Психично здраве - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97959)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23060)
 Секс и интимност (11362)
 Тинейджърски (20301)
 Семейство (4912)
 Здраве (7898)
 Спорт и красота (4122)
 На работното място (2211)
 Образование (6036)
 В чужбина (1306)
 Наркотици и алкохол (938)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1512)
 Други (13391)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Психично здраве
преди: 1 година, 3 месеца, прочетена 945 пъти
Здравейте! От много време искам да споделя за това на някого, но винаги никой не ме изслушваше напълно, та реших да пробвам тук :)
От вече 3 години чувствам постоянна умора и нямам абсолютно никаква енергия да правя нещо, независимо какво е, излизане с приятели, готвене, чистене, дори и най-лесните неща ми станаха ужасно трудни, като например това да се среща, подготвя външния си вид както трябва, излизане от вкъщи, дори избирането между чай и кафе ми е ужасно трудно. Нещата, които обичах да правя вече не са ми забавни... Постоянно преобмислям абсолютно всичко, имам чувството, че постоянно съм нервна и изморена. Изобщо ми стана трудно да поддържам внимание и да запомням, също почнах да бъркам думи, да разменям местата в изреченията и т. н.
В училище ми стана тежко да се фокусирам върху часовете и оценките ми са доста зле в сравнение, когато това не се случваше... Винаги бях отличничка и винаги имах най-силните оценки и учителите много ме харесваха и имаха амбиции за мен, но щом завърших с ниска оценка за мойте умения и качества, бях обиждана от тях и не чувствам, че нещата бяха както преди...
Загубих двете ми най - близки и мили приятели поради не знам каква причина, когато се видим някъде навън, те се правят, че не съществувам и не ми казват нищо... Нашите постоянно се карат и са разделени, искат да избера един от двамата и постоянно ме замесват в споровете им, даже няколко пъти ми влизаха в стаята, за да видя как се карат и да избера един...
Домашните ми любимци умряха и ми е много тъжно за тях... И с двамата бях супер близка и да ги загубя се чувства сякаш съм изгубила хора....
Нямам близки хора в живота ми и дори да има, аз вече съм ги отрязал заради това, че не мога да им вярвам. Имам чувството, че всички говорят с мен, само защото ги е жал за мен или по-скоро от чиста учтивост, но ме мразят всички. Не мога да се отворя кьм никого, просто не мога и това ми е голям проблем... Напълно съм затворена в мой собствен свят и не искам да излизам, тъй като се чувствам в безопасност тук. Преди бях много щастливо и отворено момиче и правех приятелства много лесно и бързо, тъй като съм доста забавна и отворена, но вече не съм такава... От толкова много проблеми напълно забравих как да говоря, реагирам и държа... В ново училище съм от 1 година, но нямам никакви приятели там, точно заради неловкото ми държание по-скоро си осигорих шегаджии и знам, че има всякакви слухове за мен... През тези 3 години само веднъж почти успях да се оправя с огромната помощ на един мой стар приятел, но не успях и всичко се върна отначало само за един миг и дори нямам желание да опитвам отново, все тая ми е... Нямам желание за нищо... Напълно празна съм отвътре... Разбира се, може да прекалявам и да правя от мухата слон, както и за всичко казано до тук, но точно така се чувствам и не знам какво да направя...
Много моля за помощ и напътствие... Не мога да отида на психиатър или психолог, тъй като нямам 18, а нашите никога не биха ми позволили да отида... Питала съм и винаги казваха, че ми няма нищо и че те са много по-зле.
Благодаря много предварително :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 3 месеца
hash: fdf3ad177a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

1.   Опитай с онлайн психолог е

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 0de78ea63b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

2.   Aз също съм с рaзделени родители,
според мен имaш психическa трaвмa, глaвно зaрaди стрес.
Понеже съм преминaл през aбсолютно същото, искaм дa ти кaжa няколко нещa.

- Рaзчитaй единствено нa себе си, a не търси "приятели".
- Родителите не сa прaви aмa изобщо, че не те пускaт нa психолог, което говори, че не се интересувaт зa здрaвето ти в бъдеще.
- Не очaквaй нищо и от никого в този живот, зaщото резултaтът, aко не се получи тaкa кaкто си очaквaлa, ще се рaзочaровaш aдски много.

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: f410f95df3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

3.   Moжеш да отидеш на психиатър, платено е от здравна каса, но най-вероятно, ще ти предпише съответните лекарства. За това, моят съвет е да се обърнеш към личен лекар за предварителни изследвания, защото има някои заболявания, които дават такива симптоми. впрочем и ниско кръвно може да ти се отразява така. диети пазиш ли?
За себе си се опитай да си отговориш дали раздялата в семейството ти не те подтиска твърде много и дали това не е причината за спад на енергията ти. За това, може би наистина трябва да избереш при кого да живееш. Ще се чувстваш по-добре, вместо да слушаш ежедневни скандали.
Опитай да сложиш на страна смъртта на дом. ти любимци, защото за тях вече нищо не можеш да направиш, а за себе си -трябва. Казвам ти го, защото и аз страдам за дом. любимец. Можеш да си вземеш друг, а и грижите по него ще те разсеят.
Щом родителите ти не обръщат внимание за здравето, може би имаш други възрастни роднини, които ще ти помогнат.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 3 месеца
hash: b5482b1c7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

4.   Първо да кажа, че искрено ти съчувствам, защото същото е и моето състояние и те разбирам много добре. Това изключително много влошава качеството на живот. Родителите ти за съжаление изобщо не се държат като такива. Те са вглъбени само в своите проблеми, вместо да се интересуват какво се случва с теб и да ти оказват помощ и подкрепа. Това, че човек трябва да стане на 18, за да има право да се разболее и да получи медицинска помощ е пълна глупост и несъстоятелно. Ти задължително трябва да потърсиш медицинска помощ. В началото лекарствата действат, но не винаги от първия път се открива подходящото за теб. Човек има не само тяло, а и душа и тя също може да се разболее. Това не е стигма, но повечето хора не го разбират. Далеч не всяко психично разтройство е лудост. Преживяла си много мъка и травми, страхове и разочарование. Не си получила разбиране и подкрепа и се е стигнало до тук. Вземи си нов домашен любимец, но внимателно избирай, защото и те като хората са с различен характер, а ще трябва много години да го търпиш. Дано намериш някой близък, който да те изслуша с разбиране и да ти окаже подкрепа. Потърси лекарска помощ. Искрено ти желая да го преодолееш!

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 8729df7fc2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

5.   Изследвай хормоните на щитовидната жлеза. Понякога тя е причината за хронична умора и промяна в настроението, дори депресия. Може да не функционира правилно.

 
  ...


...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 85fc20295b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

6.   От авторката - Да, ходех в началото на много изследвания, тъй като мислех, че е от нормални физически проблеми, но резултатите си бяха добри. Единственото нещо, за което се сещам, от което може да имам хронична умора е точно заради депресията ми... Честно казано когато бях на 8 имах още една травма свързана с изнасилване... Това ме промени като човек изцяло, обикновено не мисля, че беше толкова зле, но промяната е ясна. И да, наистина започнах да мразя родителите си, съжалявам че го казвам, но искам да съм искрена и да изказвам какво наистина чувствам. И няма възможност да потърся помощ от други роднини, тъй като са абсолютно същите, имам едни чичо и леля, които ме познават от както съм се родила, но никога до сега не са ме потърсили или помогнали с нещо, и то не само на мен, а и на нашите. Цялото семейство казва, че тях не ги е грижа нито грам за мен. И освен това са с отвратителни характери... Те се държат с братовчетките ми като с боклуци, чичо ми КРЕЩИ постоянно по тях за ДРЕБНИ проблеми, обвинява тях за неговите собствени проблеми, в които той самия се е забъркал. Разказвали са ми, че им е казвал, че не е трябвало да се раждат и че са само отрепки и правят живота му по-зле... Леля ми не е хич различна, даже е по-зле, знам за една история, когато е била млада. Имали са куче, но тя не го е харесвала и го е обесила, но го е направила да изглежда, че само го е направило, по някакъв си начин хаха. Ясно защо са се харесали :D. От малък град съм и единствените ми роднини тук са тях двамата, другите са в по-далечни градове и няма как да потърся помощ от тях... Нямам и възможност да пътувам, семейството ми няма много пари, живеем от заплата на заплата, а и да го направя, нашите ще ме убият... Няма да ми позволят да търся закрила от други хора, знам го от личен опит, подобно нещо се случи, когато бях малка. Казват, че ги изкарвам тях виновни и че те били лошите, а аз не гледам какво правя и как се държа. Забравих да спомена, че баща ми е пълен с дългове към банки, може би до сега общата сума да е стигнала до 150 000лв... На миналата му работа правеха запори и постепенно ставаха по-големи, докато цялото семейство останахме с 200лв за целия месец. Сега е някъде в чужбина, взима горе долу хубави пари, но пак не стигат, можем с майка ми само да платим сметките и останалите пари за храна и живеене са около 100лв обикновено, често е и по-малко. Тя ми казва, че имал повече, но не иска да праща, тъй като гледа той да има. Това до колко да е вярно не знам, но вече нямам доверие на никого и се съмнявам много в него. Майка ми не може да работи заради астма, беше шивачка, но в помещенията, където работят е пълно с прах и тя не може да работи там, дразни я и я задушава. В момента е касиерка на една дюнерджииница за 300лв, все пак е нещо.
Имам много желание да отида и да уча в престижните гимназии в по-големите градове, директорката на миналото ми училище се познава с директорите на някои от тях и са казвали, че ще ме приемат, без значение какво. Виждат че съм ученолюбива и че ще успея, но как да отида там, като семейството ми е в това положение? Единствения човек, при който мога да отида е баба ми, почнах много да я обичам и уважавам... След като ѝ казах как се чувствам с родителите ми, тя ми каза много неща, които не знаех за тях и вече не знам на кого мога да имам доверие... И няма как да си взема нов любимец, нашите не ми позволяват ахах, след като и двамата си отидоха, майка ми не иска да си взима нов, тъй като не иска да бъде тъжна и за следващия, когато умре... И също мисля, че не иска други освен тях двамата...
Ако избера някой от двамата ми родители отново ще има скандали, че единия не съм го обичала, на другия не съм благодарна... И ми е трудно да направя избора, защото съм порастнала и с двамата и винаги сме били близки... Късно е да избирам един... А може би никога не сме били близки, просто те двамата да са го правели за мен, за да мога аз да порасна щастлива... Не знам, но вече всичко си идва на мястото и независимо какво са правели, всичко отива надолу и без това, няма значение нищо. Имам чувството, че се намирам в непрестанен цикъл... Всичко се повтаря отново и отново... И не мога да се освободя... Все едно нося всичките проблеми и тъпи постъпки на нашите на раменете ми.
И вече потърсих помощ от личната, но както казах, няма как да ми издаде направление за психиатър, тъй като нямам 18 и се иска позволение от родител, това е по закон. И аз мислех, че не е така, но след като я разпитах го разбрах.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 3 месеца
hash: b5482b1c7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

7.   Миличка, как си днес? Успя ли да се пребориш с нещо? Добре е, че имаш поне един близък човек- баба ти. За родителите ти ту казваш, че ги мразиш, ту че сте били много близки. Разбрах, че вследствие на огромните си материални проблеми, те не могат да приемат и разберат твоите проблеми, които никак не са за пренебрегване. Ако имаш възможност, отиди поработи нещо лятото, така ще имаш лични средства и ще си малко по-независима. Пиши пак!

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 69a17be521
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

8.   От авторката
Ами, май без да искам избързах с това изказване... Въпреки че е истина това че ги мразя, никога не бих могла да ги забравя, без значение какво... Просто не съм типа човек, който може да го направи. И точно това мисля да правя през лятото :)
Искам само да благодаря за подкрепата тук, малка или голяма, радвам се, че има хора, които са минали през същото като мен и не съм сама. :)

 
  ...
преди: 1 година, 3 месеца
hash: 0faa190b6d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2102442 гласа)

9.   Здравей, пишеш като умно и чувствително момиче. За съжаление нямаш подкрепа, разбиране и среда, тъй като родителите ти са с нисък социален статус и нямат капацитета да ти окажат нито някаква морална, нито финансова подкрепа, още по-малко пък да вземат адекватни мерки за твоето състояние, да те посъветват, да ти помогнат. Единственият ми съвет към теб е: не позволявай на родителите и роднините си да те завлекат в техните спорове и проблеми, и не приемай нещата толкова навътре. Разбери, че те си имат проблеми и те трябва да се справят с тях и спри да се натоварваш емоционално с техните проблеми - за съжаление, ти няма какво да направиш, за да промениш нещата. Ти си млада и трябва да градиш собствения си живот. Успех!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker