, което играе ролята на катализатор, което ги провокира. Но това, което открих за себе си е, че аз винаги ще намеря причина да изпадна в депресия. Дори всичко да е наред, аз сам ще открия нещо, което да ме смачка. Проблемите са ми, че аз съм много голям перфекционист. Понякога съм свръх съвестен, макар че се опитвам пред хората да демонстрирам обратното. На моменти ми се иска да имам повече контакти, и аз като тези хора навън, в заведенията да се смея и да се забавлявам. Отдавали са се възможности да излизам в компания и точно тогава ме връхлита депресия. От една страна вярвам, че проблемите ми идват от липса на социални контакти, но когато ми се отдаде възможност за такива, това ме депресира. Може би защото виждам останалите хора, колко по-напред са от мен в социално, духовно и личностно развитие? ! Истината е, че аз съм много неопитен в живота, в общуването и във всичко. Единствено в професията ми може би бях добър, но както казах напуснах работа. Сега работя друго, което е "препъни камък" за мен и тая промяна, която сам си издействах, така да се каже ще ме довърши... Относно тези натрапливи мисли и постоянно проверяване. Открих, че колкото повече проверявам, мисля и анализирам, толкова повече се задълбочава това. Ако не съм сигурен, че съм заключил входната врата, аз ще се върна да проверя. Следващия път ще се върна два пъти, а по-следващия три пъти. Това явно е някакво заболяване, което е като някакво разглезено детенце. Колкото повече му угаждаш, толкова повече то ти се качва на главата. До номер 2: прав си, че трябва да ранообразя някак си ежедневието. Но идея си нямам как. Моите интереси са променлива величина. Постоянно скачам от едно нещо на друго. Трудничко ще е да си намеря приятели, с които имам сходни интереси, понеже трудно ще ги задържа. До номер 1: тогава просто вече нямах друг избор и затова потърсих помощта на психиатър. Мислех тогава дори да се самоубия, дотам беше се задълбочило. Посещението при психиатър донякъде ми реши един проблем с безсънието (нещо нормално при много хора с депресия). Но не ме излекува от депресията. После се появиха и тези натрапливости. Иначе за слънцето си прав.. то е и научно доказано де :)

 

...