Моля, да ме изслушате
преди: 10 месеца, 3 дни, прочетена 604 пъти
Здравейте, аз съм момиче на почти 18 години. Преди известно време преживявах много стресови ситуации, получавах нервни кризи, бях в депресия и усещах как бавно се съсипвам. Понеже не съм най-примерната дъщеря, до преди около 10 месеца родителите ми ме биеха, не си представяйте просто шамар, ходих синя на училище, но не по лицето. Много бягах от вкъщи, гониха ме, търпяла съм какви ли не обиди и крясаци, скандали. Никога не съм имала някой, който да ме подкрепя. Всичко се въртеше околко училище.. никога не съм и няма да бъда пълна отличничка, нашите не ме пускаха и да излизам дори. Заради нередовна менструация отидох на гинеколог, да види дали има някакъв проблем, защото аз съм слабичка и мислех, че заради това може да ми се забави развитието така да го наречем. Та откриха ми поликистоза на яйчниците, доста завишен пролактин който се произвежда от хипофизата в мозъка, метаболитен синдром, проблеми с инсолиновите нива и от известно време ми се появявст някакви петна по езика, но товс не знам дали е свързано с другите неща. Лекарите ми казаха, че всичко е от стрес и пия лекарства за нормализирсне на пролактина тоест за поликистозата на яйчниците. Вече се опитвам да водя по-добър начин на живот, трудно е понеже имам проблеми с нервите и дооста често изпадам в нервни кризи и получсвам невралгия и затруднено дишане. Много искам да се оправя, но лечението е години. Чувствам се ужасно в кожата си, аз изобщо не съм развита като жена, гледам да се храня повече за да кача малко килограми с надеждата, че и бюста ми може да се уголеми. Аз съм почти плоска, а не е от гена в семейството ми и роднините няма жена с толкова малък бюст. Аз имам и сестра близначка, но тя се развива напълно нормално, въпреки, че и тя премина през същите неща. Аз съм много чувствителна и всичко приемам много навътре и ми се отразява на здравето. Трябва ми спокойствие даже лекарите го казаха на майка ми, но никой не прави нищо и се продължава да ме докарват до нервни кризи. Ако някой е имал хормонален дисбаланс или разбира, бихте ли ми казали дали с нормализирането на хормоните ще се развия в бюста, не че това е най-важното, изпитвам големи комплекси и не се чувствсм добре. Занимавам се с едно момче, но съм толкова комплексирана, че искам просто да го оставя, колкото и да го харесвам, много ме е срам от тялото ми, не се чувствам добре, не се чувствам красива, не се чувствам уверена и съм буквално смачкана... Благодаря ви за отделеното време, много оценявам това, че сте прочели написаното.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 месеца, 1 ден hash: a00d99f16e

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Имате сериозни здравословни проблеми на които трябва да обърнете нужното внимание и отделите време. Прегледайте си бъбреците! Пийте само чиста и топла около 36градуса вода до 2литра дневно. Потете се колкото можете по-често и никакви дезодоранти под мишниците. Плачете, ако можете по-често Недейте да се оставяте да безделничите, почистете мислите си от паразитни такива. Простете на всички за всичко, ама искренно, така ще освободите собственото си съзнзние. Вие сте проблема и решението му.

 

...

преди: 9 месеца, 26 дни hash: b9ca9c393f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Абе номер 1, какви глупости плямпаш? Мила авторке, ти не си проблемът, а средата около теб. Напълно разбирам през какво преминаваш, тъй като съм в подобна ситуация, само където нямам проблеми с физическото си здраве, но психиката ми е на дъното. Аз също получавам паник атаки, имам ОКР и депресия и с всеки ден става все по-зле и по-зле. Не мога да ти дам за всичко съвет, но първо нека започна от външния ти вид. Знам, че не е толкова лесно просто да се приемеш такава каквато си и да се харесаш, но наистина се опитай и помисли над това дали наистина е важно. Имам предвид като се замислиш тялото ни е просто органи, кости и кожа които са ни нужни за да функционираме, а не някаква окраса или каквото и да е. Раждаме се в тях, живеем в тях, накрая умираме и те изгниват без да е имало значение какви са били. Но психиката ти е изключително важна, защото ако тя не е здрава ще се побъркаш. Има ли смисъл да се съсипваш по това как изглеждаш? Или да прекараш целия си живот опитвайки се да бъдеш по-добра в очите на другите, за да бъдеш по-харасена само да стане така накрая, че много хора пак няма да са доволни от теб. Същото се отнася и за оценките ти. Гледай да се чувстваш ТИ добре на първо място. Ако чувстваш, че има нужда опитай да работиш над тялото си, НО не се изтормозявай до такава степен, че само това да ти е в главата. Ако някой ти каже нещо, моля те не ги слушай. Ако имаш приятели (наистина добри приятели) и те ти дадат някакъв съвет можеш да го вземеш впредвид, но ако някой системно те критикува за нещо тогава просто им бий шута. В края на краищата хората винаги ще мрънкат и съдят, но пък и истината е че всеки гледа себе си. Никой не го интересуват другите на първо място, всеки се притеснява дали той изглежда добре, дали на него всичко му е наред, а чак след това гледа останалите и най-много да им направи комплимент или да ги обиди само защото той самия чувства някаква липса. Хубаво ще е да се отделиш от семейството си, ако имаш възможността. Нямат да ти повлияят по-добре занапред, повярвай ми. Наистина ти пожелавам успех!

 

...

преди: 9 месеца, 24 дни hash: a00d99f16e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   До 2. няма да се обидя, а само и на вас ще препоръчам да изпълните пепоръките ми към авторката. Наясно съм от изложението ви, че нищо не разбирате от физиология и връзката и с психиката От 1.

 

...

горе^