Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ще започна с това, че ми е много трудно да повярвам че си наистина само на 17, но мислиш и се изразяваш по такъв грамотен и структуриран начин. Това е показателно за висок интелект, допълнително потвърден от написаното от теб, че не ти трябва да учиш кой знае колко за да си пълна отличничка в училище. Не се сравнявай с другите по този показател - според мен напълно си си заслужила оценките. Видно е, че лесно абсорбираш и осмисляш информация за разлика от съучениците ти. Това е дарба, а не просто стечение на обстоятелствата.

Не мисля че интернетът е удачно място за поставяне на диагнози, но ако трябва да дам някаква - "страдаш" от екзистенциална криза/депресия, която е "причинена" от самоанализ и рефлектиране върху обкръжаващата те обстановка и свят като цяло. Нормално е да се чувстваш така, но в името на психичното ти и физическо здраве е хубаво да се вземат мерки.

Според мен, подсъзнанието ти търси смисъл в живота - нещо, от което да се чувстваш пълноценна и удовлетворена; занимание, което да ти носи удоволствие; даже нещо, чрез което би променила България/света към по-добро - и именно липсата на такъв смисъл и цел води до депресия, летаргия и апатия. Такива чувства биха се породили дори да имаш нещо наум, но за момента ти е непостижимо. Но пък, в крайна сметка си само на 17 години - прекалено си малка и неопитна, пък и българското законодателство създава излишни усложнения за непълнолетни лица. За сметка на това обаче имаш времето и свободата да планираш, да намериш нещо което наистина те влече и да се подготвиш достатъчно добре за да можеш да го следваш в университета.

Но пък... ей лятната ваканция кога е. Намериш ли интересно занимание - нещо, което се виждаш да работиш цял живот - потърси из нета фирми в тази сфера. Говори с родителите си по темата, и с тяхното одобрение се пробвай да кандидатстваш за през лятото - дори да си само стажант и да работиш само за опита. Търси в нета за изложения за млаежи, особено кариерни такива. Чрез действие ще намериш смисъл, а чрез смисъла ще се чувстваш по-добре.

И нещо друго да те посъветвам, и то изключително важно - не спи по 18 часа, и не стой затворена във вас! Ако трябва се насилвай, но спи по максимум 8-9 часа. Прекаляването със съня води до отпадналост и чувство на подтиснатост. Липсата на слънце пък води до дефицит на витамин D, което от своя страна многократно увеличава риска от депресия. Чрез тези свой действия само влошаваш нещата, така че - всеки път когато ти се прииска да се заключиш в стаята си, се насилвай да излизаш навън - и се разхождай, по възможност в парк, на слънце! Спри и да се заключваш, с цел родителите ти да могат да те събуждат ако спиш повече от 8-9 часа (за всеки случай - ако проспиш алармите).

Иначе за лични истории мога да споделя следното:
- Първата екзистенциална криза ме сполетя когато бях на 18 - точно след абитурентския ми бал. Не можех да спя, бях депресиран седмици наред. През такива кризи съм минавал от време на време (на всеки няколко години) но във всички случаи са се свеждали именно до подсъзнателно желание за промяна.
- И аз съм стоял до прозорец/тераса и съм си мислел да скачам. Даже съм си го представял с най-графични детайли - ей там ще ми се удари тялото, ей така ще отскочи и ще се завърти, така че се пльосна на земята и толкова ще ме боли... На всеки човек му се въртят какви ли не мисли из главата, важното е да си останат само мисли.
- Като става въпрос за болка, искам да цитирам една мисъл на автора Тони Робинс: "Промяната се случва, когато болката от статуквото е по-голяма от болката да се промениш." (На английски: "Change happens when the pain of staying the same is greater than the pain of change.") Именно болката е най-големият фактор за мотивацията.

При теб болка има, но път няма. Трябва да го намериш!

