Споделена история от Здраве |
Жестока депресия
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1187 пъти
Здравейте.
От няколко месеца съм в жестока депресия, от която не мога да изляза. Причината да се обърна към вас е, че просто няма към кого друг. Нямам близки приятели, а и съм се дистанцирал от близките ми. Безброй много хора са депресирани, но при мен започна да избива и физически и взех да се страхувам. През голяма част от деня усещам напрежение в мускулите си, а понякога ми се разтреперват ръцете и краката. Усещам сърцебиене и скованост в цялото тяло. Развих и трикове, сходни с тези, които се проявяват при ОКР. Всички знаете всички останали симптоми при депресията, за това няма да ги споменавам.
От къде започна всичко?
Започна в ранната есен на миналата година, когато поради това, че от десетките решения, които трябваше да взема в рамките на няколко седмици всички бяха погрешни - до едно. Поне веднъж от всички пъти да бях решил нещо друго или дори да се бях успал с 10 мин, да си бях чул телефона или пък да се бях забавил на опашката на магазина нямаше да се стигне до тук. Просто всичко възможно се обърка.
Не мога да спра да мисля за това. Знам, че станалото- станало, но продължавам да си удрям главата в стената и да се обвинявам защо не съм направил, това което в трябвало, защо не съм закъснял или защо е трябвало да не си чуя точно тогава телефона. Просто усещам как унищожавам себе си, мислейки само за това, какво щеше да бъде, ако поне една от тези дреболии не се беше случила. Колко щеше да ми е хубаво сега и как щях да бъда на върха на света. Ако бях оставил нещата на самотек пак нямаше да се стигне до тук. Защо по дяволите ми трябваше да се меся и да ги влошавам. Мисля, че ще ме разберете какво имам в предвид. Просто съм обсебен от мисли за миналото и за това, какви грешки съм допуснал. Самоибвинявам се постоянно и се измъчвам. Това, което се случи е обратимо, и има някаква възможност пак да се случи, макар че тогава ми беше сервирано, а сега ще трябва да се боря неопределено време за него, а вече загубих достатъчно време и просто няма ентусиазма да го правя.
Просто усещам, как погубваме себе си малко по малко и не мога да приема факта, че станалото е станало и трябва да продължа напред. Моля ви, посъветвайте ме как да се избавя от тези мисли и това състояние на яд? Знам, че всичко е от мен, но не мога да се преборя с тези мисли.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 29e12c8c35 |
|
1. Потърси добър психолог и започни посещения при него.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 68705a821f |
|
2. Съгласявам се категорично с номер 1! Не си прави експерименти със себе си, четейки коментари по сайтове от непознати! Това, което е добре за мен, не е добро за теб и обратното. Недей да четеш позитивни мисли, разходки и да разчиташ да изпиеш една бира и да се оправиш!
Иди на терапевт, докато е време.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 638a6624cd |
|
3. Благодаря за препоръката. В момента нямам възможност да се обърна към квалифициран специалист, но знам, че тук има много начетени и знаещи хора и затова реших да се обърна към някой от тях.
Авторът
|
|
