Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   4, ако се съберат на едно място само тревожни, по-вероятно е да се получи ефекта на махалото и взаимно да се натоварите още повече. Да, понякога ще го има момента на споделяне, но дългосрочно не мисля, че е добра идея. Точно обратното - трябва да се заобикаляш от позитивни хора и да видиш друга гл.т., а именно че не всичко е страшно, тъжно, мрачно. Те малко или много ще те заразят с тяхната енергия и ще си разшириш мирогледа.

7.   Движение навън и вършене на нещо с бърз и видим резултат - чистене, готвене и т. н. Грижа за живи същества - растения, животни, хора. Среща с приятели. Вършене на смислена кауза. Наблюдение на хората навън. Чаша вино пред телевизора или с книга. Латино танци.
Ж30

8.   6, така е. Лошото е, че имам най-близка приятелка с такива проблеми, която непрекъснато ме залива с негативизъм, а не мога да я отпиша само заради това. Давах съвети,помагах, но и аз вече се изчерпах. Нейните теми са все болести и нищо положително. Как трябва да процедирам спрямо нея?

9.   Здравей, моя съвет за борба с депресията и тревожността е поставяне и изпълняване на малки цели, всеки ден. Дали ще почистиш, изгладиш, напишеш, нарисуваш нещо - няма значение, важното е да знаеш, че зависи от теб и може да го изпълниш.

10.   Аз също съм долу-горе така. Просто трябва да си сред хора, с някой да се разсейваш, прави неща, които ти харесват, примерно ако имаш хоби или любим спорт. ЗА НИЩО НА СВЕТА не оставай сама, мислите те заливат и колкото повече мислиш по-лошо става. Пускай си нещо от ютуд да гледаш или ТВ-то. Трябва да се разейваш и по-малко да мислиш за това. Успех!

11.   Имам тревожност, но никога не се стигна до депресия. Винаги съм била притеснителна, след определени събития стана по-зле. Мога даже да степенувам нещата, които са ми помогнали.
1.
Активност! Дори да си дадеш ден почивка, в който да не излизаш, то пак трябва да чувстваш, че вършиш нещо полезно. Поставяй си малки задачи за деня, прости за изпълнение, постижими. При изпълнение на поставена задача мозъка ни отделя хормони, които ни карат да се чувстваме по-продуктивни, по-доволни от себе си. За мен това беше най-полезно.
2.
Движение. Дори да не спортуваш, то гледай да излизаш за малко през деня. Наистина разходките помагат. В началото имах чести паник атаки и стигането дори до магазина (3 минути пеша) си беше кошмар, но не спрях да опитвам. В началото ходих с приятеля ми до там, той влизаше, а аз го чаках отвън. След седмица излизане и различни занимателни дейности, започнах да влизам в кварталния магазин. След известно време не ми пречеше да бъда и на места, на които има повече хора- кафенета, по-големи магазини и така нататък.
В началото разходките ми бяха по-кратки, предимно из паркове в квартала. После започнах да се разхождам спокойно на по-големи разстояния.
3.
Заземяване. Така го нарича моя приятелка, която мина през същото преди години. Това е всяко действие, по време на стресираща за теб ситуация, което ти помага да не мислиш за тревожността си. Все занимателни неща, като да говориш с човека до теб, да решаваш кръстословица, да четеш. Имаше едно "упражнение", четох за него в сайт за чакри и аури, на който попаднах случайно, от любопитство, както и да ви прозвучи това. Реших да опитам и също имаше ефект. То е нещо като тропане с крак. Концентрираш се върху стъпалото и тропаш леко на земята. Леко, не си представяйте недоволно дете в магазин, повече прилича на пристъпване от единия крак на другия. Не знам поради каква откачена причина ми помага, но това ме кара да си спомня, че съм тук и сега в момента на действието и ме изкарва от нервните ми състояния.
4.
Чист въздух. При всяка паник атака се стараех да отворя прозорец, ако може и да изляза навън. Понеже самите атаки ми пречиха да дишам свободно, то наличието на чист въздух ми помагаше. Това е и причината все още да избягвам градския транспорт.
5.
Приятни занимания през свободното време. В началото на тревожността, когато положението беше зле, наистина си дадох сметка, че съм спряла да се занимавам с хобитата си. След известно време започнах отново да се занимавам с хобитата си и това ме караше да се чувствам много по-добре, зареждах се с положителна енергия и много по-лесно преодолявах различни ситуации.
6.
Когато вече си се съвзел, осъзнал си корените на проблемите си и искаш на всяка цена да се справиш, има един по-агресивен метод. Получаваш паник атака и оставаш на място, не правиш абсолютно нищо, приемаш я. Осъзнах, че не получавам удар, че няма да умра. Най-лошото възможно беше да повърна, но го преодолях, когато осъзнах, че във всяка сграда има тоалетна. Носих си торбичка с мен, за всеки случай, никога не съм ползвала, но ме успокояваше да знам, че имам. Носих си вода, хидратацията също ми помагаше. Имах Валидол и Лукчета във всяка чанта. Ментовият вкус ми действаше добре, Валидолът помага при паник атака, а при мен Лукчетата, понеже са близки на вкус, лъжеха мозъка ми и се отпусках. В началото все се опирах до Валидола, но впоследствие реших, че ще изкарвам и без него. Когато спрях да търся нервно блистерчето, положението се подобри значително. Преживях няколко атаки с бездействие и после спрях да получавам толкова често. Откровено ви съветвам да не бързате с тази крачка, помага много, но трябва първо съзнателно да приемете случващото се, защото ако избързате, ще има обратен ефект.

