Паническо разстройство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Паническо разстройство
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1198 пъти
Здравейте, мъж съм на 22 и от година някъде получавам панически атаки. Първата получих след употреба на марихуана. Иначе марихуана пуших редовно някъде от 10-ти клас до 19 годишен, като може би на няколко пъти съм получавал този страх, но винаги е минавал бързо. Когато ми се е разтупквало сърцето съм си казвал или, , паднало ти е кръвното и затова или филмирал си се" и съм се успокоявал, чак сега разбирам, че съм покучавал паник атаки, но по леки. Та известно време спрях да пуша или го правих много рядко от време на време. Така до миналата година, когато бях на рожден ден на мой приятел пихме прибрах се на сутринта, но не исках да си лягам, че щях да спя до 4-5 вечерта и после ми се скапва режима. Затова реших цял ден да седя буден и да си легна вечерта. През деня, защото много ми се спеше през 2 часа сигурно пиех кафе и после към 9 часа реших да си дръпна да се приспя по-лесно(не че и тка не ми се спеше)и имах един коз и си дръпнах няколко пъти и след около 5 минути ме удари много силно ефекта и усетих как ударите на сърцето ми се удвоиха, почна да бие изключително бързо. Прибрах се вкъщи, защото бях пушил близо до нас. Влязох си в стаята опитах се да се успокоя, но с всяка минута започнах да усещам се по-силен страх, започнах да треперя, да се задушавам помислих си, че умирам и нямаше на къде отидох при баща ми и му казах какво ми е, накарах го даже да викне линейка, просто бях полудял. Линейката дойде откараха ме в болницата, наистина пулса ми беше ускорен, бях дигнал кръвно биха ми нещо за кръвното сложиха ми системи и след няколко часа се успокоих и заспах. След тази случка започнах да получавам, панически атаки изневиделица изпаднах в депресия не бях излизал от вкъщи няколко месеца, като в началото като се опитвах да излизам едвам издържах да стоя на улицата пред нас, сега се насилвам да ходя малко по малко, да отивам до супермаркета и т. н. Лошото е, че имам страх от самите атаки. Знам, че това е само в главата ми, но понякога чувството те обзема и е толкова реално, че искаш просто да избягаш от мястото където си, толкова е силен страха, който изпитва човек в това състояние. Така спирам до тук, че стана дълго. Надявам се да го прочете някой преминал или преминаващ през това състояние, да сподели опит, какво му е помогнало или дори да пише дали има някои специални форуми за хора с тревожни състояния, защото аз търсих и не намерих или тези които намерих не виждам в тях активност публикации все от 2012-2014.. Благодаря предварително!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 2 месеца
hash: 8a3375ce36
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ти си открил ключовия момент в паническото разстройство, а на повечето хора им отнема месеци да го осъзнаят. Цикълът става цикъл, точно защото човек се страхува от самите атаки. Атаките се предизвикват от тревожност, стрес, притеснение. Разбираш ли ме? Страхуваш се от паническа атака, което всъщност е причина да получаваш панически атаки. Колкото по-дълбоко размишляваш и вникваш в това състояние, толкова повече го подхранваш като страх в теб. Много хора имат нужда от психолог, който да им помогне да мислят за стреса без да се стресират. Аз го постигнах без помощ от специалист, но съм и от хората, за които всички казват, че са със здрава психика. Разбира се, след като съм ревала като бебе заради паническа атака, вече съм далеч от мисълта, че психиката ми е много здрава. Факт е само, че се изправих бързо на крака.
Разбирам те. Знам колко е сложно да пресечеш улицата и да си напазаруваш. Бях на твоето място, сърцето ми се разтуптяваше още в асансьора и на входната врата спирах, за да изчакам атаката да премине. Където и да ходих, тръгвах много по-рано, за да имам време да спирам, да сядам, да изчакам психиката си да се отпусне. Носих си Валидол, лукчета, вода и Мента, валериана и глог навсякъде с мен. Не съм пила антидепресанти, не го препоръчвам и на теб.

