Загубил съм разсъдъка си
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1373 пъти
Загубил съм, разсъдъка си.
Здравейте уважаеми читатели на сайта. Бих искал да използвам възможността да да изкажа проблема, който е налегнал над мен последната година-две.
Както съм написал и в заглавието губя си разсъдъка в буквалният смисъл.
Какво имам в предвид. Само до пред година си чувствах прекрасно. Бях последна година в университета, показвах страхотни резултати имах сериозни мечти и амбиции. Позволявах си да си поставям доста сериозни цели и бях готов да се боря за тях.
От тогава насам ми е трудно да обясня какво се случи но просто като се върна назад все едно съм се преродил в друг човек. През изминалата година на практика съсипах всички мои старания, които бях полагал в образованието си. След като завърших за щастие имах възможност да започна работа на доста места по специалността си. Занаята ми, е малко по специфичен и след завършване фирмите изискват още поне година обучение при тях за да станеш пълноправен служител и за да започнеш да взимаш нормална заплата. Въпреки, че знаех това още от 8 клас, когато реших да уча това и го мечтаех силно преди година нещо ми шракна в главата и си казах няма да стане още една година да съм без пари и започнах една бегла работа, на която само който не кандидатства него не взимат. Това решение взех след като преминах интервю и бях одобрен в най-желаната и мечтаната за работа компания. Сега като се замисля, направо не мога да повярвам каква глупост направих. Една година мина и вече щях да взимам 2 пъти колкото в момента и заплатата ми щеше да расте. Още повече щях да работя това, което винаги съм мечтал. Просто последните няколко месеца съм в постоянна депресия и се чувствам в безизходица. Разбира се мога отново да пробвам да кандидатствам, но ме е страх. След като вече ме одобриха и трябваше да започна, а ги зарязах и нямам представа как ще гледат на мен вторият път. А наплива там е огромен, след тестовете остават неколцина и съм сигурен, че ще ме помнят.
Втората ми глупост е, че в депресията и в отчаянието си напуснах и работата, която бях започнал. Известен период просто бях като зомби. Беше ме е яд, че си пропилях такава невероятна възможност. Съсипах мечтата ми от последните 10 години. А момента, когато се сетя отново ми изпадам в паника. Такава глупост направих не мога да повярвам. Опитвам се да не мисля, но когато го направя, получавам сърцебиене и ушите ми започват да пищят. Заради временният комфорт съсипах всичко. Заради състоянието на отчаяние, в което съм изпаднал съм станал изключително агресивен. Приятелката ми ме остави, защото се държах с нея ужасно. Забравих и рожденият ден, избухвах постоянно и я избягвах. Скарах се и с всичките ми близки и приятели заради това ми състояние. От известно време на сам малко се пооправих поне не съм толкова избухлив и агресивен, но още много ми тежи за грешката, която направих.
Най-рано след половин година ще мога да пробвам пак поради това, че тогава от фирмата ще отворят приема си. До тогава направо не знам както ще правя. Чувствам се ужасно. Депресиран и отчаян.
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат историята ми и много ще се радвам ако ми дадете съвет как бих могъл малко сам да си помогна. Много ми тежко да съм постоянно с чувство за тревожност, паника, депресия и яд.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: e0b608d34d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Пробвай и не се отказвай, жив и здрав си това е най важното, гони мечтата си преди да е станало прекалено късно .. УСПЕХ приятел! 29М

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 1744c92bce

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Можеш да си помогнеш, като си простиш. Спри да се самоизяждаш. Бъди си приятел. Би ли натяквал на приятел една година каква грешка е допуснал, или би го успокоявал? Станалото-станало. Гледай напред.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 0af0476810

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Здравей, Аз съм в подобно състояние. Разбирам те прекрасно. Вече години се боря с тези меленхолични глупости. Единственият съвет, който мога да ти дам е да не се опитваш да се справяш сам. За да те убедя, ще ти разкажа малко за себе си, а ти можеш да прецениш сам. Мен до момента нищо не е могло да ме сломи духом и психически. Родила съм се с двама твърде млади и неопитни родители (на под двадесет години), съответно грижа към мен нямаше. Все пътуваха някъде. До седмата ми година бях обиколила може би цяла България, но не по хубавия начин. Постоянно бягахме от нещо (полиция, мутри и подобни), все ме пращаха при едната баба, втора, лели и т. н. Нашите ме взимаха много рядко. И двамата вече имаха свои "семейства". В училище не беше по-добре. Постоянно си сменях класа, града и съответно децата не ме приемаха, което е нормално. По-късно във времето баща ми се опита да ме изнасили, след което влезе в затвора (не, заради мен). На десет трябваше да прекъсна всякакъв контакт с него. С майка си не се разбирах особено. Трябваше пак да отида в нов клас, отново срещнах единствено отхвърляне от децата, което също е нормална тяхна реакция. Не ги виня, такава ни е природата. После се преместих да живея при майка ми, но новият ѝ приятел се опитваше да скъсява дистанцията с мен. Когато тя заспеше, той идваше в стаята ми. Няколко пъти ме е докосвал и ме е целувал по устните, правех се, че спя и не се събуждам. Беше ужасно! Следващо събитие. На двадесет и една бях. В един от най-лошите ми периоди. Раздяла със сериозна връзка, бля-бля любовни истории и временен доход от 350лв на месец в София, майка ми просто ме изгони от тях. Нямаше причина. Сама ми каза, че смята, че много ме е разглезила и трябва да започна да се оправям сама. Разбира се се стегнах и се изнесох след две седмици. Не се сломих. Справих се за пореден път в живота си! Това е една малка част от моя нелеп живот. Наистина е нелеп... Нелепо е също, че в най-хубавия си момент, когато заживях с приятеля си, изкарвах по четири хиляди на месец (с тази история, колкото и да ви е странно, не съм проститутка. Професията ми позволява такива доходи и е напълно законна, морална, но и трудна), живеех прекрасно. Въобще всичко наред. За първи път всичко ми беше наред и тогава ме нападна депресията.. Е, аз не съм достатъчно силна да се справя сама. Ако ти вярваш, че имаш повече сила от мен и съдбата те е калила повече, то опитай! Аз не мога и вярвам, че ако се опиташ, ще влошиш положението. Доста време се опитвах сама, защото смятах, че депресии и меланхолии са за лигьовци, а аз не съм. По-зле стана. Много по-зле. В момента съм крайно неадекватна. Провалям всичко, което имам. Нямам приятели, нямам нищо. Единственото, с което можеш да си помогнеш сам е да помниш, че животът е едно колело, което се върти. Това мога да ти гарантирам. За краткия си опит мога да ти кажа, че наистина всичко се променя. Не знаеш какво ще ти се случи утре! Буквално един ден ще се събудиш с прилив на енергия и ще се чудиш защо си се сдухвал за глупости... Но за целта трябва да работим по въпроса и да не се предаваме! Не се опитвай да си правиш експерименти с психиката! Отиди на психотерапевт. Или знам ли... Каквото смяташ, че ще ти помогне. Може би да поговориш с някого, за когото знаеш, че ще те разбере. Но имай, предвид че антидепресанти, алкохол, наркотици, разходки, почивки, екскурзии и т. н. Не помагат! За това ще те съветват само хора, които никога не са усещали депресия, за разходките и хобитата искам да кажа, надявам се все пак за алкохол никой да не те съветва! Хаха! Относно антидепресантите. Те не лекуват, според моите наблюдения, но са един много ценен ресурс, който ти помага да не се самоубиеш и да те държат жив, докато мине проблемът. Разнищи се на макс! И помни, че ако успеем да преживеем това, то нищо няма да може да ни спре! Мен това ме държи и мотивира. Защото ако успея да изживея и това, то нищо няма да ми се изречи на пътя и ще съм по-силна от всякога и от повечето средностатистически хора. Ако това не ни направи по-силни, няма кое! Успех на теб, на мен и на всички, които не спираме да се борим! Надявам се коментарът ми да е в помощ на някого.

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 845d2c53dd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Човек, аз съм в същото положение. Адекватен съвет едва ли мога да ти дам, но поне ще знаеш че не си само ти :) Междудругото такива грешки всеки или почти всеки човек прави в живота си. Някои дори постоянно ги повтарят, но не им пука! Всъщност, нищо толкова трагично не е станало. Работата си е работа. Да, вярно че трябват пари, но живота не е само бачкате и трупане на пари. Стига да нямаш кредити, не е толкова трагично, колкото си го представяш. Голямата ти грешка по-скоро е, че си направил така, че приятелката ти да избяга, защото сам е лошо. И аз като тебе още като ученик имах някакви мечти, свързани с това какво искам да работя и как да ми се развие живота в бъдеще. Може би не толкова конкретни и реалистични като твоите, но имаше там някакви. Завърших висше и се сблъсках с реалността, колото и клиширано да звучи. Намерих си работа, после я смених, но останах в същата сфера на дейност. Намерих точното място за мен, с точните хора. Не получавах много пари, но бях доволен. И незнайно защо наскоро реших, че не ми е комфортно и трябва да напускам. В главата ми беше някаква каша, защото нямах конкретно обяснение защо не искам работата си, нито знаех къде ще ме отвее вятъра след това. Почнах друга работа и то много по близка до това, което съм си мечтал едно време. И заплатата ми вдигнаха. Но не се чувствам удовлетворен, а по-скоро болен! И ме е яд! Всяка сутрин ставам и се питам "абе ти идиот ли си? Защо напусна работа (старата)? Какви са тези глупости, които правиш? ". Всеки път, когато се погледна в огледалото изпитвам презрение към себе си. Най-лошо е, когато сам си направиш лошо. Най-гадно е чувството сам да се прецакаш. Обяснение нямам, дори немога да вникна в мисленето си тогава, когато съм взел това решение. Обяснение всъщност имам. Това е депресията! Тя от една страна ти убива мечтите и целите. От друга страна те прави свръхпредпазлив - всяко малко препятствие ти го виждаш като нещо много страшно и инстинктивно бягаш от него. Такова препятствие в случая е възможността да работиш, макар и кратко за малко пари до достигане на главната цел. Просто това състояние те кара да мислиш в супер краткосрочен план, т. е. да удовлетвориш текущите си потребности, а не да мислиш в перспектива за това, какво искаш от живота. А защо има депресия. Факторите са три. Първо, натурата на конкретния индивид. Хора, които са съвестни, интелигенти и чувствителни лесно развиват депресия. Второ - субективния начин на живот. И трето - болното общество и ненормалната държава, в която живеем. Как да си помогнеш? Еми първо оцени това, което имаш сега. Погледни нещата в духовен план и престани с това "фирмата това... фирмата онова". Опитай се да си върнеш нещата, които си изгубил и да съхраниш това, което имаш.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: e52a81ec91

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   А родителите или роднините къде бяха че не те насочиха??? И те имат вина! Та нали ролята на възрастните е да коригират детето когато греши!

 

...