7.   Не мога да ти помогна кой знае колко с полезен съвет, тъй като моята история в много голяма степен се припокрива с твоята, само че съм на 20. Много от нещата все едно аз съм ги писала - как се чувстваш безполезна и сякаш околните биха били по-добре без теб, как всичките ти приятели в един момент си намират "по-интересни" познанства и те зарязват. И аз съм така от доста години, още не съм се справила с това състояние, дори през последната една година стана по-зле, тъй като покрай студентството трябваше да сменя рязко средата, града и т. н. и това ми се отрази негативно на и без това вече депресивното ми състояние. Просто исках да знаеш, че не си единствената, която се чувства така. И да, депресия е. Замисляла съм се, че около себе си съм виждала много хора, които нямат много с какво да блеснат пред обществото, нямат нито някакви таланти, нито перфектен външен вид, нито кой знае колко акъл, нито перфектно семейство, но въпреки това някак си изглеждат жизнени, радват се на живота. А пък аз лично не мога да го постигна, което значи, че има някакъв проблем на психологическо ниво и това най-вероятно е депресията. Пак казвам, че не съм най-добрият съветник след като аз самата все още не съм се преборила с този проблем, който е започнал да напътства целия ми живот, така че няма да пиша безсмислици. Не губи надежда, вярвам, че скоро ще се отърсиш от това състояние.

8.   Сега ще напиша един дълъг и изчерпателен коментар. Надявам се да ти се чете.
На 22 години съм, казвам го, за да си наясно, че ти пише един млад човек, който съвсем наскоро е излязъл от пубертета. В гимназиалните ми години бях от тези деца, които водят притеснително дълбоки разговори. По някаква причина приятели и познати ми се доверяваха и ми споделяха точно проблеми като твоите. Самата аз съм минавала през някоя и друга дупка. Разбирам те по начин, които е труден за обяснение. Разбирам те като приятел, като човек със сходна съдба, като сестра дори. Историята ти ме докосна по много параграфи. Искам да ти помогна не за друго, а защото знам в какво положение си и колко натрапчиви мисли имаш. Вече като малко по-голяма, наистина разликата ни е малка, но аз съм минала през едни изводи и размишления, които още не са достигнали до теб. Не ти се е наложило и може би е по-добре. Имаш леко изкривена представа за света. Ти си на 17 години и е напълно нормално да не си постигнала много неща сама. Родителите ти те издържат, което е в реда на нещата. На 17 години не можеш да получиш мечтаната работа, да имаш диплома за висше, да си купиш апартамент, автомобил или друго. Такива неща хората постигат сами и то на една доста по-зряла възраст от твоята или моята. Да имаш сериозна връзка е нещо прекрасно, но това се постига с половинката. Да изградиш силни приятелства също е чудесно постижение, но и за него не си отговорна само ти, а и приятелите ти. Можеш да започнеш работа и ще си изкарваш парите сама, но това е само привидно. Реално някой те е наел, някой ти плаща, същият някой можеше да избере друг вместо теб или да се завърти и да те прецака, защото жена му го е ядосала. Една голяма част от смислените неща в този живот ние не ги постигаме сами. Така е устроен светът. Взаимоотношенията ни с останалите не зависят изцяло и само от нас. Ти може да си прекрасна, но това не означава, че ще те оценят. Ти може да си добър работник, но да не си любимка на шефа и нещата да не вървят. Може да си вземеш чудесен апартамент, но да не живееш много добре там, заради някакви външни обстоятелства, които не зависят от теб. В тоя живот много хора застават и обясняват, че са постигнали това или онова сами. Не е вярно. Не си нищожество, като всички останали си, но нямаш навика да се биеш в гърдите. Животът е комплекс от много неща. Не е прост. Труден е, което не означава, че не е хубав и не си заслужава да се живее. Ето, ти изкарваш добри оценки без да учиш денонощно. И при мен нещата бяха същите. Тормозих се, че аз го правя с лекота, а мои съученици си скъсват дупетата от учене и пак изкарват тройки и четворки. Обърни поглед към небето и благодари на някоя висша сила, че те е дарила с разбиране и добра памет. Това е истинската причина да учиш малко и да ти се получава. Концентрираш се върху учебния материал, успяваш да го разбереш и следователно го запомняш без много усилия.
Сега си представи нещо. Ти пееш лошо, а твоя приятелка има глас за милиони. Твоята приятелка трябва ли да се чувства виновна, че има глас без да го тренира, а ти трябва да пееш денонощно, да ходиш на уроци и да полагаш нечовешки усилия, за да пееш просто правилно и пак не толкова добре, колкото тя пее? Всеки човек си има дадености. Различни сме. Едни имат добра памет, а други хубав глас. Някои са чудесни спортисти, а други ненадминати писатели. Определено вярвам, че всеки човек има талант. Не всеки талант е открит. Изкарваш си оценките със знания, със симпатичност, на моменти с късмет, че учителите са в настроение. Случва се. Не го правиш нарочно, просто те бива и ти се получава. Не се чувствай виновна, че си интелигентна според учителите. Такова впечатление си оставила, чудесно е. Ако оценките ти бяха лоши, депресивните ти мисли щяха да са на много по-високо нито. Ето, току що ти казах наготово нещо, в което си добра. Казах ти го, защото го прочетох в историята ти. Ти го мислиш за минус и си го споделила неволно като част от причините за лошото ти настроение, но аз ти обяснявам, че е страхотен плюс и не можеш да се критикуваш заради него. Не виждаш себе си реално, призмата ти е счупена жестоко. Да, имаш депресивни епизоди. Гадно е, тежко е, тормозиш се. Замисляла ли си се, че тези лоши настроения са те направили малко по-човечна и разбрана? Мен ме направиха такава. В момента съм в състояние да изслушам всеки, да не се натоваря от проблема, но да проявя разбиране и да пожелая да помогна. Преди не помагах, не разбирах болката. Бях остра, исках всеки да е силен, да се изправя и да тръгва на война с увереност. Бях такъв човек. Страшно оправен, ама никак не толкова човечен. И тогава имах хора около себе си, и сега имам хора около себе си. Разликата е, че вече ги ценя и те също ме ценят много по-високо. Не всички са стока, не всички са добронамерени. С годините се научих да ги различавам. В един момент бях застанала в кръг от паразити. Не лоши хора, но едни такива... негативни, обвиняващи, съдници. Те ме критикуваха всеки ден, шегуваха се за болните ми теми. Постепенно започнах да им вярвам. И си представи моя милост, 16-годишна, се гледа в огледалото и се мисли за грозна. Защото, разбираш ли, на 16- години си побелял, имаш бръчки, всичко ти е отпуснато и духа ти е на пенсионер. Не е така. На 16 години си бях нормално момиче. Косата ми стърчеше, понякога имах акне, цикълът ми ме дразнеше, определях сексуалността си и се чудих какво не ми е наред, че да не съм се целувала по френски. Нормални мисли за 16-годишна, много нормални. Ужасно глупави, ама всеки си минава през това. Другите момичета прекарваха един час сутрин през огледалото, че да не им личи че са нормални като мен. Прикриваха пъпките, обличаха се модерно, изправяха си косите. И техните коси не бяха идеални, просто ги оправяха сутрин. Представи си, отне ми доста време да стигна до този извод, че нормалните хора сутрин са малко чорлави и вечер са си същите. А понякога и през деня. Нормално е, бе, нормално е. И ти си нормална. Понякога ти е тъжно- нормално е. На всичките ти приятелите понякога им е зле. Лягат и не стават по 18 часа, слушат бавна музика, плачат, обвиняват се и си мислят, че са безполезни. На всеки се случва. Аз ще ти кажа друго. Всеки един човек е важен. Както споменах по-горе, животът е комплекс от много неща. Представи си го като гоблен. Толкова много конци, вплетени в единно цяло. Това е животът. Това са отношенията. Всеки човек си има място и ако изчезне, много неща се променят. Примерно изпитват теб, вместо някое момче, което не е учило. Да, ама ако изпитат него, ще му пишат двойка и ще го накажат. И това наказание ще му попречи да отиде някъде си, да се запознае с някого, да промени нечий живот. И учителката ще се ядоса и деня ѝ ще е крив. Ето проста пример, как несъзнателно си участвала в деня на някого и си го направила по-добър, отколкото е щял да бъде. Трябва ти само да вярваш, че честичко повлияваш добре на света, без да го осъзнаваш.
В 11 клас едно момче от училище претърпя инцидент. Нещата бяха много сериозни. Познавах го бегло, както и много други съученици. Той не си падаше много известен, много контактен. Нормално момче. Съвестно, понякога с лоши настроения и липса на усмивки. С него ходихме на еднакъв курс, но аз бях с приятелка, а той с приятел и само се запознахме. Поздравявахме се, говорили сме общи неща няколко пъти и толкова. Когато попадна в болница, ние всички се организирахме и започнахме да събираме пари за операция. Оставяхме си рестото, понякога всичките джобни. Говорихме с родители и те помогнаха. Оказа се, че на много хора им пука, че виждат този почти непознат в коридора и се поздравяват с него. Оказа се, че искат да продължат да се поздравяват с този почти непознат. Случвайки се нещо голямо и тъжно, хората се обединяват и осъзнават, че животът е кратък и трябва да си помагаме. Беше ми много гадно за това момче и страшно много се зарадвах, когато той се оправи. А аз не бях драматична тогава, аз осъзнавах, че той не ми е много близък и нямам право да драматизирам. Други съученици бяха много по-емоционални, писаха му съобщения, плакаха. Ако нещо се случи с теб, положението ще е същото, но ти не го знаеш още. Когато бях в 8 клас, някакво момче от училище беше починало. Аз тогава не бях наясно със ситуацията и още не съм. Както и да е, имаше некролог, съучениците му ходиха с тъмни дрехи, събираха се пари за цветя и други такива. Хората бяха съпричастни по всеки начин, за който са се сетили, не им беше безразлично. Ти си един обикновен човек, а всъщност влияеш на околните и липсата ти ще се усети, дори намесата ти в животите им да не е била голяма. Не се тормози. Не си мисли, че на никой не му пука. Ти си важна. Всеки е важен. Понякога няма да те разбират и ще минаваш през кризи, но ще се справяш. Така растеш и поумняваш. Научи се да виждаш положителните си качества и да ги оценяваш по-високо, достатъчно високо. На мен ми отне време да го постигна. Имаше неща, които промених в себе си, защото не ми допадаха. И всичко това, за да порасна малко и да живея в мир със себе си. Аз си представих човек, който бих харесала напълно. Представих си един идеализиран образ. Ясно ми беше, че няма да го достигна напълно, защото е измислен и няма идеални хора. Но имах цел, знаех каква искам да бъда, стремях се към добродетелите, които ме впечатляваха. Постигнах повечето и започнах да се харесвам. Сега можеш два часа да ми обясняваш, че съм ужасна, но няма да ти повярвам, защото обичам животни и малки деца, защото ми идва отвътре да помагам, защото съм добър слушател, съвестен съветник, директен човек, цветята ми не вехнат и ме радват, обичам по равно организацията и творческия хаос. Намерила съм себе си. Знам си и лошите черти, хич не са малко, но са някак компенсирани от други по-хубави черти. Приеми се по същия начин. В теб има добро, има и лошо. Намери им баланса и ще се чувстваш добре. Бях като теб. Ако аз съумях да се превърна в човек, който самата аз бих уважавала и харесвала, значи и ти можеш.

9.   И аз така, мина вече много време ама явно не е достатъчно, и вероятно няма да бъде, защото моята е породена от нещо. Към този момент изключително ме тревожи, че не съм достатъчно перфектна, съобразно приетите идеали, за да бъда приета като човешко същество... малко май и сбърках времето в което дойдох. Вечното търсене на съвършенство при човека всякак, направо ме влудява.. и тъй, дано успееш.

10.   Миличка, какви са тези мисли на тази възраст? Та ти не знаеш още на кой свят си... Тресат техормони и какво ли още не става с тебе.
Тепърва ще живееш, ще учиш, деца ще раждаш, ще работиш...
Ако след 20 години се върнеш към този момент ще ти се иска здраво да се ошамариш, гарантирам ти го.
Макар че е малко вероятно, можеш да имаш някякъв проблем в организма, примерно недостиг на омега-3. Можеш да взимаш 2-3 месеца пробно да видиш дали ще отшуми. Препоръчвам ти това на Sports Research - поръчва се от iherb и пристига за 10-ина дена.

11.   Значи първо трябва да престанеш с тази твойта самоомраза, погрижи се за себе си. Не мисля, че си за психиатър-само ще те натъпчат с лекарства. Просто си по-чувствителна хората са такива, ти не можеш да ги промениш

12.   "Осъзнах, че никой не може да ми помогне ако аз самата не си помогна, просто не знам как, но трябва да опитам. "
Винаги може и трябва да се търси помощ. На сътворителя се надявай, но и сам си помогни.
Следете мислите си, преди да станат думи.
Следете думите си, преди да станат действия.
Следете действията си, преди да се превърнат в навици.
Следете навиците си, преди да станат ваш характер.
Следете характера си, преди да стане ваша съдба.
Ние ставаме това, което мислим.

Природата винаги помага, но човек и сам трябва да си помогне.
Внимавайте, думите изговорени или дори само, като мисъл имат огромна сила!
Знайте, че всяка дума, мисъл, всяко действие или бездействие има последици, които понякога са неочаквани, но не и нелогични!
Всичко си има цена! Цена, която не винаги ще сте готови да платите!
Действията или бездействието водят до последици.
Всяко действие може да има продължение.
Може да се задейства „ефекта на пеперудата“. Малко деиствие на дадено място да предизвика катастрофа на корено различно място.

М 1964

13.   Благодаря на всички ви, че отделихте от времето си да прочетете историята ми и да ми дадете съвет!

Н3, съжалявам да чуя, че и на теб се налага да преминаваш през това, благодаря ти, че въпреки своите терзания даваш подкрепа на другите, аз също вярвам, че ще се справиш!
Н5, не мисля, че изпитвам умствена умора, когато върша задачите си, по-скоро отпадналост и нежелание.
Н6, благодаря ти! Прав си за всичко, търся накъде искам да поеме живота ми от доста време, но все не намирам нещо, което напълно да ме удовлетвори, вероятно това е основна причина да се докарам до това състояние.
Н7, Н9, съжалявам, че това състояние ви е "догонило", явно най-трудното нещо при нас ще бъде да се научим да обичаме себе си и да бъдем доволни от това, което сме... искрено ви пожелавам скоро да постигнете душевен мир!
Н8, безкрайно съм ти задължена, прочетох всичко, което ми каза два пъти, ще се наложи да го чета още доста пъти, за да разбера пълния смисъл на изречените думи, но ще го направя и съм сигурна, че ще ми помогне да се изправя. Благодаря ти!

На всички останали - благодаря за милите и мъдри думи, радвам се, че попаднах на вас!

Авторката

14.   От н5: Отпадналост и умора (безпричинна) е едно и също. Нежеланието е следствие от тях.
Аз съм минала през същия проблем и затова те питам. Усещаш ли, че проблемът в основата си е физически?