Отново за депресията, мислите и желанието за промяна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89921)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20855)
 Секс и интимност (10505)
 Тинейджърски (19462)
 Семейство (4404)
 Здраве (7341)
 Спорт и красота (3842)
 На работното място (1876)
 Образование (5270)
 В чужбина (1178)
 Наркотици и алкохол (868)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1428)
 Други (12009)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Отново за депресията, мислите и желанието за промяна
преди: 8 месеца, 7 дни, прочетена 507 пъти
Здравейте на всички,

Навсякъде се говори за депресията. Тук няма да навлизам в подробности, няма да ви разказвам как се чувствам и т. н.

Изживявям депресия от няколко години. В началото се сметнах за луда, имах консултации с психиатър, но лудост нямаше, а единствено депресия, която не се търпи.

Лошото при мен е това, че през последната една година депресията ми се засили безумно много. Работата ми е обвързана с много хора, съответно вече работя по много по-малко (професията ми е свободна и го позволява). Интересното, обаче идва с нея. Имам неконтролируема нужда да "творя". Имам нужда да пиша, рисувам, оцветявам, реновирам стари мебели. Въобще всякакви такива импулси. Пак казвам, не съм луда. Констатирано е от лекар, а се държа като такава.

Проблемът идва оттам, че не съм никаква творческа личност, нямам талант. Не мога да сътворя нищо красиво, но импулсът е адски силен и се опитвам да се боря с него. Дори ме е срам, че го имам и никой не знае, че правя подобни неща. Въобще срамувам се от себе си, от нещата, които "творя"... От мислите си. Притеснява ме това, че много силно искам да променя начина си на живот и да се занимавам с изкуство, но хората в обкръжението ми ще ме гледат с насмешка и няма да го понеса психически. Нито мога да направя или напиша нещо уникално, нито искам с малкото си акъл, който ми е останал.

Въобще във времето, в което живеем всеки се занимава с подобна глупост. Всеки е издал някоя книжка, нарисувал е някоя картина и т. н., а повечето не стават! Никога не съм харесвала хората на изкуството, особено пък тези от новото време. Не виждам никакъв потенциал в тях, никаква душа в произведенията им. Нищо! Сякаш сами се задължават и напъват да измислят нещо оригинално, а то пак е пълна боза! Не искам да съм като тези хора! Искам да съм нормална. Искам да работя нормална работа, да спя нормално, да се храня нормално и да нямам такъв вид желания. Не искам да съм смешка в очите на обществото. Не искам да ме гледат, да ме обсъждат. Нямам нужда от пополярност, крайно асоциална съм. Предполага се, че и депресията ми идва оттам, защото нямам никакви тежки преживявания, които да са я отключили. Това е, че вече не се издържа и въобще през очите на страничен наблюдател ми е интересна вашата гледна точка. Замислям се дори дали състоянието ми не идва, за да го използвам в тази насока. Въобще съм крайно неадекватна, не мога да проведа този разговор с близък, защото ако до този момент не сте разбрали, срам ме е от всичко, което е свързано с мен.

Детството ми е преминало с учения от семейството, които включват, че е грозно да имаш чувства, да се занимаваш с творчески неща. За рода ми ще е огромен срам ако се обърна към изкуство. Те смятат, че известните водят смешен и грозен начин на живот. Смятат, че талантът е нещо грозно и не бива да се използва. Винаги са ми казвали, че въображението трябва да си го самозабранявам и не бива да го използвам, защото е грозно. Въобще възпитана съм в посока, че изкуството е грозно и хората на изкуството са "грозен образец"... И като цяло вярвам в това, но не знам права ли съм.

Обръщам се към вас с молба за приятелски съвет. Такъв, какъвто бихте дали на най-близките си.

Въпросите ми към вас са два и ще се радвам на максимален брой ОТГОВОРИ, а именно:

1) Грозно ли е във вашите очи, когато някой, когото познавате крайно промени начина си на живот, напусне работа и започне да се занимава с такива неща, които за масата са глупост?

2) Как да се отърва от тези желания и импулси... и въобще, според вас дали трябва да ги разкарам или може би е "знак" и е редно да му им отдам?