Да, познавам много хора, които са минали през същото. Баща ми е един от тях, той е имал този проблем във време, в което изобщо не е било разпространено и много лекари и психолози не са можели да му помогнат. Интересното е, че аз бях последния човек, който стигна до тревожност и панически атаки. Другите ме изпревариха, бях обърнала внимание на всеки, бях вдъхнала кураж на всеки. Когато се случи с мен, общувах с хора, които вече са го надмогнали. Те повтаряха думи, които аз им бях казвала. Извадиха стари съобщения между нас, проявяваха страшно разбиране и през цялото време ми повтаряха, че щом те са се справили и аз ще успея. Повечето от тях са по-негативни хора. Не ми беше приятно да слушам негативно мнение, но никой не отправи негативизма си срещу мен. Дори напротив. Най-полезният си съвет получих от приятелката, за която споменах по-горе. Тя ми каза, че в онзи момент, в който тя е била най-зле, аз съм ѝ била огромна упора. Каза ми, че трябва да бъда същата упора и за себе си, да се възприема така, както съм възприемала нея преди години, за да си помогна. Съветва ме да погледна ситуацията от страничен ъгъл и да се погрижа за себе си, както съм се грижила за приятел, за нея.
Мога да кажа, че с тревожността си станах няколко пъти по-разбрана и по-позитивна. Странно е, но изпитвах вътрешна нужда да бъда позитивна, да мисля хубави неща. Имах натрапчиви мисли, но бързо осъзнах, че това са собствените ми страхове. Преди да се справя с проблема си бях казала, че това е едно от хубавите събития в живота ми. Бях много стресирана, направо изцедена и претоварена, бях загубила близък, за малко щях да остана без покрив, финансово бях зле, имах и много работа за почти никакво време, карах се с приятеля ми ежедневно. Тревожността и атаките бяха нещото, което ме накара да се вгледам в себе си, да отстраня дразнителите и да си седна на дупето, вместо да се паникьосвам за всяко нещо. Тревожността ми ме уравновеси, приемам, че случилото се има и много ползотворен ефект. Между другото, общуването с негативни хора ме караше да търся положителното във всяка ситуация, през цялото време имах нужда от баланс и каквото и да чуех, аз се стремях да видя и противоположната гледна точка.

12.   Какви антидепресанти си пила? Деанксит пила ли си? Много лек антидепресант е, но много ефикасен, наричат го -розовото хапче на щастието! На мен само то ми помогна, пих го близо 3 месеца и го спрях постепенно!

13.   спасението е секс. стига да не си грозотия

14.   И аз като теб съм неуверен имам тревожност изпитвам страх натрапчиви мисли ниско самочувствие понякога изпадам в дупка от която трудно излизам. Никога не съм ходил по доктори дори не съм споделял проблемите си страх ме е да не ме помислят за луд. Работата допълнително ме стресира но като си помисля за напускане започвам да изпитвам страх направо имам чувството че ще умра това ме спира. Донякъде ми помагат разходките и седенето в парка. Винаги след работа се разхождам по половин час или се прибирам пеша това ме разтоварва до някъде и ме кара да се чувствам по добре. Помага ми да си избия натрапчивите мисли донякъде. М33

15.   Жена на 30 си - ако нямаш - създай си семейство, ако имаш - насочи си вниманието към него.

Психолог

16.   Спорт и разходки и колкото може повече време на чист въздух и слъчева светлина.
Хубаво е и да увеличиш колкото може повече приема на плодове и зеленчуци, както и прясно изтискани сокове или смутита. Постарай се да си набавяш и достатъчно витамини от Б групата и магнезий.