Нервни кризи или какво?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 1041 пъти
Здравейте. Аз съм на 18 години и имам доста чувствителна психика... Мога да търпя много, но понякога ми се насъбира. Тогава когато премине границите, не се осъзнавам какво правя. В ежедневието си нямам проблеми с общуването с хората, дори съм спокоен човек. Но когато се карам с някой или някой около мен се кара, аз просто губя контрол. В началото започна леко. Започнах да крещя с цяло гърло и треперя. Но сега е различно. Сега вече ми изтръпва тялото и се бия с юмруци по главата. Аз не го искам, разберете ме, но просто в този момент не съм на себе си и не зная какво правя. Понякога просто не се сдържам, в повечето случай се овладавам, но не винаги. Живяла съм от малка в къща пълна с кавги... Явно това ми е повлияло доста. Само тези, които са го преживяли знаят какво е, другите могат само да предполагат. Не мисля че съм за доктор, по принцип съм доста спокоет човек и не се ядосвам за глупости, но все по често изпадам в такива състояния на "гневен изблик". Дайте ми съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: fd0c4c217e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Най-основното за здрава психика е, че човек трябва да има нормален живот и да бъде спокоен със себе си. Да приемаш миналото си, да живееш в настоящето си и да не се страхуваш за бъдещето. Досещаш се, за малко хора и трите са изпълнени. Много е лошо, защото липсата на спокойствие или увереност, често водят до нервни състояния. Някои получават панически атаки, други странни нервни изблици, а при трети реакцията е съвсем различна и търсят успокоение в нещо друго (действие, хоби, алкохол, излизане от реалността). Нервните изблици, струва ми се, са в резултат на натрупан гняв и проблеми. Казваш, че по принцип си спокоен човек. Искам да попитам, а и е много важно ти да знаеш отговора, трупаш ли емоциите в себе си или съумяваш да ги изразиш (със спорт, музика, хоби, с викане в празна стая или чупене на чаши, все едно). Защото не върви да трупаш в себе си проблеми и да очакваш, че това няма да избие по негативен начин за твоя сметка. Предполагам, че не се ядосваш отведнъж. При повечето хора е на степени, поетапно. Първо се изнервят, после се ядосват, чак накрая изпадат в състояния на див гняв, направо бяс. Целта е да се наблюдаваш толкова, колкото е нужно, че да започнеш да познаваш момента, преди да се вбесиш крайно много и да спреш да имаш контрол. Приеми го така: трябва да намериш връхната точка на търпимост, която имаш. Когато стигнеш тази човка- излез от стаята, вземи си душ, разходи се, помисли малко. Просто прекрати изнервящата за теб ситуация и си дай време да се отпуснеш. Важно е и да подобриж живота си, за да бъдеш по-уравновесена и да можеш да запазваш разсъдък по-дълго време. Хората ще ти казват, че не може и не трябва да бъдеш емоционална. С извинение, това са глупости и можеш да игнорираш тези думи. Бъди емоционална. Негативните мисли и чувства са токсин, който трябва да откажеш. Изразявай се, не общувай с хора, които те дразнят, не прави неща, които мразиш. Не върви срещу себе си. Ако обичаш, кажи го. Ако са те ядосали, сподели го щом ти мине и можеш да го обсъдиш на нормален тон. Ако изпитваш нужда да се изразиш физически, можеш да започнеш да тренираш нещо... а може и просто да късаш листи или да чупиш чаши. Наистина, никой не може и не бива да те съди за начина, по който се отпускаш и изкарваш негативните си чувства. Единственото наистина много, много важно е, да не ги трупаш в себе си. Натрупаните лоши чувства не водят до нищо добро. Да ги пазиш е все едно да си приготвяш доза отрова всеки ден и да я пиеш непрестанно.

 

...