МОЛЯ БЕЗ НАПАДКИ, ОБИДИ И ТЕМ ПОДОБНИ ГЛУПОСТИ! ЗА ВАС ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПРОСТО ЕДИН НЕГАТИВЕН, ГРУБ КОМЕНТАР, С КОЙТО ДА СИ ИЗКАЖЕТЕ ГРУБОТО МНЕНИЕ, А ЗА МЕН БУКВАЛНО МОЖЕ ДА Е ПОВОД ЗА САМОУБИЙСТВО! НЯМАМ НУЖДА ОТ ТОВА!

Благодаря на всеки проявил търпение да прочете тази дълга изповед, а още повече на онези, които ще се опитат да ми помогнат и ще коментират!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 5 дни
hash: 958843e29a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Защо ти пука за мнението на хората, животът си е твой! Живей го така, както ти харесва!

 
  ...
преди: 8 месеца, 5 дни
hash: b872c05be9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Нещо си в заблуждение, да асоциираш хората на изкуството с популярност. Много от тях са умрели световно неизвестни и бедни, и чак в последствие са оценени. В днешно време много се напъват хем да са известни, хем с пари, хем да "творят", та затова не им се получава...

1. Какво ти пука не ми е ясно? Въпросът е имаш ли пари да си го позволиш или не. И аз се опитвам да премина на свободна практика, за да мога да си организирам и прекарвам времето както реша. Вярно, най-вече т. н. "близки" се чувстват разочаровани, защото... да си говорим, често, това че си им наследил биологията, не ви прави наистина "близки", а просто че се предполага, че имате "близки интереси". Та когато вземеш да си търсиш своя интерес, има поне сериозна доза разочарование... Според мен това е добър тест да разбереш с какви хора си заобиколена, но факт, вероятно ще увеличи депресията ти още повече...

2. Т. е. питаш как да станеш кон с капаци, и трудовата пчеличка която всички очакват? Лоботомия може би? Като си ходила при психолог, вземи го питай тоя въпрос. Кажи - искам да бачкам скучна работа, да ям, да спя, да нямам никакви други интереси, и да се чувствам пълноценно. Повечето си компенсират живота с кръшкане, алкохол, наркотици, интриги, злоба. Според мен трябва да си благодарна ако просто те избива да правиш нещо, пък било то и не особено полезно.

Иначе и аз живея по-голямата си част от живота с депресия. Единственото облекчение е точно това което говориш - да правиш нещо което харесваш, без значение колко някой друг ще го оцени. Разбери, че става въпрос ти самата да оцелееш, и това е най-важното. Не колко пари ще направиш, и на кого ще се харесаш. От темата си личи, че си се вкопчила в това да се харесваш на другите и не можеш да понесеш техния негативизъм. Но ще те питам простия въпрос - на тях пука ли им, че искаш да умреш и да се махнеш? Какво смяташ, че би било отношението на един настина близък човек? Човек трябва да се научи да е здравословен егоист тук, защото на никой друг не му пука наистина за теб. Вероятно това е фактът от който искаш да избягаш...

Аз пък от известно време се отворих да си пека хляб, нищо че съм мъж, нищо че професията ми е много далеч от тези неща, и нищо че няма да имам никаква "реализация". Но е нещо което ме занимава в момента лично мен, и ми е все тая кой какво мисли и очаква от мен... Използвай депресията си, за да разбереш някои неща в този живот, защото той не е това което хората си представят...

 
  ...
преди: 8 месеца, 4 дни
hash: 0027d8a6a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Много ви благодаря и на двамата за хубавите думи! Наистина съм буквално обсебена от това "какво мислят хората", особено близките ми. Всичко написано до тук го знам отлично, но работата е там, че го знам, но не го осъзнавам. Надявам се правите разлика между двете... До номер 2, наистина се радвам, че има хора, които мислят като теб!

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 4 дни
hash: 9162de396a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Луда си единствено, че се притесняваш от себе си и от нещата, които ти носят удоволствие. Винаги съм обожавала изкуството, макар и да не се намирам за творец. Професията ми е далеч от творчеството, но се занимавам с изкуство през свободното си време. Знаят го само хората, които се интересуват от мен. Не съм си окачила картините, не съм издала книга, не пея по събирания. Майка ми веднъж ми каза, че се занимавам с глупости, а аз ѝ отвърнах, че не вредя на никого и не виждам проблем. Шкафчето ми е пълно с листи, материали за рисуване и вече сътворени неща. От дома ми, най-много си харесвам шкафчето, сама съм си го боядисала и още се боря с вратичката, която скърца. Ама изобщо не ми дреме, кой какво мисли. Не търся популярност, търся вътрешен мир и го намирам в бели листи.

Към въпросите ти:
1) Грозно ли е във вашите очи, когато някой, когото познавате крайно промени начина си на живот, напусне работа и започне да се занимава с такива неща, които за масата са глупост?
За мен това е много вдъхновяващо. Възхищавам се на хора, които имат смелостта да последват собствения си път. Познавам такива личности. Най-добрата ми приятелка се промени много през последните 4 години. Започна да се занимава по-активно с хобитата си, в момента отваря собствен бизнес. Мога да кажа само, че тя е много важен за мен човек, подкрепих я за промяната ѝ и искрено се радвам, че вече я виждам само усмихната и щастлива. Тя стана по-спокойна, по-уравновесена, по-целенасочена и положителна. Много хора я смятаха за луда, убеждаваха я, че греши, но се радвам, че тя не се сломи от приказките им и продължи напред. Аз също имах притеснения, че ще ѝ бъде твърде трудно. Истината е, че трудности не липсваха, но тя беше доволна, защото знаеше, че следва себе си и убежденията си. Беше мотивирана, това я спаси. Остана на работно си място, докато не спести достатъчно пари. С други думи, играеше на сигурно.


2) Как да се отърва от тези желания и импулси... и въобще, според вас дали трябва да ги разкарам или може би е "знак" и е редно да му им отдам?
Като малка и аз ги наричах импулси. След време приех "импулсите". Музата ми е приятел. Всеки може да ме предаде, всеки може да ме нарани, но изкуството никога не ми е носило болка и никога няма да го направи. Хората говорят и понякога ме нараняват, но изкуството лекува тези рани. Ако въображението ми работи, то знам, че ще бъда добре. За мен е спасителен пояс. Аз правя нещата, които правя, защото те ме карат да се чувствам щастлива. Не се срамувам, просто нямам желание да разкривам тези неща пред други хора. За мен е лично. Изразявам цялото си същество в хобито си, изливам емоцията си там и не искам всеки да има достъп. Ако човек прочете нещо написано от мен, аз стоя до него със свит стомах, защото осъзнавам, че той ще ме опознае по начин, който е труден за обяснение. Близките ми споделят мнението, че не бива да спирам. Всеки един от тях е бил твърдо убеден, че въздействам с работата си. Дори майка ми, която е много праволинейна и държи на сигурните доходи, ми е споделяла, че се гордее с мен и с начина ми да се справям с негативните си чувства. Не е нещо лошо да твориш. Хубаво е. Никой не те задължава да си изкарваш хляба по този начин. Можеш да работиш нещо сигурно, а през свободното си време да рисуваш, пишеш, свириш или реновираш. Ако питаш мен, продължавай да се забавляваш така. Щом имаш муза и въображение, действай.

 
  ...
преди: 8 месеца, 3 дни
hash: e9fb2b03a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Съвсем спокойно можеш да намериш професия, в която да реализираш творческия си потенциал. Пак ще ходиш на работа, ще живееш нормално.
Творчеството не е глупост, а висша форма на човешкия интелект. Нито едно друго същество на тази планета не може да твори и няма въображение. Точно въображението ни е създало света около нас. Без въображение първобитните хора нямаше да могат да измислят сетивата, да открият огъня... нямаше да имаме автомобили, самолети, телевизори. Въобще никаква промяна и прогрес не би бил възможен без творчество.
Аз смятам, че си в депресия, защото си във вътрешен конфликт... Прави това, което чувстваш! Прави го, за да удовлетвориш вътрешния подтик. Никога не мисли дали някой ще го хареса, дали ще изкараш пари. Наслаждавай се на самия процес.
Разумно би било обаче първоначално да започнеш като хоби или да посещаваш курс, докато събереш малко опит.
Успех! Не бой се да бъдеш себе си!

 
  ...


...
преди: 7 месеца, 16 дни
hash: 5037b9c29c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Много, наистина много ви благодаря за прекрасните коментари на всички!

Истината е, че откакто се отпуснах и "Отдадох" на желанията си се чувствам много, много по-добре. Разбира се нямам нужда да се показвам или нещо подобно, но отново е прекрасно.

Благодаря ви отново!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker