Микроаденом на хипофизата
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1832 пъти
Здравейте! Първо.. много съм объркана и не знам откъде точно да започна и затова предварително се извинавам.
Ще започна от съвсем началото. Момиче на 21 години съм. Имам родители, които не са ме лишавали от нищо. Още от малка съм много тревожна, свита и притеснителна не обичам много да говоря и да споделям всяко нещо с всеки затова да пиша тук е нещо много голямо за мен. Навсякъде където отида било то при позноти или чужди са ми казвали (и все още) "ти май си малко притеснителна, плаха, срамежлива/какво толкова се свиваш сякаш ще те изядат".
Нямам приятели, почти не излизам никъде, ни пия не пуша.
Така беше в детската градина, гимназията и сега в университета. Знам, че е лошо, но сякаш нямам контрол върху това и не мога да го преодолея.
Завърших преди две години. В 11 клас се бях записала на уроци по биология и химия. Много се вълнувах. Кандидатствах за медицина във Варна, малко не ми достигна и не ме приеха. Още когато ходех на уроци ми казваха "откъде пък се сети за медицина ти няма да се справиш в големия град". Пропуснах една година исках да се подтотвя по-добре и да се опитам пак. През по-голямата част от деня бях над учебниците, толкова много го исках. Но.. започнаха едни безсънни нощи. Въртях се мислейки как ще изживея този живот с този страх. Една нощ получих първата си паник атака няма да пиша какво е чувството защото ми е много трудно тези които са го преживели ще знаят. Накратко си мислех че или умирам или ще си изгубя разсъдъка. Разбрах че е паник атака след като четох много в интернет за паническо разтройство. Бях обиколила няколко лекари коита все ми казваха да не се панирам и да мисля само за себе си и нищо друго. Кръвните ми все бяха в норма. НО не бях споделила че имам проблем с цикъла. Нямах цикъл почти 1 година. След това пуснах изслезвания за пролактин и се оказа че е мноого над нормата (норм стсойности до 510 моите бяха 3400). Изпратиха ме за ЯМР откъдето се видя че имам 7мм аденом на хипофизата. Започнах лечение с достинекс. Казаха ми че няма страшно, това щяло да намали размера на тумора и ще поннижи нивата на пролактина. Но това никак не ме успокои все пак е ТУМОР в главата.. като рак на мозъка.
Освен паник атаките ипаднах в една дяпресия, апатия не знам дали е от лекарството но душевно се чувствам срината. През цялото време нямам сили за нищо, замайване, главоболие, треперене, гадене, нямам апетит, дезориентация, дереализация имам чувството че нищо наоколо не е реално че сънувам, не мога да се концентрирам, страхувам се от психични болести, загуба на контрол и смъртта. Не вярвам на никого, не ми се прави абсолютно нищо, не виждам нищо хубаво.. Тази година ме приеха за мед сестраа но имам голям проблем със запомнянето на информация много се напрягам много пъти съм си мислила за прекъсване на обучението. Накратко изпаднах в една яма откъдето може би няма да мога да изляза и така ще пълзя до края на живота си. Можи би всичко което написах изглежда смешно и жалко но на мен ми е адски тежко..

исках да споделя.. ако някой е имал или има такъв проблем как се е справил или как се справя. Имате ли предложения за някакви билки за чай за успокояване на психиката и тялото или друге методи които на вас са ви подействали. Не искам да пия АД или други лекарства защото съм много слаба..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: 8f52a34c78

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Във Варна ли сте сега? Моля ръст, тегло, с какво, и кога се храните? Считате ли, че някой може да ви излекува? Какво сте готови да сторите за да се оправите? Имате ли някакви други изследвания? Имате ли проблеми по кожата, екзема, гъбички или нещо друго?

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: c9ba97cfdb

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Не се притеснявай, знам, че звучи страшно, но с такива неща и мъже, и жени живеят цял живот без проблеми, стига да се спазва предписаното лечение. Работя в болница при точно такива пациенти и имам близък приятел с такъв проблем. При него микроаденомът беше започнал да произвежда пролактин, от който му пораснаха гърди :) Живей си живота и се преглеждай редовно и всичко ще е наред. Млада си още, имаш много живот пред себе си. И определено, микроаденомът не е рак. Има голяма разлика между рак на мозъка и аденом, който с времето може да изчезне. По мое наблюдение и опит, спортът е най-чудесното средство за справяне с такива депресивни настроения. Ходи на разходки, на излети, на слънчева светлина, започни йога или нещо друго, което ти е на сърце. Рано е да се предаваш, хората с какви по-лоши неща са се справяли, на теб ли ще ти се опъне едно нищо и никакво туморче, което след 2-3 години даже няма и да го има. Поздрави и смелост!

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: e52ab90893

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Аз излекувах аденом на хипофизата с достинекс преди 13 години и от тогава нямам проблеми. Първо ми бяха предписали бромокриптин, пих го няколко месеца, ако му прочетеш само страничните реакции лошо ще ти стане, затова се навих да ходя до София. Трудно беше преди 13 години, протокол за достинекса издаваха само в софийска болница и аз пътувах от Приморско всеки път за протокол, което беше свързано и с лежане в софийската болница в отделение по ендокринология, колко пари потрошихме по пътуване и лежане в болница. Не се притеснявай аденома не е рак и няма нищо общо, когато преди години чух за мен същата диагноза реагирах по същия начин като теб при все че имах малко дете на 4 годинки. Реших че ще умирам и детето ми ще остане без майка, е сгреших тази година ще изпращам абитуриент и няма и помен от оплакванията ми от аденома не съм ходила на ЯМР от 10 години, живея и работя нормално.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: 0af9b2c322

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

4.   И аз винаги съм била тревожна, още от малко дете и тревожността ми ми създава и реални здравословни проблеми и до днес. Някои хора се раждат със склонност да са по-тревожни заради по-чувствителни или повече рецептори към определени химикали в мозъка, от които зависят тези емоции, и при ситуации, в които другите биха реагирали с лек стрес, при тревожните реакцията в мозъка им е много по-бурна. Смята се, че се дължи на дефекти в определени гени, което означава, че на физиологично ниво не можем да го променим. Но можем да променим мисленето си, защото емоциите зависят от мислите ни. На мен ми помагат няколко неща: първо - да се старая да мисля само за настоящия момент, тук и сега. Няма минало, няма бъдеще. Тревожността се получава и защото мислим за всички онези неща, които биха могли да се случат в бъдещето и то най-неблагоприятните варианти. Но това е само хипотетично и не значи, че ще се случат. Оттам и второто - да мисля само за нещата, които искам да ми се случат, а не за онези, от които се страхувам. Вече ми се е превърнало в желязно правило. И трето - да погледна на нещата от друга гледна точка. Например, ако се случваше на някой друг, как щеше да ми изглежда отстрани. Обикновено тогава не ми изглежда толкова страшно. Колкото до аденома, и аз имах висок пролактин, макар и не толкова висок и 9 години вземах лекарства, за да го поддържам в норма, като последната година постепенно ги намалявах, докато напълно ги спрях. Аденомът се получава, защото хипофизата, която е започнала да произвежда повече пролактин поради някаква причина, не може да насмогне и клетките в нея, които отговарят за пролактина, се увеличават, за да компенсират и така се получава един вид подутина, която на медицински език наричат тумор. Но той се топи. Когато пролактинът се нормализира, излишните клетки ще намалеят и аденомът ще изчезне. Пролактинът се увеличава при бременност, за да може бъдещата майка да кърми, така че кърмещите жени имат много висок пролактин, а вероятно някои от тях получават и аденоми, но така и не го разбират. Също така пролактинът спира овулацията, за да няма ново забременяване, затова и при теб е спрял цикълът. Затова жените със силно повишен пролактин са все едно бременни. Пролактинът е изключително зависим от стреса, а ти си трупала такъв с години, така че наистина трябва да намериш начин да се успокоиш. Затова и трябва да се лежи половин час преди вземане на кръвта за изследването. Ако си била притеснена и си бързала за лабораторията, ако ти вземат кръв веднага, естествено, че ще излезе висок. Изследването задължително се повтаря, ако веднъж е излязла висока стойност. Не знам дали са ти изследвали и щитовидната жлеза, но тя също влияе на пролактина И особено много на тревожността. Казваш, че си много слаба, имаш панически атаки, лоша памет - възможно е да имаш и хиперфункция на щитовидната жлеза. Аз имах и висок пролактин и хиперфункция и се чувствах също като теб, но имах и още един симптом - постоянна изтощителна температура от 37, 2 - 3, която поддържах с месеци и за която само един лекар се сети от какво може да е. Дотогава за нея ме лекуваха с антибиотици, а аз само се влошавах. С две думи, пролактинът може да се регулира, аденомът ще изчезне, но трябва да се справиш с тревожността си, защото вероятно си родена с такава нервна система - по-"реактивна" и ще те разболява и занапред. Успех!

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: ea77671882

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Много благодаря нa всички! Виждам коментарите чак сега, защото не ми дойде известие : До №1 От Шумен съм, ръст 157, килограми 45, сутрин не ми се яде, но ям на зор, за да не ми прилошее още повече. После ям чак вечерта защото не намирам време в университета. Понякога графикът ни е много натоварен. Мисля че консумирам много мазнини и солено не обичам да ям сладко (много странно, че ми се яде преди да ми дойди цикъла). Не ям плодове и зеленчуци всеки ден... не пия газирано, кафе и алкохол. Притеснява ме мръсният въздух в града. Имам алергия към домашен прах и много често съм хремава и кихам. На едната си ръка имам нещо малко като екзема която сърби и се зачервява. мажа я с локоид крело и ми помага, но след време пак се появява.. Преди цикъл имам сърбеж в интимната област и се появяват пъпчици. Гледаха ми и щитовидната жлеза на ехограф имала съм малка киста но то се срещало при почти всички. Изследваха ми и хормоните на щитовидната жл. всичко било в норма. Изследваха и хормоните тестостерон и естрадиол и там се оказа че няма проблем. Нямам много доверие на лекарите, но искам да се науча да медитирам (някой ако знае как точно се прави може да даде съвети) да се движа повече и да ям здравословно.

 

...