Ще ти дам малко полезна информация, която ми отне време да намеря и асимилирам. Не е хубаво да пиеш много кафе. Не е желателно да употребяваш алкохол или наркотици. Цигарите не знам как влияят, но предполагам, че е желателно да се намалят. Изредените са все неща, които оказват влияние в организма ти. Аз пиех по 4 кафета на ден, когато започнах да получавам панически атаки. Добрите дни, в които си бях напълно добре, бяха дните, в които съм изпила 1 кафе или изобщо не съм пила кафе. Кофеина възбужда нервната ти система, така я събужда сутрин. И с едно кафе ще си изкараш дена, без кафе също ще си буден. Бързането също те напряга много. Преди бях голям бързак, все притисках събитията и исках всичко сега и на момента. Работих много, писах бързо, вечно бях припряна, а никой не ме караше да го правя. По време на една лекция при преподавател, който сякаш стреля думи с картечница, усетих, че нещата вървят към поредната атака. Спрях да пиша, отпуснах се на стола, пих малко вода, след 3 минути бях по-добре. Започнах да се наблюдавам в други ситуации, в които имам усещането, че трябва да бързам. Същото се повтаряше. Затова гледай да ставаш час по-рано, за да не бързаш сутрин. Може да ти прозвучи глупаво, но сутрините са от изключителна важност, ти тогава се зареждаш за деня. Ако се заредиш с нерви, ако започнеш с бързане, няма да е хубав ден. Трябва ти спокойствие. Ставаш, имаш час да се разсъниш, през който можеш да се занимаваш с приятни неща. Аз си правя чай, пускам си музика, излизам на терасата за 10 минути, обличам се, оправям се. Денят ми започва със спокойствие и позитивизъм. Каквото и да се случва, бъди умерено активен. Занимавай се с нещо, дори да е съвсем просто задължение вкъщи. В почивните дни гледам да изчистя по-основно, за да не лежа цял ден. При паническото разстройство ти се иска да се затвориш на тъмно и да бездействаш. Трябва да преодоляваш такива пориви за липса на продуктивност. Изпълнението на малки задачи води до повишаване на нивата на определени хормони, което ти носи усещане за задоволство, за добре свършена работа. Това за позитиви, които отместват фокуса от страховете ти. Излизането е важно, да, но не бива да се притискаш твърде много. Насила не става. Дай си 3-4 дни почивка, стой си вкъщи, почини си хубаво. После започни да излизаш, безцелно. Пускаш таймера на 5 минути и ходиш из квартала. Щом минат 5 минути се прибираш. Това да кажем 3-4 дни. После си поставяш цел да стигнеш до някъде и да се върнеш- до магазина, до близък парк, до еди-кой си блок. Когато имаш атака, спри на едно място и не мърдай, докато не отмине. Ти няма да умреш, трябва да го осъзнаеш. Възприемеш ли състоянието си веднъж, вече си готов да издържаш стоически на атаки. Имах един случай, в който излязох на голямо разстояние с майка ми. След 5-тата минута усетих типичните симптоми, че предстои паническа атака. Изкарах повече от половината път, без да я получа. Задържах я в зародиш. После се отпуснах, сърцето ми се разтуптя, мина ми за по-малко от минута. Последното, което ще ти споделя от личния ми опит- наспивай се. Безсънието не е полезно, напряга нервната ти система, тялото ти има нужда от почивка. Не можеш да се насилваш за 100 неща и да очакваш, че организмът ти ще го приеме добре и няма да те прекара през сърцебиене, гадене, свит стомах, треперене и другите "приятни". Получаваш панически атаки, защото организмът ти се опитва да ти каже, че го претоварваш, че не си добре. В момента си един вид в борба със себе си. Ще премине и ще бъдеш добре, но трябва да се научиш да слушаш себе си и тялото си, иначе ще ти отнеме години.

 
  ...
преди: 5 години, 2 месеца
hash: 937eba25e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Съветвам те в такива моменти да звъннеш на някого и да говориш с него, но не за атаката, а за някаква неутрална тема, как е, кога ще се видите. Целта е да отклониш вниманието от проблема. Сети се за нещо, което да направиш бързо, да подредиш, да намериш предмет и започни да правиш това. Веднага, не отлагай. Представи си също как държиш нещо като щит и как пронизващ с него атаката, представи си я като змей в краката ти, който ще пронижеш смъртоносно. Нека цялата картина мине през теб и усещаш мислено как го правиш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker